РЕШЕНИЕ
№ 2257
гр. Пловдив, 22.11.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми
октомври, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗДАВКА
ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА
МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия
Методиева касационно административно - наказателно дело № 1922 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ и глава дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният жалбоподател Б.С.Х.
с ЕГН ********** ***, обжалва, чрез процесуалния си представител адв. Р.,
Решение № 260088 от 26.04.2021 г., постановено по АНД № 231/2021 г. по описа на
Районен съд – Асеновград. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно
постановление № 20-0239-001889 от 21.12.2020 г. на Началник РУ на МВР гр. Асеновград, с което на
жалбоподателя Х. е наложено административно наказание глоба от 150 лева на
основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна
на решението на РС Асеновград като незаконосъобразно, постановено в нарушение
на съдопроизводствените правила и необосновано. Изложени са подробни
съображения, като се моли при отмяна на обжалваното решение да се отмени
потвърденото с него наказателно постановление или алтернативно наложената по
него глоба да бъде намалена до минималния размер от 20 лева. Моли се присъждане
на направени разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не
се е явил и не е изпратил представител, като с молба от пълномощника му адв. Р.
жалбата и направените по нея искания се поддържат.
Ответникът по касационната жалба РУ
на МВР гр. Асеновград, редовно призован не е изпратил представител в съдебно
заседание, не е депозирал и отговор по касационната жалба.
Прокурорът от ОП – Пловдив Джубелиева счита, че жалбата е неоснователна и
моли същата да се остави без уважение.
Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във
връзка с наведените в жалбата основания, съобразно с нормата на чл.348, ал.1 от НПК, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Районен съд - Асеновград, след като е провел пълно и всестранно разследване
по делото, е възприел за установена описаната в обжалваното решение фактическа
обстановка, която като цяло се възприема и от настоящия съд, доколкото
действително от събраните и разгледаните от първоинстанционния съд
доказателства се установява, че на датата, посочена в наказателното
постановление, е констатирано паркиране от страна на жалбоподателя Х. на
платното за движение по начин, който затруднява движението в двете посоки по
пътя и създава опасност за движението. В тази насока правилно районният съд е
кредитирал показанията на свидетеля Кадиев - актосъставител, който е бил
очевидец на осъщественото нарушение и на практика е потвърдил изцяло
констатациите по акта и наказателното постановление, а именно, че водачът Х. е
паркирал на самото пътно платно, както и включително и обстоятелството, че по
начина, по който жалбоподателят е паркирал, той е създавал, както пречка, така
и опасност за движението, защото е оставало малко разстояние до осевата линия
на пътя и се е засягало нормалното движение и в двете му посоки. В тази насока
и основателно първоинстанционният съд е отхвърлил възраженията на
жалбоподателя, свързани с нарушено право на защита поради неяснота на
административното обвинение, доколкото е видно, че и АУАН, и наказателното
постановление са съдържали необходимия и достатъчен обем от факти, които да
могат да се подведат под съответната правна норма именно на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като се има предвид, че фактическите констатации по акта и наказателното
постановление са изцяло потвърдени от разпита на свидетеля по делото. Впрочем,
както става ясно и от разпита на свидетеля, последният е разяснил още при
извършване на проверката на водача какво е нарушението му и защо по начина, по
който нарушителят е паркирал, същият пречи и създава опасност, като е
видно, че жалбоподателят е подписал АУАН и без възражения.
Правилна е преценката на районния съд и относно това, че при така
констатираното нарушение приложима е била именно специалната санкционна норма
на чл.180, ал.1, т.1 от ЗДвП, отнасяща се до нарушаване правилата за паркиране,
когато от това е създадена и непосредствена опасност за движението, каквито
именно констатации се съдържат в наказателното постановление. В тази насока и не е била приложима общата
санкционна норма по чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на която се акцентира от страна
на жалбоподателя.
Настоящата съдебна инстанция споделя и изводите на районния съд, че
нарушението не е маловажен случай, макар и не по конкретно посочените от страна
на първата инстанция мотиви. Случаят не е маловажен, предвид обстоятелството,
че нарушението е извършено на място, където обичайно преминават множество
автомобили, както и пешеходци, предвид факта, че е в населено място, поради
което и всяко подобно поведение, което затруднява и е източник на опасност за
движението, се отразява съществено върху защитените със съответната правна
норма, въвеждаща забрана за паркиране по този начин, обществени отношения.
Същевременно обаче, що се касае до преценката на съда, постановил обжалваното
решение, че определеното наказание глоба от 150 лева, която е в максималния
предвиден размер, е адекватната санкция в конкретния случай, настоящата съдебна
инстанция изразява несъгласие. В тази насока първоинстанционният съд е изложил
доводи в подкрепа на преценката са за съответност на размера на санкцията, свързани
с това, че жалбоподателят бил нарушил правилата за движение в значително
по-широк обем от конкретно вмененото му нарушение, доколкото бил извършил и
друго нарушение, пресичайки непрекъсната осева линия, а и бил паркирал в
лентата за насрещно движение. Следва да се има предвид, че независимо от така
посочените констатации, извлечени от разпита на свидетеля по делото, то доколкото
те не са залегнали като такива нито в акта, нито в наказателното постановление
като обстоятелства около извършване на нарушението и за първи път се съобщават
в съдебно заседание, те не биха могли да се отчитат в насока утежняващи вината
на извършителя на нарушението обстоятелства, още повече, че ако се касае до
извършване на няколко нарушения по ЗДвП, както сочи първоинстанционният съд, то
подобен подход на тяхната оценка при определяне санкцията за едно от
нарушенията, би бил в пълно противоречие с изискването по чл.18 от ЗАНН за
всяко нарушение да се определя и търпи отделно наказание. В тази връзка и
съобразно с разпоредбите на чл.27, ал.3, вр. с ал.1 от ЗАНН настоящата
инстанция намира, че в конкретния случай се установява, че е налице превес на
смекчаващите вината на нарушителя обстоятелства, поради което и определяне на
наказанието в максималния му предвиден размер се явява действително
необосновано. Вярно е, както е посочил и първоинстанционният съд, че от
справката за нарушител/водач е видно, че Х. е бил наказван и друг път за
нарушения по ЗДвП, но следва да се отчете, че това е станало само два пъти за
близо петнадесетгодишния му стаж като водач, при това преди значителен период
от време веднъж през 2010 г. и веднъж през 2012 г. Последното е по-скоро
индиция за по-често съобразено от страна на жалбоподателя поведение с
изискванията към водачите по ЗДвП и правилника за прилагането на закона,
отколкото обратното. Отделно от това, от показанията на свидетеля се установява
паркирането в нарушение на чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП да е продължило сравнително
кратко. Ето защо и предвид липсата на конкретни данни и обстоятелства в самото
наказателно постановление, от които да може да се прецени основателност на
преценката на наказващия орган за прилагането именно на най-тежката по размер
глоба, предвидена в санкционната норма, съдът намира, че тази преценка е
останала напълно необоснована. Поради това и като счита, че първоинстанционният
съд не е съобразил това обстоятелство и не е отчел изцяло предвиденото в чл.27,
ал.3, вр. с ал.2 от ЗАНН, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да
отмени потвърдителното му решение, като вместо това постанови друго такова, с
което да измени наказателното постановление в насока намаляване на наложената
на жалбоподателя глоба до нейния минимален размер от 20 лева, който би се явил
достатъчен с оглед изпълнение на целите по чл.12 от ЗАНН по отношение на
конкретния водач – нарушител.
При този изход на производството и с оглед своевременно направеното искане
пред районния съд и претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските,
направени пред първоинстанционния съд, съдът, с оглед представения в АНД № 231/2021
г. договор за правна защита и съдействие с данни за заплатено адвокатско възнаграждение
от 300 лева, намира, че следва да присъди на жалбоподателя разноски по
съразмерност, които, така изчислени, възлизат на 260 лева.
Поради изложените съображения и на основание чл.221, ал.2
и чл.222, ал.1 от АПК, както и чл.63 от ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260088
от 26.04.2021 г., постановено по АНД № 231/2021 г. по описа на Районен съд Асеновград,
вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0239-001889 от
21.12.2020 г. на Началник на РУ на МВР Асеновград, с което е наложена глоба на Б.С.Х.
с ЕГН ********** *** на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение
по чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА
глобата от 150 лева на 20 лева.
ОСЪЖДА Районно
управление Асеновград при ОД на МВР Пловдив да заплати на Б.С.Х. с ЕГН **********
*** сумата от 260 лв. /двеста и шестдесет лева/, направени разноски за адвокат при
разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, изчислени по съразмерност.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.