Решение по дело №675/2022 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 275 |
| Дата: | 4 юли 2022 г. |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20224110200675 |
| Тип на делото: | Административно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 6 юни 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производство по реда на чл. 375 и следващите от НПК.
Съдът е сезиран с мотивирано постановление от 02.06.2022 год. на
ВТРП по ДП № ЗМ – 997/2021 год. по описа на РУ – В. Търново (преписка №
8433/2021 год. на ВТРП), за освобождаване от наказателна отговорност на
С.С.Я. - роден на **** в гр. София, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, неосъждан, работи, с постоянен и настоящ
адрес в *****, с ЕГН ********** - за извършено от него престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание привлечения не се явява. От доказателствата по
делото – отбелязване върху призовката за Я., се установява, че същия е
напуснал страната и се намира във Франция до есента на 2022 година. Това
обстоятелство се потвърждава и от писмо с рег. № 366000-13681/20.06.2022
год. на ОД на МВР – Велико Търново, от което е видно, че в
автоматизираната информационна система на МВР за задгранични пътувания
за привлечения С.Я. е налична информация за излизане от страната на
30.04.2022 год. и до датата на изготвяне на справката няма данни лицето да се
е завърнало. Предвид горното съдът с оглед осигуряване нормалния ход на
делото, счете, че са налице предпоставките визирани в разпоредбата на чл.
269 от НПК и същото да бъде разгледано в отсъствието на привлечения,
поради което разгледа делото в отсъствието на С.Я.. В тази връзка и с оглед
разпоредбата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК съдът назначи на Я. служебен
защитник – адв. К.С. от ВТАК.
В съдебно заседание Районна прокуратура - гр. В. Търново, редовно
призована, се представлява от прокурор Тотко Тотев. Същия счита, че от
доказателствата събрани в хода на ДП по безспорен и категоричен начин се
доказва извършеното от Я. деяние, което осъществява както от обективна,
така и от субективна страна престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр.
с чл. 130, ал. 2 от НК, като излага подробни доводи в подкрепа на тезата си.
Моли съда да признае Я. за виновен в извършването на това престъпление и
да го освободи от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК, като счита че са налице основанията за
това. Предлага да бъде наложено наказание в предвидения в закона
минимален размер, а именно „Глоба“ в размер на 1 000 лева.
Защитника на подсъдимия не прави искания за събиране на нови
доказателства и не представя такива. Същия обаче счита, че обвинението е
несъставомерно и същото, ако е извършено деянието, то е извършено не по
хулигански подбуди, а по подбуда да предотврати или да санкционира по
някакъв начин поведението на пострадалия Й.. Адв. Станчев счита, че ако
деянието осъществява някакъв престъпен резултат, то евентуално се касае за
лека телесна повреда, която се преследва по тъжба на пострадалия, а не по
1
общия ред. Поради това моли съда делото да бъде прекратено и да се уведоми
пострадалият да си води дело по частен път.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Досъдебното производство е образувано на 10.12.2021 г., на основание
чл. 212, ал. 1 от НПК, за това, че на 27.11.2021 г. в гр. Д., общ. Велико
Търново са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на
центъра на населеното място безпричинно бил нанесен побой на Т.Т.Й. от гр.
Д., изразяващ се в нанасяне на удари с юмруци в областта на лицето му, както
и ритници в областта на долните му крайници - престъпление по чл. 325, ал. 1
от НК. В хода на ДП в качеството на обвиняем е привлечен С.С.Я. с ЕГН:
**********, роден в гр. София, с постоянен и настоящ адрес в *****, за
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
След приключване на разследването, делото е изпратено във ВТРП,
като представителя на прокуратурата е приел за установена следната
фактическа обстановка:
На 27.11.2021 г. вечерта, С.Я. посетил механа „Булгари“ в гр. Д., където
употребил алкохол. В един момент решил да се прибере и си тръгнал.
Придвижил се до централната част на град Д., откъдето възнамерявал да си
наеме таксиметров автомобил. Там забелязал пострадалия Т. Й., както и
лицата П.П. и Г.Д.. Последните двама спорели с първия и си разменяли
обиди. Обвиняемият Я. се насочил към Т. Й. и обърнал към него с думите:
„Какво се правиш на мъж“, но той не му отговорил нищо. Тогава Я., въпреки,
че не бил провокиран по никакъв начин от пострадалия му нанесъл няколко
удара с ръка в областта на главата, лицето и шията.
