РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2176/15.11.2021г.
гр.Пловдив, 15 . 11
. 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на втори ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 2310/2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
И.И.С.,***, с пълномощник адв.Т.Т.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-001644/01.08.2021г. на Началник Група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят твърди
незаконосъобразност на заповедта. В писмено становище /л.28 и сл./ поддържа
нарушение на чл.35 АПК вр. с чл.4 ал.2 и чл.9 ал.2 АПК, тъй като
административният орган не е съобразил допустимата грешка на показанията на
техническото средство, с което е била извършена проверката на оспорващия за
употреба на алкохол. Адв.Т. се позовава на писмо с рег.№
328600-1264/05.01.2018г. на Директора на Главна дирекция „Национална полиция”,
в което са отразени максимално допустимите грешки в показанията на
анализаторите за алкохол в дъха тип Алкотест 7510 – същите стойности на максимално
допустимите грешки за масови концентрации са посочени за конкретния тип
средство за измерване и в Регистъра на одобрените за използване типове средства
за измерване, публикуван на интернет страницата на БИМ. Заявено е, че
стойностите на максимално допустимите грешки са в съответствие с чл.774 т.2 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол : ± 5 % от измерваната концентрация - за
масова концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l. Стойностите следва да се
вземат предвид в полза на изпробвания водач, при което в случая промилите на
концентрация на алкохол в кръвта са под 0,5 /0,51 х 5% = 0,4845 промила/. Посочено
е, че по делото не е представен протокол с вид от Последваща проверка, поради
което не може по категоричен начин да се установи дали уреда е бил годен за
извършване на тест за употреба на алкохол и какво е било отклонението от
приетите стандарти. По изложените съображения се поддържа, че не са били налице
предпоставките за ангажиране отговорността на жалбоподателя за нарушение на
чл.5 ал.3 т.1 ЗДв.П и за издаване на оспорената заповед. В случая
административният орган не е отбелязъл, че отчетената концентрация на алкохол е
при незачитане на допустимата грешка на техническото средство. Поради
непредставяне на документи, обуславящи годността на техническото средство,
протокол за неговата периодична проверка, се счита за недоказана техническата
изправност и правилното отчитане на концентрация на алкохол към датата на
проверката – 01.08.2021г. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на
направените съдебни разноски.
- Ответникът оспорва жалбата като
неоснователна в писмено становище с представяне на преписката /л.15, 16/.
Обжалваната заповед се счита за законосъобразна – издадена при спазване на
материално правните и процесуално правните изисквания на закона. Поддържа се
компетентност на органа – издател и наличие на мотиви в административния акт. Посочено
е, че прилагане на мярката за принуда не е обвързано от
административно-наказателното производство и влизане в сила на наказателно
постановление за същото нарушение не е предпоставка за издаване на оспорената
заповед, като АУАН съдържа фактическото основание на административния акт по
см. на чл.59 т.4 пр.1-во АПК. Приложената принудителна административна мярка
/ПАМ/ съответства на целта на ЗДв.П. Заявено е възражение за намаляване
разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение при евентуално
уважаване на жалбата, до размера на минималните по Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 20.08.2021г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.3 гръб.
Жалбата е регистрирана в деловодството на АС - Пловдив на 25.08.2021г.
Оспорващото лице е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с
правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.10/ и
се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив,
I, т.7 /относно предоставени правомощия за издаване на административния акт,
л.24/ и Заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи,
въз основа на която е издадена първопосочената, вкл. Заповед от 07.05.2020г. за
преназначаване на ст.инспектор М.М. – началник на група
„Административно-наказателна дейност и отчет на водачите” в сектор ПП на
ръководна длъжност началник на група „Административно-наказателна дейност,
информационно-аналитична дейност и отчет на ПТП и водачите в сектор Пътна
полиция; АУАН серия АВ № 192824/01.08.2021г. /л.19/ – отразено е, че на
01.08.2021г., около 14.46ч., в гр.Пловдив на ул.Димитър Стамболов – кръстовище
с ул.Победа, И.С. управлява личния си лек автомобил БМВ 525 И с рег.№ **** след
употреба на алкохол – извършена е проба с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с № ARNA – 0177, който отчел 0,51 на хиляда и е издаден талон за
медицинско изследване № 091870, като в АУАН е отразено „Пих 1 бира”; талон за
изследване № 091870 от 01.08.2021г. – връчен на С. в 15.05ч., в който е отразен
избор на лицето за медицинско и химическо изследване и съдържа уведомяване на
лицето за явяване в УМБАЛ „Пловдив” до 45 минути от връчването му ; Справка за
нарушител – водач : издадени три фиша и НП, АУАН и ЗППАМ – относно нарушението
от 01.08.2021г.
1.2. Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1-во ЗДв.П : „На водача на пътно
превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.) да управлява пътно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози;”.
Правното основание за налагане на ПАМ
е чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с
изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;”.
2. Обжалваната заповед е издадена от
Началник Група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна полиция. Съгласно чл. 172 ал. 1
от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5,
буква "а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност
или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед №
317з-391/06.02.2017г. на Директора на ОД МВР, т.7 – Пловдив относно определяне
на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед
принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6
ЗДв.П изключва съмнение за компетенции на издалия заповедта административен
орган, компетентен в пределите на неговата материална /предметна/ и
териториална компетентност.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на
талон за изследване. Установените факти са основание за налагане на ПАМ по
приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.1 б.”Б” ЗДв.П - временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се
налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното
приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон
или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни
мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са
от вида на преустановяващите ПАМ. ПАМ
се прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна
санкция, вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа – издател, който в
конкретния случай не е допуснал нарушение на административно производствените
правила и ясно е изразил волята си посредством позоваване на АУАН
- официален документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който
подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на заповедта, с представяне на
убедителни доказателства за противопоставими факти. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт.
Срокът на действие на посочената
временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма
- не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не
би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона/. Именно поради
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение,
мярката се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за
отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При
произнасяне на компетентния орган относно осъществяването на административната
или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й / Решение №
4450/2019г., ВАС – „…По аргумент от чл. 172, ал. 3 ЗДвП в хипотезата на чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със съставянето на
АУАН и следователно ПАМ се счита приложена от този момент. … За разлика от
реализирането на административнонаказателната отговорност за извършено
административно нарушение, приложената ПАМ цели да осуети възможността на дееца
да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява наказание.
Именно за това се прилага под прекратително условие "до решаване на
въпроса за отговорността". /.
3. В административния акт са възприети
изцяло данните от АУАН по отношение дата, час и място на извършване на
нарушението, които не са оспорени. Жалбоподателят не твърди да е осъществил
предвидената в закона възможност за опровергаване резултата от техническото
средство, отчело 0,51 на хиляда при информация от водача за изпита 1 бира,
отразена в АУАН – не е заявено да е извършено медицинско и химическо изследване
в указания срок. Не се поддържа обективна препятстваща пречка за провеждане на
изследването. Съгл. чл.171 т.1 б.Б пр.последно ЗДв.П : „при наличие на
изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда
на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;”, което означава, че това са
двата способа за опровергаване стойността, отчетена с техническо средство.
По отношение твърденията в жалбата се съобрази, че за
разлика от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /чл.16 ал.5 – „При съставяне на акт за установяване на
административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно
постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за
превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално
допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от
Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол
(ДВ, бр. 98 от 2003 г.).”/, приложимата в случая Наредба № 1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози – не задължава контролните органи при
съставяне на АУАН да приспадат максимално допустима грешка за съответния тип
техническо средство, за които технически средства е налице разпоредба в Наредба за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол - чл. 774 „Максимално допустимите грешки на
анализаторите за алкохол в дъха трябва да са: 1. ± 0,020 mg/l - за масова
концентрация, по-малка от 0,400 mg/l; 2. ± 5 % от измерваната концентрация - за
масова концентрация от 0,400 mg/l до 2,000 mg/l; 3. ± 20 % от измерваната
концентрация - за масова концентрация над 2,000 mg/l.”. Съответно, задължение
за приспадане съобразно параметрите на допустимата грешка на техническото
средство не е налице и спрямо административно-наказващ орган в производство по
ЗАНН и за административния орган в производство по АПК /в тази насока Решение
на АС-Пазарджик по КНАД № 19/2019г. : „…както правилно е посочено от районния
съд, нито в Закона за движението по пътищата, нито в Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози (Издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието,
обн., ДВ, бр. 61 от 28.07.2017 г.), е предвидено правило, налагащо извършване
на някаква корекция на отчетения резултат, съобразно възможната техническа
грешка, при конкретно извършена проба с техническото устройство. При положение,
че К. е имал някакви съмнения или възражения относно точността на резултата
измерен с техническото средство „Дрегер Алкотест 7410+“ с № 0290, то за него е
била надлежно осигурена възможността да предприеме медицинско и химическо
лабораторно изследване. В случая обаче, нито се твърди, нито се установява,
такова изследване да е било извършено от жалбоподателя.”/. Способите за
установяване на концентрация на алкохол в кръвта са посочени в чл.3 ал.1 от
Наредба № 1 от 19.07.2017г. /
„При извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията
на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на
наркотични вещества или техни аналози – с тест.”/ и в чл.3а т.1-3 /” Установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол
в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни
аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато:
1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.
лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото
състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство
или тест.”/. В случая, след като в талона за изследване е обозначен избор на С.
за медицинско и химическо изследване, лицето не приема показанията на
техническото средство. В тази хипотеза възможността за опровергаване
стойността, отчетена с техническото средство е регламентирана в чл.171 ал.1 б.Б
пр.последно ЗДв.П, но жалбоподателят не твърди да е извършил медицинско изследване
и не поддържа ситуация на обективна невъзможност да се яви в указаното
медицинско заведение до 45 минути от връчване на талона за изследване. Отсъстват
съображения и за неправилно извършена проба с техническото средство. От
значение за спора е установеният начин за оспорване на стойността от пробата с
техническото средство – посредством доказателствен анализатор или медицинско и
химическо изследване.
Вярно е, че в конкретния случай
при прилагане на т.2 от чл.774 от Наредба за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол, тоест с приспадане на 5% от установената
стойност с техническото средство – 0,51, резултатът е 0,4845 /0,51 х 5% или
0,51 х 0,05 = 0,0255 и 0,51 – 0,0255 =0,4845/. При отсъствие на задължение за
приспадане в полза на водача на МПС в приложимата наредба, респект. липса на правило,
налагащо извършване на корекция на отчетен резултат съобразно възможна
техническа грешка, поддържаното приспадане следва да е основано на конкретни
факти и обстоятелства по отношение на ползваното техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARNA – 0177
/в тази насока Решение по н.д.№ 430/2018г., ВКС/. За Алкотест Дрегер 7510 с №
ARNA – 0177 е представен Протокол от лаборатория за проверка на средства за
измерване /СИ/ - преминали последваща проверка анализатори на алкохол в дъха в
Лаборатория за проверка на анализатори на алкохол в дъха и радар скоростомери –
рег.№ от 01.03.2021г. Лабораторията за проверка е оправомощена от ДАМТН със
заповед от 11.02.2019г., валидна до 11.02.2024г. Документът /л.37/ удостоверява
успешно преминали средства за измерване, в обхвата на които Дрегер 7510 с №
ARNA – 0177 /Тип на СИ – Дрегер 7510, фабр.№ ARNA – 0177/, при вид на ПП –
периодична, от дата 22.02.2021г., като е вписано, че извършената последваща
проверка е със срок на валидност от 6 месеца. Спрямо дата 01.08.2021г. е налице
валидност на типа СИ, което към момента на пробовземането е било годно
техническо средство. След като техническото средство е било годно, дори да бъде
съобразено писмото от 2018г. на ГД „Национална полиция” /л.40/ относно
максимално допустимите грешки в показанията на анализаторите за алкохол в дъха
тип Алкотест 7510, не е доказано конкретното техническо средство с фабр.№ 0177
да допуска грешка с „+” или „-„, както и каква точно е тя в рамките на
максимално допустимата. При доказателства в тази насока /или заявени
доказателствени искания/ би била налице конкретна фактическа установеност
спрямо ползвано техническо средство на 01.08.2021г., но такива не са заявени.
В случая е имало възможност да бъде направено медицинско
изследване, което да опровергае резултатът от техническото средство и правата
на лицето-водач не са били ограничени. При отсъствие на обективна пречка,
същият е могъл да извърши медицинско изследване. Липсват съображения или
доказателства, обосноваващи възможност за извод за нарушение принципа на
съразмерност по см. на чл.6 АПК. При тези обстоятелства следва да се приеме, че
жалбата не е основателна.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на И.И.С.,*** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1030-001644/01.08.2021г. на Началник Група към ОД МВР-Пловдив, сектор Пътна
полиция.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :