№ 3259
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГГ.К.
при участието на секретаря Й.Д.
като разгледа докладваното от ГГ.К. Административно наказателно дело №
20221110202110 по описа за 2022 година
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № 2362 от 11.11.2021 г.,
издадено от директора на Териториална дирекция Митници Пловдив, с което
на В. П. С., ЕГН: ********** е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 7133,84 лева за нарушение на чл. 233, ал. 2 от Закон за митниците
/ЗМ/ и на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ са отнети в полза на държавата стоките,
предмет на нарушението – общо 28 бр. лекарствен продукт (хормон на
растежа) „GENTROPIN” 12 mg/ml.
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало
санкционираното физическо лице, което в подадена жалба моли за неговата
отмяна с твърдения за липса на осъществено от негова страна
административно нарушение, както и оспорва методиката на определяне на
митническата стойността на стоките, предмет на нарушението.
На основание така подадената жалба било образувано НАХД 950/2021
г. – Район съд Свиленград, което с протоколно определение № 57 от
09.02.2022 г. било прекратено и изпратено по компетентност на Софийски
районен съд, където е образувано настоящото производство.
1
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят и неговият процесуален представител, редовно призовани не
се явяват и не изразяват допълнително становище по делото.
АНО, редовно призован, представлява се от юрк. С.Д., която моли
наказателното постановление да бъде отменено и претендира присъждането
на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 28.07.2021 г. на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 1635 за това, че на 28.07.2021 г., като
е превозил през външна граница на Европейски съюз /KIPON EVROU GR/ без
знанието и разрешението на митническите органи, укрити и недекларирани
общо 28 бр. лекарствен продукт – „Genotropin” 12 mg/ml. /хормон на растежа/,
които били открити при извършена проверка на територията на Република
България, на ГКПП „Капитан Петко Войвода“ е извършил нарушение на чл.
233, ал. 2 ЗМ.
Въз основа на така съставения акт било издадено и атакуваното
наказателно постановление № 2362 от 11.11.2021 г., с което при идентичност
на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл.
53 ЗАНН и чл. 233, ал. 2 ЗМ на жалбоподателя е наложена глоба в размер на
7133, 84 лева, а на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ, стоките предмет на
нарушението били отнети в полза на държавата.
Преди да се занимае с анализа на доказателствената съвкупност събрана
по делото, съдът намира за необходимо да подчертае категорично, че
фактическите констатации, до които са достигнали контролните органи, както
в АУАН, така и НП, не се ползват с никаква презумптивна доказателствена
сила. Тези констатации (в АУАН и НП), подлежат на доказване с всички
допустими гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства и това следва най-малкото от конституционно установения принцип
на презумпцията за невиновност.
От показанията на св. Я. П. (л. 25-26 от делото), се установява, че при
извършена проверка на МПС, управлявано от жалбоподателя, в кабината на
2
същото на различни места, са били намерени 28 бр. опаковки „Genotropin” 12
mg/ml. /хормон на растежа/, които не са били декларирани от жалбоподателя
по време на митническата проверка. Показанията на свидетеля в тази им част
кореспондират и с писмените доказателства по делото (напр. стр. 5 и
следващите от административната преписка, приложена на корицата на нахд
№ 950/2022 г. на РС-Свиленград), поради което съдът ги кредитира и ги
съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
Най – сетне, съдът кредитира изготвената оценъчна експертиза, от
заключението, на която се извежда митническата стойност на 1 брой
„Genotropin“ 12 mg, както и предназначението му.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
При съставянето на акта за установяване на нарушението (АУАН) и при
издаване на наказателното постановление (НП) са били допуснати нарушения
на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН.
Преди всичко, съдът намира за необходимо да посочи, че намира за
неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не разбирал езика на
производството. Същият е български гражданин, роден и живял на
територията на страната ни, като едва от 2006 г. същият е с регистриран
настоящ адрес в Турция (л. 26 от административната преписка). При това
положение по преценка на настоящия съдебен състав жалбоподателят е
владеел в необходимата и достатъчна степен български език и оплакването в
обратен смисъл, съдът намира за неудачен израз на неговата защитна версия.
С оглед съдебния контрол, който дължи настоящата съдебна инстанция,
следва да отбелязано и следното: административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 233, ал. 2 от ЗМ,
изразило се в пренасяне през външната граница на Европейския съюз, без
знанието и разрешението на митническите органи 28 броя лекарствен продукт
– „Genotropin” 12 mg. В описателната част на наказателното постановление,
обаче не е посочено въз основа на кой нормативен акт произтича
задължението на жалбоподателя да декларира процесните стоки.
За да е пълно описанието на нарушението и в достатъчна степен да
запълва неговия фактически състав, е следвало да бъде посочено, че
задължението за деклариране, съответно задължението да се гарантира
3
знанието и разрешението на митниците, произтича от нормата на чл. 58, ал. 4
от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), вр. чл. 51а, ал. 2,
пред. 2 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС). Съгласно чл. 58, ал.
4 от ЗДДС, вносът на стоки, внасяни в личния багаж на пътници, който няма
търговски характер, е освободен от данък, на базата на парични прагове,
съответно за сухопътни, морски и въздушни пътници, които се определят от
правилника за прилагане на закона. В чл. 51а, ал. 2, пр. 2 от ППЗДДС се
определят паричните прагове по чл. 58, ал. 4 от ЗДДС, за стоки, различни от
стоките, за които се прилагат количествени прагове, за въздушните и
морските пътници в размер до 430 евро или левовата им равностойност (в
този смисъл Решение № 1250 от 27.02.2023 г. по адм. дело № 10290/2022 г.,
по описа на АССГ, 21-ви касационен състав).
Понятието „внос на търговски стоки“ е легално определено в § 1, т. 54
от ДП на ЗДДС - именно вносът, който отговаря на следните условия: а) не се
извършва редовно; б) състои се изключително от стоки за лична или семейна
употреба от пътниците или от стоки, предназначени за подаръци; в) видът
или количеството на стоките не са такива, че да предполагат внос с търговска
цел.
По делото няма данни жалбоподателят редовно да е осъществявал внос
на стоки от посочената държава, същите са били поставени в кабина на
управлявания от него автомобил. В обясненията си твърди, че са били за
лична употреба. От друга страна, доколкото продуктите, които са били във
владението на жалбоподателя са лекарствени продукти, контролният орган е
следвало да прецени, разпоредбите на Наредба № 4 от 4.03.2009 г. за
условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, Глава
шеста – Условия и ред за носене или изнасяне на лекарствени продукти,
предназначени за лечението на български и чужди граждани, постоянно или
временно пребиващи в страната и пътуващи извън Република България и за
транзитно преминаващи чужденци. Чл. 57 от Наредбата, разрешава пренасяне
на лекарствени продукти, предназначени за лечението на съответните лица,
които са задължени да представят предписание от лекар и рецепта изпълнена
от съответния фармацевт или такива, които са отпускани без лекарско
предписание. В чл. 60-61 от Наредбата, се определят количествата, които
могат да бъдат пренасяни, съобразено със срока за пребИ.е – съответно за
срок до два месеца, а съгласно чл. 62 от Наредбата „могат да пренасят
4
лекарствени продукти от и за трети страни в количества, необходими за
времето на престоя им, но не повече от три месеца.“
Липсата на достатъчно точно и ясно описание на нарушението,
възпрепятства и преценката за прилагането на разпоредбата на чл. 237 ЗМ -
„Стоки, които по вид и количество нямат търговски характер и за които се
изисква деклариране, ако не бъдат декларирани от пътниците, преминаващи
държавната граница, и бъдат открити на обичайни места при митнически
преглед, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, без
да се налага глоба.“.
Липсата на съставомерни признаци от обективната страна на
възведеното нарушение съществено нарушава правото на защита на
санкционираното лице, тъй като същото не би могло да разбере в пълнота
повдигнатото му административно обвинение и да организира своята защита,
поради което атакуваното наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло,
включително и в частта му, в която е постановено отнемането на процесните
вещи. И това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, се
отнемат стоките предмет на митническа контрабанда, независимо чия
собственост са. С оглед на това, че поради допуснатите процесуални
нарушения, обвинителната теза е била компрометирана до такава степен, че
не би могло да се установи налице ли е административно нарушение, именно
поради тази причина не би могло и да се постанови отнемане на процесните
стоки, за които не е доказано, че са предмет на административно нарушение.
равностойност (в този смисъл Решение № 1250 от 27.02.2023 г. по адм. дело
№ 10290/2022 г., по описа на АССГ, 21-ви касационен състав).
По делото не са претендирани разноски и не са представени
доказателства в тази насока от страна на жалбоподателя, поради което и
съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯВА изцяло наказателно постановление № 2362 от 11.11.2021
г., издадено от директора на Териториална дирекция Митници-Пловдив,
против В. П. С., ЕГН: **********.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6