Решение по дело №10184/2013 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

             гр. София, 24.07.2015г.

                         В       ИМЕТО      НА       НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 19 състав в публичното заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА РУБИЕВА

 

при секретаря Д.И. и с участието на прокурора…., като разгледа докладваното от съдия Рубиева гр.д. № 10184/ 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРЕДЯВЕНИ са при условията на активно субективно и обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 284, ал. 3, т. 2  вр. с чл. 226 от КЗ и чл. 285, ал. 2 от КЗ.

В исковата молба ищците – С. Ф.Т. и М.С.К. твърдят, че на 10.09.2012 г. срещу 11.09.2012 г., около 23.30 ч., близо до гр. Паленсия, край село Еспиноса де Виягонсало - Испания, товарен влак № I 70084, блъснал на ЖП прелез лек автомобил с рег. № *******, управляван от Д. М.К., в който се е возил сина им - Ф.С. Т.. Твърдят, че Ф.С. Т. се е возил на пасажерската седалка отпред и заедно с водача на автомобила са загинали на място, а другите двама пътници в последния момент са успели да избегнат смъртоносния удар, напускайки автомобила. Твърдят, че виновен за настъпването на ПТП е водачът на лекия автомобил  Д. К., който след като е спрял на ЖП прелеза, не е могъл да потегли навреме и идващият в това време товарен влак е блъснал спрелия на ЖП прелеза автомобил. Твърдят, че на 21.11.2012 г. са се обърнали с молба към Министерството на Външните работи и Посолството на Република България в Испания, като са получили отговор, че виновният водач не е притежавал валидна застрахователна полица, тъй като същият е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” в застрахователна агенция „МАPFRE”, но срокът на полицата е бил изтекъл на 06.09.2012 г. Твърдят, че на 22.02.2013г. са подали молба до Националното бюро на Б.А.З. (НББАЗ), с което са пискали да им бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживените от тях болки и страдания от загубата на сина им, в размер общо на 300 000 лв. - по 150 000 лв. за всеки от ищците. Твърдят, че по случая е била образувана преписка при НББАЗ, по която през месец май 2013 г. им е било изплатено обезщетение от общо 84 106.80 евро, както и допълнителна сума от 655.82 евро. Твърдят, че доброволно изплатеното обезщетение не би могло да репарира претърпените от тях вреди в резултат на смъртта на сина им. Твърдят, че след като са разбрали за инцидента и двамата са били силно шокирани, като доста време след това не са могли да осъзнаят какво е станало. Твърдят, че изключително трудно приемат смъртта на сина си, който е бил тяхна опора и стимул за живот. Ищецът твърди, че се е затворил в себе си и дълго време не е контактувал с никого, като и към момента на подаване на исковата молба не се храни, отчаял се е и се е предал, не иска да вижда никого и буквално чака смъртта си. Ищцата твърди, че е съкрушена от преждевременната и внезапна смърт на сина им, че болката от загубата на най-близкия за тях човек е непосилна и всеобхватна. Ищците твърдят, че спомените за всички прекрасни и хубави моменти, прекарани заедно като семейство, ги карат да се чувстват още по-зле, което неминуемо се отразява на отношенията помежду им, на отношенията им с другите близки, роднини, колеги, и преживяната лична трагедия се отразява на пълноценното им общуване. Твърдят, че болката от смъртта на техния син се усилва още повече при редовните събирания на семейството, било то за именни или рождени дни, било по други поводи. Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника, в качеството му на Компенсационен орган, да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 70 000 лв. – допълнително обезщетение, изразяващи се в претърпените от тях неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 22.04.2013 г. - момента на изтичане на двумесечния срок от подаване на молбата пред НББАЗ до окончателното плащане. Претендират направените по делото разноски.    

        Ответникът – Сдружение „Национално бюро на Б.А.З.”, чрез процесуалния си представител, е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва исковете като недопустими. Поддържа, че не е предвидена възможност за предявяване на съдебни искове срещу Компенсационния орган, тъй като производството е само извънсъдебно и се развива по специфична процедура, както и че не е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявените искове. В условията на евентуалност оспорва предявените искове изцяло като неоснователни. Счита, че изплатените на ищците по доброволен път обезщетения са в достатъчна степен, за да обезщетят претърпените от тях неимуществени вреди, като обезщетенията са определени съгласно приложимото испанско законодателство. Поддържа, че не е налице виновно поведение от страна на водача Д. К.. Оспорва механизма на настъпване на ПТП. Оспорва, да е налице причинна връзка между претендираните от ищците вреди и процесното ПТП. Счита размера на исковете за завишен. Оспорва претенцията за лихва като неоснователна. Противопоставя възражение за погасяване по давност на исковете както за главниците, така и за  лихвите за забава. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

       В уточнителна молба ответникът, чрез своя процесуален представител, конкретизира, че произшествието е настъпило по начина, описан в т.9 на Техническия доклад, приложен по делото. На база на описания в този доклад механизъм ответното сдружение, чрез своя процесуален представител, заявява, че не оспорва, че отговорен за настъпването на ПТП и смъртта на Ф. Т. е водачът Д. К., но на база .

      В хода на настоящото производство ищецът Ф.С. Т. е починал и с определение, постановено в съдебно заседание на 04.07.2014 г., съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал неговите наследници по закон: П.С.И.-дъщеря, и С.С.Й.-дъщеря.

       Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди становището на страните, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

        Като доказателство по делото е представен и неоспорен превод от испански език на свидетелство за пътнотранспортно произшествие по дело № 102/12, Следовател № F-09300-Y на първоинстанционен съд и следствие Карион де лос Кондес, за настъпило ПТП на 10.09.2012 г., около 23.25 ч. на км. 7900 (прелез Еспиноса де Виягонсало), на шосе РР-2331. Приложен и неоспорен е превод от испански език на следствен протокол за пътнотранспортно произшествие. Приложена е и цялата документация относно разследването на произшествието, придружена с превод на български език.

        Пред настоящата инстанция във връзка с изясняване механизма на настъпване на процесното ПТП е назначена и изслушана автотехническа експертиза. От заключението на изготвената експертиза се установява, че съгласно предоставените от испанската страна материали механизмът на произшествието е следният: На 10.09.2012 г., около 23.20 ч., на шосе РР-2331, в района на км. 7,9 се е движел л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № *******, управляван от водача Д. М.К.. Вещото лице излага, че в района на регулиран ж.п. прелез автомобилът се е преобърнал, като част от него е попаднала на железопътните релси, като пътуващите на седалките от лявата страна са успели да излязат от обърнатия автомобил, но водачът и пътникът зад него не са успели. Експертът излага, че в следващия период преминаващ локомотив с товарна композиция е блъснал лекия автомобил и го е влачил над 50 метра. Вещото лице констатира, че вследствие процесното ПТП са загинали водачът на автомобила и пътникът, намиращ се от лявата страна зад него. Съгласно експертизата произшествието е настъпило при ясно нощно време, сухо асфалтово пътно платно, като ограничението на скоростта в района е било 40 км/ч. Автоекспертът установява, че водач на автомобила е бил Д. М.К., на лявата задна седалка е пътувал Ф.С. Т., на дясната задна седалка е пътувала К.С.А., а на предната дясна седалка е пътувал С.К.А., като пътувалите от дясната страна на автомобила са успели да го напуснат преди удара. Вещото лице дава заключение, че от техническа гледна точка, при липсата на данни за техническа неизправност на лекия автомобил, причината за настъпване на процесното ПТП е била субективни действия или бездействие на водача на лекия автомобил с органите за управление, довели до движение с висока скорост и напускане на пътното платно. В съдебно заседание е допуснато уточнение в изготвената експертиза в смисъл, че „пътуващите от дясната страна са успели да излязат“.

           От писмо от 15.01.2013 г., изх. № 12ПР-1247, изходящо от МВР, Дирекция „Консулски отношения“, изпратено в отговор на молба относно сведения и документи за смъртта на Ф.С. Т., починал вследствие на ПТП, настъпило в гр. Паленсия, Испания, на 10.09.2012 г., се установява, че застрахователната агенция, покриваща гражданската отговорност на автомобила на виновния водача, е „MAPFRE“, но датата на валидност на откритата полица е била до 06.09.2012 г., което означава, че към момента на произшествието тя е била изтекла и няма данни за друга валидна застрахователна полица.

           Видно от приложена по делото молба, ищците са сезирали ответника на 22.03.2013 г. с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 000 лв. от процесния деликт.

           Съгласно приложено по делото преводно нареждане на 18.07.2013 г. НББАЗ е заплатило на ищците С. Т. и М.К., чрез пълномощника им С.С.Й. – тяхна дъщеря,  обезщетение по щета № СВ-Е-13-012 в размер на 165 781.28 лв., от които 84 106.80 евро са за претърпените от тях неимуществени вреди или 157 975.52 лв.

           Съгласно препис-извлечение от акт за смърт № 0026 от 15.01.2013г., Ф.С. Т. е починал на 10.09.2012 г. в Испания.

          От удостоверение за наследници изх. № 92 от 16.01.2013 г., издадено от общ. Ловеч, се установява, че ищците С. Ф.Т. и М.С.К. са родители на загиналия Ф.С. Т..

          Съгласно препис-извлечение от акт за смърт № 0298 от 24.07.2013 г., С. Ф.Т. е починал на 24.07.2013г.

          От удостоверение за наследници изх. № 2749 от 01.10.2013 г., издадено от община Ловеч, се установява, че конституираните ищци на мястото на починалия ищец С. Ф.Т., са негови законни наследници, както следва: П.С.И. – дъщеря, С.С.Й. – дъщеря.

         По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелката М. П.В.. В съдебно заседание свидетелката заявява, че познава семейството на загиналия Ф.. Посочва, че е близка със сестрата на Ф. – С.. Излага, че с ищците живеят в един и същ град, а с Ф. са били и съученици. Установява, че починалият е живеел при родителите си в гр. Ловеч, а преди да почине е бил в Испания в продължение на около 1 година. Обяснява, че е била до сестрата на Ф., когато се е случил инцидента. Посочва, че процесното ПТП е настъпило през септември 2012 г., в малко градче в Испания. Заявява, че през цялото време е била до С. и наблюденията й са, че бащата и майката на Ф. са изживели случилото се тежко. Обяснява, че смъртта на Ф. се е отразила най-тежко на баща му, както и че Ф., като най-малък в семейството, е бил обгрижван от всички. Споделя, че ищецът е спрял да се храни, не е искал да повярва, че е загубил сина си. Излага, че е присъствала на рождени дни на членове от семейството, както и че семейството им е било сплотено. Обяснява, че майката на Ф. все още се държи, но й е доста трудно да повярва, че синът й е починал. Твърди, че бащата на загиналия е бил два пъти в болница, а майка му е взимала успокоителни и щом види дъщеря си С., веднага се сеща за сина си и започва да плаче.

Съдът, обсъждайки релевантните по делото обстоятелства, приема, че останалите събрани по делото доказателства са неотносими към предмета на спора, поради това не следва да ги обсъжда.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: 

По отношение допустимостта на предявените искове настоящият състав намира следното:

Допустимостта на воденето на иск срещу Сдружение „Национално бюро на Б.А.З.” като Компенсационен орган и качеството му на пасивно легитимиран ответник в съдебен спор при възникнало задължение по чл. 284 КЗ за заплащане на обезщетение на увреденото лице не е спорно нито в правната доктрина, нито в съдебната практика. Въпросът за допустимостта на иск срещу Сдружение „Национално бюро на Б.А.З.” е разрешен и с постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК определение № 886 от 09.11.2011г. по ч.т.д. №130/2011г. на ВКС, ІІ ТО, съгласно което: „българският съд е компетентен по иска срещу Сдружение „Национално бюро на Б.А.З.” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на лице, пребиваващо в Република България, в резултат на ПТП, настъпило в друга държава - членка на ЕС, от делинквент с местоживеене в друга държава - членка на ЕС, застрахован при застраховател, установен в друга държава - членка, съгласно чл. 2 от Регламент № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела”. Поради това първото възражение е неоснователно.

По отношение на следващото възражение за недопустимост на предявения иск, а именно: че не е предвидена възможност за предявяване на съдебни искове срещу Компенсационния орган, тъй като производството е само извънсъдебно и се развива по специфична процедура, уредена в чл. 285 КЗ. Възражението е неоснователно, тъй като законодателят – /в Кодекса за застраховане/ не е предвидил изрична такава разпоредба. В този смисъл са приложими общите правила на ГПК с оглед на принципа на чл. 2 ГПК, тъй като не е налице изрична разпоредба, която да изключва общите принципи на подведомственост и компетентност на българския съд в гражданския процес.

По основателността на предявените искове с правно основание чл. 284, ал.3, т. 2, вр. чл. 226 от КЗ:

Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ Национално бюро на Б.А.З., в качеството си на Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в Република България, когато в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не може да се определи застрахователят на виновния водач.

