Решение по дело №629/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2020 г.
Съдия: Лора Рангелова Стефанова
Дело: 20207160700629
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 499

Гр. Перник, 05.11.2020 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК, касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

                                     

                                       ПРДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                              ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                               ЛОРА СТЕФАНОВА

        

         При секретаря А.М. и с участието на прокурор БИСЕР КОВАЧКИ от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Стефанова КАНД № 629/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.Е.Д., ЕГН ********** *** против Решение № 229/10.07.2020 г., постановено по АНД № 1134/2019 г. по описа на Районен съд – Д., с което е потвърдено наказателно постановление № 77/09.11.2018 г., издадено от директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. К., с което на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВД/ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 19 от ЗВД.

Съдебният акт се обжалва с оплакване за незаконосъобразност, поради неправилно приложение на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В касационната жалба са изложени аргументи само за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН – неправилно приложение на закона. Твърди се, че приетата за установена фактическа обстановка не кореспондира на събраните доказателства. Счита се за неправилен извода на районния съд за съставяне на АУАН от компетентен орган. Твърди се, че актосъставителят не отговаря на изискванията на чл. 472, ал. 1 от ЗВД. Искането към касационния състав е да отмени решението на Районен съд – Д. и да постанови друго, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

         В срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК ответникът по касационната жалба – Областна дирекция по безопасност на храните – гр. К. е представил отговор. С него е оспорил жалбата като неоснователна. Искането към касационния състав е да остави в сила обжалваното решение и да присъди направените съдебни разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

         В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован не се е явил и  не е бил представляван.

         В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован не е бил представляван. Чрез пълномощника си – адв. К., е представил писмени бележки, в които е изложил подробни съображения по съществото на правния спор. Искането към касационния състав е да остави в сила Решението на Районен съд – Д. и да присъди направените съдебни разноски.

         В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник  дава заключение за неоснователност на жалбата. Предлага на съда да остави в сила решението, предмет на касационен контрол.

         Административен съд – Перник, в настоящия касационен състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

         Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество е неоснователна.

         След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, при надлежно сезиране, поради което е валидно и допустимо.  

         Същото е и правилно. Съображенията за това са следните:

         За да постанови проверяваното по касационен ред съдебно решение, Районен съд – Д. е приел, че във връзка със заповед № КН-637/27.07.2018 г. на директора на ОДБХ – К. на 01.08.2018 г. е извършена проверка от служители на ОДБХ – К. в животновъден обект с ветеринарен регистрационен номер 2635-0028, находащ се в с. ****, община Б.Д., собствен на И.Е.Д.. При проверката е установено, че в него се отглеждат 15 броя свине без поставени идентификатори/ушни марки/, което е отразено в констативен протокол № 47/01.08.2018 г., подписан от извършилите проверката, от двама свидетели и от собственика на животновъдния обект. Въз основа на него срещу И.Е.Д. и в присъствието на последния, е съставен АУАН № 01535/01.08.2018 г. за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 10  и т. 19 от ЗВД, за това че отглежда 15 броя свине без поставени идентификатори и за това, че като собственик на животновъден обект със селскостопански животни допуска в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51 от ЗВД. АУАН е подписан от съставителя, двама свидетели и нарушителя. Предявен е на последния и му е връчено копие.

Въз основа на така съставения АУАН е издадено наказателно постановление № 77/09.11.2018 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. К., с което на И.Е.Д. на основание чл. 417, ал. 1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност/ЗВД/ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. за нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 19 от ЗВД.

         При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че наказателното постановление е законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени съответните правни норми. Приел е, че за извършеното административно нарушение е наложено предвиденото в закона административно наказание, което законосъобразно е индивидуализирано по размер.

         Настоящият касационен състав на Административен съд – Перник, намира, че районният съд правилно е установил фактическата обстановка. При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН е събрал гласни и писмени доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите му са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. В решението е обективирана дейността му по оценка на доказателствата, като са посочени фактите, които са приети за установени въз основа на тях. Изложени са аргументи във връзка с всички заявени в жалбата оплаквания. В тази връзка неоснователен е доводът на касатора, че приетата за установена фактическа обстановка не съответства на събраните по делото доказателства. Районният съд е обсъдил подробно и задълбочено доказателствения материал в неговата съвкупност и е направил обосновани фактически изводи.

         Правилно и законосъобразно е и становището на Районен съд – Д. за спазване на процесуалните правила в административно-наказателното производство. Приложеният АУАН № 01535/01.08.2018 г. е съставен от компетентно за това лице съгласно 472, ал. 1 от ЗВД – ветеринарен лекар при Областна дирекция по безопасност на храните - К.. Съдържа всички, посочени в чл. 42 от ЗАНН реквизити. Подписан е от съставителя, свидетелите, присъствал при установяване на нарушението, и от нарушителя. Предявен е и е връчен на последния. Въз основа на АУАН, компетентният за това орган съгласно чл. 472, ал. 2 от ЗВД – директор на ОДБХ – гр. К., е издал наказателното постановление, предмет на съдебен контрол. Същото е в изискуемата от закона писмена форма, съдържа реквизитите, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН и е подписано от издателя съгласно изискването на чл. 57, ал. 2 от ЗАНН.

С оглед установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка, в съответствие със закона е и изводът на Районен съд – Д. за осъществен от И.Е.Д. състав на нарушение по чл. 132, ал. 1, т. 19, пр. 1-во от ЗВД. Цитираната разпоредба вменява в задължение на собствениците/ползвателите на животновъдни обекти, със селскостопански животни да не допускат в обекта животни, които не са идентифицирани по чл. 51 от ЗВД. Чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от ЗВД предвижда, че животните подлежат на официална идентификация, а органът, който осъществя контрол за контрол за това е БАБХ. Следващите алинеи от разпоредбата препращат към реда за идентификация на различните видове селскостопански животни. В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства по безспорен начин е установено, че касационният жалбоподател – И.Е.Д. е собственик на животновъден обект с ветеринарен регистрационен номер 2635-0028, находащ се в с. ****, община Б.Д., в който на 01.08.2018 г. е отглеждал 15 броя свине без поставени идентификатори/ушни марки. Следователно той не е изпълнил задължението си по чл. 132, ал. 1, т. 19, пр. 1-во от ЗВД да не допуска в собствения си животновъден обект животни, които не са идентифицирани по реда на чл. 51 от същия закон. Административното наказание за това нарушение е предвидено в чл. 417, ал. 1 от ЗВД и е глоба в размер от 500 лв. до 2000 лв. Правилно районният съд е приел, че административно-наказващият орган е приложил съответната санкционна норма и е индивидуализирал законосъобразно административното наказание, като го е определил в минимално предвидения от закона размер от 500 лв.

Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение на Районен съд – Д. е правилно и законосъобразно и затова на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 360 лв.

         Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Административен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  И

 

         ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 229/10.07.2020 г., постановено по АНД № 1134/2019 г. по описа на Районен съд – Д..

         ОСЪЖДА И.Е.Д., ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните – гр. К. сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

         РЕШЕНИЕТО е окончателно.

                                                       

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                    

                                                                                      2./п/