Й. се отдръпнал назад, за да се предпази от обвиняемия, но в този
момент свидетелят Г.Д. го ритнал с крак в областта на задните му части. Й.
паднал на колене, при което свидетелят П.П. също го ритнал с крак в областта
на задните му части. Докато Й. се опитвал да стане, обвиняемият го изправил,
дърпайки го за връхната дреха, след което му нанесъл още няколко удара с
ръка в областта на главата, лицето и шията. От ударите на обвиняемия, Й.
паднал по гръб на земята. След това Я., П. и Д. си тръгнали, а на място
останал само Й.. Случилото се било забелязано от свидетелите К.К. и А.Д.,
които в същото това време се разхождали в района. Двамата веднага отишли
при Й. и му помогнали да се изправи. Направило им впечатление, че същият е
много разстроен, уплашен и свит. Предложили му да извикат екип на Спешна
помощ, за да му бъде извършен медицински преглед, но Й. не пожелал и
казал, че ще се прибере в тях. Когато отишъл в домът си, Й. изпитал болки от
нанесения му побой и се обадил на тел. 112, където подал сигнал за
случилото се. На място пристигнал медицински екип на ЦСМП при МОБАЛ
„Д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико Търново, който закарал Т. Й. за преглед в
болницата в град Велико Търново. За случая били уведомени служители на
2
РУ гр. Велико Търново - св. Галин Ганчев и Николай Любомиров, които
веднага посетили ЦСМП при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр. Велико
Търново и там установили пострадалия Й.. След извършен преглед, при който
не били констатирани фрактури, а само охлузни рани, Й. бил освободен за
продължаване на лечението си в домашни условия.
След анализ на събраните в хода на ДП доказателства, настоящия
съдебен състав намира, че представителя на ВТРП правилно е възприел
гореописаната фактическа обстановка, която се доказва от всички събрани
при разследването гласни и писмени доказателства. Същата се потвърждава и
доказва от фактите от показанията на разпитаните свидетели, от обясненията
на обвиняемия, от заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза на Т. Й., от заключението на вещото лице по съдебно-
психиатричната експертиза на Т. Й., от протокол за оглед на веществени
доказателства от 19.01.2022 г., от протокол за оглед на веществени
доказателства от 14.01.2022 г., от писмо на Дирекция „Национална система
112 МВР“ ведно със CD диск, от писмо на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ гр.
Велико Търново ведно с медицинска документация относно Т. Й., от
протокол за доброволно предаване от 06.01.2022 г., от характеристична
справка и справка за съдимост на С.Я., както и от другите приложени по
делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства.
При така установената фактическа обстановка прокурора е приел, че със
своето деяние С.Я. е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, за
което му е повдигнато и обвинение, като е изложил подробни доводи в
предложението си до ВТРС за освобождаване на Я. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание.
При така установеното от фактическа страна, съдът намери за
безспорно установено и доказано по делото от обективна страна, че С.С.Я. на
27.11.2021 год. в град Д., общ. Велико Търново, умишлено и по хулигански
подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, лицето и
шията, причинил на Т. Т. Й. от гр. Д., лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на главата, лицето и
шията, довела по причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето по време на възстановително оздравителния процес за срок около
10-12 дни.
Настоящия съдебен състав намира, че от субективна страна деянието е
извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл. С.Я. е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им, нанасяйки удари с
ръце в областта на главата, лицето и шията на пострадалия. Насочеността на
ударите спрямо пострадалия, както и тяхната интензивност и сила,
свидетелстват, че Я. е целял настъпване на резултата. Съдът счита, че от
субективна страна са доказани и хулиганските подбуди за причиняване на
3
телесната повреда, доказани чрез липсата на какъвто и да е личен мотив за
проявената агресия, освен демонстрация на надмощие, незачитане телесната
неприкосновеност на личността и пълно пренебрежение към установените в
социума връзки.
Съдът намира за неоснователни изложените от защитника на
привлечения доводи, че деянието е несъставомерно по посочения текст от НК
и не съставлява причиняване на телесна повреда по хулигански подбуди.
От показанията на разпитаните в хода на ДП свидетели К.К. и А.Д. се
установяват действията на привлечения С.Я. и пострадалия Т. Й. относно
побоя, който Я. е нанесъл на Й.. Свидетелите са категорични, че Я. е нанесъл
ударите с ръка в областта на главата, лицето и шията на Й., като св. Д. твърди,
че пострадалия Т. Й. бил скромно момче и от това, което лично възприел
нямало причина С.Я. да му нанася побой. Свидетелят счита, че пострадалия
не е подбудил и предизвикал тези действия на Я. спрямо него по никакъв
начин. Свидетелите К.К. и А.Д. твърдят в показанията си, че са изключително
възмутени от инцидента, на който са станали свидетели. По делото няма
никакви данни и доказателства Я. да е извършил деянието вследствие на
някакъв личен мотив, а напротив – доказатгелствата сочат, че действията му
са били продиктувани единствено като демонстрация на надмощие,
незачитане телесната неприкосновеност на личността и пълно пренебрежение
към установените в обществото нормални човешки взаимоотношения. От
доказателствата по делото безспорно се установява, че спречкването между
пострадалия Й. и П.П. и Г.Д. е предхождало появяването на Я., който при
приближаването си към тримата без никаква причина и повод е отишъл до Й.
и е започнал да му нанася удари, като не е бил провокиран за това по никакъв
начин нито от Й., нито пък от останалите двама. Това се установява от
показанията както на свидетелите К.К. и А.Д., така и от самите П.П. и Г.Д.,
които твърдят в показанията си, че Я. без видима причина и без да бъде
провокиран от Й. по никакъв начин, се насочил към него и му нанесъл удари
с ръце в областта на главата и лицето.
Не се потвърждават от доказателствата по делото твърденията на Я.
изложени в обясненията му в качеството на обвиняем, че пострадалия Й. му
се е развикал и след това му посегнал с някаква чанта. За такива
обстоятелства няма никакви доказателства, като никой от разпитаните входа
на ДП свидетели не споменава за такива обстоятелства, не се виждат такива
действия на приложените по делото като доказателства видеозаписи, поради
което съдът намира, че правилно прокурора е приел тези обяснения на Я. като
неверни и като защитна теза.
Предвид горното съдът намери, че правилно прокурора е приел, че
деянието на Я. е извършено по хулигански подбуди.
При така установеното съдът призна за виновен С.С.Я., че на 27.11.2021
год. в град Д., общ. Велико Търново, умишлено и по хулигански подбуди,
чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, лицето и шията,
4
причинил на Т. Т. Й. от гр. Д., лека телесна повреда, изразяваща се в
кръвонасядания с оток на меките тъкани в областта на главата, лицето и
шията, довела по причиняване на болка и страдание без разстройство на
здравето по време на възстановително оздравителния процес за срок около
10-12 дни, с което е осъществил от обективна и субективна страна престъпни
състав на чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК.
За престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК
е предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
Видно от приетите по делото доказателства С.Я. е пълнолетен, не е осъждан
за престъпление от общ характер, не представлява лице с висока обществена
опасност, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по реда на Раздел ІV на Глава осма от НК и от
престъплението не са причинени съставомерни имуществени вреди. Не са
налице пречките по ал. 7 на чл. 78а от НК за приложение на института на
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Изложеното обосновава извод, че са налице основанията на чл. 78а от
НК за освобождаване на С.С.Я. от наказателна отговорност за извършеното
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. с чл. 130, ал. 2 от НК, с налагане
на административно наказание – глоба.
При определяне на административното наказание, съдът съобразно
разпоредбите на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало
на Я. и ниската степен на неговата обществена опасност като личност.
Предвид това и като съобрази целите на наказанието - неговата превантивна и
превъзпитателна функция по отношение на дееца и обстоятелството, че
същия не притежава собствено недвижимо имущество, както и
обстоятелството, че има малолетно дете, за което се грижи, съдът прие, че за
извършеното деяние на С.Я. следва да бъде наложено наказание – глоба към
предвидения в закона минимум, а именно в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Предвид горното и на основание чл. 78а от НК съдът освободи от
наказателна отговорност С.С.Я., като му наложи административно наказание
„Глоба“ в размер на 1 000 (хиляда ) лева.
При този изход на делото съдът осъди С.Я. да заплати направените по
делото разноски в размер на 328.20 лева, както и сумата от 5 (пет) лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
/ Емил Бобев /
6