МОТИВИ към присъдата по НОХД №421 по описа на Варненския
окръжен съд за 2012г.
По отношение на подсъдимия Г.Н.К., Варненският
окръжен прокурор е повдигнал обвинение за престъпления от общ характер,
наказуемо по чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК,
защото на 30.03.2012 година в гр.Варна, при условията
на опасен рецидив отнел чужда движима вещ – банкнота с номинал 100 /сто/ лева,
от владението на С.А.К. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил
за това сила.
Съдебното следствие по делото е проведено в
хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
В хода на съдебните прения
представителят на Варненската окръжна прокуратура поддържа обвинението. Моли за
определяне на наказание под минимума на санкцията на чл.199 ал.1 от НК, както и
за приложение на чл.70 ал.7 от НК по отношение на неизтърпяната
част от наказание “Лишаване от свобода” по НОХД №6813/2010 година по описа на
ВРС.
Защитникът на подсъдимия
Стойков също пледира при липса на спор по фактите. Акцентира върху наличието на
многобройни смекчаващи за отговорността на К. обстоятелства, като прави искане
за индивидуализация на наказанието под предвидения специален минимум.
В последната си дума подс.К.
заявява, че влязъл в магазина и извършил
деянието без да мисли. Не работи, няма доходи, знае че ще се върне пак в
затвора.
От фактическа страна съдът
прие за установени следните обстоятелства:
Подсъдимият К. е жител ***.
Той е наркозависим, с начално образование, в тежко финансово и семейно
положение. К. е многократно осъждан, като на 31.12.2011 година е бил освободен
условно предсрочно от изтърпяването на остатък от наказание «лишаване от
свобода». След напускане на пенитенциарното заведение, подсъдимият не енамерил
трудова и социална реализация.
На 30.03.2012 година около 19.00 часа, подс.К. се намирал в
магазин за хранителни стоки, в гр.варна
кръстовище на ул.»Зограф» и «Ангеларий». В същия времеви диапазон и в същия магазин пазарувала св.С.К.. Тя
плащала покупки на продавачката, подавайки банкнота от сто лева. В този момент
подсъдимият внезапно се пресегнал през рамото на свидетелката, издърпал със
сила банкноттаа и побягнал. Клиенти в магазина се опитали да го задържат, без
успех. В следващите дни подсъдимият похарчил парите за наркотици.
Св.К. подала сигнал за
извършеното престъпление. След проведено кратко разследване подсъдимият бил
задържан и разпознат като автор на деянието от процесната дата от св.К. и св.И..
В хода на бързото производство е била изготвена и съдебно-психиатрична
експертиза. Според заключението на вещото лице подсъдимият к. страда от синдром
на зависимост към хероин, което не му е пречила да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена чрез приобщените по реда на чл.283 от НПК обяснения на подс.К., показания на свидетелите К., И., протоколи за
разпознаване на лица, съдебно-психиатрична експертиза
и писмените доказателства.
При анализ на доказателствата по делото
се налагат следните изводи:
На практика по настоящето дело няма спорни факти.
Авторството на деянието се установява посредством гласни доказателствени
средства – показания на очевидци К. и И., които
кореспондират с обясненията на подс.К.. От своя
страна посочените гласни доказателствени средства са в пряка връзка със
съдържимите в писмените доказателствени средства факти. Практически цялата
доказателствена съвкупност по делото налага извод, че автор на престъплението
на 30.03.2012 година е подс.К..
След като прецени всички доказателства релевантни по
делото, съгласно чл. 14 от НПК по отделно и в тяхната съвкупност, съдът призна
за виновен подсъдимия Г.Н.К., в извършване на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл. 199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 от НК,
защото на 30.03.2012 година в гр.Варна, при условията
на опасен рецидив отнел чужда движима вещ – банкнота с номинал 100 /сто/ лева,
от владението на С.А.К. с намерение противозаконно да я присвои, като употребил
за това сила.
Правните съображения за взетото решение са следните:
Подсъдимият е извършил
система от действия под контрола на съзнанието си, насочени към установяване на
собствена фактическа власт върху чужда движима вещ. Последната е станала факт
след употреба на физическа сила.
Деянието е извършено в
хипотезата на чл.29 ал.1 б.”а” от НК. С присъда по НОХД №6813/2010 година на
ВРС, вл.с. на
10.01.2011 година подс.К. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.
чл.195 ал.1 т.4, вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.18 ал.1 от НК на дата 16.11.2010 година, като му е било наложено наказание
от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване.
Настоящето деяние е извършено в срока по чл.30 ал.1 от НК.
При индивидуализация на
наказанието за стореното от подс.К., съдът отчете
следните обстоятелства:
Настоящето престъпление по
чл.199 от НК не разкрива висока степен на обществена опасност характерна за
престъпленията от този вид. Интензитетът на употребената сила не е бил висок,
стойността на отнетото също е ниска.
Личността на подсъдимия
следва да се индивидуализира в два аспекта. Първият и категорично по-тежкият
касае съдебното минало на К.. Той е осъждан седем пъти за престъпления против
собствеността на гражданите /осъждането по НОХД №6813/2010 година обуславя
настоящата квалификация и е изключено от този брой/. Само този факт е
достатъчен, за да наложи категоричен извод за наличието на трайно установени
престъпни навици у К..
Вторият аспект на анализ на
личността на подсъдимия е социалния. На първо място подсъдимият е малограмотен.
Той е без социални умения за обществена адаптация, както и без трудова
квалификация. Това го поставя в неравностойно обществено положение, като на
практика след напускането на затвора подсъдимият е лишен от всякаква
перспектива за социална реализация. Към това следва да се добави наркотичната
зависимост - пряко обвързана с ниския социален статус, като именно наркоманията
е станала причина за извършване на настоящето престъпление. Подс.К.
е бил добросъвестен от първия момент на образуваното бързо производство.
Признал е вината си, съдействал е за разкриване на обективната истина, изразява
съжаление.
При така изложените факти
съдът счита, че дори и наложено в минимален размер, а след това редуцирано
наказанието по чл.58а от НК би се оказало несъразмерно тежко отнесено към
обществената опасност на деянието и дееца. Налице е основание за приложението
на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Съдът
индивидуализира наказанието в размер на две години лишаване от свобода, като
прие че то справедливо ще изпълни целите на генералната и индивидуалната
превенция на наказателната отговорност. Наказанието следва да се търпи в затвор
при строг режим.
В данните за съдимостта на Г.К. съдът намери основание
за приложението на чл.70 ал.7 от НК. С определение по ЧНД №1824/2011 година на
ВОС, вл.с. на 31.12.2011 година подсъдимият е бил УПО
от изтърпяване на остатъка от наказание, наложено му с присъда по НОХД
№6813/2010 година по описа на ВРС. Процесното деяние
е извършено в изпитателния срок на УПО, поради което с присъдата си съдът
приведе в изпълнение неизтърпяната част от
наказанието по цитираното дело в размер на 4 месеца и 24 дни лишаване от
свобода. Това наказание следва да се търпи при строг режим в затвор.
Съдът присъди в тежест на подс.К. направените деловодни разноски.
По изложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: