Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260427 / 26.10.2021 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Маргарита Пондалова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1001 по описа за 2020
година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1 и чл.92 от ЗЗД; от „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С. **************, партер, представляван
от управителя Б. И. Н.; против А.П.М. с ЕГН **********,***; с настоящ адрес ***;
както и с адрес в гр. Х. *********************
Ищецът твърди, че като
кредитодател сключил с ответника, като кредитополучател, на 27.03.2017 г.
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 164959, при условията на
ЗПФУР. Сключването му било въз основа на подробна информация, достъпна на www.minizaem.bg
с ОУ. То ставало след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркирането на
полето „съгласен съм с ОУ“, с което той ги приемал. Следвало получаване на
ел.поща от кандидата, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в
сайта. Ако бъдел одобрен, получавал по същия начин и договор и ОУ за писмено
потвърждение, чрез електронно подписване чрез платформа www.signnow.bg
. На посочения от клиента
мобилен номер бил осъществен разговор с него, който бил записан, за да потвърди
волята си за сключване на договор. Така сключеният договор бил годно
доказателство, по смисъла на чл.10 от ЗПК, вр. чл.9 и чл.18 ал.2 от ЗПФУР, вр.
чл.3 ал.1 от ЗЕДЕП, вр. чл.3 т.35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 г. на ЕП и на
Съвета от 23.07.2014 г. До подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, постъпили
плащания в размер на 150 лв., разпределени само за вземането за главница.
Описаната процедура била изпълнена от ответника, при което му била отпуснат
кредит с главница 1 800 лв. Той имал непогасен кредит с №
151933/12.12.2016 г. в размер на 533,34 лв., който се задължил да погаси с
новия кредит, на основание чл.2 ал.2 т.1 от договора. Това станало с вътрешен
превод, който не преминавал през сметка на кредитополучателя. На основание чл.2
ал.3 от договора, остатъкът от 1 266,66 лв. бил преведен по посочена
банкова сметка ***. Според чл.4 ал.3 т.2 от договора, вземането за главницата
било разсрочено на 12 вноски в периода 26.04.2017 г. – 22.03.2018 г. от по 150
лв., като платена била само първата. Дължими оставали вноските в периода
26.05.2017 г. – 22.03.2018 г. в размер на 1 650 лв. Дължима била и договорна
лихва във фиксиран размер от 40,15%, за която нямало погасявания и дължима била
сумата от 386,10 лв. за периода 27.03.2017 г. – 22.03.2018 г. Според чл.3 от
договора, ако длъжникът не обезпечи вземането по кредита, той дължал неустойка,
разпредена на вноски и дължима незабавно, с което ответникът се съгласил.
Дължима била неустойка в размер на 980,76 лв. за периода 26.04.2017 г. –
22.03.2018 г. Ищецът депозирал заявление по чл.410 от ГПК и образувано било
ч.гр.дело № 78/2019 г. на РС-Ивайловград. Издадена била заповед за изпълнение,
връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, при което за ищеца бил налице
правен интерес от предявяване на иска.
Предвид изложеното, ищецът
иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът му дължи горепосочените суми за главница, договорна лихва и
неустойка, ведно със законната лихва от датата на завеждане на заповедното
производство до окончателното изплащане; като му присъди направените разноски в
заповедното и в настоящото производство. Това си искане
ищецът поддържа в допълнително писмено становище по делото, като иска и
постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок; не се явява и не изпраща свой пълномощник в открито съдебно
заседание.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в
настоящия процес, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:
Ответникът не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото и единствено открито съдебно заседание по
делото, нито изпрати свой пълномощник, не направи и искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие. В допълнителна писмена
молба по делото, ищецът направи искане за постановяване на неприсъствено
решение по реда на чл.238 ал.1 от ГПК. Ето защо, налице са положителните
процесуални предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Налице са и
общите законово установени предпоставки за постановяване на такова решение по
чл.239 ал.1 от ГПК, а именно - на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът
вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението
да се мотивира по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013
г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на
ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК.
Съобразно изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца деловодни разноски в общ размер на 920,21 лв., включващи разноски за
заповедното производство от 64,54 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и за настоящото производство от 60,33 лв.
и 45,34 лв. за държавни такси, 600 лв. за две експертизи и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, последното определено по правилото на чл.78 ал.8
от ГПК.
Мотивиран така и
на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.П.М. с ЕГН **********,***; с настоящ адрес ***; както и с адрес в гр. Х.
*********************; ДЪЛЖИ на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр. С. **************, партер, представляван от управителя Б. И. Н.; сумата от
общо 3 016,86 лева, от които:
-
1 650 лв. главница за периода 26.05.2017 г. – 22.03.2018 г.,
-
386,10 лв. договорна/ възнаградителна
лихва за периода 27.03.2017 г. – 22.03.2018 г. и
-
980,76 лв. неустойка по чл.3 от
договора за периода 26.04.2017 г. – 22.03.2018 г.;
ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на заповедното производство 16.08.2019 г. до
окончателното изплащане; дължими по сключен помежду им на 27.03.2017 г.
договор за предоставяне на кредит от разстояние № 164959;
за които суми е издадена заповед № 32
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 19.08.2019
г. по ч.гр.дело № 78/2019 г. на РС-Ивайловград.
ОСЪЖДА А.П.М.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Изи Финанс” ЕООД с ЕИК ********* деловодни разноски
за заповедното и за настоящото производства в общ размер от 920,21 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните, като на ищеца – на ел.поща от л.46, като му се изиска незабавно
потвърждение на получаването, а при липса на такова – делото да се докладва; а
на ответника – чрез връчител на адреса от л.43.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. П.