По делото безспорно се установи настъпването на ПТП на 10.09.2012 г., в Испания – държава-членка на Европейския съюз, вследствие на което е настъпила смъртта на сина на ищците – Ф.С. Т.. Не се спори, а и от ангажираните доказателства се установи, че към момента на настъпване на процесното ПТП застрахователната полица по застраховка „Гражданска отговорност” по отношение увреждащото МПС  не е била валидна и няма данни за друга валидна застрахователна полица. От приложеното по делото писмо от 15.01.2013 г., изх. № 12ПР-1247, изходящо от МВР, Дирекция „Консулски отношения“, се установява, че е налице и следващата предпоставка на чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ – в двумесечен срок от настъпването на застрахователното събитие не е определен застрахователят на виновния водач. И на следващо място, не се спори, че ищците по делото имат качество на лице, което обичайно пребивава на територията на РБ. Същите са наследници на български гражданин, починал вследствие на ПТП, което е осъществено на територията на друга държава-членка на Европейския съюз. Следователно ищците са активно материално-правно легитимирани по така предявените искове.

По възражението на ответника относно приложимото право: съдът счита, че приложимото материално право в случая е българското материално право – чл. 284 КЗ и чл. 226 КЗ. Това е така, защото от събраните по делото доказателства е видно, че е налице частно-правно отношение с международен елемент. В чл. 105 КМЧП е предвидено, че задълженията, които произтичат от непозволено увреждане, се уреждат от правото на държавата, на чиято територия са настъпили или има опасност да настъпят непосредствените вреди. Предявените от ищците искове са за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в следствие на починалия техен син. Вредите са настъпили на територията на Р България, където е постоянното местожителство на ищците. Следователно по смисъла на чл. 105 КМЧП мястото на настъпването на непосредствените вреди се определя от мястото, където са претърпени болките и страданията – в настоящия случай - на територията на Р България.

При преценка дали е налице противоправно деяние от страна на водача на л.а. „Фолксваген Голф“, с рег. № ******* – Д. К., настоящият съдебен състав намира следното: По  делото, от приетата АТЕ, чието заключение съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, по безспорен начин се установи, че причината за настъпване на процесното ПТП е била в субективните действия или бездействие на водача на лекия автомобил с органите за управление, довели до движение с висока скорост и напускане на пътното платно. В този смисъл са и приетите и неоспорени документи от разследващите органи в Испания с превод на български език.

С оглед горното, съдът приема, че е извършено противоправно деяние от водача на автомобил  „Фолксваген Голф” – Д. М.К.. В тази връзка, следва да се приеме, че ответната страна не оспорва това обстоятелство.

По отношение на следващия елемент от фактическия състав на цитираната по-горе разпоредба, а именно: вредата – за ищците вредата се изразява в страданията, които те са претърпели в резултат на смъртта на своя син.

С оглед изложеното настоящият състав приема, че предявените искове по чл. чл. 284, ал. 3, т. 2  във вр. с чл. 226, ал. 1 от КЗ за неимуществени вреди са доказани по основание и ищците, в качеството им на увредени лица от смъртта на своя син имат право да искат обезщетение от НББАЗ, в качеството му на компенсационен орган.

Спорен по делото е въпросът относно размера на дължимото обезщетение.

Ответникът възразява, че за определяне размера на присъденото обезщетение, следвало да се приложи испанското законодателство. Съдът намира същото за неоснователно, тъй като съгласно чл. 285, ал.6 КЗ обезщетението следва да бъде определено и изплатено от ответника – Национално бюро на Б.А.З.. С оглед цитираната разпоредба, съдът счита, че размерът на присъденото обезщетение следва да се определи от българския съд по реда на чл. 52 ЗЗД. Съдът, за да определи размера на обезщетението, взе предвид обстоятелствата, които бяха установени по делото при разпита на свидетелката М. П.В., чиито показания съдът изцяло кредитира, тъй като са дадени в резултат на преки впечатления, и от които се установи, че между ищците и техният син е съществувала много силна връзка, живеели са заедно. На следващо място, от показанията на разпитаната свидетелка се установи, че смъртта на Ф. се е отразила изключително тежко на неговите родители. Според свидетелката, ищцата М. приема успокоителни и не може да преодолее загубата на своя син и към настоящия момент, а първоначалният ищец е спрял да се храни, бил е два пъти в болница и е изживял случилото се изключително тежко. Установи се, че преди смъртта на своя син семейството е било много сплотено.

При определяне размера на обезщетението, съдът съобрази, че загиналият е бил в трудоспособна възраст, както и че със смъртта на своя син ищците М. и С. губят както физическата помощ, така и моралната подкрепа, от която се нуждае един родител на старини. Поради горното и като съобрази актуалната съдебна практика за други подобни случаи, съдът счита за справедливо да бъде присъдено обезщетение в размер на 120 000 лв. на ищцата М.К. за претърпените от нея лично неимуществени вреди от смъртта на сина й, а на П.И. и С.Й., наследници на починалия ищец С. Т., заместили го в хода на процеса по реда на чл. 227 от ГПК, следва да бъдат присъдени по 40 000 лева, тъй като те наследяват при равни права и с оглед обстоятелството, че ищецът е починал 1 година след смъртта на сина си, поради което периодът на търпените от него вреди е сравнително кратък. От така определените суми следва да бъде приспаднато изплатеното по доброволен път обезщетение в размер на по 82 249.30 лв. или претенцията на ищцата следва да бъде уважена в размер на 37 750.70 лв., като до пълната претендирана сума от 70 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен, а претенцията на първоначалния ищец С. Т., заместен на основание чл. 227 от ГПК от своите наследници, се явява неоснователна и искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на релевираното от ответната страна възражение за погасяване по давност на претенциите за главниците, то същото е неоснователно, тъй като в случая важи общата петгодишна погасителна давност съгласно чл. 110 от ЗЗД, поради което срокът на тази давност не е изтекъл към момента на предявяване на исковете.

По исковете с правно основание чл. 285, ал. 2 от КЗ:

Съгласно чл. 285, ал. 2 от КЗ НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган изпада в забава след изтичане на двумесечния срок от датата на предявяване пред него на претенцията за обезщетяване от увреденото лице и от този момент дължи законна лихва за забава. Ищците са сезирали ответника на 22.03.2013 г. с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесния деликт, поради което същият е изпаднал в забава след изтичане на два месеца, или на 22.04.2013 г., от който момент дължи законна лихва за забава върху процесната главница. При този правен извод възражението на ответника за частично погасяване на процесното акцесорно вземане с кратката тригодишна давност е неоснователно, тъй като срокът на тази давност не е изтекъл към момента на предявяване на исковете.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищците направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от исковете, а именно: 909лв. съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.

По сметка на СГС ответникът дължи държавна такса в размер на 1510.03 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Ищците дължат на ответника, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, съдебни разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковете, а именно 4689.37лв., включително адвокатско възнаграждение. Съдът приема за неоснователно възражението на ищците, чрез техния процесуален представител, за прекомерност на адвокатското възнаграждение, релевирано по реда на чл.78, ал.5 ГПК, тъй като същото е изцяло съобразено с чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г.

Мотивиран от горното, СГС, 19 състав

                                        

   Р  Е  Ш  И:

 

           ОСЪЖДА С.Н.Б. НА Б.А.З., ЕИК ********, съдебен адрес *** – адв. Димитрова да заплати на М.С.К., ЕГН **********, съдебен адрес ***, офис 9-адв Й. сумата от 37 750.70лв. /тридесет и седем хиляди седемстотин и петдесет лева и 70ст./ на основание чл. 284, ал. 3, т.2 от КЗ, вр. с чл. 226, ал.1 от КЗ, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с настъпилото на 10.09.2012г. ПТП, ведно със законната лихва, считано от 22.04.2013 г. до окончателното плащане, на основание чл. 285, ал. 2 от ЗЗД.

          ОТХВЪРЛЯ предявения от М.С.К. против С.Н.Б. НА Б.А.З. иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т.2 от КЗ, вр. с чл. 226, ал.1 от КЗ за сумата над 37 750.70 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв.

         ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Ф.Т., заместен в хода на процеса от своите законни наследници П.С.И. и С.С.Й., против С.Н.Б. НА Б.А.З. иск с правно основание чл. 284, ал. 3, т.2 от КЗ, вр. с чл. 226, ал.1 от КЗ за сумата 70 000 лв.

            ОСЪЖДА М.С.К., П.С.И. и С.С.Й. /последните две в качеството им на законни наследници на починалия по време на процеса С. Ф.Т./ да заплатят на С.Н.Б. НА Б.А.З. сумата от 4689.37лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК, представляваща сторени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

         ОСЪЖДА С.Н.Б. НА Б.А.З. да заплати по сметка на СГС сумата от 1510.03лв. (хиляда петстотин и десет лева и 03ст.), на основание чл.78, ал.6 ГПК, представляваща държавна такса.                   

            ОСЪЖДА С.Н.Б. НА Б.А.З. да заплати на М.С.К., П.С.И. и С.С.Й. /последните две в качеството им на законни наследници на починалия по време на процеса С. Ф.Т./ сумата от 909лв. /деветстотин е девет лева/, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, представляващи сторени разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

            Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.              

          

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: