Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велинград, 17.06. 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Велинград, в съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Цветана Коцева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 137/2019 г. по описа на
Районен съд Велинград, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на АЮД ООД, чрез процесуалния
представител адв. П., АК-Пазарджик, против наказателно постановление № 13-001436
от 27.03.2019 г. на Директора ТД на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ гр. Пазарджик, с което на дружеството-жалбоподател, на осн. чл. 416, ал.
5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, във вр.63, ал.1 КТ, за това, че
в качеството си на работодател по
смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ на 30.01.2019 г., в „Дървообработващ цех за
производство на рамки за кошери“, намиращ се в гр. Велинград, Индустриална
зона, е допуснал в до работа като „опаковчик“ М.А.П., без да му е представил
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено от ТД на НАП.
Релевират се оплаквания за незаконосъобразност
на атакуваното наказателно постановление, поради нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че на датата посочена в наказателното постановление
лицето М.П. не е бил на работа в цеха на дружеството, поради което не е
извършено твърдяното нарушение. Било
налице съществено разминаване в посочените дати на извършване на
нарушението, на констатирането му и на извършената проверка,
което затруднявало защитата на жалбоподателя.
В
проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата-ТД на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ я оспорва. Моли съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН/препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 03.04.2019 г., а жалбата е подадена на 08.04.2019 г./, от лице, което има
правен интерес и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:
С цел проверка за спазване разпоредбите на
трудовото законодателство
служители от ТД на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“
Пазарджик, придружавани от служител на РУ Велинград-свидетеля Л.,
посетили в цех за производство на рамки за кошери от дървен
материал на 30.01.2019 г.,
стопанисван от фирма АЮД ООД. В цеха, на работните места, проверяващите заварили около 6
-7 човека, които
работили. На същите били раздадени декларации, в които всеки посочил от кога работи
там. Служителите забелязали стълба в двора на цеха, водеща до покрива и
паднала до нея дамска чехла. Установило се, че на покрива има още две лица,
едното от които била работничка във фирмата, за която бил представен трудов
договор. Другото лице, което побягнало след като контролните органи го
забелязали, било последвано от служителя от РУ Велинград Л.. По-късно
се установило, че това е М.А.П.,
който обяснил, че отишъл да търси работа в цеха, но при появата на контролните
органи се уплашил и избягал. В декларацията по чл. 402 КТ посочил, че е отишъл
в обекта в 11 часа да пробва работата, за което следвало да получи 20 лв. П.
бил облечен с мръсни работни дрехи, покрити с трици.
Проверяващите не видели П.
да работи, но го заварили в обекта на дружеството да скача от покрива и
установили, че към датата на проверката между него и АЮД ООД няма сключен
трудов договор.
При извършената проверка по
документи в ТД на ИД на „Главна инспекция по труда“ били представени трудов
договор за П., сключен от 01.02.2019
година и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ вх. №
13388193004912/03.02.2019 г. В съставения Протокол ПР 1903347 за
проверка е отразено, че в качеството си на работодател по смисъла на § 1, т. 1
ДР на КТ, АЮД ООД на 30.01.2019 г. е допуснал в обект-дървообработващ цех за производство
за рамки за кошери, намиращ се в гр. Велинград, Индустриална зона, до работа
като „опаковач“ М.А.П., с установено работно място, работно време, длъжност,
трудово възнаграждение, преди да му предостави уведомление от ТД на НАП за
регистрация на трудов договор, в нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, във вр. чл. 63,
ал. 1 КТ. Отразено е ,че нарушението е извършено на 30.01.2019 г., когато
лицето М.А.П. е заварено да работи в дървообработващ цех за производство за
рамки на кошери, че лицето е заварено да работи на обекта на посочената дата, а
справката е за заверен трудов договор в ТД на НАП е от 03.02.2019 г.
Тези констатации са възпроизведени в Акт № 13-001436 от
11.02.2019 г.
В акта е отбелязано, че нарушението е извършено на 30.01.2019
г., когато между страните е сключен трудов договор и е констатирано на
11.02.2019 г. при извършената документална проверка.
Въз основа на акта е
издадено обжалваното наказателно постановление.
Съдът намира, че актът за установяване на
административното нарушение и обжалваното постановление са съставени от
компетентен орган, съгл. чл. 21, ал. 4, т. 3 от Устройствения правилник на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и Заповед №3-0058 от
11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, в предписаната от закона форма и в предвидения от чл. 34, ал.1 и ал. 3 ЗАНН срок.
Съобразно установената фактическа обстановка
се налагат следните правни изводи:
Законът
задължава страните по трудовото правоотношение да сключват трудов
договор, когато предмет на престацията е предоставяне на работна
сила. Писмената форма е форма за действителност на трудовия договор,
а работодателят е длъжен след
сключването му, в определен от чл. 62, ал. 3 КТ срок, да изпрати уведомление за сключения трудов договор до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите. Преди да постъпване на работа на работника, работодателят е длъжен да му предостави екземпляр
от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението
по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция
за приходите.
В Кодекса на труда в чл.63, ал. 2 е установена забрана за работодателя
да допуска до работа работника или служителя преди да му е предоставил
документите по ал. 1. Това задължение за работодателя продължава, докато той не
предостави на работника или служителя екземпляр от подписания от страните
трудов договор и копие на уведомлението, заверено от ТД на НАП.
Санкционирането на лицето на
осн. чл. 63, ал. 2 КТ за това, че е допуснал до работа, без да му е предоставил
копие от уведомлението по чл. 62, ал. 2 КТ, предполага да е налице подписан
трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено
уведомление до ТД на НАП. При липса на писмен трудов договор между страните,
работодателят не би могъл да предостави на работника копие от същия, както и от
уведомлението. Отговорността по чл. 63, ал. 2 КТ изисква наличие на подписан
трудов договор и непредставяне на работника на копие от уведомлението по чл.
62, ал. 2 КТ. В случай, че не се е осъществил юридическият факт, пораждащ
задължението по чл. 63, ал. 1 КТ, не би могло да се стигне до нарушаване на
забраната по чл. 63, ал. 2 КТ.
В конкретния случай, от приетите
в хода на съдебното следствие доказателства по административнонаказателната преписка
се установява, че към момента на извършената проверка-30.01.2019 г. лицето М.П.
не е имало сключен трудов договор с АЮД ООД. Това обстоятелство се потвърждава,
както от показанията на разпитаните като свидетели актосъставител и присъстващи
на проверката лица, така и от представените Трудов договор № 20 от 01.02.2019
г. и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ вх.№
13388193004912/03.02.2019 г. от НАП. Трудов договор с П. е сключен на
01.02.2019 г., но това е станало след проверката.
По тези съображения,
обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, несъответстващо на
установената фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението. Това
несъответствие представлява съществено нарушение на материалния закон,
изразяващо се в неправилно подвеждане на установените факти под приложимата
правна норма и ангажиране отговорност за нарушение, което не е извършено. Този
порок на обжалвания акт не може да бъде саниран в хода на съдебното производство
и обуславя неговата отмяна.
Поради гореизложеното,
настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 13-001436 от
27.03.2019 г. на Директора ТД на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
гр. Пазарджик, с което на дружеството-жалбоподател, на осн. чл. 416, ал. 5, във
вр. чл. 414, ал. 3 КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. за
нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ, във вр.63, ал.1 КТ.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Иванка Пенчева