№ 160
гр. Благоевград, 12.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Съдия:Крум Динев
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20251200500152 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК. Образувано е по въззивна
жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление в
гр. С., ул. *, представлявано съвместно от изпълнителните директори М. П. И.
и В. П. К.-М., чрез процесуалния представител юрисконсулт Н. К., насочена
срещу Решение № 363 от 14.11.2024 г. по гр. д. № 1648 по описа за 2023 г. на
Районен съд - Петрич, с което е отхвърлен предявеният от въззивното
дружество срещу ответника Община Петрич, ЕИК: *, с адрес гр. П., ул. ***,
представлявана от Д. Б., иск за признаване на установено, че ответната страна
дължи на ЗАД „Армеец“ сумата от 2 567,08, а именно главница за дължимо
застрахователно обезщетение по регресна претенция, сторени ликвидационни
разноски в размер на 10 лева, ведно със законната лихва върху главницата и
разноските от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до датата на окончателното изплащане на вземането, мораторна
лихва в размер на 821,32 лева за периода 20.09.2020 г. – 20.09.2023 г., както и
сторените съдебно-деловодни разноски в двете производства. С решението
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия разноски в общ размер на
402 лева.
В мотивите към решението първоинстанционният съд заключил, че в хода на
производството не се установили предпоставките за ангажиране на регресната
отговорност на ответната община. Действително било доказано, че за
автомобил „Мерцедес Е 320“, с рег. № * в ЗАД „Армеец“ е била сключена
комбинирана застрахователна полица за застраховки "Каско" и "Злополука"
1
със срок на действие от 13.03.2019 г. до 12.03.2020 г., като било установено, че
при попадане в дупка на този лек автомобил били причинени имуществени
щети, изразяващи се в увреждане на радиатор, фар за мъгла, предна броня,
вентилатор картер, носач на предна ос и др, както и че в тази връзка ищецът
изплатил обезщетение на обща стойност 2 567,08 лева. Но в случая
застрахователят не се справил с доказателствената тежест да обоснове къде
конкретно е местоположението на възникналото пътно-транспортно
произшествие, като представеното уведомление за настъпило застрахователно
събитие представлявало единствено частен свидетелстващ документ, който не
обвързвал съда с друго, освен с авторството му, като същото съдържало
факти, които са изгодни за жалбоподателя. Отделно от това разпитаният водач
на лекия автомобил не си спомнил конкретната улица, на която възникнало
самото произшествие. Този свидетел бил заинтересован, като между
съдебните му показания и отразеното в уведомлението до застрахователя
съществувало противоречие, поради което и този доказателствен източник не
можел на самостоятелно основание да обоснове извод за конкретното място на
процесната пътна неравност. Съдът отчел още, че заключението на експерта
по съдебно-автотехническата експертиза било с вероятностен извод и се
базирало единствено на представените от самия застраховател доказателства и
същото не установявало механизма на настъпване на щетите. Поради което
съдът обобщил, че фактическият състав на деликта по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД
останал недоказан, а той от своя страна представлявал елемент от състава на
регресната отговорност на прекия причинител на вредата спрямо
застрахователя, изплатил застрахователно обезщетение по чл. 410, ал. 1 от КЗ.
В обстоятелствената част на въззивната жалба, инициираща настоящото
производство, се поддържа, че атакуваното решение е необосновано и
неправилно, тъй като в хода на производството били приобщени достатъчно
доказателства, обосноваващи както процедурата по заплащане на
застрахователно обезщетение, така и механизма на настъпване на самото
произшествие. Оспорва се изводът на съда, че по делото не било доказано
мястото на настъпване на увредата, като според тази страна анализът на
показанията на разпитания свидетел Дончев бил тенденциозен и било
житейски обосновано последният да не си спомня името на улицата пет
години след случилото се. Акцентира се, че този свидетел изрично посочил
квартал “Дълбошница”, като именно в тази жилищна част се намирала и ул.
2
“Александър Стамболийски”, изложена в уведомлението за настъпила щета. В
останалата си част показанията се подкрепяли от приобщените писмени
доказателства. Обобщава се, че при подобни казуси съдът следвало да
изхожда от съвкупна преценка на всички доказателства и не било
задължително мястото на ПТП да се установява с точност до метри и
сантиметри. С петитума на жалбата се отправя искане за отмяна решението на
Районен съд - Петрич и уважаване на предявената искова претенция, както и
присъждане на съдебно-деловодни разноски. Нарочни доказателствени
искания не са релевирани.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор срещу въззивната жалба от
страна на въззиваемата страна Община Петрич, ЕИК: *, с адрес гр. П., ул. ***.
С отговора се иска възраженията на въззивника срещу произнасянето на
Районен съд - Петрич да бъдат оставени без уважение, тъй като този съд
правилно отхвърли като неоснователен искът с правно основание по чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ. Според тази страна по делото било доказано, че на процесната
улица “Александър Стамболийски” не е било налице препятствие - дълбока
дупка, тъй като от протокол обр. 19 от 03.04.2018 г. било видно, че в този
район били отстранени всички неравности. Този документ не бил оспорен от
ищеца, поради което по делото не било доказано виновно действие или
бездействие на представител на Община Петрич да е довело до причиняване
на застрахователното събитие. От своя страна ищецът не извършил
самостоятелна преценка преди да направи плащане по заведената щета, в своя
доклад отбелязал, че претенцията е “за отказ”, но въпреки това в нарушение
на собствените си правила заплатил обезщетението, като отделно от това към
момента на произшествието не било налице валидно сключено
застрахователно правоотношение, като не била заплатена дължимата
застрахователна вноска. Релевира се още, че случилото се на 28.03.2019 г. било
резултат на груба небрежност, проявена от водача, попадаща под хипотезата
на чл. 14. т. 5 от ОУ на застрахователя. Въззиваемият се солидализира с
доказателствената преценка на първоинстанционния съд на проведеното
съдебно експертно заключение, както и на показанията на разпитания
свидетел. Последният сочил в разпита си, че бил съставен протокол за оглед от
страна на полицейски служители, но такъв по делото не бил представен.
Според тази страна липсвали и сигурни доказателства за конкретните
увреждания, настъпили върху процесното МПС.
3
Съдът, след като съобрази представената въззивна жалба и отговора към
нея, както и постановеното решение на Районен съд - Петрич, установява
следното:
Въззивната жалба на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: * е представена в
законоустановения срок, предвиден в разпоредбата на чл. 259, ал. 1 ГПК,
доколкото съобщение за изготвяне на акта на първата инстанция е връчен на
02.12.2024 г., а жалбата е изпратено чрез куриерска услуга на 13.12.2024 г.
Същата изхожда от активно легитимирана страна, съдържа всички
задължителни реквизити по смисъла на чл. 260 ГПК, придружена е и от
документ за платена държавна такса за въззивно обжалване. Ето защо са
налице всички процесуални предпоставки за насрочване на делото в открито
съдебно заседание с участието на страните.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА настоящото производство в открито съдебно заседание на
11.03.2025 г. от 09:45 ч., за която дата и час да се уведомят страните.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО е окончателно.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
4