№168
гр.
Силистра, 19.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател: Теодора Василева
Членове: 1. Виолета Александрова
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Ели Николова, като разгледа докладваното от мл.съдия Маладжиков
въззивно гражданско дело № 319 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. във връзка с чл. 310, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 146, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И.В.Г.
против Решение № 313 / 08.10.2019 г. по гр.д.№ 530 / 2019 г. на Силистренския
районен съд в частта, с която е осъден да плати на детето К.И. Г. сумата от
1071,50 лева, представляваща издръжка за минало време за периода
22.05.2018-21.05.2019 г. заедно със законната лихва от 22.05.2019 г.; както и в
частта, с която е осъден да плаща повече от 145 лева, а именно разликата от 35
лева до присъдените 180 лева, месечна издръжка на същото дете, считано от
22.05.2019 г.
Жалбоподателят намира решението за
неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. По-конкретно счита за неправилен извода на районния съд, че
не е заплащал издръжка за периода 22.05.2018-21.05.20119 г., черпейки довод от
събраните по делото платежни документи, удостоверяващи точно обратното, за
месеците ноември 2018, януари и февруари 2019 г.
Според въззивника първоинстанционният
съд не е съобразил факта, че той няма доходи, не е в състояние да заплаща
издръжка, която да надхвърля размера от 145 лева на месец. В същото време не са
установени особени нужди на детето, които да обуславят различен извод. Намира,
че майката също дължи издръжка на детето, ведно с грижите към него.
Жалбоподателят моли за отмяна на
обжалваното решение в съответните части, като вместо него въззивният съд следва
да отхвърли исковата претенция по чл. 149 от СК изцяло, а тази за осъждането му
да заплаща ежемесечна издръжка – да я отхвърли за сумата над 145 лева; с
произтичащите от това законови последици.
В постъпилия отговор въззиваемата
страна оспорва жалбата като неоснователна. Намира, че бащата е в трудоспособна
възраст и липсват данни за намаляване на работоспособността му, нито е посочил
причини, поради които не може да полага труд. Набляга се на очакваното
увеличение на минималната издръжка от 01.01.2020 г. и на факта, че догодина
детето ще бъде в първи клас и неминуемо ще се увеличат нуждите му. Тогава,
очаквано, присъдената издръжка от 180 лева на месец ще се яви недостатъчна.
Въззиваемата страна счита за
неоснователни доводите на жалбоподателя във връзка с присъдената издръжка за
минало време, тъй като той не е доказал плащания преди последните три месеца,
предхождащи подаването на исковата молба. Претендира направените разноски за
въззивната инстанция.
За да се произнесе, Силистренският
окръжен съд съобрази следното:
Производството по гр.д.№ 530 / 2019 г.
на РС Силистра е образувано по инициатива на настоящия жалбоподател с искане да
му се предоставят родителските права спрямо малолетното му дете К.И.Г. да се
определи местоживеенето му, което да съвпада с това на бащата; да се определи
режим на лични отношения с майката; а същата да бъде осъдена да плаща
ежемесечна издръжка в размер на 145 лева. За да обоснове исканията си,
жалбоподателят е заявил, че успява да се грижи добре за себе си, ще го прави и
за сина си, не се притеснява нито от работа, нито от битовите проблеми, които
ще трябва да решава ежедневно. Като доказателства са приети три документа,
доказващи изпратени пари от И.Г. на Д.В. – майката на детето, единият за сумата
от 90 евро на дата 15.11.2018 г., другият за 100 евро на дата 19.01.2019 г., а
третият за 70 евро на дата 04.02.2019 г.
В ответното си искане майката признава
за получените суми, моли от името на сина си бащата да бъде осъден на издръжка
за минал период – една година преди 22.05.2019 г., в размер на 2400 лева, като
от сумата се приспаднат получените 507 лева. Поискала е ежемесечна издръжка за
детето в размер на 200 лева.
От приетия социален доклад, който не е оспорен
в частта за доходите, става ясно, че жалбоподателят работи като строител, с
дневен надник в размер на 50-80 лева. Споделил е на социалния работник, че
доходите, които получава, са достатъчни за да се задоволяват по адекватен начин
потребностите на семейството му. Работи с нерегламентирано работно време,
когато има работа работи, когато не е трудово ангажиран – почива, без значение
дали е през почивен или работен ден от седмицата. Твърдял е, че в кризисни
ситуации може да разчита на помощта на сестра си, която от около 10 години
живее и работи в гр. Лондон.
С обжалвания акт, след произнасянето по
предмета на спорната съдебна администрация, районният съд е присъдил издръжка
за минал период в размер на 1071,50 лева, която е изчислена на база минимума по
чл. 142, ал. 2 от СК, отчитайки че минималната работна заплата преди 21.05.2019
г. е била 510 лева, а след това 560 лева. Приспадната е сумата от 507 лева.
Присъдена е законна лихва от 22.05.2019 г. Издръжката от завеждане на иска е определена
на 180 лева месечно.
Предмет на въззивното производство е
решението на районния съд по исковите претенции, а в частта на спорната съдебна
администрация същото е влязло в сила.
Първоинстанционното решение е валидно,
а в обжалваната му част и допустимо.
Въззивният съд намира, че издръжката по
чл. 149 от ГПК е безусловно дължима от жалбоподателя. Щом тя е изчислена
съобразно императивно установения минимум, а в същото време не са доказани за
процесния едногодишен период други плащания, освен 507-те лева, то жалбата
срещу решението в тази част е неоснователна. Съдът намира, че частичното
изпълнение не доказва изпълнение в пълен обем. То може да е косвено
доказателство за намерението на длъжника да погаси задължението си изцяло, но
за да се приеме, че е налице пълно и точно изпълнение, при липсата на преки
доказателства (платежни документи, признание от страна на кредитора) са
необходими други косвени доказателства, чийто съвкупен анализ да води до
единствено възможният извод за това. Такива косвени доказателства не са събрани
по делото. Свидетелите С. и С. дават най-общи показания, че жалбоподателят е
пращал пари, но от тях не може да се установи кога е ставало това, през какъв
период и в какъв размер. Свидетелката С. казва това което синът ѝ е
споделил – че плащал, но от показанията ѝ не личи да има лични
впечатления. А свидетелят П. е присъствал, когато жалбоподателят е пращал пари,
понякога около 100 евро. Уточнява, че заедно са заминали за Франция през
септември 2018 г., и настоящия съдебен състав приема, че става въпрос именно за
преводите, които са доказани по делото с документи, но не и за други.
Присъдената издръжка от 180 лева на
месец е с 40 лева по-висока от минимума по чл. 142, ал. 2 от СК. Обичайно тя се
присъжда за новородени. Нормално е шестгодишно дете да има нужда от по-голяма
издръжка, въпреки че всяка възраст влече след себе си специфични разходи и не
може да се сложи универсален критерий кое дете от колко точно се нуждае в
определена възраст. Затова въззивният съд споделя мотивите на първата
инстанция, позоваваща се на икономическата обстановка в страната и цените на
продуктите от първа необходимост, за да определи размера на ежемесечната
издръжка на 180 лева, дължима от бащата само. Тя в никакъв случай не е извън
възможностите на жалбоподателя да я плаща. Стана ясно, че към момента на
приключване събирането на доказателства в настоящата инстанция той е изпълнил
задълженията си по допуснатото предварително изпълнение на първоинстанционното
решение. Похвален е стремежът му да търси помощ от своите най-близки роднини, в
случая майка му (бабата на детето), както и от заявеното за социалния доклад,
че би могъл да разчита и на сестра си в кризисни ситуации. Какви са вътрешните
отношения между длъжника и третите лица обаче е извън предмета на делото.
Важното е, че не съществуват пречки от обективен характер, които да
възпрепятстват жалбоподателя да полага труд, за който да получава по 50-80 лева
на ден, както е заявил за целите на социалния доклад, макар и нерегулярно
получавани. Размерът на присъдената месечна издръжка се явява между 2,25 и 3,6
надника, което на фона на бащинската отговорност и радост не е много.
Основателен е доводът на ответната страна, че не може с оглед предмета на
спорната администрация да се изтъкват едни факти, а за исковото производство да
се твърдят коренно противоположни. Веднъж, че доходите, които получава
жалбоподателят, са достатъчни за да се задоволяват по адекватен начин
потребностите на семейството му, впоследствие – че е безработен и не получава
доходи. Не са доказани обективни пречки, които да са възпрепятствали трудовата
реализация на жалбоподателя след приключване на делото пред първата инстанция.
При това положение причината остава да е от субективно естество, въпреки
заявеното в исковата молба, че не се притеснява от работа. Моментната липса на
трудова заетост трябва да се преценява като част от „битовите проблеми“,
съпътстващи ежедневието, с които жалбоподателят е завил готовност да се справя,
за да продължи да осигурява добри грижи за себе си и сина си. Затова окръжният
съд счита, че издръжка от 180 лева на месец е съобразена с нуждите на детето и
възможностите на бащата да я предоставя, както и с икономическата конюнктура в
страната, която диктува скорошно увеличаване на минималната издръжка по чл.
142, ал. 2 от СК от 01.01.2020 г. на 152,50 лева. Последната ще е само с 27,50
лева по-ниска от присъдената, а дори ще се бъде със 7,50 лева по-висока от
тази, до която жалбоподателят иска да бъде намалена.
Поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение се явява
правилно и като такова следва да се потвърди.
На въззиваемата страна следва да се
присъдят сторените от нея разноски за процесуално представителство пред
настоящата инстанция в размер на 300 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 2, пр.
1 от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горните съображения,
Силистренският окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 313 от
08.10.2019 г. по гр.д.№ 530 / 2019 г. на Силистренския районен съд в
обжалваната му част по исковете за текуща издръжка и за минал период.
В останалата част първоинстанционното
решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА И.В.Г. да плати на К.И.Г. чрез
неговата майка и законен представител Д.В.В. сумата от 300 лева (триста), представляваща
разноски в настоящото производство.
Решението
е окончателно, не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: