Р Е Ш Е
Н И
Е № 1070
гр. Пловдив, 05.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 10.03.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 6931 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422, във вр. с
чл.415, ал.2 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД против Е.В.С., с която се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
1. 53.26 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги по Договор за мобилни услуги от
21.03.2015 г, с предпочетен № **** за периода 18.07.2016 г. до 17.10.2016 г.
2. 291.34 лева, дължими
лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.03.2015 г. за мобилно устройство ****
за периода 18.07.2016 г. до 17.12.2016 г.;
3. 44.96 лева, представляващи
неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 18.07.2016 г. до
17.10.2016 г. по Допълнително споразумение от
20.10.2015 г. към Договор за мобилни услуги от 18.03.2014 г. с
предпочитан № ****;
4. 149.85 лева, дължими
лизингови вноски по Договор за лизинг от 20.10.2015 г. за мобилно устройство ****
за периода 18.07.2016 г. до 17.12.2016 г.;
5. 66.95 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за
периода 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г. по Договор за мобилни услуги от
19.04.2016 г. с предпочитан № ****
6. 1225.75 лева, дължими
лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.04.2016 г. за мобилно устройство ****
за периода 01.07.2016 г. до 30.11.2016 г.;
За посочените вземания е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 189/2019 г. по описа на ПРС, за която длъжникът е уведомен по реда на чл.47,
ал.5 ГПК.
Претендира и законна лихва върху
вземанията от датата на входиране на заявлението в съда до окончателното плащане
и разноски
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
С писмено становище в първото съдебно заседание назначения на ответника
особен представител оспорва исковете, в което са направени несвоевременни
оспорвания на истинност на документи, подписани от ответника, както и
несвоевременно заявени доказателствени искания.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
допустимостта на исковете:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 189/2019 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени
в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Предявени са обективно,
кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл.422, във вр.
с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.342 ТЗ.
За да бъде уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещите, предмет на договорите за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите. В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
По исковете с правна квалификация чл.422, във вр. с
чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за мобилни услуги.
В исковата и допълнителната молба от 04.07.2019 г. ищецът претендира следните вземания:
По Договор за мобилни услуги от 21.03.2015 г, с предпочетен № ****за периода 18.07.2016 г. до 17.10.2016 г. се претендира сума в общ размер на 53.26 лева, формирана от месени абонаментни такси за посочения период и други предоставени услуги.
По Договор за мобилни услуги от 19.04.2016 г. с предпочитан № **** за периода 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г. се претендира сума в размер на 66.95 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги.
С разпореждане на съда от 10.06.2019 г. /л.76/ е указано на ищеца да посочи конкретно какво се включва в тези суми, като посочи отделните вземания по размер и период.
С молба от 04.07.2019 г. /л.78/ ищецът е изложил същото като в исковата молба, че вземанията по договорите, представляват сбор от абонаментни такси и използвани услуги за посочените периоди, без да е разграничено каква част от претендираните суми е за абонаментна такса, каква част от тях е за допълнителни услуги и какви са предоставените допълнителни услуги.
Следва да се посочи, че съдът няма как да гадае каква част от претендираната сума е за абонаментна такса, дали се претендира цялата абонаментна такса или част от нея, както и за какви допълнителни услуги се иска плащане. С оглед липсата на разграничение каква част от претендираната в общ размер сума е за абонаментна такса и каква за допълнителни услуги, съдът няма как да направи преценка дали претенцията на ищеца съответства на уговорената в договора, в това число дали се търси абонаментна такса,съгласно договора и дали са начислявани услуги, уговорени в договора.
Действително в договор за мобилни услуги от 21.03.2015 г. /л.7/ договора е уговорен месечен абонамент за ползването на мобилните услуги, предоставени от ищеца в размер на 39.99 лева, като е предвидена 62.51 % промо отстъпка от месечния абонамент за срок от 24 месеца. Тоест съгласно договора месечния абонаментен план по него за периода от 21.03.2015 г. до 21.03.2017 г. е в размер на 14.99 лева /39.99 – 62.51 %/. В тази връзка е неясно защо за отчетен период 18.09.2016 г.до 17.10.2016 г. се претендира сума в размер на 16.49 лева – абонаментна такса, като абонаментната такса, съгласно договора е 14.99 лева. Доколкото за останалите периоди не е разграничена каква част от сумите са за абонаментни такси и каква за други услуги, не може да се прецени дали правилно са начислени абонаментните такси, дали се претендира уговорената по договора в пълен размер абонаментна такса, повече или по-малко, такива разяснения не са дадени.
Същото се отнася и за договора от 19.04.2016 г., в който е уговорен месечен абонамент за ползването на мобилните услуги, предоставени от ищеца в размер на 29.99 лева, като е предвидена 40 % промо отстъпка от месечния абонамент за срок от 24 месеца. Тоест съгласно договора месечния абонаментен план по него за периода от 19.04.2016 г. до 19.04.2018 г. е в размер на 17.99 лева /29.99 лева - 40 %/, но доколкото липсва разграничени в исковата и допълнителните молби каква част от търсената по този договор за процесните периоди е за абонаментна такса и каква за други услуги, съдът няма как да съобрази дали отговарят на предвидените по договора.
Наред с това в тежест на ищеца е да докаже какви и в какъв размер услуги допълнително е предоставял на ответника, за които се дължи плащане отделно от абонаментната такса по договорите. В случая ищеца не доказа какви допълнителни, платени услуги са предоставяни на ответника по договорите, които да се заплащат допълнително извън абонаментната такса.
Предвид изложеното съдът намира иска за вземанията по Договор за мобилни услуги от 21.03.2015 г, с предпочетен № **** за доказан единствено за сумата от 14.99 лева – абонаментна такса за периода 18.09.2016 г. до 17.10.2016 г., доколкото само за този период е уточнено, че се търси единствено абонаментна такса., а съгласно договора месечната абонаментна такса е в размер на 14.99 лева, а не както е посочил ищеца 16.49 лева. Абонаментната такса се дължи независимо дали са ползвани услугите по договора. В тежест на ответника е да докаже, че е платил сумата, такива доказателства не са ангажирани. За горницата над уважения размер от 14.99 лева до пълния предявен размер от 53.26 лева за периода 18.07.2016 г. до 17.09.2016 г. искът като недоказан ще се отхвърли.
Ще се
отхвърли изцяло иска за вземанията по Договор за мобилни услуги от 19.04.2016
г. с предпочитан № **** за периода 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г., предявен за
сумата в общ размер на 66.95 лева, формирана от месени абонаментни такси за
посочения период и други предоставени услуги, като недоказан.
По Допълнително споразумение от 20.10.2015 г. към Договор за мобилни услуги от 18.03.2014 г. с предпочитан № **** ищецът претендира сума в общ размер на 44.96 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за периода 18.07.2016 г. до 17.10.2016 г., всяка една в размер на 14.99 лева.
Видно от допълнителното споразумение /л.20/, същото е подписано от ответника, подписът не е оспорен своевременно. В него е уговорена месечна абонаментна такса за ползване на услугите, предоставени от ищеца в размер на 14.99 лева. За процесния период – 3 месеца, сборът на месечните абонаментни такси е в размер на 44.97 лева. В тежест на ответника е да докаже, че ги е заплатил, като същият не е ангажирал доказателства в тази връзка, своевременно. Ищецът претендира по-малко сума от установената, а именно 44.96 лева, до която сума този иск ще бъде уважен като доказан и основателен.
По исковете с правна квалификация чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ
1. От договор за лизинг от 21.03.2015
г. /л.10/ се установява, че
същият е сключен между Е.В.С., в качеството на лизингополучател и „Теленор
България“ ЕАД, като лизингодател с предмет
финансов лизинг на мобилно устройство ****. Лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата
цена в размер на 910.57 лева на 23 месечни вноски, съобразно погасителен план,
всяко от които на стойност 39.59 лева с първа вноска на 21.04.2015 г. и последна на 21.02.2016
г. /чл.3, ал.1 от договора/. С подписването на договора лизингополучателя е декларирал, че му е
предоставено лизинговото устройство – чл.4.
В заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, както и в самата заповед за изпълнение, а и
в самата искова молба е посочено, че се претендират лизингови вноски по този
договор за периода от 18.07.2016 г. до 17.12.2016 г. В исковата молба се
признава, че за периода от 18.07.2016 г. до 17.08.2016 г. се дължи месечна
лизингова вноска в размер на 39.59 лева, същото е и за следващия период от
18.08.2016 г. до 17.09.2016 г. и за периода 18.09.2016 г. до 17.10.2016 г. За
периода 18.10.2016 г. до 17.11.2016 г. се претендира остатък от лизингова
вноска в размер на 14.21 лева. За периода 18.11.2016 г. до 17.12.2016 г.
дължимата лизингов вноска е в размер на 39.59 лева. Тоест за процесния период
от 18.07.2016 г. до 17.12.2016 г. дължимите лизингови вноски са в размер на 172.57
лева.
Именно за този
период ще бъде уважен искът за дължимите лизингови вноски по посочения договор
за лизинг. Това е така, доколкото съдът е сезиран с конкретен период, за който
се дължат лизингови вноски за този период е бил сезиран и заповедния съд- сбор
от лизингови вноски за конкретен период. В исковата молба са изложени
обстоятелства, че за периода 18.11.2016 г. до 17.12.2016, освен дължимата за
този период лизингова вноска, са начислени и още 2 предсрочно изискуеми
лизингови вноски за следва щ период и една допълнителна лизингова вноска, като
неустойка.
По отношение на лизинговите вноски с падеж
след 17.12.2016 г., съдът намира, че не е сезиран за вземания за период след
17.12.2016 г. По делото не се установява и към тази датата да е настъпила и
предсрочна изискуемост на останалите дължими лизингови вноски, липсва писмено
уведомление до ответника, съгласно чл.12 от ОУ на ищеца.
Тълкувайки общите условия съдът приема, че страните са
уговорили за настъпването на предсрочната изискуемост потребителят да бъде
писмено уведомен, което в настоящият случай не е изпълнено към дата 17.12.2016
г.
Следва да се
посочи, че сам ищецът е очертал периода
на вземанията си и именно за вземанията с настъпил падеж в рамките на посочения
период ще се уважат.
Действително по
делото се установи, че падежът на всички вноски по договора за лизинг са с
настъпил падеж. От значение, обаче, е че съдът е сезиран с конкретен период на
вземанията на ищеца, като следва произнасянето да е в рамките на заявения
период. Също така и търсената допълнителна лизингова вноска в размер на 39.59
лева претендирана на основание чл.1, ал.3, изр. последно от договора – по
своята същност представлява неустойка, такава не е заявена в заповедното
производство и в исковото, тя не е част от лизинговите вноски, за които е
уговорено периодично плащане по договора.
По делото не се
установява ответникът да е върнал лизинговата вещ преди процесния период, поради
което и дължи лизинговите вноски за същия.
Предвид изложеното
искът за вземанията по този договор ще се уважи за сумата в размер на 172.57 лева – лизинговите вноски с
настъпил падеж за периода 18.07.2016
г. до 17.12.2016 г., за горницата над уважения размер до пълния предявен размер
от 291.34 лева искът като неоснователен ще се отхвърли.
Изложеното следва
да се приложи и по претендираните вземания за лизингови вноски по останалите
договори за лизинг от дата 20.10.2015 г. и от дата 19.04.2016 г., доколкото
претенциите по тях са аналогични, наред с вземания с настъпил падеж за
конкретния период се претендират и предсрочно дължими лизингови вноски и
неустойка, наред с това уговорките в догорите са аналогични, както и условията
за настъпване на предсрочна изискуемост.
2.
Страните са сключили и Договор за лизинг от 20.10.2015
г. за мобилно устройство **** /л.24/. Уговорената лизингова цена е 239.76 лева,
платима на 23 равни месечни вноски, всяка в размер на 9.99 лева с първа вноска
на 20.11.2015 г. и последна вноска на 20.09.2017 г. И в този договор се съдържа
декларация на ответника, че с подписването на договора признава, че е получил
лизинговата вещ.
Ищецът претендира лизингови
вноски за периода 18.07.2016 г. до 17.12.2016 г. За този период са с настъпил
падеж 5 лизингови вноски всяка в размер на 9.99 лева или общо дължимите
лизингови вноски за процесния период са в размер на 49.95 лева. Искът ще се
уважи са сумата от 49.95 лева, като
за горницата над уважения размер до пълния предявен размер от 149.85 лева,
искът като неоснователен ще се отхвърли.
3. Между страните е възникнало и
облигационно правоотношение по Договор за лизинг от 19.04.2016 г. за мобилно
устройство ***** /л.33/. Уговорената лизингова цена е 1347.57 лева, платима на
23 равни месечни вноски, всяка на стойност от 58.59 лева с първа вноска на
19.05.2016 г. и последна 19.03.2017 г. /чл.3, ал.1 от договора/. И в този договор се съдържа декларация на
ответника, че с подписването на договора признава, че е получил лизинговата
вещ.
Ищецът претендира лизингови
вноски за периода 01.07.2016 г. до 31.11.2016 г. За този период са с настъпил
падеж 5 лизингови вноски, от които четири в размер на 58.59 лева и една вноска в
размер на 53.95 лева /намалена поради приспадане на платени суми/– за периода 01.10.2016
г. до 31.10.2016 г. или общо дължимите лизингови вноски за процесния период са
в размер на 288.31 лева.
Искът ще се уважи за сумата от 288.31 лева, като за горницата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1225.75 лева, искът като
неоснователен ще се отхвърли.
Като законна последица от
уважаване на исковете следва да бъде признато за установено и дължимостта на
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението в съда – 07.01.2019
г. до окончателното плащане на вземането.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни. Доколкото
ответникът е участвал в производството чрез назначен особен представител, не е
направил разноски по делото, поради което и такива не му се следват.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство:
36.64 лева – държавна такса и 360 лева с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение. Общо разноски в заповедното производство в размер на 396.64 лева,
от които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъди сума в размер на 123.57 лева, съразмерно с уважената
част от исковете.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски:
263.36 лева – платена държавна такса, 358 лева – депозит за особен представител
на ответника и 429.90 лева с ДДС – платено адвокатско възнаграждение. Общо
разноски в исковото производство в размер на 1051.26 лева, от които, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, ще се присъди сума в размер на 327.51 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.В.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** сумата в размер на 14.99 лева, представляваща неплатена абонаментна такса за отчетен
период 18.09.2016 г. до 17.10.2016 г. по Договор за мобилни услуги от 21.03.2015 г, с предпочетен № ****, сумата в размер на 44.96 лева, представляващи неплатени
абонаментни такси за периода 18.07.2016 г. до 17.10.2016 г. по Допълнително
споразумение от 20.10.2015 г. към Договор за мобилни услуги от 18.03.2014 г. с
предпочитан № *****, сумата в
размер на 172.57 лева - дължими лизингови
вноски по Договор за лизинг от 21.03.2015 г. за мобилно устройство ***** за
периода 18.07.2016 г. до 17.12.2016 г., сумата в размер на 49.95 лева дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от
20.10.2015 г. за мобилно устройство ***** за периода 18.07.2016 г. до
17.12.2016 г. и сумата в размер на 288.31
лева дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.04.2016 г. за
мобилно устройство ***** за периода 01.07.2016 г. до 30.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението в съда – 07.01.2019 г. до окончателното плащане, за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
189/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***** срещу Е.В.С., с ЕГН **********, с адрес: *** положителни установителни искове, за признаване за установено, че Е.В.С., с ЕГН ********** дължи на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********
сумата в размер на
66.95 лева, представляващи неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за периода 01.07.2016 г. до 30.09.2016 г.
по Договор за мобилни услуги от 19.04.2016 г. с предпочитан № *****;
горницата над
уважения размер от 14.99 лева, представляваща неплатена абонаментна такса за отчетен период 18.09.2016
г. до 17.10.2016 г. по Договор за мобилни
услуги от 21.03.2015 г, с предпочетен № **** до пълния предявен размер от 53.26
лева за отчетен период 18.07.2016 г. до 17.10.2016 г.
горницата над
уважения размер от 172.57
лева - дължими лизингови вноски
по Договор за лизинг от 21.03.2015 г. за мобилно устройство ***** за периода
18.07.2016 г. до 17.12.2016 г. до пълния предявен размер от 291.34 лева;
горницата над
уважения размер от 49.95 лева дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от
20.10.2015 г. за мобилно устройство **** за периода 18.07.2016 г. до 17.12.2016
г. до пълния предявен размер от 149.85 лева и
горницата над уважения размер от 288.31 лева дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 19.04.2016 г. за мобилно устройство ***** за периода 01.07.2016 г. до 30.11.2016 г. до пълния предявен размер от 1225.75 лева, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 189/2019 г. по описа на Пловдивския районен съд.
ОСЪЖДА Е.В.С.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****,
сумата в размер на 123.57 лева – разноски по ч.гр.д. 189/2019 г. по описа на ПРС и сумата в
размер на 327.51 лева – разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.