Решение по дело №306/2015 на Военен съд - Пловдив

Номер на акта: 2
Дата: 6 януари 2016 г. (в сила от 22 януари 2016 г.)
Съдия: Величка Захариева Влашева
Дело: 20156200200306
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 декември 2015 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Днес, 06 януари 2016 год., Пловдивският военен съд в гр. Пловдив - сградата на съда, в открито съдебно заседание в състав:

 

 

        ВОЕНЕН СЪДИЯ: майор ВЕЛИЧКА ЗАХАРИЕВА ВЛАШЕВА       

 

                                             

при секретар Виолета Драгиева и с участието на прокурора от Пловдивската военно-окръжна прокуратура лейт. Христо Анчев, разгледа АНД № 306/2015 г. по описа на съда, против *** П.В.А., от военно формирование *** ***, обвинен по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 2 НК.

 

Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Обвиняемият *** П.В.А. е роден на *** ***. На служба в БА е от 25.10.1994 г. На последната му длъжност ***

НЕ Е ОСЪЖДАН – л. 11 от съдебния том.

 

По време на службата си извършил следното:

На 27.01.2015 г. към 18:00 часа, в гр. ***, обв. П.А. посетил пострадалата св. *** *** от в.ф. ***  ***, в апартамента й, находящ се на адрес: гр. ***, кв. ”***”, ***, нейна собственост, с намерение да остане при нея за около седмица, където да прекара отпуската си. Двамата съжителствали на семейни начала от около три години.

Обвиняемият А. употребил алкохол, към 500 гр. вино. Двамата със св. А. П. се скарали за пари, като скандала прераснал във физическа саморазправа. Свидетелката П. излязла от апартамента на междуетажната площадка, където обвиняемият А. я последвал. Същият я обиждал и я биел, като й нанасял удари с юмруци по главата и гърба. След това си свалил панталоните и се разхождал гол на етажа и уринирал пред вратата на свидетелката П., като излял шише с вино на вратата й. След като свидетелката П. се обадила на тел. 112, на място пристигнали униформени полицейски служители, които отвели обвиняемия П.А. в първо РУП  ***.  Свидетели на това били граждански лица С. В. В. и И. И. М., които останали възмутени от побоя и последващото държание на обвиняемият.

Горното се потвърждава от показанията на свидетеля С. В. В., който станал очевидец на инцидента, както и от показанията на *** И. В. Д., който извършил проверка по случая. 

Видно от заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза обвиняемият *** П.В.А. с действията си причинил на А. Т. П.,  лека телесна повреда, като нанесъл удари с ръце по главата и гърба, от което тя изпитала болка, т.е. понесените увреждания са с характеристика да са осъществили медико-биологичния признак - болка, без разстройство на здравето.

По този начин на 27.01.2015 г. към 18:00 часа, в гр. ***, пред вратата на апартамент, находящ се на адрес: гр. ***, кв. ”***”, ***, собственост на А. Т. П. й причинил лека телесна повреда, като нанесъл удари с ръце по главата и гърба на А. Т. П.от което тя изпитала болка, т.е. понесените увреждания са с характеристика да са осъществили медико-биологичния признак - болка, без разстройство на здравето, като деянието извършил по хулигански подбуди.

Междувременно по-рано същата вечер 27.01.2015 г. пострадалата *** А. П. се прибирала от работа, като управлявала собствения си л.а. ”***” с рег. № ***. Когато паркирала автомобила пред блока, където живеела на горепосочения адрес, обвиняемият А. я чакал там, качил се в автомобила и седнал на предната дясна седалка с намерението двамата да разговарят. Същият бил във видимо нетрезво състояние. Започнал да блъска лоста на скоростната кутия на автомобила, при което я повредил. Автомобилът бил снабден с автоматична скоростна кутия, като ремонтните разходи и подмяната на същата били на стойност 700 лева. С тези свои действия обвиняемият П.А. осъществил престъпление в състава на чл. 216, ал. 4 от НК.

По отношение на това деяние пострадалата св. А. П. би следвало да отнесе претенциите си пред съда с частна тъжба на основание чл. 218в, т. 1 от НК, тъй като деянието не съставлява престъпление от общ характер, тъй като двамата живеели на семейни начала и тя не желаела да търси отговорност от него, поради което не е повдигнато обвинение на *** А..  

Горното съставлява престъпление по чл. 131, ал. 1,т. 12,  вр. чл. 130, ал. 2 от НК, извършено от обвиняемия *** П.В.А., за това, че на  27.01.2015 г. към 18:00 часа, в гр. ***, пред вратата на апартамент, находящ се на адрес: гр. ***, кв. ”***”, ***, собственост на А. Т. П. й причинил лека телесна повреда, като нанесъл удари с ръце по главата и гърба на А. Т. П., ЕГН **********,  от което тя изпитала болка, т.е. понесените увреждания са с характеристика да са осъществили медико-биологичния признак - болка, без разстройство на здравето, като деянието извършил по хулигански подбуди.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от обвиняемия самопризнания по време на съдебното следствие, в които изцяло прие за верни фактите, посочени в постановлението на ВОП-Пловдив.  Същите кореспондират и се подкрепят от свидетелските показания, както и от писмените доказателства: разпити на свидетелите  св.  А. Т. П., т. І, л. 92 - 94, ц.л. С. В. В.  – т. І, л. 94, цл. Ива М.  – т. І, л. 95, св. И. Д.  - т. І, л. 96, показанията депозирани от страна на св. А. П. -  т. І, л. 98 - 100, както и от  писмените материали по делото: заключение на СМЕ вх. № ВДП-23/21.07.2015 г. - л. 102 – 104, служебна характеристика – л. 126, копие на служебен картон  – л. 127 – 128, кадрова справка – л. 129 – 130, справка за съдимост  л. 131 -133 от досъдебното производство.

 

ПРИЧИНИ: Ниско правно съзнание, лекомислие, незачитане телесната неприкосновеност на гражданите.

МОТИВИ: Стремеж да наложи волята си по престъпен начин.

В съдебно заседание ПРОКУРОРЪТ е на становище, че установената по време на  съдебното следствие фактическа обстановка е идентична, с тази посочена в обстоятелствената част на постановлението по чл. 375 НПК. Представителят на държавното обвинение изтъква добрите характеристични данни на обвиняемия, критичното му отношение към извършеното и направените изцяло самопризнания относно случилото се. Предвид тези обстоятелства, прокурорът иска от съда спрямо обвиняемия А., след като бъде признат за виновен,  да бъде освободен от наказателна отговорност и му се наложи минимално административно наказание.

В съдебно заседание ОБВИНЯЕМИЯТ *** А. заявява, че разбира обвинението, признава се за виновен и съжалява за извършеното. Дава обяснения. По отношение на наказанието предоставя на съда.

Съдът като взе предвид, че обвиняемия е пълнолетно лице, че е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от свобода до три години, както и обстоятелствата, че не е бил осъждан за престъпление от общ характер и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел ІV на Глава VІІІ от НК и че няма причинени имуществени вреди, не са налице законовите забрани предвидени в разпоредбата на чл. 78а ал. 7 НК, поради което намира, че  в случая следва да се приложи чл. 78а от НК.

 Обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание глоба, която съдът съобрази с:  чистото му съдебно минало, обстоятелството, че продължава да служи на  военна служба,  характеристичните му  данни за същия като военнослужещ, направените самопризнания, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина, критичното отношение към извършеното, семейното му положение – разведен, като от първия брак роденото им дете е предоставено на него за отглеждане, както и имущественото му състояние. В конкретния случай съдът намира, че на обвиняемия следва да бъде наложено административно наказание глоба при значителен превес на смекчаващите обстоятелства в размер на 1 001 / хиляда и един/  лева.

Съдът намира, че в конкретния случай на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия следва да бъде осъден да заплати в полза на РС „Военна полиция“ Пловдив за изготвената в хода на досъзебното производство СМЕ - л. 101 - л. 105, т. І от ДП в размер на 78,30 лв.

Предвид горното и на основание  чл. 378, ал. 1, т.1 от НПК и чл. 78а от НК съдът

 

                                Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА обвиняемия *** П.В.А. от военно формирование *** – с. ***, ЕГН **********, роден на *** г. в гр. ***, постоянен адрес: гр. ***, ***

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

На 27.01.2015 г. към 18:00 часа, в гр. ***, пред вратата на апартамент, находящ се на адрес: гр. ***, кв. ”***”, ***, собственост на А. Т. П.  и причинил лека телесна повреда, като нанесъл удари с ръце по главата и гърба на А. Т. П., ЕГН **********,  от което тя изпитала болка, т.е. понесените увреждания са с характеристика да са осъществили медико-биологичния признак - болка, без разстройство на здравето, като деянието извършил по хулигански подбуди, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1 001 /ХИЛЯДА и ЕДИН/ ЛЕВА.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия да заплати  в полза на РС „Военна полиция“ Пловдив за изготвената в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза /л. 101 - л. 105, т. І от ДП/ в размер на 78,30 лв.

Решението може да бъде обжалвано и протестирано в петнадесетдневен срок от днес  пред Военно-апелативен съд София.

 

                                     ВОЕНЕН СЪДИЯ: