РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Кърджалили, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КърджалиЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и осми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
при участието на секретаря Симона Б. Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20215140200694 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 575333-F586811/29.04.2021 г. на
Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „**” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.Кърджали., ул.„***“ № **, за нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на
основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ.
Жалбоподателят „**” АД гр.Кърджали счита наказателното постановление за
неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му било допуснато неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.
Неоснователно било заключението на наказващия орган, че дружеството е извършило
плащане в брой на 31.07.2020 г. на сумата от 10 000 лв., за което е издаден касов бон № **.
В случая ставало въпрос за касов бон във връзка с Фактура № **/18.12.2019 г., издадена от
„**“ АД с получател „**“ АД. Във фактурата било отразено начин на плащане „по сметка“ и
същата била погасена с плащане по банков път и чрез прихващане. За да се ангажира
отговорността на дружеството, следвало да се установи, че има реално плащане, предаване
на парични средства. В случая НАП използвала като доказателство само издаването на
касова бележка, която не е сторнирана в предвидените по Наредба Н-18 срокове. Липсвало
реално плащане в брой и това обосновавало извод за липса на извършено административно
1
нарушение. Наказващият орган не съобразил представените от жалбоподателя възражения и
документи, от които се установявало, че сумата по касовата бележка не е влизала в касата на
дружеството и разплащането между страните по сделката било извършено по банков път. Не
била спазена разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй като наказващият орган не преценил
и не обсъдил направените по акта възражения. Съдържанието на наказателното
постановление не отговаряло на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, не били посочени
ясно и недвусмислено доказателствата, потвърждаващи нарушението. В акта и
наказателното постановление липсвало мястото на извършване на нарушението. За
твърдяното нарушение органът узнал в деня на издаване на касовия бон – 31.07.2020 г.
Операцията била извършена посредством монтирано и свързано с НАП фискално
устройство с дистанционна връзка, което в реално време подавало информация за
извършените действия. Затова контролните органи разполагА. с цялата нужна информация
още на 31.07.2020 г. и били в обективна възможност да установят дА. е извършено
нарушение. В съставения акт имало противоречия, които водели до липса на еднозначно
изложена фактическа обстановка. Жалбоподателят излага съображения за неспазване на
срока по чл.34, ал.1 от ЗАНН, доколкото контролните органи разполагА. с цялата нужна
информация по случая още на 07.08.2020 г. – датата, до която можело да се извърши сторно
операцията по касовия бон. От тази дата започнал да тече и тримесечния срок за съставяне
на АУАН, но такъв бил съставен на 22.01.2021 г. Наказващият орган не взел предвид и
целите на наказанието определени в чл.12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от
ЗАНН. В постановлението липсвало и изследване на въпроса за вината, която била
задължителен елемент на административното нарушение. Дори да се приемело, че има
извършено нарушение, следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В случая
нямало никаква вреда за фиска, всичко било платено по банков път, внесен бил и ДДС.
Жалбоподателят моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и моли съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваното
постановление. Сочи, че от събраните по делото доказателства се установило, че нямало
реално плащане на сумата в брой. Издаден бил касов бон, но касовите ордери към него не
били подписани, а това било индикация, че нямало плащане в брой. Фактурата, във връзка с
която бил издаден касовия бон, била платена по банков път и с прихващане. АУАН и
наказателното постановление били издадени в нарушение на чл.34 от ЗАНН. Претендира и
за присъждане на направените разноски по делото.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Д., който моли съдът да потвърди наказателното постановление. Намира
нарушението за доказано по безспорен начин. Изтъква, че бил издаден касов бон, който не е
сторниран и отчетен в системата на НАП. В случая имало и антидатиране с цел прикриване
на извършеното административно нарушение. Моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на наказващия орган.
2
Районна прокуратура-Кърджали., редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
През месец ноември 2020 г. служители на НАП-Пловдив извършили проверка за
установяване на факти и обстоятелства на „**” АД с ЕИК ***, седА.ще и адрес на
управление гр.Кърджали., ул.„***“ № **. Дружеството било получател на доставка,
документирана с фактура № **/18.12.2019 г., издадена от "*****“ АД гр.Кърджали., с ЕИК
***, с предмет златно-сребърна сплав и ДО-1 604 779.92 лв. и ДДС-320 955.98 лв. Субектите
по сделката били свързани лица по смисъла на & 1, т.3 б. „г“ и „д“ от ДОПК, тъй като в
техните управителни органи участвала Ж.К., която била и представляващ търговските
дружества. Същите били задължени при осъществяване на търговските си сделки да спазват
материалните данъчни закони, ЗОПБ, ЗСч и приложимите счетоводни стандарти, Наредба
Н-18 от 13 12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства, както и другите нормативни актове, регламентиращи стопанската
дейност в страната.
При извършена от органите по приходите оперативна проверка в администрацията на
„***.“ АД на 03.11.2020 г., документирана с Протокол сер.АА № 0076228/03.11.2020 г. се
установило, че по ФУ, модел Компакт с Ns DY481961 и № на ФП 36639997, е регистрирана
продажба в брой на стойност 10 000 лв. на 31.07.2020 г. с фискален бон ** от 31.07.2020 г.,
която се отнасяла до издадената фактура № **/18.12.2019 г., описана по-горе, по която не
били издавани кредитни известия. Предоставени били: дневник на сметка „416 Клиенти,
свързани лица“, контрагент 416 „**“ АД за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г., КЛЕН
от 31.07.2020 г., фактура № 0000**/18.12.2019 г. и фискален бон № **/31.07.2020 г. Към
момента на контролните действия, проверяваното лице не представило документ за
регистрирана и отчетена сторно операция чрез ФУ и в дневника на сметка 416, контрагент
„**“АД, нямало осчетоводена сторно операция за полученото плащане в брой на 31.07.2020
г. по въпросната фактура.
В хода на проверката било връчено Искане за представяне на документи и писмени
обяснения от задълженото лице с изх.№ П-16000920192218-040-001/18.11.2020 г., по което
се представили документи с придружително писмо № П 16000920192218-ПРД-001-
И/19.11.2020 г. и приложения: дневник на сметка 406 „Разчети със свързани лица по дост“,
контрагент 602 „***.“ АД за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. и за периода от
01.01.2020 г. до 30.11.2020 г., допълнително споразумение № 63/01 01.2020 г. към трудов
договор № 3/14.04.2015 г., сключено между „**“ АД, представлявано от Ж.К., и Р. Д. на
длъжност „счетоводител“, разходен касов ордер № 317/31.07.2020 г. на „**“ АД за частично
плащане в брой на сума в размер на 10 000 лв. по фактура **********/18.12.2019 г.,
издадена от „****.“ АД, фискален бон № ** от 31.07.2020 г. от ЕКАФП с № на ФУ
3
DY481961 и № на ФП 36639997, регистриран на ЕИК на „***.“ АД, с който било
документирано плащане в брой на сума в размер на 10 000 лв., фактура №
**********/18.12.2019 г., хронологичен опис на сметка „Каса“ на „***“ АД и писмено
обяснение от инж.Ж.К. - изпълнителен директор на „**“ АД.
Съгласно представените документи и обяснения от Ж. К., лицето от страна на „**“
АД, платило в брой на 31.07.2020 г. сумата в размер на 10 000 лв. на „***.“ била Р.Р. Д.,
назначена с трудов договор № 3/2015 г., и в дневника на сметка 406 „Разчети със свързани
лица по дост“, контрагент „**“ АД за периода от 01.12.2019 г. до 31.12.2019 г. и за периода
от 01.01.2020 г. до 30.11.2020 г. била включена счетоводна операция свързана с плащането в
брой на 31.07.2020 г., като е дебитирана сметка 406 „Разчети със свързани лица“ със сумата
10 000 лв. и кредитирана сметка 501 „Каса в левове“ със сумата 10 000 лв. Счетоводната
операция била на базата на издаден разходен касов ордер от „**“ АД с №
317/31.07.2020 г., с основание да се брои на „***.“ АД по ф.**********/18.12.2019 г. сумата
от 10 000 лв.
На 26.11.2020 г. „***“ АД представило допълнително документи с придружително
писмо с вх.№ П-16000920192218-ПРД-002 И/26.11.2020 г. с приложения: писмено обяснение
от инж.Ж.К.-изпълнителен директор на „***“ АД, дневник на сметка 406 „Разчети със
свързани лица по дост“, контрагент 602 „**“ АД за периода от 01.01.2020 г. до 23.11.2020 г.,
протокол от 31.07.2020 г. за неосъществена сделка свързана с плащане по фактура №
**********/18.12.2019 г., подписан от Р.Д. от страна на „**“АД и М.Г. от страна на „**.“
АД, хронологичен опис за м.07.2020 г. на „***“ АД, съдържащ счетоводна операция
отнасяща се до сторниране на плащането в брой на 31.07.2020 г., като сметка 501 била
кредитирана със сумата /-10 000 лв/.
В представения протокол от 31.07.2020 г. било описано, че във връзка с настъпили
организационни промени свързани с ковид-пандемията се прекратявали определени
дейности и се премествал персонала в производствени звена, като не била осъществена
сделка свързана с плащане по фактура № **********/18.12.2019 г. В протокола било
посочено също, че плащането е сторнирано от касовия апарат и са сторнирани съответните
счетоводните операции.
С цел събиране на доказателства във връзка с допълнително представените
документи от „***“ АД било връчено Искане за представяне на документи, сведения и
писмени обяснения с изх.№ П-16000920192218-041-001/03.12.2020 г. на „***“ АД, с което е
изискана електронната контролна лента от ЕКАФП с Ns на ФУ DY481961 и № на ФП
36639997 за датата, на която е сторниран фискален бон ** от 31.07.2020 г. По този
поводбило получено писмено обяснение от изпълнителния директор Ж.К. с вх.№
Рев.3708/15.12.2020 г. Съгласно отговора на „***.“ АД, плащането между доставчика и
„***“ АД било сторнирано, но само в счетоводните регистри и фактическо плащане не било
извършено. Направили неуспешни опити за фискално сторниране, свързА. се с представител
4
на фирмата, поддържаща касовия апарат, но поради технически затруднения и те не успели
да извършат сторниране от касовия апарат.
При тези факти и обстоятелства и след извършени справки в информационния масив
на НАП, контролният орган приел, че представеният протокол от 31.07.2020 г. с положени
подписи от страна на „***“ АД-Р.Д. и от страна на „***.“-М. Г., е с некоректна дата, тъй
като същият не бил осчетоводен като сторно операция в счетоводните регистри на
доставчика /сметка 416/ и в счетоводните регистри на получателя /сметка 406/, представени
на 19.11.2020 г. от „***“ АД, и представени от „***.“ АД на 03.11.2020 г. при оперативна
проверка в администрацията му. Във въпросния протокол от 31.07.2020 г. бил посочен и
неверен факт, че плащането е сторнирано от касовия апарат на доставчика, което не се
потвърждавало от писменото обяснение на Ж. К. като изпълнителен директор на „***.“ АД,
в което било описано, че са направили неуспешни опити за фискално сторниране.
След извършени справки в ПП „Фискални устройства“ на НАП не се установила
регистрирана сторно операция на фискална касова бележка № ** от 31.07.2020 г. от ФУ
модел Компакт с № DY481961 и № на ФП 36639997, за периода от 31.07.2020 г. до
13.01.2021 г., регистриран на ЕИК на „***.“ АД. Съгласно справката за подадени
уведомления по чл.62 от КТ за сключени трудови договори, на Р.Р. Д. и М.Н. Г. към
13.01.2021 г. били подадени уведомления за сключени трудови договори с „***“ АД и с
„***“ АД, които са действащи, т.е. двете физически лица подписА. протокола от 31.07.2020
г. работели на трудов договор и в двете дружества.
„***“ АД като счетоводно предприятие по смисъла на ЗСч следвало да спазва
принципа на текущо начисляване на стопанските операции, които водят до изменение на
неговото имуществено и финансово състояние. НА.чието на счетоводна операция в
регистрите му свързана с плащането в брой на сумата от 10 000 лв. на 31.07.2020 г. и
липсата на осчетоводена сторно операция за неосъществено плащане в брой по
ф.**/18.12.2019 г. в представения пред проверяващия на 19.11.2020 г. дневник на сметка 406
„Разчети със свързани лица“ отнасящ се за периода от 01.01.2020 г. до 31.10.2020 г.,
означавало, че протоколът от 31.07.2020 г. не е намерил текущо счетоводно отражение, тъй
като не е бил съставен до 31.10.2020 г. Полученият фискален касов бон № ** от 31.07.2020
г. от ЕКАФ № на ФУ DY481961 и № на ФП 36639997 от „***“АД и първоначалното
писмено обяснение на Ж. К., в което било посочено, че лицето допуснало плащането е Р.Р.
Д., назначена на трудов договор, и грешката се дължала на невнимание и недоглеждане от
страна на счетоводителя, доказвало, че е имало плащане в брой на 31.07.2020 г. по
ф.**/18.12.2019 г.
При така установените обстоятелства, органите по приходите приели, че
жалбоподателят „**“ АД на 31.07.2020 г. е извършил плащане в брой на сумата от 10 000 лв.
от Р.Р. Д., назначена на трудов договор в дружеството като счетоводител, с получател „**.“
АД, за което имало издаден фискален касов бон № ** от получателя на плащането. Затова
5
на 22.01.2021 г. срещу дружеството жалбоподател бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Актът бил връчен на същата дата на
надлежно упълномощено лице, което го подписало и получило без възражение. На
21.01.2021 г. жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу съставения акт.
Възражението срещу АУАН не било уважено и на 29.04.2021 г. наказващият орган издал
атакуваното постановление, с което на „**“ АД гр.Кърджали., за нарушение по чл.3, ал.1, т.1
от ЗОПБ било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5
000 лв. на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ.
В хода на съдебното производство е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза, от която се установява, че фактура № **/18.12.2019 г. на стойност 1 925 735.90
лв. е издадена от „**“ АД с ЕИК ***, с получател „**“ АД с ЕИК *** , с предмет на доставка
златно-сребърна сплав, начин на плащане „по сметка“. Според материА.те приложени по
делото, фактура № **/18.12.2019 г. на стойност 1 925 735.90 лв. е изцяло платена по следния
начин: 1 898 403.61 лв. - плащане по банков път; 17 332.29 лв. - прихващане между двете
дружества по с/ка 460 „Вътрешни разчети“ на 30.06.2020 г.; 10 000 лв. - платени в брой на
31.07.2020 г. Заключението на вещото лице се базира на следното: „***-Кърджали.“ АД
нямало вземане по фактура № **/18.12.2019 г. към 31.10.2020 г. - Дневник на с/ка 416/1
„Разчети със свързани лица клиенти“, контрагент 310494 „**“ АД; „***“ АД нямало
задължение по фактура № **/18.12.2019 г. към 18.11.2020 г. - Дневник на с/ка 406 „Разчети
между свързани лица по доставки“, контрагент 602 „**“ АД; към 23.11.2020 г. „***“ АД
сторнирало плащането на 31.07.2020 г. в брой от 10 000 лв.; нямало приложено извършено
сторно от „***-Кърджали.“ АД на получената сума на 31.07.2020 г. от 10 000 лв. в брой.
Приложените по делото дневници на сметка 406 „Разчети между свързани лица по
доставки“, контрагент 602 „**“ АД, и с/ка 416/1 „Разчети със свързани лица клиенти“,
контрагент 310494 „**“ АД, се различавали от дневниците, находящи се в счетоводствата на
двете дружества. Според допълнително извършени счетоводни сторна и записи в
дружествата, по счетоводни данни, фактура № **/18.12.2019 г. на стойност 1 925 735.90 лв.
била изцяло платена по следния начин: 1 898 403.61 лв. - плащане по банков път; 17 332.29
лв. - прихващане между двете дружества по с/ка 460 „Вътрешни разчети“ на 30.06.2020 г.;
10 000 лв. - прихващане между двете дружества по с/ка 460 „Вътрешни разчети“
осчетоводено прихващане през м.11.2020г. с дата 31.07.2020 г.
Изложената фактическа обстановка се установява след анА.з на показанията на
свидетелите К.И. и А.А., на които съдът дава вяра изцяло; показанията на свидетелката Р. Д.,
кредитирани отчасти; заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което е
компетентно, изготвено от вещо лице с надлежна професионална квА.фикация и специални
познания в областта; Акт за установяване на административно нарушение от 22.01.2021 г.;
Протокол за извършена проверка сер.АА № 0076228/03.11.2020 г.; Фискален бон №
**/31.07.2020 г.; Разходен касов ордер № 317/31.07.2020 г.; Фактура № **/18.12.2019 г. и
другите приети по делото писмени доказателства. При анА.за на гласните доказателства
6
съдът изцяло възприема свидетелските показания на К.И. и А.А., тъй като са логични,
последователни, непротиворечиви и кореспондират с всички писмени документи. К.И. е
актосъставител в случая и установява по какъв ред и въз основа на какви документи е
констатирала извършеното плащане в брой, което всъщност е и процесното нарушение. А.А.
е свидетел по акта и дава сведения за процедурата по съставянето и връчването му.
Настоящият състав не кредитира показанията на свидетелката Р. Д. в частта им, в която
твърди, че нямало направено плащане за сумата от 10 000 лв. по издадения през месец юли
2020 г. касов бон. Свидетелката Д. и към момента се намира в служебна зависимост от
жалбоподателя – работи в „**“ АД на трудов договор, а това я прави заинтересована, респ. и
показанията й в тази част се явяват пристрастни, насочени към изграждане на позиция в
полза на наказаното дружество - неин работодател. Освен това, Р. Д. има пряко отношение
към установеното нарушение, за което жалбоподателят е понесъл санкция, тъй като тя също
е подписала процесния РКО № 317/31.07.2020 г. за сумата от 10 000 лв. В писменото
обяснение на представителя на дружеството изрично е посочено, че именно Р. Д. е лицето
допуснало плащането.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя „**“ АД
гр.Кърджали. е ангажирана за извършено административно нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от
ЗОПБ. Последният текст гласи, че плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна на или
надвишаваща 10 000 лева. Съгласно приложената санкционна норма чл.5, ал.1 от ЗОПБ,
който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3, се наказва с глоба в размер
25 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е физическо лице, или с
имуществена санкция в размер 50 на сто от общия размер на направеното плащане - ако е
юридическо лице. Следва да се отбележи, че административно отговорно за нарушението по
чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ може да бъде, както лицето извършило плащането, така и лицето
приело плащането на сума в посочените в чл.3 от ЗОПБ размери, когато то не е сторено по
банков път - чрез превод или внасяне по платежна сметка. В случая от събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява, че жалбоподателят действително е
осъществил състава на вмененото му административно нарушение. На 31.07.2020 г. „**“ АД
гр.Кърджали., чрез свой служител е извършило плащане в брой на сумата от 10 000 лв., с
получател „***.“ АД, за което е издаден и касов бон от получателя на плащането, с което е
нарушена забраната на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. Наложената на жалбоподателя санкция в
размер на 5 000 лв. е законосъобразно определена и представлява 50 на сто от общия размер
на направеното плащане.
7
При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на
процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на
административнонаказателното производство. АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентни длъжностни лица,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано
с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са датата, мястото и
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е
осъществено от жалбоподателя, кога и къде е извършено, каква е неговата правна
квА.фикация, като не е нА.це съществено нарушение на процесуалните правила, което да
ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му. Словесното описание на констатираното нарушение и установената
по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава. Не са допуснати нарушения и при връчването на АУАН и
наказателното постановление. Неоснователно е твърдението на защитата, че не се доказва
реално да е имало плащане на процесната сума от 10 000 лв. Напротив, всички счетоводни
документи доказват извършването на плащане в брой на парична сума в такъв размер на
датата 31.07.2020 г. За плащането на процесната сума е съставен разходен касов ордер (РКО
№ 317/31.07.2020 г.), който първичен счетоводен документ се използва за документиране
изплащането на парични средства от касата на предприятие. НА.це е и издаден касов бон №
** от 31.07.2020 г. от получателя на плащането, който също е първичен документ,
регистриращ осъщественото плащане в брой. Извод за нарушението следва и от назначената
по делото съдебно-счетоводната експертиза, в хода на която вещото лице е констатирало, че
сумата от 10 000 лв., представляваща част от фактура № **/18.12.2019 г., е платена в брой на
31.07.2020 г. Вещото лице е обосновало подробно на какво се базира това негово
заключение, а именно: жалбоподателят „***-Кърджали.“ АД нямал вземане по фактурата №
**/18.12.2019 г. към 31.10.2020 г.; „**“ АД нямало задължение по същата фактура №
**/18.12.2019 г. към 18.11.2020 г.; към 23.11.2020 г. „***“ АД сторнирало плащането на
31.07.2020 г. в брой от 10 000 лв.; нямало обаче извършено сторно от „***-Кърджали.“ АД
на получената сума на 31.07.2020 г. от 10 000 лв. в брой. Установява се от материА.те по
делото, че всички действия на жалбоподателя по сторниране на плащането от 10 000 лв. и
осчетоводяване на прихващане между двете посочени дружества, са предприети едва през
месец ноември 2020 г., т.е. след стартиране на проверката от органите по приходите и за да
прикрият извършеното още на 31.07.2020 г. административно нарушение. Няма логично
обяснение отразеното в протокола от 31.07.2020 г. (подписан от Р.Д. от страна на „***“АД и
М.Г. от страна на „***.“ АД), че е извършено сторниране на плащането от касовия апарат,
след като такова сторниране е осчетоводено много по-късно, през месец ноември 2020 г.
Прочее, обстоятелството, че плащането е сторнирано от касовия апарат е и по принцип
невярно, защото фискално сторниране на сумата изобщо не е извършено, поради техническа
невъзможност, с оглед изтеклия срок за това. С оглед на гореизложеното и след анА.з на
целия доказателствен материал, съдът намира за безспорно установено плащането на
8
процесната сума от „***“АД и получаването й от „***.“ АД. На следващо място,
неотразяването в наказателното постановление на становището на наказващия орган
относно постъпилото възражение не води непременно до извода, че то не е обсъдено. Няма
подобно изискване в разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗАНН, касаеща задължителните
реквизити на постановлението, а самия факт, че е издадено наказателно постановление
означава, че възражението не е уважено. Не намира опора в материА.те по делото и доводът
за неспазване на сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. В случая АУАН е съставен на 22.01.2021
г., като от съдържанието му и от доказателствата става ясно, че нарушението е установено
от органите по приходите при проверка на 03.11.2020 г., документирана с протокол от
същата дата. Това сочи в показанията си и разпитаният актосъставител. Най-рано тогава
контролните органи са разполагА. с данните, които позволяват да се направи извод за
извършеното нарушение и неговия автор. Ето защо съдът приема, че от 03.11.2020 г. е
започнал да тече тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, респ. съставянето на акта на
22.01.2021 г. не е в нарушение на закона. С издаване на наказателното постановление на
29.04.2021 г. е спазен и шестмесечният срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Несъстоятелен е и
доводът, че липсвало изследване на въпроса за вината, която била задължителен елемент на
административното нарушение. Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо
лице, чиято отговорност по арг. от чл.** от ЗАНН е обективна и безвиновна, деянието не
следва да се доказва изобщо от субективна страна и да се изследва знаел ли и съзнавал ли е
дееца елементите от фактическия състав на сочената като нарушена правна норма.
Процесното деяние не представлява маловажен случай, обуславящ прилагане на чл.28 от
ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения със ЗОПБ. Освен това,
деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не
са необходими, а й конкретното извършеното не се отличава по степен на обществена
опасност от обичайната за този вид нарушения. Ето защо, наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направената претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН следва на административнонаказващия орган да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от ЗПП. Съгласно чл.37, ал.1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По
силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лв. В случая по делото са проведени две съдебни
заседания, на които е взел участие процесуалният представител на наказващия орган, поради
което следва да се присъди възнаграждение в размер от 100 лв. Доколкото издателят на
наказателното постановление се намира в структурата на Национална агенция за приходите
със седА.ще град София, именно в полза на същата в качеството й на юридическо лице
(чл.2, ал.2 от Закона за Национална агенция за приходите) следва да бъдат присъдени
разноските по делото.
9
При този изход на делото, на жалбоподателя не се дължат и не следва да се
присъждат направените и поискани разноски по производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 575333-F586811/29.04.2021 г. на
Директор на ТД на НАП-Пловдив, с което на „**” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.Кърджали, ул.„***“ № **, за нарушение по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лв. на основание чл.5,
ал.1 от ЗОПБ.
ОСЪЖДА „**” АД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Кърджали, ул.
„***“ № **, да заплати на Национална агенция за приходите със седалище град София,
сумата в размер на 100 лв., представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали
по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджалили: _______________________
10