РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Пловдив, 18.01.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 2496
по описа за 2021 год.
на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на
чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на Н.С.П., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат С.К.,
срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т.5, б. „Б“ от ЗДвП –
репатриране на моторно превозно средство (МПС), представляващо автомобил *** с
рег. № ***, извършено на 10.09.2021 г. в 14:35 часа на ул. „***“ пред № 40, гр. П., наложена от орган по репатриране при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ – Пловдив, отдел „Охранителна
полиция“, сектор „Общинска полиция”.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Жалбоподателят твърди,
че не е извършил нарушение на правилата за паркиране, тъй като автомобилът му
не ограничавал достъпа до находящия се в непосредствена близост частен гараж. Претендира
се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът - орган по
репатриране при ОДМВР – Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Общинска
полиция”, не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Министърът на вътрешните работи със заповед №
8121з-1215/27.10.2016 г. е делегирал на длъжностните лица на ръководни,
изпълнителски и младши изпълнителски длъжности от структурните звена на „Пътна
полиция” и „Охранителна полиция” в Столична дирекция на вътрешните работи и
областните дирекции на Министерство на вътрешните работи, правомощието да
преместват или да нареждат да бъде преместено, паркирано пътно превозно
средство на отговорно пазене на предварително оповестено място, без знанието на
неговия собственик или на упълномощения от него водач.
7. Със заповед №
18OA2593/06.11.2018г. на кмета на община Пловдив, на
основание чл. 168, ал. 1 от ЗДвП, е определил държавни служители от сектор
„Общинска полиция – Пловдив“ към отдел „Охранителна полиция” при ОДМВР –
Пловдив (сред които и служителят И. Г. Г. на длъжност старши полицай), които
могат да преместват или да нареждат да бъде преместено, паркирано пътно
превозно средство на отговорно пазене на предварително оповестено място, без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач.
8. Според
ежедневна ведомост от 10.09.2021 г., утвърдена от началник сектор „Общинска
полиция - Пловдив“, И. Г. Г. бил определен за наряд с репатриращ автомобил № 50,
за времето от 08:00 часа до 20:00 часа, за територията на град Пловдив.
9. Според докладна
записка от 10.09.2021 г., И. Г. Г. по време на работата си по безопасността на
движението в 14:35 часа на ул. „***“ пред № 40, гр. П., наредил репатриране на
автомобил автомобил **** с рег. № ***, син
на цвят, тъй като бил паркиран пред вход/изход на гараж, с което правил
невъзможно влизането на лек автомобил *** с рег. № ***. Принудителното
преместване било извършено по сигнал, подадена в ОДЧ при ОД на МВР - Пловдив.
Автомобилът бил оставен за съхранение на паркинг на бул. „Н. Цанов“ № 24.
10. По делото бе
допусната съдебно – транспортна
експертиза с вещо лице ижн. В.С., чието заключение се прие без
възражение от страните и се кредитира с доверие от съда. Експертът след като е
изследвал съставения при репатрирането снимков материал, техническите параметри
и разположението на МПС с рег. № *** на дата 10.09.2021 г. в 14:35 часа, техническите
параметри на лек автомобил **** с рег. № ***, параметрите на пътното платно и
разположението на гаража на ул. „***“ пред № 43, предназначен за съхранение на
лек автомобил *** с рег. № ***, е установил, че е имало техническа възможност
за вход – изход на същия от гаража, както с една, така и с повече от една
маневри.
ІV. За правото:
11. Нарушението на забрана за паркиране
на определено място като административно нарушение е основание за налагане на
ПАМ - принудително преместване на превозно средство. Хипотезите, при които това
е допустимо са три /чл.171 т.5 б. „Б“ ЗДвП/ - две от тях визират състояние, при
която паркираното превозно средство пречи на останалите участници или създава
опасност за тях /тази хипотеза е посочена в докладната по процесното
репатриране/, а третата хипотеза изисква предварително да бъде оповестено чрез
нарочен знак, че от забраненото за паркиране място се извършва принудително
преместване.
Принудителната
административна мярка - преместване на превозното средство представлява проява
на властта на съответния орган едностранно да предизвика промяна в правната
сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. За да бъде една
принудително-административна мярка законна, тя следва: да бъде прилагана само в
изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от
посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други
органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определени в правната норма.
В случая законът
не предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на процесната
принудителна административна мярка. Според разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП,
изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7
принудителните административни мерки се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По аргумент на
противното за мярката по чл.171 т.5 б. “б”
от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически
действия.
Тази законово
установена форма на издаване на акта допуска доказването на административното
нарушение с всички допустими средства, в т.ч. и снимков материал. Съгласно чл.
39, ал. 1 от АПК, относимите за административното производство факти се
установяват с всички незабранени със закон доказателствени средства,
включително веществени доказателства. В случая снимковият материал представлява
именно веществено доказателство, събрано в хода на административното
производство по прилагането на ПАМ, поради което е годно доказателствено
средство и има сила пред съда по правилото на чл. 171, ал. 1 от АПК /така
Решение № 3018 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 112/2013 г., VII о./.
На следващо
място, за да бъде валидна съответната ПАМ, същата следва да бъде приложена от
компетентен орган. В закона не е посочено изрично кой е административният
орган, оправомощен да наложи процесната ПАМ, при което следва да се приеме, че
той следва да е от кръга на субектите по чл. 168 ал. 1 от ЗДвП: определените от
министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или
длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща
пътя. Следователно правният акт, по силата на който може да се осъществи
подобна дейност, е нареждане на органа по репатриране за преместване на МПС,
което е паркирано в нарушение на нормативните изисквания.
Процедурата
по прилагане на процесната принудителна административна мярка е регламентирана
в ЗДвП – чл.168 ал.1 и чл.171 т.5 б. ”б” и Наредба за организацията на
движението и паркирането на територията на община Пловдив (загл. изм. - Р. №
350, пр. № 19 от 22.12.2020 г.), пиета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от
19.01.12 г. /https://plovdiv.obshtini.bg/doc/3877391?searchText=%D1%81%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5/
.
Според чл.
31, т. 4 от Наредбата,
звеното за
контрол, определено със заповед на кмета на общината, може съвместно с
определените от Министъра на вътрешните работи служби за контрол да извършва
принудително преместване на автомобил без знанието на неговия собственик, когато
ППС създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в
движението; в този случай лицата по чл. 168 уведомяват районното управление на
Министерството на вътрешните работи, от територията на което е преместен автомобилът,
за новото местоположение на превозното средство; разходите, направени във
връзка с преместването на превозното средство, са за сметка на собственика на
превозното средство, което може да бъде задържано до заплащане на тези разходи,
а таксата за отговорното пазене на преместения автомобил се начислява от
момента на уведомяването на районното управление на Министерството на
вътрешните работи.
Съгласно чл.
93, ал. 1 от ЗДвП пътно превозно средство е в престой, когато е спряно за
ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за извършване
на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Паркирано е пътно
превозно средство, спряно извън обстоятелствата, които го характеризират като
престояващо, както и извън обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре,
за да избегне конфликт с друг участник в движението или сблъскване с някакво
препятствие, или в подчинение на правилата за движение /чл. 93, ал. 2 от ЗДвП/.
Според чл.
94, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП за престой и паркиране в населените места пътните
превозни средства се спират възможно най-вдясно на платното за движение по
посока на движението и успоредно на оста на пътя; на път с еднопосочно движение
се допуска престой и от лявата страна по посока на движението, ако това не пречи
на движението на пътните превозни средства.
Цитираната
нормативна уредба налага извод, че фактическият състав на визираната в чл.171,
т.5 б., ”б” от ЗДвП мярка за административна принуда, при наличието на който е
законосъобразно прилагането й, е установено от компетентните органи паркиране
на моторно превозно средство на място, при което създава опасност или прави
невъзможно преминаването на другите участници в движението в нарушение на
правилата за движение.
По делото безспорно бе установено,
че на посочените в докладната записка от компетентния контролен орган дата,
място и час, собственият на жалбоподателя автомобил е бил паркирам пред гараж
на ул. „***“ № 40, гр. П., но без да създава невъзможност за влизането/излизането
на лек автомобил **** с рег. № *** от гаража на ул. „***“ № 43, гр. П.
След като именно отразените в
докладната записка от 10.09.2021 г. констатации са дали фактическите и правни
основания за прилагане на административната принуда, а при съдебния контрол по
същество съдът не може да ги допълва или изменя, то успешното им оборване в
случая налага извода, че не са били налице предпоставките за неблагоприятна
намеса в правната сфера на оспорващия.
Мотивиран от
горното при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспорената
принудителна административна мярка е приложена от материално и териториално
компетентен орган в предписаната от закона форма при спазване на процесуалните
правила, но в несъответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу нея жалба се явява основателна.
V. По
съдебните разноски:
12. Предвид изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят сторените съдебни разноски, които се доказват общо в размер на 710 лева, от които 400 лева за адвокатска защита, 300 лева за възнаграждение на вещо лице и 10 лева за държавна такса.
На основание чл. 143,
ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в
тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен
орган.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ принудителна
административна мярка по чл. 171, т.5, б. „Б“ от ЗДвП – репатриране на моторно
превозно средство, представляващо автомобил *** с рег. № ***, извършено на
10.09.2021 г. в 14:35 часа на ул. „***“ пред
№ 40, гр. П.,
наложена от орган по репатриране при Областна дирекция на Министерството
на вътрешните работи – Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Общинска
полиция”.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерството на вътрешните работи – Пловдив да заплати на Н.С.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 710 (седемстотин и десет) лева,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: