№ 20
гр. Пловдив, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Николай К. С.
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300503321 по описа за 2022 година
Производство по чл. 274 вр. чл. 413 ал. 2 от ГПК, образувано по частна
жалба на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* срещу
Разпореждане № 24693 от 31.10.2022 г., постановено по ч.гр.д. №14077/2022
г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено изцяло заявлението на
жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
срещу длъжника С. В. С., ЕГН: **********. Поддържаните оплаквания са за
неправилност на обжалваното разпореждане, искането е за неговата отмяна и
постановяване на въззивен съдебен акт за уважаване на заявлението.
Съдът установи следното: Частната жалба е в срок, от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, на
основание чл. 413 ал. 2 от ГПК препис от жалбата не се връчва на ответната
страна. Следователно е допустима и ще се разгледа по същество.
Производството пред районния съд е образувано по подадено от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, като кредитор,
срещу длъжник С. В. С., ЕГН: **********, Заявление по чл. 410 от ГПК, с
което се иска издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за
следните вземания: 5167,51 лева – главница, 1772,69 лева – договорна лихва
за периода 12.08.2019 г. – 15.11.2021 г., и 2353,28 лева – обезщетение за
забава за периода 13.08.2019 г. – 02.10.2022 г. Последните, според кредитора
се явяват дължими, вследствие на сключен между длъжника и „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД договор за потребителски кредит № **********/08.11.2018 г.,
вземанията по който са прехвърлени на кредитора с Приложение №
1/25.11.2021 г. към Договор за покупко-продажба на вземания от 31.08.2018 г.
Заповедният съд, констатирайки че претендираната от заявителя сума
от 5167,51 лева – главница, явното не съответства с действително
предоставени кредитни средства от 4 500 лв., както и останалите клаузи на
договора , е оставил заявлението без движение, като е изискал отстраняване
на горното противоречие.
1
С молба вх. № 81895/17.10.2022 г. по описа на Районен съд Пловдив,
кредиторът е посочил , че главницата по договора за потребителски кредит
възлиза на сумата в размер на 6249,48 лева, от които: размер на кредита –
4500 лева, застраховка – 1079,89 лева, и такса оценка на риска – 669,59 лева.
Тъй като с тази молба кредиторът не е отстранил указаните му
нередовности, с Разпореждане № 23737/18.10.2022 г., заповедният съд му е
предоставил още една възможност да посочи всички компоненти, съдържащи
се в общата и претендирана по делото сума в размер на 5167,51 лева, а
именно: каква част касае претенцията за предоставена сума по кредита, каква
застраховка и каква такса оценка на риска, както и да посочи дължимото
обезщетение за забава върху всяка една от сумите и периода, за който се
претендира.
С молба – уточнение вх. № 86129/28.10.2022 г., кредиторът отново
пресъздава твърденията си по какъв начин според него е формирана
главницата, но не посочва включените компоненти в претендираната по
делото сума от 5167,51 лева.
С обжалваното разпореждане съдът е постановил отказ по
заявлението,поради неотстраняване от заявителя на констатираните
нередовноности при приложение на последиците по чл. 411, ал.1, т.1 ГПК.
Обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и
правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивния съд
изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този
начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря - съгласно
процесуалната възможност за това, изрично установена с разпоредбата на чл.
272, във вр. с чл. 278, ал. 4 и с чл. 279 от ГПК.
В допълнение към тях и в отговор на доводите на жалбоподателя,
въззивния съд намира за необходимо да изложи само следното:
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение трябва да отговаря на
изискванията за редовност на исковата молба по чл. 127, ал. 1 и ал. 3 и чл.
128, т.1 и т. 2 ГПК. С оглед изложеното правилно и законосъобразно
заповедният съд с разпорежданията от 18.10.2022 г. и 04.10.2022 г. е дал
указания на заявителя за отстраняване на констатираните нередовности на
заявлението. С постъпилите молби същите на се отстрани от заявителя, като
същият не посочил по делото по какъв начин е формирана претендираната
сума в размер на 5167,51 лева, а единствено общата сума по кредита 6249,48
лева. По този начин заповедният съд е поставен в невъзможност да извърши
вменената му от законодателя задължителна преценка за претендирани от
заявителя суми въз основа на неправноправни клаузи в приложения към
заявлението договор за кредит с оглед ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Предвид липсата на възможност за определяне на дължимата сума за
главница, съдът е поставен и в невъзможност да определи и дължимите
акцесорни вземания – за договорна лихва и обезщетение за забава. С оглед
неотстраняване на констатираните нередовноности заповедният съд
правилно е приложил последиците по чл. 411, ал.1, т.1 ГПК за отхвърляне на
заявлението.
2
По горните съображения, въззивния съд намира, че оплакванията и
доводите в частната жалба са напълно неоснователни .Районният съд
правилно е отказал издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК , а обжалваното разпореждане като правилно следва да бъде
потвърдено.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 24693 от 31.10.2022 г., постановено
по ч.гр.д. №14077/2022 г. на РС – Пловдив, с което е отхвърлено изцяло
заявлението на „ Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ********* за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника С. В.
С., ЕГН: **********
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3