Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… октомври 2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№10491 по описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба с вх.№4627/09.07.2019
година на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******-длъжник в изпълнителното производство,
срещу постановление от 25.06.2019г. на ЧСИ И. М.-К., по изп.дело №20198390400464,
с което СИ е отказал да уважи възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200лв, както и таксата по
т.26 ТТРЗЧСИ и разноските. В жалбата се
съдържа твърдение за незаконосъобразност на това постановление, цитира се
съдебна практика и се иска от съда неговата отмяна, както и корекция на таксата
по т.26 ТТРЗЧСИ. Претендират се разноски по това дело.
В срока за отговор на жалбата, взискателят в
изпълнителното дело „ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК*******7, дава следния отговор на
жалбата – същата е неоснователна и това е така, тъй като претендираното
адвокатско възнаграждение отговаря на минималния размер, съгласно Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да
остави жалбата без уважение, като претендира разноските в това производство, а
ако намери основание да присъди такива, да съобрази неговото възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
ЧСИ И. М.-К., на основание чл.436, ал.3 ГПК,
излага мотиви за неоснователност на жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Изпълнително дело №20198390400464 година по описа
на ЧСИ И. М.-К., рег.№839 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от 14.06.2019
година, подадена от „ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК*******7, чрез адв.С.Г., с която се иска образуване на изпълнително
дело срещу настоящия жалбоподател на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, за
събиране на сумата, посочена в молбата и налагане на запор върху банковите
сметки на длъжника, осъществява се възлагане на ЧСИ по смисъла на чл.18 ЗЧСИ. Претендират
се разноски по изпълнението. Представен е договор за правна защита и
съдействие, фактура и банково извлечение, че уговорено възнаграждение от 200 лв
на адв.Г. е заплатено.
След образуване на изпълнителното дело ЧСИ К., на
14.06.2019 година изпраща покана за доброволно изпълнение на длъжника ЗАД „ОЗК
– З.“ АД, ЕИК *******, обективираща в себе си и постановление за разноски,
които длъжникът следва да понесе. Съобразно постановлението за разноски,
инкорпорирано в ПДИ, длъжникът следва да заплати на взискателя сумата от 174,88
лв разноски по чл.78 ГПК, 260 лв – адвокатско възнаграждение с ДДС и
изпълнителни такси и разноски на ЧСИ от 234,45лв, в които е включена и
пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Документът е връчен на страната на 17.06.2019
година и на 20.06.2019 година по изпълнителното дело постъпва възражение от
длъжника касателно размера на разноските, както и възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар.
На 25.06.2019 година СИ издава постановление, с
което възражението на длъжника е оставено без уважение, като в този акт ЧСИ
сочи конкретните дължими прости такси по ТТРЗЧСИ ( в размер на 66лв), размер на
пропорционалната такса ( 117 лв без ДДС, при определяне на която не е включено
адвокатското възнаграждение), а по отношение на размера на последното- приема,
че то е съобразено с минималния размер, съобразно Наредба №1/2004 г. на ВАС. Актът
на ЧСИ е връчен на длъжника на 01.07.2019 година.
В тази връзка съдът е указал на жалбоподателя да
представи доказателства за това, че жалбата е в срока по чл.436, ал.1 ГПК и с
молба вх.№125621/15.10.2019 година жалбоподателят представя товарителница №*********
от 08.07.2019 година, с която жалбата е изпратена. От този документ може да се
направи извод, че жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК (арг. от чл.62,
ал.2 ГПК), от надлежна страна, имаща интерес от обжалването, поради което се
явява процесуално допустима.
По основателността и.
По размера на адвокатското възнаграждение.
Упълномощеният адвокат е
подал единствено молба за образуване на изпълнителното дело. Минималното
адвокатско възнаграждение за това, съгласно чл.10, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004
година на ВАС, е сумата от 200лв. В тази част съдът приема жалбата за
основателна и атакуваното постановление на ЧСИ в частта за адвокатското
възнаграждение следва да бъде отменена над сумата от 200лв адвокатско
възнаграждение.Освен тази молба по делото липсва доказателства за извършени от
адвоката на взискателите каквито и да е действия.
Таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно б.“ в“ от
цитираната норма за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, като при сума
над 1 000 лв. дължимата такса е 100 лв. + 8 на сто за
горницата над 1000 лв.Общият размер на вземането е сумата от 1 184,71лв. Следователно
общият размер на таксата е 114,78лв.Следователно над тази сума, постановлението
на ЧСИ се явява незаконосъобразно.
По разноските.
Съобразно
нормата на чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Жалбоподателят е направи искане за присъждане на разноски и е представил
списък по чл.80 ГПК, включващ заплатена държавна такса от 25лв и адвокатски
хонорар от 360лв.
По възражението за прекомерност на адвокатския хонорар, който е заплатен
от страната. Същото е своевременно направено, а разгледано по същество-
основателно. Съгласно чл.10, т.5 от Наредба №1/2004 на ВАС за обжалване на действията на съдебен
изпълнител минималното адвокатско възнаграждение е
в размер на 200 лв. Ето
защо общият размер на разноските, които се признават на настоящия жалбоподател
са в размер на 225лв.
При извод на съда за основателност на жалбата, на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбоподателя ответниците по жалбата следва да заплатят разноски на
настоящия жалбоподател в размер на 225лв.
При изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ,
по частна жалба с вх.№4627/09.07.2019 година на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, отказ от 25.06.2019 година на ЧСИ И. М.-К.,
за изменение на постановление за разноски от 14.06.2019 година и самото
постановление за разноски по изп.дело №20198390400464 година по описа на ЧСИ И.
М.-К., в частта за адвокатското възнаграждение в размер над сумата от 200лв и
таксата по т.26 ТТРЗЧСИ в размер над сумата от 114,78лв.
ОСЪЖДА, на основание чл.81 във връзка с чл.78,
ал.1 ГПК, ДЗИ – ОБЩО З.“ ЕАД, ЕИК*******7, да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК
*******, разноски по делото в размер на 225
лв.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.