Р
Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 06.01.2020г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-23 състав, в закрито заседание на шести януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Анна Ненова
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.т.д. № 2745 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20191216131438
на „В.Т.7“ ЕООД срещу отказ рег. № 20190627143015/11.12.2019г. по заявление
образец Г2 вх. № 20190627143015 на жалбоподателя, съгласно който от
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е отказано
обявяването на годишен финансов отчет по партидата на дружеството.
Отказът
е мотивиран с това, че със заявлението е постъпило искане за обявяване на декларация
по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, а не е било подадено заявление по образец
съгласно Приложение № Г3. Заявлението е било подадено с образец Г2, поради
което не може да се приеме, че е подадено при спазване на предвидените за това
форма и ред. Посочените нередовности не
е можело да бъдат отстранени по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и не е
следвало да бъдат давани указания за това.
Жалбоподателят
намира отказа на Агенцията по вписванията
незаконосъобразен.
Излага
се, че до Агенция по вписванията е било подадено заявление за обявяване на
годишния финансов отчет на дружеството за изтеклата 2018г. В съответствие със
Закона за счетоводството, управителят е предоставил за обявяване декларация по
образец Приложение № 11 поради факта, че дружеството е осъществило дейност през
годината, но приходите и разходите за дейността са под 500 лева. Тази
декларация е била представена и приета от данъчните органи, като по същността
си същата изпълнява функцията на годишен финансов отчет на дружеството през изминалата
финансова година. Не е била подадена декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч.
Тя се подава от фирми, които не са осъществявали дейност през финансовата година,
а в случая е бил деклариран фактът, че дружеството е осъществявало дейност, но
приходите и разходите за дейността са под 500 лева. Това е и основанието
декларацията да бъде подадена със заявление образец Г2, както и в срока за
обявяване на годишните финансови отчети.
Жалбоподателят
иска постановеният отказ за обявяване да бъде отменен и на Агенция по
вписванията да бъдат дадени указания за извършване на исканото обявяване, както
то е било заявено.
По
жалбата съдът намира следното:
Жалбата
е допустима като подадена в срока по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ и с необходимите
приложения, включително тези по чл. 25, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
По
същество жалбата е частично основателна
по следните съображения:
На
27.06.2019г. от името на жалбоподателя, чрез упълномощен адвокат, по електронен
път е било подадено заявление образец Г2 вх. № 20190627143015, с искано
обявяване по поле 1001 – вид: годишен финансов отчет и същото описание на акта.
Освен адвокатско пълномощно, декларация относно истинността на заявените за
вписване обстоятелства и приемането на представените за обявяване актове, както
и документ за внесена държавна такса, към заявлението са били приложени още декларация и протокол с решения на едноличния
собственик на капитала.
Декларацията
е била от 04.04.2019г., с деклариране от управителя на дружеството на
обстоятелството, че през отчетната 2018г. предприятието е осъществявало
дейност, но приходите и разходите са под 500 лева, по образец Приложение № 11.
Приложението е било към Заповед на председателя на Националния статистически
институт и на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите № ЗЦУ-1899/18.12.2018г., съответно №
РД-05-1054/20.12.2018г., издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 4, 7 и 18 от Закона
за Националната агенция за приходите, чл. 20, ал. 4 от Закона за
статистиката, чл. 92, ал. 3, чл. 219,
ал. 5, чл. 252, ал. 2, чл. 259, ал. 3 от Закона за корпоративното подоходно
облагане, чл. 51, ал. 1 от Закона за доходите на физическите лица и чл. 27, т. 2 от Закона за счетоводството.
Приложеният
към заявлението на жалбоподателя протокол е бил от 27.06.2019г. и е съдържал
решения на едноличния собственик на
капитала на „В.Т.7“ ЕООД за приемане без изменения и допълнения на годишния
финансов отчет на дружеството за 2018г., включващ всички компоненти съгласно
българското законодателство, както и за упълномощаване на управителя да извърши всички
необходими фактически и правни действия за представяне и обявяване на горните в
търговския регистър при Агенция по вписванията.
След
подаване на заявлението е бил постановен
оспорваният по делото отказ от 11.12.2019г. за обявяване.
При
посочените обстоятелства отказът на длъжностното лице по регистрацията не може
да бъде потвърден като законосъобразен.
Отказ
по заявление за обявяване на акт, който подлежи на обявяване по силата на
закона, може да бъде постановен, когато не е налице някое от посочените в чл.
21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, предмет на проверката, която прави длъжностното лице
по регистрацията, включително когато заявлението не е подадено при спазване
на предвидените за това форма и ред, към заявлението не е приложен подлежащият
на обявяване акт или той не отговаря по външните си белези на изискванията на
закона. (чл. 21, т. 1, 4 и 5 от ЗТРРЮЛНЦ). Съгласно разпоредбата на
чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, когато към
заявлението на търговеца за обявяване не
са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е
платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава
указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Длъжностното лице
постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени до изтичането на срока по
чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.
В
случая от жалбоподателя е било подадено заявление за обявяване на годишен
финансов отчет за 2018г. по заявление по
образец съгласно приложение № Г2 от чл. 62а, ал. 1 от Наредба № 1 от
14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел. Видът на акта, представен за обявяване,
е бил отбелязан с група „Обявени актове“ с поле 1001 „Описание на обявения акт“
– годишен финансов отчет.
При
това съдържание на заявлението не се е касаело за неспазване на предвидената
форма и ред при заявяването, както е приело длъжностното лице по регистрацията.
По-конкретно не е била приложима разпоредбата
на чл. 62б от Наредба № 1 от 14.02.2007г. относно заявена на обявяване
декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, налагаща подаване на заявление по
образец приложение № Г3. Такъв акт нито е бил посочван в подаденото от името
на „В.Т.7“ ЕООД заявление, нито е бил
представян като приложение към заявлението, нито е имало декларирани данни от
заявителя за неосъществявана дейност. Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч, всички търговци по смисъла на
Търговския закон публикуват годишен финансов отчет чрез заявяване за вписване и
представяне за обявяване в търговския
регистър в срок до 30 юни на следващата година, но това изискване не се
прилага, когато тези лица не са осъществявали дейност през отчетния период (чл.
39, ал. 9, т. 2 от ЗСч) и обстоятелството се декларира с декларация, която се
публикува в търговския регистър в срок
до 31 март на следващата година. Заявлението на жалбоподателя „В.Т.7“ ЕООД не е
било за обявяване на декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от ЗСч, а на годишен
финансов отчет.
Оплакванията
в жалбата по делото в този смисъл са основателни. Не е имало основание за отказ
за обявяване по чл. 21, т. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.
Въпреки
това, по разбиране на настоящия съдебен състав, са неоснователни оплакванията
на жалбоподателя, че представената със заявлението
образец Г2 вх. № 20190627143015 декларация по Приложение № 11 представлява
подлежащ на обявяване акт - годишен финансов отчет, и това неправилно не е било
съобразено от длъжностното лице по регистрацията.
Декларацията
е по образец, утвърден със съвместна заповед на председателя на Националния
статистически институт и на изпълнителния директор на Национална агенция по
приходите във връзка със задълженията на лицата за данъчно облагане по ЗКПО и
ЗДДФЛ и за нуждите на статистиката – за осигуряване на единен вход за подаване
на годишните отчети за дейността. Приложението се попълва от лицата, които са
осъществявали дейност през отчетната 2018г., но приходите и разходите за
дейността са под 500 лева и те не могат да попълнят отчет за дейността. То се
попълва и при икономическа неактивност.
За
жалбоподателя не е налице икономическа неактивност за 2018г., което обстоятелство
е идентично с неосъществяване на дейност през отчетния период по смисъла на чл.
39, ал. 9, т. 2 от ЗСч, но без значение размера на приходите и разходите, по
отношение на съставянето на годишен
финансов отчет са приложими разпоредбите на ЗСч и счетоводните стандарти –
съставянето на годишен финансов отчет е задължение на всяко предприятие по смисъла
на ЗСч, осъществявало стопанска дейност на територията на страната – съкратен
или пълен годишен финансов отчет, при задължителен или не финансов одит, в
зависимост от категорията на предприятието по показателите на отчетите към
31.12. на текущата година. Това задължение е отделно от правилата, уреждащи
подаване на годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността във връзка
с данъчното облагане, съответно за нуждите на статистиката, без значение, както
се посочи, на приходите и разходите за дейността.
Тъй
като към заявлението на жалбоподателя не е бил представен годишен финансов
отчет, са били налице обстоятелства в обхвата на проверката по чл. 21, т. 4 и 5
от ЗТРРЮЛНЦ – към заявлението не е бил приложен подлежащият на обявяване
акт, съответно той не е отговарял по външните си белези на
изискванията на закона, и по реда на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ до заявителя е
трябвало да бъдат дадени указания за
отстраняване на нередовността. Даването на такава възможност на заявителя,
съответно на нередовността на
заявлението, не е обвързано със
срочността при обработката на заявленията от длъжностните лица при Агенция по
вписванията, съответно неспазването на срока по чл. 19, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ от
тях, а е императивно изискване на закона.
Или по
изложеното постановеният отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, с
даване на указания на Агенция по вписванията да изпълни правомощията си по чл.
22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ, като даде възможност на заявителя да представи годишен
финансов отчет. Такъв може да се заяви за обявяване и по реда на чл. 38, ал. 2
от ЗСч, независимо от предходния отказ.
Воден
от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба вх. № 20191216131438 на „В.Т.7“ ЕООД, с ЕИК ********* и със седалище и адрес на
управление ***, отказ рег. №
20190627143015/11.12.2019г. по
заявление образец Г2 вх. №
20190627143015 на дружеството.
УКАЗВА на Агенция по вписванията да
изпълни правомощията си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ и да даде възможност на заявителя да окомплектова заявлението си,
съгласно мотивите към настоящото решение.
Решението е окончателно (чл. 537,
ал. 1 от ГПК).
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията.
Съдия: