Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./27.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 47 състав, в
публично заседание на шести ноември две хиляди и двадесетадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
При участието на секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9123
по описа на ВРС за 2020 год.
Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД от «С.Б. ЕООД, *** срещу
„Е.П.П.” АД, ЕИК *********, адрес: град Варна, бул. „В.В.“ 258, В.Т.- Г за
осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 19 лева, представляваща платена на 01.09.2015 г. без основание
такса за възстановяване на захранването с електрическа енергия по издадена
фактура № ТП **********/14.07.2015 г. за обект с абонатен номер ********** и
клиентски номер № **********, находящ се в град Варна, ул. „П.“ № 10, с титулар
на партидата И.Н.Т., която сума е прехвърлена на ищеца „С.Б.“ ЕООД по силата на
договор за цесия от 06.09.2016 г.
В
исковата си молба ищецът
«С.Б. ЕООД, ***, излага, че на 06.09.2016 г. придобива по силата на договор за цесия,
сключен с И.Н.Т., вземане срещу ответника в размер на 19 лева, представляваща
заплатена на 01.09.2015 г. без основание такса за възстановяване на
захранването с електрическа енергия по издадена фактура № ТП
**********/14.07.2015 г. за обект с абонатен номер ********** и клиентски номер
№ **********, находящ се в град Варна, ул. „П.“ № 10, с титуляр И.Н.Т..
Уведомлението за извършената цесия прилага към депозираната искова молба.
Счита, че процесната сума е начислена незаконосъобразно и без основание, тъй
като липсва договорно основание затова предвид, че общите условия на ответника
са отменени с влязло в сила решение на ВАС. В условията на евентуалност,
заявява, че ако се приеме, че относими са действащите общи условия от 2007 г.,
то клаузата обосноваваща начисляването на тази такса е наравноправна по смиъла
на ЗЗП. Съгласно чл.122-124 ЗЕ дружествато – доставчик е длъжно да възстанови
захранването веднага след като основанието за прекъсването бъде премахнато.
Дори и да са налице реализирани разходи във връзка с възстановяването на
захранването, неплащането им не може да е основание за отказ да се снабди
клиента с ел. енергия. В случая разходите за възстановяване на ел. захранването
са едностранно определени от предприятието, което изисква и тяхното
предварително заплащане без да е установен техният размер и вид. По изложените съображения
счита, че платената сума е недължима. Моли предявеният иск да бъде уважен.
Претендира разноски.
Ответникът
„Е.П.” АД, ***, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Твърди, че захранването на абоната е
преустановено поради виновно неизпълнение на договорните задължения като
таксата за възстановяване е начислена на правно основание. Прекъсването и
възстановяването на преноса на енергия са свързани с разходи, доколкото не се
извършват дистанционно, а технически изискват изпращане на екип от служители на
„Е.П.М.“ АД на адреса на потребление. Твърди, че ЗЕ изрично предвижда общите
условия за уреждат права и задължения на страните по договора, част от които са
и правото на електроразпределителното дружество да бъде обезщетено за
извършените разходи по преустановяване и последващо възстановяване на достъпа
до електроразпределителната мрежа, особено в конкретния случай, в който са
понесени разходи като следствие от виновно неизпълнение на договорни задължения
на абоната. Съгласно чл. 37, ал.1 ОУ за ПЕЕЕПП преноса се възстановява след
отпадане на основанието за преустановяването му, но продажбата на ел. енергия се
възстановява след заплащане на таксата за възстановяване на преноса.
Заплащането на таксата от 19 лева е условие за възстановяване на
правоотношенията по продажба на ел.енергия, което няма нищо общо с
възстановяване на снабдяването на обекта, което се изразява във възстановяване
на преноса на енергия. Посочва още, че разпоредбата на чл. 37, ал.1 ОУ за
ПЕЕЕПП не противоречи на чл. 124 ЗЕ, нито ограничава правата на потребителя.
Твърди се, че същата не е и неравноправна по смисъла на ЗЗП. Заявява, че абонатът
предварително е бил уведомен за размера на таксата и е бил запознат, че при
неплащане в срок на консумираната ел.енергия, продажбата на енергия до обектът
му ще бъде предварително преустановен и че за възстановяване на същата следва
да заплати такса. Разпоредбата на чл. 37, ал.1 ОУ за ПЕЕЕПП не е нищожна, тъй
като клиентът е имал право да влияе върху съдържанието на клаузите на ОУ като в
срок от 30 от влизане в сила на общите условия е имал право да предложи
специални условия, но същият не се е възползвал от тях. По
изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните в настоящото
производство е че между цедента и ответното дружество е налице твърдяната
договорна връзка по
повод доставка на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия, че процесната сума е
начислена като такса за възстановяване на захранването с електрическа енергия
по издадена фактура № ТП **********/14.07.2015 г. за обект с абонатен номер
********** и клиентски номер № **********, находящ се в град Варна, ул. „П.“ №
10, която е заплатена на 01.09.2015 г. Последният факт се установява и от
приетите по делото като писмено доказателство извлечение от фактури и плащания
на И.Н.Т..
От приетата като писмено доказателство
по делото фактура № ТП **********/14.07.2015 г., издадена от „Е.П.П.“ АД е, че
начислената сума за абонатен номер ********** и клиентски номер № **********,
находящ се в град Варна, ул. „П.“ № 10 е в размер на 19 лева.
Видно от договор за прехвърляне на вземане
от 06.09.2016 г., цедентът И.Н.Т. чрез пълномощника си П.Н.К.е прехвърлила на
цесионера „С.Б.” ЕООД вземането си за сумата 19 лева, представляваща платена
без основание стойност на фактура №
**********/14.07.2015 г. за обект с абонатен номер
********** и клиентски номер № **********, находящ се в град Варна, ул. „П.“ №
10 за цена от 15 лева.
Със сключения договор за цесия, цедентът е поел задължение да уведоми писмено
длъжника за прехвърленото вземане.
По делото като писмено доказателство е прието пълномощно,
с което И.Т.упълномощава П.К.да сключва договори за цесия и да извършва
уведомяване по реда на чл.99, ал.3 и 4 ЗЗД.
С
оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът при съобразяване на
относимите правни норми, намира от правна страна следното:
По предявения иск ищецът следва да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че е налице валиден договор
за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта
и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното
прехвърляне на вземането; че абонатът е в договорни отношения с ответника,
както и че е заплатил процесната сума като такса за възстановяване на ел.
захранването.
Съобразно обявените за безспорни
обстоятелства, се установява, че между И.Т.и ответното дружество е налице
твърдяната договорна връзка по повод доставка на електроенергия, регулирана от
публично известни Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия, че процесната сума е начислена като такса за възстановяване на
захранването с електрическа енергия по издадена фактура № ТП
**********/14.07.2015 г. за обект с абонатен номер ********** и клиентски номер
№ **********, находящ се в град Варна, ул. „П.“ № 10, която е заплатена на
01.09.2015 г.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че заплатената на 01.09.2015 г. сума по издадената
фактура от 14.07.2015 г. е в размер на 19 лева.
Доказано е наличието на валиден
договор за цесия между И.Т.и настоящият ищец – „С.Б.“ ЕООД. Същият е с предмет вземането
на цедента за сумата 19 лева, представляваща платена без основание стойност на
фактура № **********/14.07.2015 г. за обект с абонатен номер ********** и клиентски
номер № **********, находящ се в град Варна, ул. „П.“ № 10 за цена от 15 лева.
В чл. 99, ал.4 от ЗЗД е установено
задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Същото има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично е въведеното от законодателя
изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от
стария кредитор /цедента/. Само това уведомяване ще създаде достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще
обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице,
което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно
релевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника,
извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от
цесионера /новия кредитор/. Доколкото законът не поставя специални изисквания
за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че
няма пречка то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен изрично с това право,
както е в настоящия случай, с оглед извършеното упълномощаване от страна на И.Н.Т.
до П.Н.К., с което на последния е предоставено правото от името на Т. да
извърши уведомяване за осъществената цесия. За последното няма пречка, тъй като
не се касае за лично и незаместимо действие.
Липсват доказателства относно датата
на уведомяването за извършената цесия, но с факта на редовното връчване на
препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия
и пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез
неговия пълномощник, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез
пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт,
настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал.3 от ГПК.
Съобразно разрешението, дадено от ВКС
по реда на чл. 290 от ГПК в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на
ІІ т.о. и решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г. на І т.о.
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера
и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
С оглед гореизложеното следва изводът,
че е налице валидно уведомяване за извършената цесия от цедента чрез неговия
пълномощник до длъжника, осъществено чрез връчване на исковата молба в
настоящото производство.
Между страните не се спори, а и се
установява от представените писмени доказателства, че цедентът е потребител на
ел. енергия, че му е начислена процесната сума като такса за възстановяване на
електрозахранването и че същата е заплатена.
Предмет на спора е наличие на предпоставките
за възникване на договорно право на ответника да начислява такса за
възстановяване на електрозахранването в обекта.
Ищецът в исковата
молба се е позовал на липсата на договорно основание за начисляне на процесната
сума предвид, че общите условия на ответника са отменени с влязло в сила
решение на ВАС. В условията на евентуалност, заявява, че ако се приеме, че
относими са действащите общи условия от 2007 г., то клаузата обосноваваща
начисляването на тази такса е наравноправна по смиъла на ЗЗП.
Съдът след да посочи, че ОУПЕЕ от 2014
г., одобрени с Решение № ОУ-06 от
21.07.2014 г. на ДКЕВР са отменени с Решение № 798 от 20.01.2017 г. по
адм.д № 3069/2016г. на ВАС. След отмяната на Общите условия от
2014г. валидни остават Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби”, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на
ДКЕВР. В същите е налице аналогична, макар и не идентична на чл.37, ал.1 от
ОУПЕЕ от 2014г. разпоредба, а именно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ,
която се явява относимата разпоредба в процесния случай.
Съгласно чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.)
„Е.П.” АД изисква от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД възстановяване на снабдяването с
електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато
прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като
последния заплати на „Е.П.” АД и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД всички направени разходи
за прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
Съдът намира, че посочената клауза е
неравноправна по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи
на чл.122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ
за компенсиране от потребителя на разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В
раздел ІХ „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа
енергия”, чл.122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване
снабдяването с ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 от
ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият доставчик, крайните
снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да преустановят временно
снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при неизпълнение на
задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при
неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички дължими суми
във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на
чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява
снабдяването и/или присъединяването на клиентите след отстраняване
на причините, довели до преустановяването т.е. предприятието има задължение да
възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие за възстановяването
освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 от ЗЗП, тъй като
ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
Второ, дори да се извършват някакви
разходи за доставчика във връзка с възстановяване на снабдяването, неплащането
на същите не може да бъде условие за отказ да се възстанови
снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на договорни отношения
между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по
повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано
неизпълнение на договорно задължение и виновно поведение на
конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява на
предприятието да изисква предварително заплащане на суми за
възстановяване на снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата
е неравноправна и на основание чл.143, т.18 ЗЗП, защото предоставя възможност
на доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди, поради
включване и изключване на снабдяването.
На следващо място, ответното
предприятие, а именно „Е.П.” АД няма каквито и да е правомощия да извършва
действия по електропреносната мрежа, вкл. да прекъсва и възобновява
снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не му
се следва.
В горния смисъл е и решение №
125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, касаещо аналогична клауза на
тази по чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ на „Е.П.” АД, макар и в ОУ на друго енергийно
предприятие.
Предвид, че въпросната клауза е
неравноправна и доколкото не е уговорена индивидуално, същата се явява и
нищожна на основание чл.146 от ЗЗП.
Плащането по силата на договорна
клауза, която е нищожна, се явява направено без основание.
По горните съображения
съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и подлежи на уважаване.
По отношение на направените
по делото разноски:
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените в настоящото производство разноски за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение в размер на 410 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
„Е.П.П.” АД, ЕИК *********, адрес: град Варна, бул. „В.В.“ 258, В.Т.- Г да
заплати на «С.Б. ЕООД, *** сумата от 19
лева, представляваща платена на 01.09.2015 г. без основание такса за
възстановяване на захранването с електрическа енергия по издадена фактура № ТП
**********/14.07.2015 г. за обект с абонатен номер ********** и клиентски номер
№ **********, находящ се в град Варна, ул. „П.“ № 10, с титуляр на партидата И.Н.Т.,
която сума е прехвърлена на ищеца „С.Б.“ ЕООД по силата на договор за цесия от
06.09.2016 г.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на «С.Б. ЕООД, *** лева,
представляваща направени в настоящото производство разноски, на основание чл.
78, ал.1 ГПК
УКАЗВА
на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, че може да заплати
присъдените суми на «С.Б. ЕООД, *** по тяхна банкова сметка ***одлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: