Р Е Ш Е Н И Е
№ 2193/24.11.2022г.
Град Пловдив, 24.11.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет и
шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 2391 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на П. *** срещу решение № 85 от 01.08.2022 г., постановено по
а.н.д. № 282 по описа на Районен съд Асеновград за 2022 година, в частта, с която
е потвърдено наказателно постановление № 22-0239-000323 от 29.03.2022 г. на началника на РУ
Асеновград към ОДМВР Пловдив, с което на П.А.Б., ЕГН **********,***, на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр. 2 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в
размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца
за нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно поради противоречие със закона и съществено
нарушение на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна в
обжалваната част и отмяна на наказателното постановление в тази част. Претендира
разноски.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се остави в сила
първоинстанционното решение като правилно, а жалбата е неоснователна.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди наказателното постановление, районният съд въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за безспорно
установено, че жалбоподателят е извършил нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, че
от обективна страна по безспорен начин е доказан отказът му да му бъде извършен
тест с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества
или техните аналози, че са ирелевантни причините за този отказ. Районният съд е
приел за безспорно установено, че Б. неколкократно е бил поканен да даде проба
за наркотици, както и че не е изпълнил предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване, т.е., на практика Б. не е изпълнил нито едно от
задълженията по чл.2, ал.1 от Наредбата за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, а в АУАН саморъчно е
написал, че няма да даде кръвна проба. Според районния съд правилно описаното
нарушение е отнесено към съответстващата му санкционна норма на чл.174, ал.3,
пр.2 ЗДвП, наложената глоба е във фиксиран размер от 2 000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за фиксиран срок от 24 месеца, т.е., определеното
наказание съответства на предвиденото от закона. Според съда АУАН е съставен
съобразно изискванията на чл.42 ЗАНН и съдържа изискуемите реквизити,
кореспондира със събраните доказателства, въз основа на съставения акт
компетентният орган е издал обжалваното наказателно постановление, в което са
преповторени констатациите от АУАН, наказателното постановление отговаря на
изискванията на чл.57 ЗАНН.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.
Районният съд е събрал относимите доказателства, обсъдил е фактите
поотделно и в тяхната съвкупност, както и възраженията на жалбоподателя.
Изводите на районния съд са напълно обосновани от събраните доказателства и
съответни на приложимите материалноправни норми. Обстоятелството, че районният
съд не е възприел за обоснована и доказана защитната теза на жалбоподателя не е
равнозначно на липса на преценка на доказателства и в този смисъл касационната
инстанция намира за недоказано възражението на касатора за допуснато от страна
на съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В производството пред Районен съд Асеновград е проведено едно съдебно
заседание, в което от процесуалния представител на жалбоподателя не са
направени никакви доказателствени искания. От своя страна районният съд е
изпълнил задължението си за служебно изясняване на фактите, събрал е гласни и
писмени доказателства, относими към всички правнорелевантни факти, своите изводи
е направил след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствата в тяхната
съвкупност. В обжалваното съдебно решение е обективирана извършената от съда
дейност по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети
за установени, и доказателствата, въз основа на които са установени. Касационна
инстанция напълно споделя извода на районния съд, че причините за отказа на касатора
да бъде тестван за употребата на наркотични или упойващи вещества с техническо
средство са ирелевантни за съставомерността на нарушението.
Обоснован и правилен е изводът на районния съд, че наказващият орган е дал
правилна квалификацията на нарушението по чл.174, ал.3 ЗДвП, като в
обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и
на наказателното постановление ясно е посочено в какво се състои
противоправното поведение на нарушителя, който своевременно е бил запознат с
фактите, срещу които трябва да се защитава, и по този начин е имал възможност
да упражни в пълен обем правото си на защита. Невярно е твърдението на касатора
за липсата на дата на извършване на нарушението, защото в АУАН е посочена дата
на неговото съставяне, дата на извършване на нарушението и дата на подписване
на АУАН от нарушителя, които са едни и същи – 02.03.2022 г.
Отделно от това, едва с касационната жалба касаторът прави възражение за
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно
от жалбата до РС Асеновград, единственото възражение е, че не е посочено за коя
от двете хипотези на чл.174 ЗДвП е наложено наказанието. В този смисъл настоящата
инстанция намира, че районният съд е отговорил на наведените в жалбата до него
възражения за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление. И
само за яснота на касатора следва да се отбележи изрично, че на контрол пред
настоящата инстанция подлежи не самото наказателно постановление, а решението
на първоинстанционния съд.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото на касатора не се
дължат разноски. Затова и на основание чл.221,
ал.2 АПК, Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 85
от 01.08.2022 г., постановено по а.н.д. № 282 по описа на Районен съд
Асеновград за 2022 година, в обжалваната част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.