Решение по дело №117/2020 на Окръжен съд - Шумен

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №260044

гр. Шумен, 30.07.2021 г.

 

            Шуменският окръжен съд, търговско отделение в открито заседание на  два- десет и първи юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                                                Окръжен съдия: Константин Моллов

 

при секретар Галина Георгиева, като разгледа докладваното от окръжния съдия Константин Моллов т. д. № 117 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по депозирана искова молба от И.Ю.К., ЕГН ********** с адрес *** чрез ад. Н.Н.Д. с адрес ***, четвърти полуетаж, офис № против „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управле- ние гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1. Ищецът твърди, че на 08.07.2020 г. около 07.46 ч. в гр. Ш., на бул. “ до магазин „*“, А.Д. А.при управление на лек автомобил марка „Пежо“, модел „407“ с рег. №  при приближаване на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 и пътна маркировка М 8.1 не пропуска пресичащите по нея от дясно на ляво И.Ю.К. и М.Н.П., и ги блъска. Вследствие на ПТП, ищецът е получил травматично увреждане – фрактура на дясна подбедрица и е приет по спешност в „МБАЛ-Шумен“ АД за лечение. Катастрофата, престоя в болницата и последващото постепенно възстановяване, са предизвикали стрес, който все още не е преодолян от ищеца. Ищецът все още е обездвижен, изпитва болки и има нужда от чужда помощ. ПТП има за последица силно негативно влияние върху живота на ищеца.

            За МПС управлявано от А.Д. А.е имало сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица със срок за валидност от 18.09.2019 г. до 18.09.2020 г. Ищецът в качеството си на увредено лице е отправил до ответното дружество молба за възмездяването на претърпените от него неимуществени и иму- ществени вреди, като е представил документите, с които разполага. Застраховате- лят е отказал изплащане на обезщетение. С исковата молба ищецът претендира ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 68 000.00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, съгл. чл.429, ал.3  от КЗ считано от датата на уведомяването на застрахователя с извънсъдебната претенция 30.07.2020 г. до окончателното й из- плащане и законната лихва от изтичане на петнадесетдневния срок по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ до окончателното й изплащане.

            „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД изрично заявява, че не оспорва наличието на застрахователно правоотношение, касаещо посочения лек автомобил, по силата на застрахователна полица, валидна към датата на ПТП. Но оспорва пре- дявените от ищеца искове, поради тяхната неоснователност и недоказаност. Оспор- ва твърденията на ищеца, съдържащи се в исковата молба. Не са налице данни, установяващи вината на водача на лекия автомобил, установени с влязъл в сила съ- дебен акт. Счита, че вината за настъпването на ПТП не е само негова. Направено е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Пешеходецът е бил в нару- шение на изискванията на чл.чл. 32, 113 и 114 от ЗДвП и това негово поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Размерът на претенди- раното от ищеца обезщетение за неимуществени вреди е прекомерено. Изложени са подробни доводи за неоснователност на акцесорния иск за лихва.

            В допълнителната искова молба и отговора, страните поддържат станови- щата си, изразени в исковата молба и отговора по нея.

            От събраните по делото доказателства, не оспорени от страните, преценени по отделно и в съвкупност съдът приема за установено следното:

            С Определение № 260002 от 05.01.2021 г., постановено по НОХД № 2308/2020 г. по описа на РС – Шумен на основание чл.382 от НПК във вр. с чл.24, ал.3 от НПК е одобрено постигнатото между Районна прокуратура – Шумен и А.Д. А.споразумение, с което се приема за безспорно установе- но от фактическа страна, че обвиняемият А.Д. А.на 08.07.2020 г. в гр. Ш., на бул. “ до магазин „*“, при управление на МПС – лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № , нарушил правилата за движение чл.21, ал.1 и чл.119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И.Ю.К. ***, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец, обусловено от фрактура на малкия пищял  на дясната подбедрица и средна телесна повреда на М.Н.П. от гр. Ш., изразяваща се в трайно затруднение на левия горен крайник за срок по-голям от един месец, обусловено от фрактура на лявата мишнична кост в областта на шийката и фракту- ра на лявата ключица във вътрешния й край, като от деянието е настъпила телесна повреда на повече от едно лице и е извършено на пешеходна пътека – престъпле- ние по чл.343, ал.3, б. „а“, предложение второ и последно от НК във вр. с чл.343, ал.1, б. „б“ , предл. второ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Деянието е извършено виновно по непредпазливост. На А.Д. А.са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, като на основание чл. 66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от три години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

Страните не оспорват наличието и съдът е приел за безспорно установено обстоятелството, че има валидно сключен застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвате- лите на л.а. марка „Пежо“, модел „407“ с рег. №  , към датата, на която е осъществено процесното ПТП.

            От заключението на назначената от съда съдебно-автотехническа експерти- за, прието от съда като обективно и компетентно дадено и от допълнителните разя- снения на вещите лица дадени в съдебно заседание се установява, че на 08.07.2020 г., около 7.46 ч. в гр. Ш.по южното платно на бул. се е движел в посока от Кооперативен пазар към кв. лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № , управляван от А.Д. А. Времето е било ясно, пътното платно мокро, двулентово, асфалтово, без неравности с много добра видимост. Широчината на пътното платно е 7.5 метра, разделено на две ленти в една посока. Автомобилът се е движел в лявата лента за движение. Скоростта на движение на лекия автомобил е била 62.2 км./ч., т.е. с 12.2 км./ч.над максимално разрешената  за района на ПТП. При приближаване на автомобила към отбивката за магазин „*“, където има сигнализирана с пътен знак и със светофарна уредба с жълта мигаща светлина и маркирана пешеходна пътека тип „зебра“, МПС в дясната лента са започнали да намаляват скоростта и постепенно са преустанови- ли движението, като първото от тях е било висок автомобил. Водачът на лекия автомобил „Пежо 407“ е продължил движението си в лявата лента без да намали скоростта, но в същия момент по пешеходната пътека от дясно на ляво са започнали да пресичат пътното платно пешеходците И.Ю.К. и на няколко крачки след него М.Н.П.. Водачът на лекия автомобил „Пежо 407“ късно е възприел пешеходците, излизащи иззад спрелия в дясната лента пред пешеходната пътека висок автомобил и е предприел аварийно спиране. Поради близкото разстояние и подбраната от водача  несъобразена с мократа настилка и ограничената видимост, превишена за района скорост, водачът не успява да преустанови движението преди пешеходната пътека и спирайки удря с лявата предна част на предната броня пресичащия по пешеходната пътека И.Ю.К.. В същия момент с предната дясна част автомобилът е ударил и пресичащата по пешеходната пътека М.Н.П., като я отхвърля към предното стъкло. След удара И.Ю.К. е отхвърлен на тротоара на разделителната ивица между двете платна, а М.Н.П. е паднала на платното от дясно на спрелия лек автомобил „Пежо 407“. Вследствие на удара са причинени телесни повреди на двамата пешеходци.

            Видимостта на пострадалия И.Ю.К. от лявата му страна е била ограничена от спрелия пред пешеходната пътека автомобил и той не е имал възможност да възприеме движещия се в лявата лента лек автомобил „Пежо 407“, който в този момент е бил на 88.3 м. от  пешеходната пътека.

            Водачът на лекия автомобил е възприел пешеходеца като опасност за дви- жението на разстояние 42.45 м., преди мястото на удара. До момента на възприе- мане на опасността, пешеходецът не е бил в полезрението на водача, тъй като спрелият в дясната лента автомобил е ограничавал видимостта му към десния край на пешеходната пътека.

Мястото, на което са ударени двамата пешеходци е пешеходна пътека на южното платно на бул. пред паркинга на магазин „*“. Пешеходната пътека е тип „зебра“, обозначена с добре видима напречна пътна маркировка с бял цвят тип М8.1 и пътен знак Д 17 „пешеходна пътека“. Напречно на пътното платно, над пешеходната пътека, е поставен трисекционен светофар с последователно мигащи една след друга жълти светлини с цел повишаване внима- нието на водачите. Водачът на лекия автомобил се е движел в източна посока по лявата лента на бул. и е имал видимост към пешеходната пътека и пътния знак от не по-малко от 40 – 50 м. и е следвало да намали скоростта и да спре пред пешеходната пътека, тъй като не е имал видимост към дясната й част. В конкретната ситуация водачът на лекия автомобил, движейки се с по-висока скорост (62.2 км./ч.) от разрешената за населени места, сам се е поставил в ситуа- ция на невъзможност да предотврати удара с пешеходците.

В резултат на ПТП, ищецът е получил малка разкъсноконтузна рана в тилната област, повърхностни рани в областта на дясното коляно и подбедрица и фрактура на малкия пищял на дясната подбедрица. Между претърпяното ПТП и установените травматични увреждания е налице пряка причинна връзка. Установе- ните увреждания добре съответстват да са получени по механизъм на блъскане на пешеходец от лек автомобил при ПТП с последващо падане върху платното.

Фрактурата на малкия пищял на дясната подбедрица е локализирана в горния й край (главичката на костта) и е била практически неразместена. На пострадалият е било проведено консервативно лечение. Наложена му е гипсова лонгета за 20 дни, без да се налага да бъде хоспитализиран. Не са налице данни, удостоверяващи развитие на усложнения. Лечението би следвало да протече дву- етапно  - период на покой и ограничаване на движенията на долния десен крайник. При благоприятно протичане на оздравителния процес възстановителният период следва да приключи в рамките на 1 ½ - 2 месеца, вземайки предвид обстоятелство- то, че пострадалият упражнява физически труд. С оглед обективните медицински данни, най-изразени болки и страдания пострадалият е изпитвал през първите 2 – 3 седмици след претърпяното ПТП. След този период, предвид липсата на установе- ни усложнения, болките започват да намаляват и отзвучават.

В съдебно заседание вещото лице (д-р В.) поясни, че лонгетата пред- ставлява гипсова конструкция, която обхваща кракът само отзад, а останалата част на подбедрицата е бандажирана с обикновен бинт. При този начин на лечение е налице обездвижване на крака, но пострадалият е можел да се придвижва с помощ- ни средства. При този вид счупване битовото обслужване е затруднено само по от- ношение на придвижването. Помощта, от която се нуждае пострадалия, ако няма помощни средства за придвижване, е при сядане и ставане от леглото, невъзмож- ност за клякане и обичайните движения. Тежестта на тялото се носи изцяло от го- лемия пищял. В случая големият пищял е здрав и анатомически той носи тежестта на тялото, поради което възможността за движение не е ограничена напълно.

            За установяване на наведените твърдения за претърпени от него болки и страдания, ищецът е ангажирал гласни доказателства. В съдебно заседание е разпитан свидетеля Х.Ю.К.– брат на ищеца. Свидетелят живее заедно с ищеца в една къща в с. Я.и разбрал за ПТП от братовчед им, който се обадил по телефона. Брат му се прибрал сам от гр. Ш., но бил бинтован и не можел да стъпва на крака си. На следващия ден свидетелят закарал пострадалия в гр. Ш., където му направили снимка и установили счупването на крака, след което по предписание на лекаря стегнали крака с наколенки. Свидетелят не може да си спомни колко време брат му носил наколенките. Ищецът не можел да стъпва на крака си и свидетелят му помагал при придвижването, вдигал го да става, за да може да седне и да се храни. Това продължило може би около месец и повече.  

Съдът кредитира показанията на  свидетеля, независимо от близката родст- вена връзка между него и ищеца, предвид обстоятелството, че той има преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищеца в периода непосредствено след ПТП. На следващо място показанията му кореспондират със събраните в хода на процеса доказателства, както и поради факта, че не са събрани доказателства, които да ги оборват. 

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 30.07.2020 г. ответникът е получил писмената застрахователна претенция на ищеца, като към нея са били приложени проект за исковата молба и констативния протокол за ПТП на ОД МВР Шумен. С писмо изх. № 3323 от 26.08.2020 г., ответникът е уведомил ищеца за необходимите документи, които следва да му бъдат представени за разглеждане на претенцията, както и да се представи банкова сметка, ***. От писмо изх. № 3433А от 03.09.2020 г., се установява, че ищецът с последваща молба е представил на застрахователя копие от журнал на Спешното отделение при „МБАЛ Шумен“ АД, фиш за спешна медицинска помощ, лист за преглед на пациент в КДБ/СО, ехография на коремни органи, рентгенография на дясно коляно и удостоверение за банковата си сметка. С писмото си, ответникът е напомнил на ищеца да му представи документите, свързани с образуваното по случая досъдебно производст- во посочени в предходното писмо. С писмо изх. № 4410 от 30.10.2020 г., ответникът е отказал да заплати претендираното от ищеца застрахователно обезще- тение, тъй като не били изяснени по категоричен начин обстоятелствата около настъпването на застрахователното събитие.

            С оглед на изложената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Налице е правен спор относно заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди. предявена е и акцесорна претенция за законната лихва върху претендираното обезщетение. Предявените обективно и комулативно съединени искове срещу ответното дружество са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

            По допустимостта на иска съдът се е произнесъл с определението си по чл. 374 от ГПК от 08.06.2021 г.

            Разгледана по същество исковата претенция за обезщетение на претърпе- ните имуществени вреди е частично основателна, поради следните съображения:

            Съгласно чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка “Гражданска отго- ворност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от не- го на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застра- хователя се осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за пре- търпените от него вреди, които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от увреждането. С чл.432, ал. 1 от КЗ е уредена въз- можността пострадалото лице, спрямо който застрахованият е отговорен, да предя- ви пряк иск срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”. Отго- ворността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да е налице отговорността на застрахователя по чл.432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува ва- лидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застра- хован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди.

            В конкретния случай е безспорно, че на 08.07.2020 г е осъществено ПТП с участието на лек автомобил, управляван от А.Д. А., при което е причинена средна телесна повреда на И.Ю.К.. Наказателното произ- водство е приключило със споразумение, одобрено от съда, с определение, което е окончателно (чл.382, ал.9 от НПК) и съгласно чл.383, ал.1 от НПК, има последиците на влязла в сила присъда, която от своя страна, съгласно чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В тази връзка неоснователно е становището на ответника, че вината на А.Д. А.не е установена с влязъл в сила съдебен акт. От това следва да се приеме, че са налице всички елементи за носене на деликтна отговорност от прекия причинител – водачът на автомобила А.Д. А-, за понесените от ищеца неимущетвени вреди. Налице са всички предпо- ставки на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД – противоправно деяние, извършено виновно, при условията на непредпазливост и в резултат на същото е настъпила телесна повреда на ищеца, вследствие, на което той е претърпял неимуществени вреди.

Не се оспорва обстоятелството и съдът приема за безспорно установено, че към датата, на която е осъществено процесното ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” по отношение на отговорността на водачите и ползвателите на лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № .

Съгласно чл.477, ал.1 от КЗ обект на застраховане по застраховката “Граж- данска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахо- ваните физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуще- ствени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят. В кръга на застра- хованите лица, видно от чл. 477, ал.2 КЗ,  е всяко лице, което ползва автомобила на законно основание, т. е. всяко лице във фактическа власт, на което се намира авто- мобила, която не е установена противоправно. В хода на процеса не са установени обстоятелства за противоправно установена фактическа власт върху МПС. Следо- вателно валидната застраховка към момента на увреждащото ПТП е основание за носене на отговорност от ответника - застрахователното дружество по чл. 432, ал.1 във вр. с чл.429, ал.1, т.1 от КЗ, поради което същото следва да обезщети неимуще- ствените вреди, претърпени от ищеца, като пряка и непосредствена последица от поведението на застрахования водач.

Ответникът е направил е възражение за съпричиняване на вредоносния ре- зултат от страна на И.Ю.К.. Пешеходецът е бил в нарушение на изискванията на чл.чл. 32, 113 и 114 от ЗДвП и това негово поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на ПТП. Съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е не всяко поведение на пострадалия, дори когато не съответства на предписаното от закона, а само това чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена последица за произлезлите вреди. От значение е само личното поведения на пострадалия, неговите конкретни действия с които е създал предпоставки за настъпване на увреждането. В конкретният случай, въз основа на събраните в хода на процеса доказателства се установява, че ищецът се е пресичал пътното платно по надлежно маркирана пешеходна пътека тип „зебра“, обозначена с добре видима напречна пътна маркировка с бял цвят тип М8.1 и пътен знак Д 17 „пешеходна пътека“, и поставен трисекционен светофар с последователно мигащи една след друга жълти светлини с цел повишаване вниманието на водачите. По- ведението му е съобразено с разпоредбата на чл.113, ал.1 и чл.114 от ЗДвП.  Разпоредбата на чл.32 от ЗДвП касае хипотезата, когато пешеходецът пресича на место, което не е обозначено като пешеходна пътека, като в този случай с вдигането на ръка той своевременно предупреждава водача на МПС за намерението си да пресече. В случая, очевидно не е налице подобна хипотеза. Следователно ищецът не е допринесъл с поведението си за причинените му вреди.

Относно размера на претендираното от ищеца обезщетение.

По отношение претенцията за неимуществени вреди, следва да се има пред- вид, че то има за цел да репарира болките, страданията и другите нематериални последици, възникнали от деликта. Размерът на неимуществените вреди следва да бъде определен от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. С оглед на това,  следва да се съобрази възрастта на ищцата, конкретните прояви на увреждане, физически- те и емоционални отрицателни последствия от причинените с ПТП травми, перио- да на възстановяване и необходимостта от допълнително лечение. Към датата на ПТП пострадалият е в трудоспособна възраст на 58 години. Оздравителният процес е протекъл без усложнения и е продължил приблизително около 2 месеца. Прове- дено е конссервативно лечение, без хоспитализация в домашни условия, не са пра- вени операции или други медицински процедури, които допълнително да стресират и натоварят психически ищеца. Травмата получена в резултат на ПТП е причинила болки, които първоначално са били доста силни, но впоследствие, след първия месец са отслабнали и постепенно отшумели. Ограничеността в движението и болките са довели до необходимост и зависимост от чужда помощ  Болките, като и зависимостта от чужда помощ, затрудненията при битовото обслужване, са създали дискомфорт и негативни психични изживявания. В хода на процеса не са установе- ни обстоятелства, от които да се направи извод, че към настоящият момент ищецът не може да си служи пълноценно с десния долен крайник. На тази основа, с оглед и на социално-икономическите условия в страната и област Шумен (вкл. данните от НСИ за средната работна заплата в страната и в област Шумен), съдът приема за справедливо на И.Ю.К. да се присъди обезщетение за неимущест- вени вреди, причинени му вследствие на травматичните увреждания в размер на 8 000.00 лв., като в останалата част за разликата до претендирания размер от 68 000.00 лв. лв. претенцията да бъде отхвърлена, поради прекомерност.

Относно акцесорната претенция за законна лихва.

Предвид представените по делото доказателства съдът приема, че застрахо- вателят е уведомен за застрахователното събитие на 30.07.2020 г., когато е получил писмената претенция на ищцата.

Чл.429, ал.1 от КЗ предвижда застрахователят да покрие отговорността на застрахования за причинените на увреденото лице вреди, които са пряк и непосред- ствен резултат от застрахователното събитие и отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И при двата случая разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ изрично предвижда, че застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, но при условията на ал.3. В чл.429, ал.3, изр.2 от КЗ е въве- дено ограничение на дължимите лихви, които застрахователят заплаща в рамките на застрахователното обезщетение. Застрахователят заплаща само лихвите за заба- ва, дължими от застрахования, които текат от момента на по-ранната от двете дати, а именно: датата на която застрахователят е уведомен за застрахователното съби- тие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведо- мяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увредено- то лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увредения, но не и от датата на настъпване на застрахователното събитие.

            В чл.493, ал.1, т.5 от КЗ по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е при ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ – само в рамките на застрахователната су- ма и за периода от уведомяване на застрахователя за настъпване на застраховател- ното събитие, респективно предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 от КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по чл.429, ал.2 и ал.5 от КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.3 от КЗ, т.е. не се покриват лихвите от датата на деликта до датата на уведомява- нето на застрахователя.

            В случая следва да се съобрази и чл.498 от КЗ, съгласно който увреденото лице, което желае да бъде обезщетено е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. След предявяване на претенцията за застрахователя е предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неплащането в срок на застрахователно обезщетение води до изпадане на застрахователя в забава – чл.497, ал.1 от КЗ и съответно възмож- ността увреденото лице да предяви иск срещу него в съда – чл.498, ал.3 от КЗ. Следователно при предявяване на пряк иск от увреденото лице срещу застрахова- теля на основание чл.432, ал.1 от КЗ по застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение от момента в който е изтекъл срока по чл. 497, ал.1 от КЗ, но не и от датата на деликта. В този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т.о. ТК.

В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 1/ или изтичането на 3-месечния срок по чл. 496, ал. 1 от КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ /т. 2/.

В конкретния случай, видно от писмото на застрахователя изх. № 3433А от 03.09.2020 г., ищецът е представил на 14.08.2020 г. медицинската документация отнасяща се за лечението на получените от него травматични увреждания, както и пълни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането на обезщете- нието. Застрахователят се е произнесъл по претенцията на ищеца в деня, в който изтича тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ  - 30.10.2020 г. С оглед на това на основание чл.429, ал.2, т.2 и ал.3 във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо ищеца отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията 30.07.2020 г. до датата на произнасянето му по нея – 30.10.2020 г. След 30.10.2020 г. застрахователят дължи законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, поради собствената си забава, съгл. чл.497, ал.1, т.2 от КЗ. Следователно претенцията за законна лихва, считано от 30.07.2020 г. до окончателното изплащане на дължимото обезщетение е основателна и следва да бъде уважена. Претенцията за законна лихва върху уважения размер на главницата за периода от датата на деликта 08.07.2020 г. до 30. 07.2020 г. следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Относно разноските по делото.

Ищецът е освободен от държавни такси и разноски, но не и от заплащане на направените от ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Ответникът претендира да му бъдат заплатени разноските по делото включващи заплатен депозит за възнаграждение на вещите лица в размер на 700.00 лв. и адвокатско възнаграждение в минималния размер. По делото са представени писмени доказателства за заплатения от ответника депозит за възнаграждение на вещите лица, но не са представени доказателства за платен адвокатски хонорар. Следователно направените от ответника разноски по делото са в размер на 700.00 лв. на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника следва да се присъдят направени- те разноски съразмерно с отхвърлената част от претенциите в размер на 617.65 лв.

Съдът на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да определи адвокатско възна- граждение на процесуалния представител на ищцата в размер не по-нисък от пред- видения в наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА минимум. Предвид заявените по делото интереси и съгл. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокат- ските възнаграждения, адвокатското възнаграждение в общ размер е 2570 лв. С оглед на това ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния пред- ставител на ищцата, съразмерно с уважената част от претенциите й, адвокатско въз- награждение в размер на 302.35 лв. Обстоятелството, че представляващият ищеца адвокат е регистриран по ЗДДС не означава, че ДДС е начислен и внесен. Т.е. не са налице основания на ищеца да се присъжда дължимия ДДС в размер на 20% от размера на изплатения адвокатски хонорар.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса в размер на 320 лв. по сметка на Шуменския окръжен съд.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1 да заплати на И.Ю.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 8 000.00 (осем хиляди) лв. пред- ставляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на преживените бол- ки и страдания, причинени, вследствие получените от него травматични уврежда- ния, в резултат на ПТП, станало на 08.07.2020 г., причинено от А.Д. А-, който е нарушил правилата за движение при управление на лек автомобил „Пежо“ модел „ 407“ с рег. № на основание застрахователна полица за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за горепосочения лек автомо- бил, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.07.2020 г. до окон- чателното й заплащане, а в останалата част за разликата над уважения размер на главницата от 8 000.00 лв. до претендираните 68 000.00 лв., както и за законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от датата на деликта 08.07. 2020 г. до 30.07.2020 г., отхвърля претенциите на И.Ю.К., като неос- нователни.

Осъжда И.Ю.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1 сумата от 617.65 лв., представляващи направе- ните от ответника разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1 да заплати на ад. Н.Н. Дими тров с адрес: ***, четвърти полуетаж, офис № сумата от 302.35  лв., представляваща ад- вокатско възнаграждение за оказана на ищеца безплатна адвокатска помощ.

Осъжда „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК ********* със седали- ще и адрес на управление гр. София, район Изгрев, бул. „Г. М. Д.“, № 1 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския окръжен съд държавна такса в размер на 320.00 (триста и двадесет) лева.

            Решението може да се обжалва пред Апелативен съд град Варна в двуседми- чен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: