Определение по дело №476/2022 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 748
Дата: 18 октомври 2022 г. (в сила от 18 октомври 2022 г.)
Съдия: Милена Вълчева
Дело: 20224300500476
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 748
гр. Ловеч, 18.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500476 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила частна жалба от
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от изпълнителния директор Ю.Х.Ю.,
чрез юрисконсулт И. Н. срещу разпореждане № 633/19.09.2022 год. по ч.гр.д.
№ 636/2022 г. по описа на Районен съд Троян, с което е отхвърлено
заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу
длъжника Нефие А. А., ЕГН ********** за сумата 4 045.12 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит, сключен на 22.01.2018 г. между Нефие А.
А. и „Ти би ай банк“ЕАД, договорна лихва в размер на 1 295.16 лв. за периода
от 18.10.2019 г. до 25.01.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 1 784.20
лв. за периода от 19.10.2019 г. до 30.08.2022 г. и съдебно-деловодни
разноски.
В нея оспорва съображенията на заповедния съд, че дадените на
заявителя указания за индивидуализация вземанията, не били изпълнени.
Цитира практика на окръжни съдилища, в която е прието, че целта на
заповедното производство не е да се провери съществуването на вземането, а
само дали същото е спорно. Счита, че за да бъде редовно заявлението, е
достатъчно в същото да са посочени съществените юридически факти, от
които то произтича и които позволяват индивидуализацията му. Твърди, че не
е необходимо в заявлението да бъдат посочени всички обстоятелства, имащи
значение за основателността на претенцията и за евентуалните възражения на
1
длъжника срещу съществуването й, тъй като препис от същото не се връчва
на последния.
Моли въззивната инстанция да отмените разпореждане №
633/19.09.2022г. на РС Троян по ч.гр.д. № 636/2022 г. като неправилно и
незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.
Частната жалба е подадена в срока по чл.413, ал.2 ГПК от заявител
срещу разпореждане, с което е отхвърлено заявлението, поради което е
процесуално допустима, но разгледана по същество - неоснователна.
От приложените по делото доказателства се установява, че
производството по ч.гр.д. № 636/2022 год. по описа на РС Троян е образувано
по повод постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на
вземания"ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Нефие
А. А. за парично вземане в размер на сумата 4 045.12 лв. – главница по
Договор за потребителски кредит, сключен на 22.01.2018 г. между Нефие А.
А. и „Ти би ай банк“ЕАД, договорна лихва в размер на 1 295.16 лв. за периода
от 18.10.2019 г. до 25.01.2022 г. и обезщетение за забава в размер на 1 784.20
лв. за периода от 19.10.2019 г. до 30.08.2022 г., законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението,
разноски в размер на 142.49 лв. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50.00 лв.
С разпореждане № 592 от 02.09.2022 г. районният съд е оставил без
движение подаденото от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД заявление
за издаване на заповед за изпълнение и указал на заявителя в 3-дневен срок от
получаване на съобщението с молба да отстрани констатираните
нередовности на заявлението и предупредил, че при неизпълнение,
заявлението ще бъде отхвърлено. В обстоятелствената част на
разпореждането е посочено, че заявлението трябва да съдържа изложение на
обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и
определения размер на задължението, като е указано на заявителя, че следва
да индивидуализира надлежно претендираните вземания.
С молба вх. № 4194/09.02.2022 г., жалбоподателят е уточнил, че
извършените плащания по процесния договор за от категорията на
правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от
длъжника в исковото производство. Въпросът дали са плащани суми,
произтичащи от неравноправни клаузи, също е относим към съществуване на
предявените вземания и разглеждането му предполага повдигнат спор. Счита,
че размерът на главницата е правилно определен.
С обжалваното разпореждане Троянският районен съд е отхвърлил
изцяло подаденото заявлението. В мотивите на същото е прието, че с
уточняващата молба указанията за индивидуализация на претендираните
вземания не са изпълнени и не е доказана активната процесуална легитимация
на заявителя.
2
Настоящата инстанция споделя изцяло направения от районния съд
извод и намира частната жалба за неоснователна. Следва да се отбележи, че
по отношение критериите за редовност на заявлението, разпоредбата на
чл.410, ал.2 от ГПК изрично препраща към чл.127, ал.1 и ал.3 от ГПК. В тази
връзка и с оглед характера на заповедното производство - едностранното и
формално, редовното заявление следва да съдържа конкретна информация за
индивидуализиращите вземането елементи - основание, размер, от какво
произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му, като съгласно чл.411, ал.2, т.2 от ГПК, заповедният съд
следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на
закона и добрите нрави. Предварителното информиране на потребителя за
посочените обстоятелства, създава яснота за длъжника в какво се изразява
претендираното вземане, а оттам и преценката налице ли е спор по отношение
на същото. Уточняването на тези обстоятелства е съществено и за
евентуалното бъдещо предявяване на установителен иск за вземането при
подадено възражение от страна на длъжника.
Съдебният състав счита, че с така подаденото заявление и
уточнителната молба след констатиране на неговите нередовности, не са
изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите. Въпреки
дадените конкретни и ясни указания от районния съд, заявителят е посочил,
че в тежест на длъжника е в исковото производство да докаже извършените
плащания, а съществуването на предявените вземания, основани не
неравноправни клаузи следва да се разглежда само при наличието на
възникнал спор.
Настоящата инстанция не приема изложените от жалбоподателя
доводи, че целта на производството по чл. 410 и сл. от ГПК е само да провери
от външна страна подаденото заявление и документите, въз основа на които
произтича вземането, като се ръководи от заявеното твърдение за
съществуване на същото, без да държи сметка за основанието, от което
произтича и индивидуализиращите го белези. Облекчената процедура по чл.
410 от ГПК не освобождава заявителя от ангажимента да посочи фактите и
обстоятелствата, въз основа на които ангажира отговорността на длъжника.
Това е условие за редовност на заявлението съгласно чл. 410, ал.2, във връзка
с чл. 127 и чл.128 от ГПК и изпълнението му гарантира законосъобразното
развитие на производството в предвидените кратки срокове и бърз отговор
спорно ли е или не вземането.
Неясни са и твърденията на заявителят относно придобИ.е на
вземането. За да е налице изискуемо и ликвидно вземане срещу този
длъжник, е нужно в заявлението да се изложат обстоятелства относно
изпълнението на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД. В случая „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е посочило в заявлението си, че на 31.08.2018 г.
между „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е
подписан Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, с който
вземанията на „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД по процесния договор за
3
потребителски кредит са прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД. В заявлението липсват твърдения длъжникът да е уведомен за
станалата продажба на вземането, кога и от кого. Съгласно изискването на
чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението следва да се приложи и договора за
цесия, като част от относимите към претенцията документи, обосноваващи
легитимацията на заявителя като титуляр на вземането, но такива липсват.
Достигайки до същия правен извод, Троянският районен съд е
постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.252 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 633/19.09.2022 год. по ч.гр.д. №
636/2022 г. по описа на Районен съд - Троян.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4