№ 18155
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110125361 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.55, ал.1, предл.3-то
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от Д. В. Ф.
против Я. А. И., с която е предявен установителен иск за установяване съществуването
на вземане за главница, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 67870/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищцата твърди, че на 03.04.2023 г. между нея и ответника бил
сключен договор за строително-ремонтни дейности в собствените и къща и дворно
място. Поддържа, че страните договорили срок за изпълнение от 20 работни дни,
считано от датата на сключване на договора, в който ответникът следвало да извърши
предвидените вертикална планировка и тротоар, срещу възнаграждение в общ размер
на 15 780,00 лева. Съгласно чл.2, ал.2 от договора при подписването му ищцата
следвало да заплати 60 % от стойността му или сумата от 9 468,00 лева. Твърди, че на
03.04.2023 г. платила на ответника сумата от 9500,00 лева, за което била съставена
квитанция, но ответникът дори не започнал изпълнение на задълженията си по
договора. Поддържа, че след като установила, че ответникът няма намерение да
изпълни уговорените СМР, ищцата лично и по телефона го поканила да й върне
платената сума. Поради липса на действия от страна на ответника, ищцата твърди, че
подала заявление по чл.410 ГПК в съда, въз основа на което в Софийски районен съд
било образувано ч.гр.д.№ 67870/2023 г. и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Тъй като същата била оспорена от ответника, ищцата обуславя правния си
интерес от предявения установителен иск. Моли съда да постанови решение, с което
1
да признае за установено, че ответникът й дължи сумата от 9 500,00 лева,
представляваща платена като аванс сума по Договор за извършване на строително-
ремонтни дейности от 03.04.2023 г., подлежаща на връщане на отпаднало основание –
неизпълнение на договореното, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023 г. до
изплащане на вземането.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор и не е изразил становище.
В първото по делото открито съдебно заседание ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото,
следва да са налице предвидените в закона предпоставки.
На първо място, съгласно изискването на чл.238, ал.1 ГПК, ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в отсъствие на процесуален представител.
Освен предходното, налице е и изискването на чл.239, ал.1, т.1 ГПК - на
ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание /разпореждане № 65054 от 07.05.2024 г. с тези
указания е редовно връчено лично на ответника/.
Съдът намира, че е налице и условието по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – предявените
искове са вероятно основателни, предвид представените в хода на производството
писмени доказателства – договор за извършване на СМР, разписка за платена сума,
гласни доказателства.
На основание чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени направените от него разноски по делото. Видно от доказателствата
по делото е, че ищцата е направила разноски в исковото производство за държавна
такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 1190,00 лева. Тази сума следва да
бъде възложена в тежест на ответника.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив. Видно от
доказателствата по заповедното производство е, че ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 192,86 лева и 1250,00 лева – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение. С оглед предходното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество направените в заповедното производство разноски в общ размер
2
на 1442,86 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, чл.55, ал.1,
предл.3-то ЗЗД по отношение на Я. А. И., ЕГН **********, че дължи на Д. В. Ф., ЕГН
********** сумата от 9 500,00 лева, представляваща платена като аванс сума по
Договор за извършване на строително-ремонтни дейности от 03.04.2023 г., подлежаща
на връщане на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от 08.12.2023
г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 67870/2023 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
ОСЪЖДА Я. А. И., ЕГН ********** да заплати на Д. В. Ф., ЕГН **********,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от общо 1190,00 лева, представляваща
направените разноски по исковото производство и сумата от общо 1442,86 лева,
представляваща разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 67870/2023г. по
описа на СРС, 43-ти състав.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3