Р Е Ш Е Н И Е
№ 293
23.04.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
Секретар: Диана Динкова
Прокурор: Николай Гугушев
като разгледа докладваното от съдия В.Желева и.административно дело №574 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.285, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по предявен от Б.И.С., ЕГН **********,***, чрез пълномощника му адв.Г.С., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.С., бул.„Ген.Н.С.“ №***, иск с правно основание чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди за периода от 20.01.2017 г. до 06.04.2017 г., ведно със законната лихва от 06.04.2017 г. до изплащане на обезщетението.
В исковата молба се твърди, че Б.И.С. бил задържан в Следствен арест – гр.Хасково от 20.01.2017 г. до 06.04.2017 г. по мярка „Задържане под стража”, взета по ДП 27/2017 г. по описа на РУ на МВР – Харманли. По време на престоя си в ареста същият претърпял неимуществени вреди от лошите условия там. Твърди се, че в помещенията, в които ищецът бил настанен, не му бил осигурен постоянен, денонощен достъп до санитарен възел и течаща вода, тъй като същите не разполагали с такива. Достъпът до тези необходими удобства бил възможен периодично и само през деня, чрез извеждане от служителите на ГД „ИН” до съответното място, като през нощта ищецът бил принуден да се въздържа от задоволяване на естествените си нужди, а при необходимост да използва пластмасови бутилки. Задоволяването на физиологичните нужди ставало в присъствието на останалите задържани, а освен това било невъзможно и хигиенизиране на ръцете, което представлявало нарушение на чл.20 от ППЗИНЗС, във връзка с чл.43, ал.5 от ЗИНЗС. Това причинило чувство за малоценност и унижение, в следствие на посочените обстоятелства. Ищецът бил подтиснат и разстроен, било накърнено човешкото му достойнство, изпитвал срам и омерзение.
На следващо място се твърди, че в килията, в която бил ищецът, не били осигурени минимални санитарно-хигиенни условия. Същата не отговаряла на изискванията на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, като площта ѝ била под законоустановения минимум. Освен това в нея имало само три легла, а понякога били настанявани три или четири лица, което налагало едно от лицата да спи на пода. Последното довело до трайни болки в гърба и кръста, от това било породено и чувство на унижение, като било накърнено и човешкото достойнство на ищеца. Наред с горното, в помещението, в което бил настанен ищецът, не прониквала достатъчно дневна светлина, съгласно изискванията на Наредба №49 за осветление на сградите и помещенията в тях, поради което не била изпълнена разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗИНЗС, във връзка с чл.43, ал.5 и чл.3 от ЗИНЗС. Парното в помещението не работело, или ако работело, то било с нисък капацитет, който не бил достатъчен за затоплянето на килията. Липсвала и вентилация, и достатъчно количество свеж въздух, последното се отразявало негативно на психиката и физиката на ищеца. Налице било нарушение на чл.21, ал.1 от ППЗИНЗС, във връзка с чл.84, ал.2, т.3 и чл.3 от ЗИНЗС, поради неосигуряване на легло на ищеца и на постелъчни материали, спално бельо по време на престоя му в Следствен арест гр.Хасково. Ако понякога се случвало да му се предоставят, бил мръсни и миришели отвратително. У ищеца се зародило чувство на малоценност, унижение, страх за здравето, незащитеност, поради ниското ниво на санитарно-хигиенните условия, като това уронвало човешкото му достойнство. Не получавал достъп до баня поне два, три пъти седмично, както и едночасов достъп до открито пространство и разходка. Тези обстоятелства довели до липса на апетит у ищеца, поради което той загубил част от телесното си тегло и се чувствал физически отпаднал. Не били осигурявани почистващи препарати и материали за помещенията, както и периодични ДДД обработки и процедури, в следствие на което в килията се развъждали дървеници и други насекоми, които причинили на ищеца дискомфорт и обриви по тялото му, съпроводени от сърбежи. Последното било нарушение на чл.19, ал.1 от ППЗИНЗС, във връзка с чл.3 и чл.43 от ЗИНЗС.
Претендира се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в размер на 10 000 лева в следствие на претърпени неимуществени вреди, причинени от лошите условия, изтърпявани от него в Следствен арест гр.Хасково за посочения период.
Ответникът по иска, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в писмен отговор на исковата молба и чрез процесуалния си представител по делото – юрк.Ч., излага становище за неоснователност и недоказаност на предявената искова претенция и претендира отхвърлянето ѝ. В съдебно заседание пледира алтернативно, ако съдът уважи исковата претенция, да присъди обезщетение в минимален размер, предвид краткия престой на ищеца в Арест – Хасково.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково изразява становище, че ищецът не успя да докаже исковата си претенция за претърпени неимуществени вреди от лоши условия в Ареста по време на престоя му там, тъй като събраните писмени доказателства по никакъв начин не доказват това, а на ангажираните гласни доказателства чрез разпита на майката на ищеца не следва да се дава вяра. Алтернативно се излага становището, че ако съдът уважи исковата претенция, размерът на обезщетението следва да бъде намален с оглед принципа на справедливостта.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
След изискване за нуждите на делото, по същото е постъпила и е приета като писмено доказателство Справка изх.№1464/22.10.2018 г. от Началника на Районна служба „Изпълнение на наказанията“ (РС „ИН“) – Хасково.
В нея се удостоверява, че Б.И.С. *** на 20.01.2017 г. на основание постановление на Районна прокуратура Харманли по ДП №27/2017 г. по описа на РУ на МВР Харманли за престъпление по чл.198, ал.1 от НК. За времето на престоя си в арест Хасково от 20.01.2017 г. до 26.04.2017 г. Б.И.С. е пребивавал в килия №**.
В т.2 от Справката се сочи, че килия №*е с обща площ 8.64 кв.м., три легла, една маса и две табуретки. Има отваряем прозорец на вратата на килията към южния коридор, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление, монтиран в стената на южния коридор. Над вратата на килията са монтирани две луминисцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха.
В т.3 от Справката е посочено, че по време на престоя си в килията Б.И.С. е бил настанен, както следва: за времето от 27.01.2017 г. до 30.01.2017 г. ; от 24.03.2017 г. до 29.03.2017 г. и от 21.04.2017 г. до 26.04.2017 г. – с още едно лице, а за времето от 31.01.2017 г. до 23.03.2017 г. и от 30.03.2017 г. до 20.04.2017 г. – с още две лица.
В т.4 от Справката се удостоверява, че помещенията в арест Хасково не разполагат със санитарен възел и течаща вода. Достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява: - по утвърден график в ареста: от 06.00 ч. до 08.00 ч. личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска; от 17.30 ч. до 22.00 ч. вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията; - когато със задържаните лица не се извършват ПСД времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста; - при заявено желание по всяко време на денонощието, съгласно т.20.1 от Заповед №№JI-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите, на Главния директор на ГД „ИН“. Поради факта, че същият е общ и се ползва от всички задържани лица, понякога е невъзможно да се изпълни незабавно желанието на задържаното лице за извеждане до санитарния възел.
В т.5 от Справката се сочи, че съгласно т.26.1 от Заповед №№JI-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите на ГД „ИН“, хигиената в помещенията и местата за общо ползване се поддържа от задържаните лица ежедневно под контрола на командира на отделение, дежурния по арест, а медицинският специалист към ареста извършва контрол чрез проверка и дава предписания, които отразява в дневника за извършени проверки, предписания и контрол. Съгласно т.26.2 от същата Заповед, килиите и общите помещения се дезинфекцират два пъти годишно или при необходимост, под наблюдението и контрола на медицинския специалист в съответния арест. Всички общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и дезинфекционни препарати. Задържаните лица сами поддържат личната си хигиена, както и хигиената и чистотата на килиите. За целта им се осигуряват часове за хигиенизиране, къпане и личен тоалет в рамките на разпределението на времето по раздел IV от заповедта за вътрешния ред. Сочи се, че в РС „ИН” Хасково в процесния период хигиенните материали са закупувани от службата. Видът им се вписва във всяка издадена фактура. Хигиенните материали се предоставят за съхранение на Младши инструктора по охраната. Задържаното лице, изявило желание да почиства извън задължителните такива мероприятия, получава приготвен разтвор за почистване (приготвя разтвора за почистване под ръководството и контрола на служител от НОС). Съотношението вода/дезинфекционен препарат се определя от медицинското лице към ареста. Практиката е наложила препарати и уреди за почистване да не се предоставят на задържаните лица от съображения за безопасност и сигурност на тяхното здраве. За времето на престоя на Б.И.С. *** са извършени две ДДД–мероприятия, съответно на 09.02.2017 г. и на 01.03.2017 г.
Съгласно т.6 от Справката, престоят на открито на задържаните лица в арест Хасково се осъществява на оборудвано за целта помещение с размери 14.5 кв.м. с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Престоят на открито в арест Хасково в рамките на един час на ден се ползва от задържаните лица в работно време, като график – разпределението се определя от дежурния по арест. При престой на открито лицата се извеждат покилийно всеки ден в различен час.
Към Справката са приложени писмени доказателства – копия на документи за извършени ДДД–мероприятия; на фактури за закупени хигиенни материали; на медицинския картон на задържаното лице и на регистър за извършени медицински прегледи на задържаните лица от медицинското лице в ареста.
От приложените протоколи за извършени услуги и за извършени ДДД обработки е видно, че химични обработки – дезинсекция с препарати, са извършвани и на помещението на ареста в гр.Х., ул.„А.“ ***, с възложител ОС „ИН“ Хасково, включително от дати 09.02.2017 г., 01.03.2017 г. и 16.05.2017 г.
От приложените фактури с дати 03.01.2017 г., 28.02.2017 г., 27.04.2017 г. и 05.05.2017 г. е видно, че за РС „ИН” служба Хасково са закупувани санитарни и почистващи препарати и материали – домакински гъби и тел, чували, латексови ръкавици, прах, тест-гел, кислин, хлорна вар, сапун, течен сапун, моп въже, кофа с цедка, метла с дълга дървена дръжка и др. Представени са и фактури от м.05, м.08 и м.10 на 2017 г. за пране на бельо – спално бельо, чаршафи и одеала, с получател на услугата РС „ИН” Хасково.
От представената Медицинска справка на задържания под стража Б.И.С. е видно, че същият е бил в добро общо състояние при прегледа му към дата 21.01.2017 г., а от извадката от Регистъра за извършени медицински прегледи на задържаните лица от медицинското лице в ареста – че са отразени извършени на същия медицински прегледи на дати 24.01, 24.02, 16.03 и 31.03.2017 г.
По делото бяха събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля В. К. Г. – майка на ищеца. Същата дава показания, че е посещавала сина си по време на тримесечното му задържане в ареста в Хасково и той ѝ се оплаквал, че вътре било много мръсно, вътре в помещението ядяли и извършвали физиологичните си нужди. Свидетелката заявява, че в ареста било много студено и синът ѝ се разболял, а те не го били закарали на лекар, което наложило тя да му купува отвън лекарства и да му ги занесе. Свид.Г.сочи, че Б. „не беше спокоен тук в Ареста и как да бъде спокоен при положение, че е болен вътре, гладен, мръсен … … нито се миеше, нито се хранеше, както трябва.”
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният в производството осъдителен иск е с посочено правно основание чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС.
Съгласно чл.284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3, а съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС (Нов – ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), искът по чл.284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
В действащата към датата на подаване на исковата молба редакция на чл.203, ал.1 от АПК (ДВ бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) е предвидено исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, да се разглеждат по реда на тази глава, а в ал.2 – че за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Съгласно чл.205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, респективно за да е допустим искът, ответникът трябва да е юридическо лице, в чиято система бюджетно и организационно е включен органът или длъжностното лице, пряк причинител на увреждането.
В случая искът е процесуално допустим, като предявен срещу надлежен ответник. Съгласно чл.12, ал.2, вр. ал.1 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода. Исковата претенция е за вреди, причинени на ищеца като задържан под стража, от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Ареста в град Хасково, към Областна служба „Изпълнение на наказанията” – Хасково, която, съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, е териториално подразделение на ГД „ИН”. Визираната дейност се явява административна по своя характер, доколкото осъществяваната от тези органи специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ не се ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с изпълнението на мярката, а обхваща и дейност по обезпечаване и осигуряване упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статут.
Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.284, ал.1 от ЗИНЗС са: същият да е претърпял вреди, причинени му като лишен от свобода или задържан под стража, от специализираните органи по изпълнение на наказанията, в резултат на нарушения на чл.3.
От своя страна чл.3, ал.1 от същия закон (изм.ДВ бр.13 от 2017 г.) гласи: „Осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.“ Според ал.2 на същата разпоредба, „за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност“.
От съдържанието на исковата молба може да се приеме, че претенцията на ищеца има характер на иск за вреди, причинени му поради поставянето му в неблагоприятни условия в Ареста в гр.Хасково – изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, достатъчно дневна светлина, чист въздух, добра хигиена и определени други обстоятелства, които уронват човешкото достойнство, т.е. претенцията попада в обхвата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС.
В пилотното решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург по делото Нешков и други против България, ЕСПЧ, коментирайки практиката на българските съдилища при разглеждането на исковете по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ сочи, че те „са поискали да се установи дали ищците са успели да докажат, че ответният орган е отговорен за незаконосъобразно действие или бездействие. При преценка на този критерий, съдилищата са вземали предвид само специфичните правила, предвидени в съответните закони или нормативни актове … Дори когато те вземат предвид общите правила, като забраната за нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията (ЕКПЧ) … съдилищата … се отнасят към тези правила просто като помощни средства при тълкуването на конкретни законови или нормативни разпоредби, а не като към пълноправни норми, чието нарушение само по себе си да доведе до установяване незаконосъобразност на поведението на ответния орган.” В същото решение ЕСПЧ коментира, че разделянето на исковете, с оглед на всеки отделен елемент от условията на задържането, би довело до там, че ако „един аспект на тези условия не противоречи на дадено конкретно национално правило, когато се разглежда изолирано”, обосновава у тези съдилища „склонност да постановят, че условията са „законни”. По нататък в решението се сочи, че „по отношение на средствата за обезщетяване във връзка с условията на задържане, били те съдебни или административни, тежестта на доказване, наложена на ищеца, следва да не бъде прекомерна. Макар и затворниците да могат да бъдат задължени да посочат в самото начало достатъчно доказателства в подкрепа на тяхното искане … след това опровержението на твърденията се пада в тежест на властите. В допълнение, процесуалните правила за разглеждане на искове за обезщетения трябва да съответстват на принципа на справедливостта, уреден в чл.6, §1 от Конвенцията”. В същото решение ЕСПЧ сочи, че „когато оплакването … е по силата на чл.3 от Конвенцията … съдът … трябва да направи преглед на твърдените действия или бездействия, и дали съответното поведение е прекомерно и е довело до нарушаване на този член съобразно принципите и стандартите, установени от Съда (ЕСПЧ) в неговата практика … Ако … съдът … констатира, било то по същество или изрично, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на условията, при които въпросното лице е било задържано (в миналото или към настоящия момент), то този … съд трябва да предостави подходяща компенсация … Констатацията, че условията не отговарят на изискванията на чл.3 от Конвенцията дава основание да се направи предположение, че са причинили неимуществени вреди на пострадалия човек.”
Същото се приема от ЕСПЧ и в решение от 10.02.2012 г. по делото на Шъханов срещу България, където се сочи, че разделянето на исковата претенция, като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода, като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Като съобрази приетото в решенията на ЕСПЧ, вкл. и приетото в пилотно решение от 27.01.2015 г., настоящият съдебен състав намира, че за извършване на преценката относно ефекта от евентуално установено неизпълнение на задълженията от страна на администрацията на мястото за задържане, спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да отчете в съвкупност всички наведени от ищеца Б.И.С. твърдения, независимо дали за всяко от тези твърдения за бездействия от страна на администрацията на Ареста гр.Хасково се установява или доказва да е налице неспазване на някаква вътрешно правна регламентация. Съдът следва да извърши глобално преценката си дали така визираните аспекти на условията, при които е бил поставен ищецът, водят до нарушение на първо място на разпоредбата на чл.3 от ЕКПЧОС (Конвенцията), която съгласно чл.5, ал.4 от Конституция има предимство пред законовите норми на вътрешното право, ако последните му противоречат и установената практика на ЕСПЧ по делата за нарушение на тази разпоредба.
Правното положение на лицата, задържани под стража по реда на НПК, в българското законодателство се урежда в ЗИНЗС, както и в Правилника за прилагането му. В част втора „Изпълнение на наказанията“, Глава осма „Места за лишаване от свобода“ на ЗИНЗС е регламентирано изискването на чл.40, ал.2, т.1 поправителното въздействие върху затворниците да се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на осъдените. В чл.43, ал.2 и сл. от закона се уреждат материалните условия, на които трябва да отговарят местата за лишаване от свобода. Според тях (ал.2) всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица; (ал.4) минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв.м. и (ал.5) количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона.
Тези разпоредби са доразвити в ППЗИНЗС, където в чл.20, ал.2 се установява, че в спалните помещения следва да се осигури пряк достъп на дневна светлина и проветряване и че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се определя в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Член 20, ал.3 от ППЗИНЗС гласи, че на лишените от свобода следва да се осигури постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. Член 21, ал.1 от същия правилник гласи, че спалните помещения се обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Според чл.21, ал.6 от ППЗИНЗС, на лишените от свобода се създават условия за къпане не по-малко от два пъти седмично и за изпиране на дрехите, спалното и личното бельо.
Съгласно чл.240 от ЗИНЗС, доколкото в част четвърта – „Изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража“ не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под стража.
Цитираните вътрешноправни разпоредби, с които българският законодател установява законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода, и в частност в следствените арести, са приложими за процесния период и валидно основание за извършване на преценка доколко тази законова гаранция реално намира проявление в конкретната битова среда на мястото, където ищецът изтърпява наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“.
С новата разпоредба на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС е предвидено, че в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Съобразно задължението си по чл.284, ал.3 от ЗИНЗС, съдът е изискал от специализиран орган по изпълнение на наказанието на ищеца предоставянето на информация от значение за случая и такава е представена със Справка изх.№1464/22.10.2018 г. от Началника на РС „ИН“ – Хасково.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства опровергават наведените от ищеца твърдения, че в помещението, в което е бил задържан, не са били осигурени минимално необходимите му санитарно-хигиенни условия, достатъчно дневна светлина, вентилация и отопление, както и твърденията му, че поради неспазване на санитарните изисквания и неосигурени периодични ДДД (дезинфекция, дезинсекция и дератизация) обработки и процедури, в помещенията на Ареста гр.Хасково се развъждали дървеници, които му причинили обриви по тялото, съпроводени от сърбеж и дискомфорт. Тези твърдения не се подкрепят с каквито и да било доказателства по делото.
От страна на ответника е удостоверено писмено, че килия №5, в която е бил настанен ищецът, има отваряем прозорец на вратата на килията към южния коридор, осигуряващ както приток на свеж въздух, така и на слънчева светлина. Отоплението в килията е посредством радиатор на централно отопление, монтиран в стената на южния коридор. Над вратата на килията са монтирани две луминисцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление. В килията има въздуховоди от вентилационна система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Освен това са представени писмени доказателства за периодично извършване на ДДД обработки на помещенията на ареста, включително и на дати, които се включват в процесния период на пребиваване на ищеца там. Видно е от представените фактури, че за РС „ИН“ – Хасково са закупувани почистващи приспособления и препарати, което съвпада с изложеното в Справката, че задържаните са почиствали килиите си с такива, съответно опровергава твърденията на ищеца за неосигуряване на почистващи препарати и материали за помещенията.
С оглед предоставените със Справката данни и предвид писмените доказателства за извършвано пране на одеала и спално бельо от РС „ИН“ – Хасково, настоящият съдебен състав не възприема за доказани по несъмнен начин и твърденията на ищеца, че по време на престоя в ареста не му било осигурявано легло, постелъчни материали и спално бельо, а също и твърденията му за неосигуряван достъп до баня поне два-три пъти седмично.
Между страните по делото не е спорно обстоятелството, което е посочено и в т.4 от Справката, че в Ареста в гр.Хасково помещенията не разполагат със собствен санитарен възел и течаща вода. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС (доп. ДВ, бр.14 от 10.02.2017 г.), към който правилник препраща нормата на чл.43, ал.5 от ЗИНЗС, на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. В цитираната Справка се съдържат данни, че достъпът на задържаните лица в Следствения арест в гр.Хасково (който не представлява арест в затвор), достъпът на задържаните лица до общия санитарен възел се осъществява по утвърден график в ареста. От 06.00 ч. до 08.00 ч. – личен тоалет, почистване и подреждане на килиите и закуска; от 17.30 ч. до 22.00 ч. – вечеря, личен тоалет, хигиенизиране и почистване на помещенията. Когато със задържаните лица не се извършват ПСД (процесуално-следствени действия) времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. се ползва от тях за лично време, тоалет, свиждане и работа по поддържането на чистотата и хигиената в ареста; при заявено желание по всяко време на денонощието – съгласно точка 20.1 от Заповед №JI-4102/06.10.2016 г. за вътрешния ред в арестите, на Главния директор на ГД „ИН“. Така предоставените данни водят на извода, че на задържаните в Арест Хасково лица е осигуряван постоянен достъп до общ санитарен възел и течаща вода, включително за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч. при поискване от страна на задържаните лица. Изложените от ищеца твърдения, че нощем бил принуден да се въздържа от задоволяване на естествените си нужди, а при необходимост да използва пластмасови бутилки за задоволяване на физиологическите си нужди в присъствието на останалите задържани, не могат да бъдат възприети за доказани. Показанията на разпитаната като свидетел майка на ищеца в тази насока са пределно общи и недостатъчно убедителни. Те се не се основават на преките впечатления на свид.В. Г., а пресъздават разказаното ѝ от задържаното лице, поради което и не разкриват конкретни обстоятелства в тази връзка.
От събраните по делото доказателства съдът приема за частично установено твърдението на ищеца, че през периода на задържането му в следствения арест не му е бил осигурен полагащия се на всеки лишен от свобода минимум от жилищна площ.
Според удостовереното в Справката, ищецът е бил настанен в килия с обща площ 8.64 кв.м., в която са поместени три легла, една маса и две табуретки. За времето от 31.01.2017 г. до 23.03.2017 г., както и от 30.03.2017 г. до 20.04.2017 г., ищецът е бил настанен в тази килия с още две лица. Разделена на три, площта от 8.64 кв.м. не отговаря на императивно определения от чл.43, ал.4 от ЗИНЗС (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) минимален размер на жилищната площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода – не по-малко от 4 кв.м. разполагаема жилищна площ за всеки задържан.
Макар да не се доказват твърденията на ищеца, че понякога в килията били настанявани едновременно четири лица, което налагало едно от тях да спи на пода, се установява по безспорен начин, че от момента на влизане в сила на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС, за период с продължителност почти два месеца, включен в исковия, Б.И.С. *** при условия на недостатъчна жилищна площ.
Видно е, че действителното свободно пространство в килията в този случай, респ. чистата жилищна площ, не дава възможност на задържаното лице свободно да се движи в помещението, или придвижването му е изключително ограничено. Според Стандартите на КПИ, ако затворниците (арестантите) имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността се определя като толкова тежка, че сама по себе си следва да се определя като водеща до нарушение на чл.3 от Конвенцията, дори и без да се отчитат и независимо от другите фактори (решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. против България). При безспорната установеност на наличие на мебели в килията, дори и само да се отчетат размерите на разположените в нея три легла, то безспорно реалната жилищна площ за едно лице е под 3 кв.м. на човек, която площ вече се възприема като водеща до тежка пренаселеност и сама по себе си съставляваща нарушение на ЕКПЧОС. Тези условия на пребиваване на задържания Б.И.С. в ареста през заявения период безспорно са му причинили значителни затруднения и дискомфорт.
Установява от представена от ответника нарочна Справка, че престоят „на открито“ всъщност се извършва в оборудвано за целта помещение, с размери 14.5 кв.м. с два прозореца. Предвид писмената Справка съдът приема за еднозначно установено, че в следствения арест в гр.Хасково в процесния период не е съществувало място, нито е имало изградено помещение за изпълнение на задължението за осигуряване на престой на открито. Използваното за целта място представлява помещение (стая), намираща се вътре в сградата, която макар да разполага с прозорци, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина, не е подходяща за обслужване на търсения ефект.
Според ЕСПЧ особено значение следва да се отдаде на това дали са налице възможности за упражнения на открито, каква е продължителността на тази възможност и условията, при които лишените ги правят. Според стандартите на КПИ на задържаните без изключение следва да се позволява най-малко един час упражнения на открито и то за предпочитане, като част от една по-обща програма от дейности извън килията. Същите стандарти установяват, че за упражненията на открито трябва да има осигурено достатъчно пространство, като се приема, че кратката продължителност на упражненията на открито могат да са фактор, който да повлиява положението на лицето. Ето защо следва да се приеме, че на ищеца формално е било предоставяно правото на престой, който не може да се определи като такъв „на открито”, каквото де юре е изискването. Ето защо следва да се обоснове извод, че задържаното лице не е имало условия за реално и пълноценно упражняване на правото на престой на открито минимум един час на ден.
Така установените неблагоприятни условия на пребиваване на ищеца в ареста в град Хасково, в своята съвкупност, са безспорно унизителни за всяко човешко същество и несъответни на рестрикциите, свързани с изтърпявания ограничителен режим, като в този смисъл и е цитираната тук практика на ЕСПЧ по дела за нарушение на чл.3 от Конвенцията. Ето защо и като отчита кумулативния ефект на описаните отделни аспекти на конкретните условия, при които е поставян и е пребивавал ищецът в ареста през заявения период, съдът приема, че те действително са причинили у него негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, които надвишават неизбежното ниво, присъщо на изпълнението на мярката за неотклонение „задържане под стража“, макар и без да има доказано конкретно увреждане на здравето. Съобразно практиката на ЕСПЧ и установените от него принципи и стандарти, следва да се приеме, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията, което дава основание да се изведе и предположението, че на лицето са нанесени неимуществени вреди. В пилотното решение от 27.01.2015 г. по делото Нешков и др. против България ЕСПЧ дори приема, че „съгласно практиката на Съда, всяко отношение, което не отговаря на изискванията на чл.3 от Конвенцията, трябва да се счита за причиняващо неимуществени вреди на пострадалото лице”. Доказаните в настоящото производство като съвкупност наведени от ищеца условия на средата, при които той е задържан, водят до извод, че през този период за него са възникнали трудности, надвишаващи неизбежната степен на страдание, присъща на задържането под стража и тези страдания са над нивото на суровост по чл.3 от Конвенцията, съобразно стандартите установени от ЕСПЧ. Налице са законоустановените елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на държавата по действащия вътрешноправен ред, поради което съдът приема, че предявеният от Б.И.С. иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ е доказан по основание.
Ищецът претендира като обезщетение за претърпените неимуществени вреди сумата 10 000 лева. Според практиката на ЕСПЧ, при претендиране на обезщетението за репариране на неимуществените вреди съдът следва да съобрази размера на обезщетението, като отчита характера на деянието, извършено от служителите на администрацията на ареста, характера на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, и периода на престой на ищеца в ареста, т.е. интензитета и продължителността на действие на нечовешките или унизителни условия върху засегнатото лице. Така в §299 от пилотното решение от 27.01.2015 г. на ЕСПЧ по делото Нешков и другите ЕСПЧ сочи, че „размерът на времето, изтърпяно от съответното лице в тези условия, е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди”.
Като отчита спецификата на случая, характера и невисокия интензитет на увреждането, както и твърде ниската степен на засягане неимуществената сфера на ищеца, съдът намира, че увреждането на ищеца за доказания период с продължителност около два и половина месеца, би било справедливо възмездено с обезщетение в размер на 200 лева, като в останалата част, до пълно предявения размер от 10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на освобождаването му от ареста – 06.04.2017 г., до окончателното ѝ изплащане.
Доколкото въпросът за заплащане на лихва не е уреден в АПК и ЗИНЗС, на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ следва да се прилагат разпоредбите на гражданските закони. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото.
Още с постановеното по тълкуването и прилагането на ЗОДВПГ (загл.изм. ДВ бр.30 от 2006 г. на ЗОДОВ) Тълкувателно решение №3 от 22.04.2004 г. по тълк.гр.дело №3/2004 г., ОСГК на ВКС е възприело за правилно становището, че вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вреди възниква след признаване по законен ред незаконността на акта, действието или бездействието на държавния орган. Когато вредите произтичат от фактически действия или бездействия на администрацията, обезщетението за тях може да се иска след признаването им за незаконни, което се установява в производството по обезщетяването. С оглед т.4 от цитираното тълкувателно решение, законната лихва е дължима от датата на предявяване на настоящата искова молба и следва да бъде присъдена от тази дата. От момента на преустановяване на незаконни фактически действия на администрацията, се дължи мораторна лихва, каквато в случая не е претендирана.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203, ал.2, предл.първо от АПК, на ищеца следва да се присъдят, платими от ответника, направените по делото разноски, представляващи внесена държавна такса от 10 лева, както и изплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат от 1200 лева, което, съобразно уважената част от иска, възлиза на 24 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С., бул.„Ген.Н.С.“ №***, да заплати на Б.И.С., ЕГН **********,***, сумата от 200 (двеста) лева, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 20.01.2017 г. до 06.04.2017 г. неимуществени вреди, причинени му като задържан под стража в Арест гр.Х., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 07.06.2018 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.285, ал.1, във вр. с чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, на Б.И.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С., в останалата му част, до пълния претендиран размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.С., бул.„Ген.Н.С.“ №***, да заплати на Б.И.С., ЕГН **********,***, разноски по делото в размер на 34 (тридесет и четири) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: