Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 15.08.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, І отделение, 13 състав, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.
дело № 15159 по описа на 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно и активно субективно съединени искове с правно
основание чл. 452,ал.3 ГПК и чл.86,ал.1 ЗЗД.
Ищците
„А.С.“ АД и „Р. ЕООД” ЕООД чрез адв. И.Б. твърдят в исковата молба, че първият от тях е предявил през 2013 год. искове срещу „Ц.“
ООД *** за заплащане на суми дължими по Споразумение
от 20.12.2007 г., по които е било образувано т.д. No. 1211/2013 г.
на СГС, ТО, 4 състав. С решение
по горното дело от 12.06.2014 г.
влязло в сила на 23.03.2017
год. исковете са уважени изцяло и
„ЦАПК
- П.“ ООД е било осъдено да заплати на „А.С.“ АД сумата от 724 656 евро , ведно
със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане, 2 898 624 евро,
ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане, 72 465,60 евро -
неустойка за забава ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното
изплащане, 289
862,40
евро-
неустойка ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 2 000 000 евро -
компенсаторна неустойка ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 евро
за периода от 06.03.2013 г. до 09.05.2014 г. и законната лихва върху цялата
сума от 2 000 000 евро от 10.05.2014 г. до окончателното и изплащане.
„Ц.“
ООД е било осъдено да заплати на „А.С.“ АД и разноските по делото в размер на 816 177.80 лева.
Твърдят,че по същото дело с определение от
20.11.2013 год. било е допуснато обезпечение на исковете чрез налагане на запор
върху вземанията на „Ц.“ ООД спрямо Консорциум/обединение
„.“ и отделно спрямо Министерски съвет на Република България,които вземания са
по Договор № МС- 115/11.10.2012 г., сключен между Консорциум (Консорциум/обединение)
„П.“ и Министерски съвет на Република България,като спрямо Министерски съвет запора
е наложен със запорно съобщение с вх. № 01-03-141/25.11.2013 г. по изп. дело №
20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н.М..
Въпреки
запора на 19.12.2014 г. ответникът А.НА М.С.е
платил/превел по банков път на Консорциум/обединение
„П.“ сумата от 23 197 999.44 лева – третата годишна вноска по Договор № МС-115/11.10.2012 г.
Ищците
твърдят,че ответникът не е имал право и законово основание да се разпорежда със
запорирането вземане и след като го е направил съгласно чл.452,ал.3 ГПК, дължи
на взискателя /лицето,в чиято полза е
наложен запора на вземането/сумата,която неправомерно е платил на длъжника.
С
оглед на горното и факта,че към датата на налагането на запора „ЦАПК - П.“ ООД
като участник в Консорциум/обединението с 50% дял е притежавал половината от
вземането на сумата от 23 197 999.44 лева платена от ответника на Консорциум/обединение „П.“, то
А.НА М.С.дължи заплащане именно на половината от тази сума -11
598 999.72 лв. Според ищците промените настъпили в Консорциум/обединение
„П.“ след датата на налагането на запора на вземането изразяващи се в драстично
намаляване дела на „ЦАПК - П.“ ООД от 50 % на 1 % и включването на трети
съдружник по съществото си представляват разпореждане на длъжника със
запорираното вземане,което е недействително спрямо кредитора „А.С.“ АД,а и като
цяло е нищожно, поради недопустимостта за такива последващи промени в договор
сключен по реда на ЗОП.
В
исковата молба е посочено,че с Договор за цесия от 05.06.2017 г. „А.С.“ АД е прехвърлил на „Р. ЕООД” ЕООД част от
своите вземания равна на 75.864% от 11
598 999.72 лв. спрямо солидарните длъжници А.НА М.С.и „ЦАПК - П.“
ООД, за която цесия ответникът е получил уведомление вх. № 11.00-159/
13.06.2017 г. от цедента „А.С.“ АД .да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника
С
оглед на горното ищците молят съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати:
-
на „А.С.“ АД, на основание чл.452,ал.3 ГПК сумата от 2 799 534.57 лева, равняваща се на 24,136% от сумата 11
598 999,72 лева и на основание
чл.86,ал.1 ЗЗД мораторна лихва върху нея
за времето от 20.12.2014 г. до датата на предявяване на исковата молба -
22.11.2017 г. в размер на 1
016 957.61 лв. - 29,505% от общия
размер на мораторната лихва от 3 446 729,76 лева
и
-
на „Р. ЕООД” ЕООД, сумата от 8 799 465.15 лева, равняваща се
на 75,864% от
сумата 11 598 999.72 лева и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД мораторна
лихва върху нея за период от 20.12.2014 г. до датата на предявяване на
исковата молба - 22.11.2017 г. в размер на 2 429 772.15 лв. равняваща се
на 70,495% от
общия размер на мораторната лихва от 3 446 729,76 лева.
Претендират
направените по делото разноски.
Ответникът
А.НА М.С.НА Р.Б.оспорва изцяло предявените искове. Възразява,че неправилно
исковете са насочени срещу Министерски съвет на Република България,което е лице
различно от А.НА М.С.на Република България, което е самостоятелно юридически
лице, различно от централния колегиален орган на изпълнителната власт,какъвто е
Министерския съвет.
Възразява
А.НА М.С.на Р.Б.да е извършила плащане по надлежно запорирано вземане на „ЦАПК
- П.“ ООД, тъй като плащането е извършено по отношение вземане на друго лице, а
именно на страната по договора - Консорциум/обединение „П.“, още повече, че към
датата на запора това вземане на Консорциум/обединение не е съществувало.
Оспорва
качеството на А.НА М.С.на трето задължено лице по смисъла на чл.452,ал.3 и др. ГПК.
Изразява
на следващо място становище, че
плащането на третата годишна вноска по Договор № МС-115/11.10.2012 г. в полза на Консорциум/обединение „П.“ е правомерно и законосъобразно,тъй като от една страна вземането е станало
изискуемо, а от друга върху него не е имало наложен запор на вземането на Консорциум/обединението.
Ето
защо моли съдът да отхвърли исковете,а също и претенциите за заплащане на
мораторна лихва,доколкото за срока визиран в исковата молба решението по спора
на първия ищец и „ЦАПК - П.“ ООД не е бил приключил с влязло в сила решение.
Претендира
присъждане на разноски.
Помагачът
на ответника „ЦАПК П.“ ООД гр.София с ЕИК: ******* не е взел становище по
делото.
Помагачът
на ответника „Ц.П.Г.“ АД *** с ЕИК:*******
оспорва исковите претенции както по основание, така и по размер. Твърди,
че извършеното плащане е към Консорциум /обединение „П.“, вземането на което не
е било запорирано,още повече,че към датата на наложения запор нито обединението,
нито „ЦАПК - П.“ ООД са имали вземане спрямо А.НА М.С.по Договор №
МС-115/11.10.2012 г. Според помагача, приемането му като съдружник в обединението
е законосъобразно и икономически оправдано с оглед факта,че към 31.08.2014 год.
именно това дружество е притежавало правата да продава в България продукти на
Майкрософт,т.е. да изпълни договора.
Моли
съдът да отхвърли предявените искове изцяло.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Установено е по делото и
няма спор между страните, че по силата на Решение № 904/12.06.2014
г. по т.д. No. 1211/2013 г.
на СГС, ТО, 4 състав /влязло в
сила на 23.03.2017 год./ „ЦАПК - П.“
ООД е било осъдено да заплати на „А.С.“ АД по искове с правно основание чл.79,ал.1 и чл.92,ал.1 ЗЗД сумата от 724 656 евро , ведно
със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане, сумата 2
898 624 евро, ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното
изплащане, сумата 72 465,60 евро -
неустойка за забава ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното
изплащане, сумата 289 862,40 евро-
неустойка ведно със законната лихва от 06.03.2013 г. до окончателното изплащане и сумата от 2 000 000 евро - компенсаторна неустойка ведно със
законната лихва върху сумата от 30 000 евро за периода от 06.03.2013 г. до
09.05.2014 г. и законната лихва върху цялата сума от 2 000 000 евро от
10.05.2014 г. до окончателното и изплащане.
Горните суми са били дължими по
силата на Споразумение от 20.12.2007 г., сключено между „А.С.“ АД и „Ц.“ ООД и
за тях , както и за разноските по делото в размер на 816 177.80 лева са
издадени изпълнителни листове от 27.06.2016 г. по т.д. № 4713/2014 на Софийски
апелативен съд, ТО, 3 -ти състав и от 15.05.2017 г. по т.д. No.
1211/2013
г. на СГС, TO,
VI-4 състав.
Видно от
Определение № 7529 от 20.11.2013 г. по цитираното
по-горе дело,
в полза на „А.С.“ АД е било допуснато обезпечение на исковете, чрез налагане на запор
върху всички вземания на „Ц.“ ООД към Консорциум/обединение „П.“ /дружество по ЗЗД образувано между „Ц.“ ООД и К.“ АД с равни дялове/ и отделно към А.НА М.С.на
Република България, включително и тези произтичащи от Договор № МС-
115/11.10.2012 г., сключен между Консорциум/обединение „П.“ и А.НА М.С.на
Република България.
Запорното
съобщение е връчно на ответника с вх. No.
01-03-141/25.11.2013 г. по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н.М./л.85 от делото/, а на 02.12.2013 год. последният е получил писмо от А.НА
М.С.в което е посочено, че плащането на третата вноска по договора с Консорциум/обединение
„П.“ , в което участва Ц.“ ООД ще се извърши в края на 2014 год.,че за това вземане няма други претенции
или запори, като генерално А.НА М.С.оспорва качеството си на трето задължено
лице по смисъла на чл.450,ал.3 ГПК.
С писмо от 18.12.2014 год. А.НА М.С.е уведомила ЧСИ Н.М. по изп. дело № 20138410411744/2013 г.,че предвид уведомителни писма от И. АД за учреден особен залог № 2014030702347
от 07.03.2014 г. върху вземане на Консорциум/обединение
„П.“ ще преведе третата вноска по договора от 23 197 999.44 лева по банкова
сметка ***: ***, открита при
ТБ „И.“ АД — клон Младост. От представената на л.709 платежно нареждане е видно,че
на 19.12.2014 часа Министерски съвет е превел по сметка на Консорциум/обединение
„П.“ в И. АД сумата от 23 139 473.93 лв. с
основание договор 115/2012 год.
По делото е представен Договор
№ МС-115/11.10.2012 г., между Администрацията на Министерския съвет и Консорциум/обединение
„П.“ сключен по реда на ЗОП, по силата на който Консорциум/обединението
е следвало да предостави на АМС лицензирани продукти на Майкрософт за безсрочно
ползване с покритие до 31.12.2014 год./това е и крайния срок на договора/ за
сума от 69 593 998.32 лева,платима на три годишни вноски всяка по 23
197 999.44 лева платими по конкретна сметка на Консорциум/обединението в
ЦКБ АД с IBAN ***.
По делото е представено Уведомително писмо по чл.17 от Закона
за особените залози вх. № 10.00-3/12.03.2014
г. , с което „И.“ АД, финансов център „София-Младост“
уведомява А.НА М.С.че на 07.03.2014 год. в Централния
регистър на особените залози под № 2014030702347 е
вписан договор за залог между „И.“ АД и Консорциум/обединение
„П.“ върху паричното вземане на Консорциум/обединение
„П.“ към А.НА М.С.произтичащо от Договор № МС-115/11.10.2012 г. в размер на не
по-малко от 23 197 999.44 лв.,като е посочена нарочна
сметка BG83IORT81021000280400, по която да се извършат всички плащания по горния договор.
С
писмо вх. № 11.00-747/04.12.2014 г. Консорциум/обединение „П.“ е уведомило Министерски С.че съставът
на Консорциум/обединение „П.“ е променен, като е
приет нов съдружник - Ц.П.Г.“ АД, ЕИК ******* и е направено преразпределение
на дяловете на съдружниците в Консорциум/обединението, както следва: „Ц.П.Г.“
АД, -50%; К.“ АД - 49% и „Ц.” ООД - 1%., а с последващо
такова е посочило банкова сметка *** „И.“ АД, финансов център
„София-Младост“ - BG83IORT81021000280400 за плащане на
третата вноска, различна от фиксираната в договора,като няма доказателства
договорът да е променян в тази част чрез анекс подписан от страните.
С второ уведомително
писмо вх. № 02.04-342/12.12.2014 г. от „И.” АД е потвърдено наличието
на договор за особен залог между
„И.“ АД и Консорциум/обединение
„П.“ и е потвърдена сметката, по която
следва да се извършват плащанията на основание учредения залог
(BG83IORT81021000280400).
С нарочно писмо от 26.10.2017 год. банката е потвърдила пред А.НА
М.съвет,че към датата 19.12.2014 год. не е била настъпила
предсрочна изискуемост по договор за кредит, обезпечен с особен залог на парично вземане на П. ДЗЗД
вписан с № 2014030702347.
На л.699 и 700 от делото са представени удостоверение от ЦРОЗ №1158182/12.02.2018
г. и заявление за вписване на договор за залог,от които е
видно,че на 07.03.2014 год. в ЦРОЗ под № 2014030702347 по партидата на „Ц.” ООД е вписан
договор за залог в полза на „И.” АД за
обезпечение на стенд-бай кредит № С-М-96/2014 г.
сключен на 07.03.2014 год. между банката
и „ЦАПК П.“ ООД ,който залог е учреден върху на вземания на последното дружество по
конкретна банкова сметка ***рциум/обединение „П.“ по договор Договор № 115/11.10.2012 г., на Консорциум/обединението и А.НА
М.С.в размер на 19 031 666.17 лв.
Представено е и удостоверение от ЦРОЗ №1227129/03.12.2018
г., от което е видно,че по партидата на „Консорциум П.“ ДЗЗД няма вписвания.
От представения Договор за стенд бай
кредит № С-М-96/2014 –В от 07.03.2014 год. между ТБ „И.“ АД и „ЦАПК П.“ ООД се установява,че банката е разрешила кредит на „ЦАПК П.“ ООД при определени условия /договора влиза в сила на датата на първото плащане от страна на банката
на открития акредитив-чл.21 от договора за
стенд бай кредит / в размер на 8 650 909.35 евро, представляващ ангажимент на банката по договор за издаване на
акредитив от същата дата.
Договорът за стенд бай кредит № С-М-96/2014
–В е бил обезпечен с договор за залог по реда на Закона
за особените залози от 07.03.2014 год. с предмет парично вземане на „ЦАПК
П.“ ООД към Консорциум/обединение
П. ДЗЗД в размер на 19 031 666.17 лв. без ДДС произтичащо от договор
115/2012 год. между Консорциум/обединението и Министерски
съвет на Република България.
Представен е договор за акредитив № С-М-95/2014
–В от 07.03.2014 год. между ТБ „И.“ АД и „ЦАПК П.“ ООД като клиент,по силата на който банката е поела ангажимента при нареждане
на клиента, не по-рано от 23.12.2014 год. да плати на трето лице-бенифициент "Microsoft Ireland
Operations Limited" сумата от 8 650 909.35 евро. Акредитивът е бил валиден до 30.12.2014 год.
Видно от представената на л.775 от делото справка от БНБ се установява,че в
периода от 28.02.2014 год. до началото на 2019 год. „ЦАПК П.“ ООД е сключило един кредитен договор с ТБ „И.“ АД във вид на банкова гаранция с дата на откриване 20.03.2014 год. и закрит
на 30.12.2014 год.,като суми по този кредит не са били усвоявани от
кредитополучателя.
По делото е изслушано и прието
заключение на ССЕ,което съдът възприема като обективно и професионално. От него
се установява, че по банкова сметка ***: ***, открита при ТБ
„И.” АД - клон Младост на 22.12.2014 г. постъпва сума в размер на 23 139 473.93 лева
с
наредител Министерски Съвет и получател Консорциум/обединение П..Установява
се,че Договор за стенд-бай кредит № С-М-96/2014 г. е деклариран от ТБ „И.” АД
като задбалансов (условен) в размер на 16 919 708.00 лева и към дата 31.01.2015 г. е деклариран от банката
като вземане в размер на 0,00 лева.
От представения Договор за цесия от 05.06.2017 г. и установителен договор от 26.10.2017 год. се установява, че „А.С.“
АД е
прехвърлил на „Р. ЕООД” ЕООД част от
своите вземания спрямо Министерски съвет в качеството му
на трето задължено лице основаващи се на разпоредбата на чл.452,ал.3 ГПК и
„ЦАПК - П.“ ООД, ЕИК *******, като от
общия размер на вземанията за главници и разноски от 6 618 720.14 евро „Р. ЕООД” ЕООД е
придобило вземане за 5 021 272.89 евро, а „А.С.“ АД е запазило 1
597 447.25 евро, като е прието, че дължимите от Министерски съвет суми за
главници и разноски се дължат в съотношение: 75,864% за „Р. ЕООД” ЕООД и 24,136% за „А.С.“ АД ,а законната
лихва за забава в полза горните притезания се разпределя в съотношение: 70,495% за Риана и 29,505% за Акт.
При така установена
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Запорът
върху вземането на длъжника лишава последния от легитимацията да получи валидно
плащане и затова плащането, което третото задължено лице евентуално би извършило на длъжника след налагането на запора, е недействително спрямо взискателя и
присъединилите се кредитори. С оглед на това разпоредбата на чл. 452, ал.3 от ГПК предвижда възможността те да искат
плащане от третото задължено лице при извършено на длъжника плащане след
получаване на запорното съобщение.
Когато
запорът върху вземанията на определено физическо или юридическо лице е наложен
като обезпечителна мярка по допуснато обезпечение по предявен иск, неговата цел
е да осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде
осъществено, т. е. сумата ще бъде платена и задължението погасено след
постановяване на осъдително решение и образуване на изпълнително производство.
Ищецът „А.С.“
АД се е възползвал от законовата възможност да обезпечи
плащането на сумите по исковете предявени против „Ц.“ ООД,по които е било образувано т.д. № 1211/2013 г.
на СГС, ТО, V1-4 състав, като е поискал и му е допуснато обезпечение, чрез запор върху всички
вземания на ответното дружество към Консорциум/обединение „П.“ и отделно
към Министерски
С.включително и тези произтичащи от Договор № МС- 115/11.10.2012 г.
Следва да се отбележи,че горния запор не е вписан в ЦРОЗ /по мнение на
съда, реда за вписване на запори е крайно неясен/, поради което съгласно
чл.12,ал.2 от ЗОС е непротивопоставим на кредитор с вписан залог по реда на
ЗОЗ.
От датата на получаване на запорното съобщение А.НА М.С.като трето задължено лице е следвало
да откаже плащане на вземанията на „Ц.“ ООД по цитирания договор, които плащания са половината от размера на третата
годишна вноска с оглед дела на този съдружник в Консорциум/обединението.
С оглед спецификата на т.н. гражданско дружество по ЗЗД и конкретно
разпоредбите на чл. 361, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 359 ЗЗД съдружника Ц.“ ООД може легитимно да търси възнаграждението си по договора с
Министерски
С.както от Консорциум/обединението П., така също и към
самия възложител и платец по договора,в случая от А.НА М.съвет. Това становище е застъпено недвусмислено в определението, с което е
допуснато обезпечението, в определението, с което е потвърдено от САС, а се
потвърждава и от константната съдебна практика.
При това положение следва да се приеме,че наложения на 25.11.2013
г. по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н.М. запор върху вземанията на
длъжника „ЦАПК П.” ООД към А.НА М.С.по
Договор № МС-115/11.10.2012 г. е произвел действието си, а
възраженията на ответника за обратното е неоснователно- няма изискване
вземането да е осъществено към датата на запора, напротив смисъла на запора
върху вземания винаги визира бъдещи конкретни такива, каквото в случая е
плащането на третата годишна вноска по договора- ясно конкретизирано по
основание, срок и размер вземане. С оглед изложеното за фигурата на Консорциум/обединението
като гражданско дружество неоснователно е и възражението на ответника, че обезпечение
на вземанията на Ц.“
ООД не може да се наложи, поради това,че договора е бил с Консорциум/обединението
П..
Основния въпрос за правилното решаване на делото е дали законосъобразно А.НА
М.С.е платила на Консорциум/обединение „П.“ - дружество по ЗЗД, пълния размер на сумата дължима за третата годишна вноска за 2014 год.
или съобразявайки се с наложения от ЧСИ запор на вземанията на съдружника „ЦАПК
П.” ООД е следвало да откаже плащането на половината от
възнаграждението, още повече, че е извършено по сметка различна от фиксираната
в договора от 2012 год./л.204 от делото/, а няма данни в писмена форма страните
да са договорили друг начин на плащане,т.е по различна сметка в друга банка.
Действително в полза на ТБ „И.“ АД е вписан на 07.03.2014 год. особен залог на вземане, но с него е заложено
вземане на „ЦАПК
П.” ООД по една конкретна банкова сметка ***м/обединение
„П.“ , но не и на вземане към А.НА М.съвет. Това означава,че последния не е имал никакво основание да взема предвид и
да се съобразява с претенцията на банката за плащане на последната вноска по
разкрита нова сметка на Консорциум/обединение „П.“ с голословното твърдение,че именно за вземането на това обединение има
вписан особен залог,респективно да не изпълнява задължението
си на пазач на сумите по запорното съобщение на ЧСИ.
Въпросните две уведомителни писма от банката до А.НА М.С.съдържат
информация за залог учреден от Консорциум/обединение „П.“ /вероятно става въпрос за такъв по
реда на ЗОЗ с оглед цитирания текст на чл.17 от ЗОЗ в първото писмо/ в
полза на ТБ
„И.“ АД , но по делото няма доказателства такъв залог да е
учредяван от Консорциум/обединението „П.“, нито да е вписван в регистъра на особените залози. Единствения вписан
особен залог е по партидата на „ЦАПК П.” ООД, но той не е с предмет парично вземане от Министерски съвет по
цитирания договор.
При това положение съдът намира,че А.НА М.С.неправомерно и в нарушение на 307,ал.2
и 3 ГПК е заплатила на Консорциум/обединение „П.“ пълния размер на третата вноска от 23 139 473.93 лв., вместо
половината от нея, а останалата половина, която представлява легално вземане на
„ЦАПК
П.” към А.НА М.С.не е следвало да заплаща в изпълнение на
наложения запор от ЧСИ.
Според съда А.НА М.С.е провела формално и повърхностна изследване на
въпроса свързан с конкуренцията на особения залог и запора от ЧСИ, при угрозата
да плати не на лицето на което се следва по Закон една изключително голяма
сума. Като трето задължено лице ответникът е бил длъжен да провери информацията
подадена му от банката в двете уведомителни писма поне в публичните регистри, какъвто
е този за особените залози и ако бе направила това, щеше да установи липсата на
вписване на особен залог по партидата на Консорциум/обединение
„П.“ и от друга страна детайли от вписания залог по партидата
на „ЦАПК
П.” и конкретно липсата на такъв върху вземането от А.НА М.С.по процесния договор.
Следва да се отбележи,че въпросния особен залог в полза на банката даден от
„ЦАПК П.” обезпечава един договор за кредит , който изобщо не е
влязъл в сила /съгласно чл.21 от самия договор/,тъй като по него видно от
справката на БНБ и заключението на вещото лице не е платен/отпуснат нито едно
евро. Самия договор за стенд бай кредит № С-М-96/2014 –В от 07.03.2014 год. е сключен във връзка с ангажимент на ТБ
„И.“ АД за издаване на акредитив и по съществото си представлява
договор за банкова гаранция/така е вписан
и в регистрите на БНБ/и фактически обезпечава издаване на акредитив към
трето лице с времеви период от 7 дни-от 23.12.2014 год. до 30.12.2014 год.,от
които не повече от два или три работни.
Сключването на такъв договор и обезпечаването му със особен залог 9 месеца
преди евентуалния ангажимент, липсата на всякакви плащания по акредитива и
кредита, но привидната валидност на вписания залог дават основание на съда да
приеме,че възражението на ищците за нищожност на договор № С-М-95/2014-В
от 07.03.2014 г за акредитив и Договор за стенд-бай банков
кредит No. С-М-96/2014-В от 07.03.2014 г. не е лишено от
основание, тъй като при установената обстановка е факт, че с поредица от
формално законни действия страните по тези договори са целели единствено „ЦАПК
П.” да избегне последиците от наложения запор на вземанията
му към А.НА М.С.и съответно превеждането на сумата по това вземане на „А.С.“
АД.
Отделно от горното по делото липсват доказателства ТБ „И.“ АД изобщо да е пристъпила към изпълнение спрямо залога , да е вписала това в
регистъра на особените залози това обстоятелство , да е уведомила А.НА М.С.за
това и едва след това да се удовлетвори от заложеното вземане. Съгласно
чл. 44а, ал.
2 ЗОЗ, едва с вписването на пристъпване към изпълнение в
ЦРОЗ заложеното парично вземане се счита възложено за събиране на заложния
кредитор има правото да изиска от всеки,
насочил изпълнение върху заложеното имущество, да му го предаде, но,
ако не е вписал пристъпване към изпълнение, може да иска
единствено да
се присъедини към изпълнителното производство.
Това вероятно е така,тъй като липсва каквото и да е неизпълнение по
договора за кредит,което е основанието по ЗОЗ за пристъпване към изпълнение и
задължителното вписване на това обстоятелство.
Останалите възражения на ответника извън тези,които са обсъдени по-горе
съдът приема,че са неоснователни. Относно правата на „ЦАПК П.” в Консорциум/обединението меродавен е момента на налагането на запора от
ЧСИ, в който цитираното дружество има дял от 50%, а всяка последваща промяна/такава е факт около 11 месеца след запора/
е недействителна с оглед разпоредбата на чл.452,ал.1 ГПК спрямо вземането на „А.С.“
АД, както по
отношение размера му,респективно и този на обезпеченото вземане,тъй като по
съществото си промяната на дяловото съотношение в дружеството касаещо дела на „ЦАПК
П.” е разпореждане с вземането му по договора с Министерски
съвет,което вземане вече е било запорирано в полза на ищеца „А.С.“
АД.
Не намира основание в доказателствата по делото и възражението,че самото
запорно съобщение не е връчено надлежно,при липса на реквизити и погрешен
адресат.По делото/на л.85/ е установено връчването на това съобщение чрез
деловодната система на Министерски съвет на датата 25.11.2013 год.Факт е,че
същото е адресирано до Министерски съвет,а не до А.НА М.съвет,но от писмото на
л.86 по делото на бланка на А.НА М.съвет,но подписано от главен секретар на
Министерски съвет става ясно,че получателят е точно лицето ,което е и страна по
Договор
№ МС-115/11.10.2012 г. В този смисъл допусканите и от двете
страни по делото фактологически грешки при изписването на точното наименование
на ответника по никакъв начин според съда не влияе на легитимността на
съответните действия и правоотношения,тъй като са ясни както страните по
договора,така и страните по настоящето дело и конкретно ответника А.НА
М.С.имащ качеството юридическо лице
съгласно чл. 40, ал. 3 от Закона за администрацията.
Възражението на ответника,че няма и не е имал никога качество на трето
задължено лице по смисъла на чл.450,ал.3 ГПК също е неоснователно, доколкото
още с определението, с което обезпечението е допуснато и съответно връчването
на запорното съобщение е придобил горното качество на общо основание по
отношение на вземането на „ЦАПК П.” .
По отношение на главната претенция на втория ищец „Р. ЕООД” освен горното следва да се добави,че същият е придобил според съда законосъобразно
от цедента „А.С.“
АД част от вземането
му спрямо ответника А.НА М.С.последният е уведомен от цедента за цесията, а
доколкото прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, то всичко изложено по-горе свързано с правата на „А.С.“ АД във връзка със запора на вземането е относимо към правата и на цесионера.
С
оглед на гореизложеното съдът намира,че предявените от ищците главни искове за
заплащане на суми съответно в размер на 2 799 534.57 лева за „А.С.“ АД
и в размер на 8 799 465.15 лева за „Р. ЕООД”
ЕООД са основателни в пълните им размери, предвид установените по делото
плащания, договора за цесия и Установителен договор от 26.10.2017 г. Върху
горните суми следва да се начислят и законни лихви от 23.11.2017 год. до датата
на окончателното им изплащане.
Предвид
основателността на главните искове и факта на забавата датираща от датата на неправомерното
плащане – 20.12.2014 г. до датата на исковата молба 22.11.2017 г. ответникът следва да заплати на
ищците и лихви за забава както следва:на „А.С.“ АД сумата 1 016 957.61 лв. и на ищеца „Р. ЕООД”
сума в размер на 2 429 772.15 лв.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати разноски по делото на ищците както са направени и поискани
-152 659 лв. на „А.С.“ АД и
449170.18 лв. на „Р. ЕООД”.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА А.НА
М.С.НА Р.Б.София 1000, район Оборище, бул. *******с БУЛСТАТ*******чрез адв.Е.С. да заплати на „А.С.“ АД *** с ЕИК ******* представлявано от адв. И.Б. на основание чл. 452, ал. 3 от ГПК сумата от 2
799 534.57 лева – част от вземане на „А.С.“ АД към „ЦАПК П.“ ООД, с което
ответникът Администрацията на Министерския съвет неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след
налагане на запор по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н.М.,
ведно със законната
лихва
върху тази сума от 23.11.2017 год. до датата на
окончателното и изплащане и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД
сумата от 1
016 957.61 лв. – мораторна лихва съгласно Установителен
договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014
г. до 22.11.2017 г. , както и сумата
от 152 659 лв. разноски по делото .
ОСЪЖДА А.НА
М.С.НА Р.Б.София 1000, район Оборище, бул. *******с БУЛСТАТ*******чрез адв.Е.С. да заплати на „Р. ЕООД” ЕООД гр. София 1632, район Овча купел, ж.к.
*******, ап. 13 с ЕИК*******представлявано от адв. И.Б. на основание чл. 452, ал. 3 от ГПК вр. чл.99 ЗЗД сумата от 8 799 465.15 лева – цедирано от „А.С.“
АД към „ЦАПК
П.“ ООД с договор от 05.06.2017 г., с което
ответникът Администрацията на Министерския съвет неправомерно се е разпоредил в качеството му на трето задължено лице след
налагане на запор по изп. дело № 20138410411744/2013 г. на ЧСИ Н.М.,
ведно със законната
лихва
върху тази сума от 23.11.2017 год. до датата на
окончателното и изплащане и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД
сумата от 2
429 772.15 лв.
– цедирано вземане за мораторна лихва в размер съгласно Установителен
договор от 26.10.2017 г. за периода от 20.12.2014 г.
до 22.11.2017 г. , както и сумата
от 449170.18 лв.
разноски по
делото .
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „ЦАПК
П.“ ООД гр.София с ЕИК: ******* и „Ц.П.Г.“ АД ЕИК:*******-трети лица, помагачи на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: