ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 596
гр. София, 16.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А. Т. М.
като разгледа докладваното от А. Т. М. Частно наказателно дело №
20231110201821 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
С Постановление от 30.12.2022 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура, на
основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №
1606/2022г. по описа на 02 РУ-СДВР, респективно пр. пр. № 22429/2022 г. по описа на
СРП. Производството е било образувано за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.2 от НК,
като в хода на разследване е привлечен в качеството на обвиняем Д. А. А. за престъпление
по чл. 325, ал.2 вр. ал. 1 от НК, и за това престъпление е постановено прекратяване на
наказателното производство.
Срещу постановения прокурорски акт е постъпила жалба от Директора на
Териториална дирекция „Държавен резерв“ – гр. София, при Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“, чрез неговия упълномощен процесуален представител –
гл.юрк. М. М., която съдържа недоволство от прекратяването на наказателното
производство, нарушени права на пострадалите служители на ТД ДР- гр. София, за това, че
същите не са уведомени за хода на разследването и правата им по НПК, както и самата
Териториална Дирекция „Държавен резерв“, гр. София, която се явява и пострадало лице.
Отправя се искане съдът да отмени постановения прокурорски акт и да върне делото за
продължаване на разследването.
Софийски районен съд, след като извърши цялостна служебна преценка по
редовността и допустимостта на депозираната жалба и на изискуемите предпоставки за
валидното сезиране на съда, намери за установено следното:
Жалбата е подадена от субект, неразполагащ с правен интерес от оспорването му,
поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде
1
оставена без разглеждане.
Безспорно установено в практиката и доктрината е, че предпоставките за осъществяване на
съдебен контрол върху постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство и параметрите на тази императивно установена намеса на съдебния орган в
подготвителната досъдебна фаза са уредени в процесуалния наказателен закон изчерпателно
и лимитативно. Действащата уредба на този правен институт осигурява необходимия баланс
между правата на обвиняемия, респективно пострадалия от престъплението, и функциите и
правомощията на държавното обвинение в съответствие с фиксираните в основния закон
фундаментални конституционни принципи, касателно правата на личността, поради което
същата следва да бъде съблюдавана стриктно.
Кръгът на лицата, които съгласно чл. 243, ал. 4 от НПК са легитимирани да атакуват
постановлението за прекратяване на наказателното производство, е изрично посочен в
цитираната законова разпоредба - обвиняемият, пострадалият от престъплението или
неговите наследници, и ощетеното юридическо лице. За да е налице правен интерес на
посочените субекти /освен обвиняемия/ да обжалват посочения по-горе прокурорски акт,
следва да се извърши преценка дали те са претърпели имуществени или неимуществени
вреди от престъплението, което се преследва по общия ред, т. е. престъплението следва да е
от такъв характер, че претърпените, респ. претендирани вреди да са пряка и непосредствена
последица от него. При това, независимо дали се касае за правото по чл. 243, ал. 4 от
НПК или за правото за встъпване като страна в съдебната фаза на наказателния процес,
качеството на пострадал /в широк смисъл, включващ както физически, така и юридически
лица/, се обуславя преди всичко от вида и характера на престъплението - от неговото
систематично място в НК, определящо и кръга от защитени обществени отношения, от това
дали е резултатно или на просто извършване, от стадия, в който е спряло осъществяването
му. Именно тези критерии взема предвид съдът при преценката дали е надлежно сезирана
от лице, имащо право да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното
производство. Като взе предвид именно вида и характера на разследваното
престъпление, настоящия съд приема, че в случая жалбоподателя – специлизиран държавен
орган към Министерски съвет без всякакво съмнение не притежава процесуалното качество
на пострадал по смисъла на НПК, което обстоятелство го изключва от кръга на лицата по чл.
243, ал. 4 от НПК, имащи право на жалба срещу постановлението за прекратяване на
наказателното производство, образувано и водено за такова престъпление. В подкрепа на
този свой решаващ извод настоящата инстанция преценява факта, че обектът на закрила при
престъплението хулиганство, каквото е и престъплението по чл. 325, ал. 2 вр. ал. 1 от НК е
реда и общественото спокойствие. В този смисъл причиняването на имуществени или
неимуществени вреди не е елемент на състава на това престъпление. Въпросът за
възможността поначало да има пострадал не само от хулиганство, но и от всяко друго
престъпление, което не предвижда в своя състав причиняването на вреди за някого (на
"съставомерни вреди"), е въпрос, наистина спорен в съдебната практика, като настоящия
съдия-докладчик споделя виждането, че при престъплението хулиганство поначало не е
2
налице пострадал нито като физическо лице, още по-малко ощетено юридическо лице или
държавна институция. Липсата на отрицателно изменение в материалната сфера на
жалбоподателя, предвид различния обект на защита, представлява своеобразна пречка за
възникването на процесуална правоспособност, респективно води до невъзможност да бъде
реализиран съдебен контрол върху постановлението за прекратяване на наказателното
производство от прокурора. Намесата на съда в конкретния случай е изключена по силата на
самия закон, поради което настоящият съдебен състав не разполага с правомощия да
провери законосъобразността и обосноваността на атакуваното постановление.
За жалбоподателя остава открит единствено пътят на обжалване в рамките на йерархически
изградената структура на Прокуратурата на РБългария пред горестоящия прокурор, който
може да извърши проверка, досежно законосъобразността на посочения прокурорски акт
/арг. от чл. 200, изр. 2 НПК/, както и по въпроса налице ли са доказателства за други
извършени престъпление от общ характер, извън това, за което е било образувано
досъдебното производство, респективно необходимост от привличане на конкретните лица
към наказателна отговорност.
Така мотивиран Софийски районен съд, НО, 105-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от Директора на Териториална
дирекция „Държавен резерв“ – гр. София, при Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, чрез неговия упълномощен процесуален представител – гл.юрк. М.
М. срещу Постановление от 30.12.2022 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура,
на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП №
1606/2022г. по описа на 02 РУ-СДВР, респективно пр. пр. № 22429/2022 г. по описа на СРП
като процесуално недопустима.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по ЧНД № 1821/2023 г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 105-ти състав.
Определението подлежи на обжалване и/или протестиране в 7-дневен срок, считано от
уведомяването, пред Софийски градски съд.
ПРЕПИСИ от определението да се връчат на СРП и на жалбоподателя чрез неговия
упълномощен процесуален представител за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3