Р Е Ш Е Н И Е
№
………………/…………………….06.2018
год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две
хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА
СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КОНСТАНТИН И.
МАЯ НЕДКОВА
при
участието на секретаря ГАБРИЕЛА Д., сложи за разглеждане в. гр. дело № 625 по
описа на съда за 2018 год, докладвано
от съдията К. И. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.И.Т.
и Ж.Г.Т., двамата от гр. Варна, подадена чрез
процесуален представител срещу Решение №
115/11.01.2018 год., постановено по гр. дело № 6615/2017 год. по описа на
РС-Варна, с което са уважени предявени от Д.Д.Г., Д.Д. Н., С.И.Т., Н.И.С. и Т.Д.Д.,*** срещу ответниците (настоящи въззивници) П.И.Т.
и Ж.Г.Т., двамата от гр. Варна активно и
пасивно субективно съединени искове по чл. 108 ЗС, като е прието за устновено в
по отношение на ответниците П.И.Т. и Ж.Г.Т., че ищците Д.Д.Г., Д.Д. Н., С.И.Т., Н.И.С. и Т.Д.Д.,*** са собственици на недвижим
имот с планоснимачен № 49.162 по Плана на новообразуваните имоти на местност „Ментеше“ (земеделски земи), гр. Аксаково, код по
ЕКАТТЕ: 00182, община Аксаково, одобрен със заповед № РД-10-7706-269 от
20.09.2010г. на Областния управител на област с административен
център гр. Варна, с площ от 1000 кв. м., при подробно описани в решението граници и ответниците П.И.Т.
и Ж.Г.Т. са осъдени да предадат на ищците Д.Д.Г., Д.Д. Н.,
С.И.Т., Н.И.С. и Т.Д.Д.,***, на основание чл.
108 ЗС, владението върху гореописания имот.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Неправилен е изводът на първоинстанционният съд, че Решение
№ 13248/09.06.1997 год. на
ПК – Аксаково има конститутивен ефект, като не е съобразено, че в
решението липсва надлежна индивидуализация на имота, липсват предходни планове,
по който имотът да е индивидуализиран (с номер, площ и съседи), а ПКП на
местността е приет 11 години по–късно, обстоятелство установено от заключението
на СТЕ, изслушано в първата инстанция. При това положение и в съответствие с
трайно установената практика на ВКС на РБ относно ефекта на решенията на ПК, с
които се възстановява собствеността върху имоти, попадащи в терени по § 4 ПЗП
на ЗСПЗЗ, се налага извода, че Решението №
13248/09.06.1997 год. на ПК – Аксаково, с което ищците се легитимират като собственици на
процесния имот, не се ползва с конститутивен ефект, съответно не легитимира
ищците като собственици на процесния
имот.
Отправено е искане за отмяна на
решението и за постановяване на друго, с което исковете на ищците да бъдат
отхвърлени, ведно с присъждане на сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор насрещните страни –
ищците (настоящи въззиваеми) Д.Д.Г., Д.Д. Н., С.И.Т., Н.И.С. и Т.Д.Д.,***, чрез процесуален представител, оспорват жалбата,
считат атакуваното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено.
В съдебно заседание въззивниците
чрез процесуален представител поддържат жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемите
оспорват жалбата, считат решението за правилно и настояват да бъде потвърдено,
претендират присъждане на сторените разноски.
Съдът
съобрази следното:
Предявени са в условията на активно и субективно съединяване искове с
правно основание чл. 108 ЗС.
В
исковата си молба ищците Д.Д.Г. ЕГН **********, с адрес
***; Д.Д. Н. ЕГН **********, с адрес ***; С.И.Т. ЕГН **********, с адрес ***; Н.И.С. ЕГН **********, с
адрес *** и Т.Д.Д. ЕГН **********, с адрес ***, чрез процесуален представител адв. Р.Д.
***, навеждат
следните твърдения:
Наследници
са по закон на С.Т. ***, починал на 17.08.1967 год.
С Решение № 13248/09.06.1997г.
на Поземлена комисия Аксаково,
на ищците, в качеството им на наследници по
закон на С.Т. С., е възстановено правото на собственост върху земеделски имот, притежаван
приживе от техния наследодател – нива с площ от 3, 7 дка в местност „Зад Ментешето“ в землището
на с. Аксаково.
По одобрения план на новообразуваните имоти (ПНИ) и по помощния план на старите имотни граници (неразделна част от ПНИ) имотът на ищците е идентифициран
като поземлен имот № 20
по помощния план към ПНИ на с.о. „Ментеше“ – землище Аксаково. По одобреният ПНИ имотът на
ищците включва НПИ 480, който се отрежда за тях, както и имоти с пл.
номера 153, 160, 162 и 305, които се отреждат за
платили цената на земята ползватели или за техни
правоприемници. Със Заповед № 371/25.05.2011 год. на Кмета на община
Аксаково, издадена на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, е признато на
ответника П.И.Т. (в брак с ответницата Ж.Г.Т.) право да придобие собствеността
върху новообразуван имот с пл. № 49.162 по ПНИ за местност „Ментеше“, землище
гр. Аксаково, с площ от 1000 кв. м., като в самата заповед е признато и
отразено, че новообразуваният имот с пл. № 49.162 е част от бившия имот с пл.
20 по помощния план към ПНИ, който имот е собственост на наследниците на С.Т. С.,
т. е., на ищците, възстановен им с решението на ПК-Аксаково № 13248/09.06.1997
год. Твърдят, че са очаквали този имот да бъде отреден за тях, а не за
ответника П. Т., тъй като същият няма права върху имот с пл. № 49.162, които да
са им противопоставими. Навеждат още, че Решението № 13248/09.06.1997 год. на
ПК – Аксаково е постановено преди изменението на ЗСПЗЗ с ДВ, бр. 68/1999 год., с което е установено двуфазно
производство за реституция на земеделски
земи, попадащи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради
което и решението има пряко конститутивно действие. Твърдят също, че процесният имот не е
индивидуализиран с решението на ПК – Аксаково
с номер по кадастрален план,
за местност „Ментеше“ няма изработени кадастрални
планове, предхождащи ПНИ и ПКП.
До одобряването на
ПНИ частта от реституирания на ищците недвижим имот, посочена като НПИ № 162, не е била индивидуализирана като част от възстановения на ищците имот (респ. не е била обособена като конкретен поземлен имот, като конкретен
обект на правото на собственост). Индивидуализацията на възстановения на ищците имот е извършена с
одобряването на ПНИ на местност „Ментеше“, гр. Аксаково със Заповед № РД-10-7706-269/20.09.2010 год. и следователно от този
момент е възстановено и правото на собственост на ищците върху
процесния имот с пл. № 49.162,
съставляващ част от имот с пл. № 20
по помощния план. По същите съображения за тази част от имот с пл. № 20 по
помощния план, съставляваща процесния имот 49.162 по ПНИ, в полза на
ответниците не е могла да тече давност до одобряването със Заповед
№ РД-10-7706-269/20.09.2010 год. на Областния
управител на област с адм. център гр. Варна на плана на новообразуваните имоти
за местност „Ментеше“ гр. Аксаково, Варненска област. Тези съображения ищците
излагат в случай, че ответниците наведат възражение за придобивна давност. Твърдят
още, че ответниците П.И.Т. и Ж.Г.Т. владеят процесния имот без основание, което да е
противопоставимо на ищците.
В
съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищците Д.Д.Г., Д.Д. Н., С.И.Т., Н.И.С. и Т.Д.Д.,*** са собственици на недвижим имот, представляващ
поземлен имот с планоснимачен № 49.162 по Плана на
новообразуваните имоти
на местност „Ментеше“ (земеделски
земи), гр. Аксаково, код по
ЕКАТТЕ: 00182, община Аксаково, одобрен със заповед № РД-10-7706-269 от
20.09.2010г. на Областния
управител на област с административен център гр. Варна,
с площ от 1000 кв. м.,
при граници: поземлени имоти с № № 49.161; 49.483; 49.305; 49.405 и 49.443 по ПНИ и да бъдат осъдени ответниците П.И.Т.
и Ж.Г.Т., двамата от гр. Варна да предадат на ищците владението
върху гореописания имот, на основание чл. 108 ЗС. Претендират и присъждане на
сторените разноски.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл .131 ГПК чрез процесуален представител,
ответниците П. и Ж. Тоневи оспорват иска. Считат, че е неоснователен. Не
оспорват, че са във владение на процесния имот, не оспорват също, че постройка
в имота не е имало нито към 01.03.1991 год., нито понастоящем. Оспорват
активната материалноправна легитимация на ищците. Решението
№ 13248/09.06.1997г.
на Поземлена комисия Аксаково не ги легитимира
като собственици на процесния имот, тъй като общият им наследодател не е бил негов собственик, а също
и поради това, че решението на
ПК-Аксаково не е валиден административен акт, тъй като в
него липсва надлежна индивидуализация на имота върху който се възстановява правото на собственост в
стари реални граници.
Твърдят
още, че са владели имота непрекъснато и несмущавано
от предоставянето му за ползване през 1990 год. до предявяване на настоящия иск, поради
което са го придобили по давност въз основа на давностно
владение за времето от 22.11.1997 год. до предявяване на иска за собственост на
22.05.2017 год. В евентуалност навеждат, че са придобили собствеността върху
имота по кратката давност, считано от влизане в сила на ПНИ за местността, в
която попада процесния имот, която към датата на предявяване на иска е изтекла.
Настояват за отхвърляне
на иска и за присъждане на сторените разноски.
В съдебно заседание
ищците, чрез процесуален представител, поддържат иска.
В съдебно заседание
ответниците чрез процесуален представител оспорват иска, поддържат отговора на
исковата молба.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Ищците
са наследници по закон на С.Т. С., роден на
15.12.18979 год., б. ж. на гр. Варна, починал на 17.08.1967 год.,
видно от удостоверение за наследници № 1042/10.08.2016 год., издадено от община
Варна.
С решение № 13248/09.06.1997г. на
Поземлена комисия – общ. Аксаково, постановено по преписка по заявление с вх. №
566А/20.05.1997 год., на наследниците на
С.Т. С. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) реални
граници върху нива от 3, 700 дка, находяща се в терен по параграф 4 на село
Аксаково в местността „Зад Ментешето“, заявен с пореден № 1 от заявлението и установен
с делбен протокол от 1932 год. В
решението е посочено, че имотът се възстановява по разпоредбите на §4 от ЗСПЗЗ.
С решение от 05.05.1997 год., постановено по адм. Дело №
924/1996 год. по описа на ОС-Варна, е отменен отказа на Кмета на община
Аксаково да признае права по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на П.И. *** по отношение на
ползваната от Т. по силата на 26 ПМС земеделска земя от 1000 кв. м., находяща
се в местност „Ментешето“, землище на с. Аксаково, при граници: М.С.Т., Г.Д.и
път; опредЕ.е оценката на имота и кметът на Община Аксаково е задължен в месечен
срок от влизане на решението в сила да изпълни по отношение на П.И.Т.
процедурата по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за закупуване на имота.
Видно от Удостоверение № 3126/03.09.199 год., изд. от община Аксаково, П.И.
*** е придобил право и е изкупил предоставеното му по ПМС място в местност
„Ментишето“ в землището на с. Аксаково.
На 25.05.2011 г. кметът на община Аксаково е издал заповед №
371/25.05.2011г., с която на основание § 4к, ал.7, във връзка с § 4з, ал. 1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е признал на ответника П.И.Т. правото да
придобие собствеността върху земеделска земя, представляваща имот с пл. №
49.162 с площ от 1000 кв. м. по плана на новообразуваните имоти за местност
„Ментеше“, землище гр.Аксаково, общ.Аксаково, обл. Варна. В заповедта е
посочено, че новообразуваният имот с пл. № 49,162 е част от бивш имот с пл. №
20 по помощния план към ПНИ, който е собственост на наследниците на С.Т. С..
На 27.04.2012 г. е съставен
протокол за въвод във владение на новообразуван имот, за това, че въз основа на
влязла в сила Заповед № 371/25.05.2011г. на кмета на община Аксаково П.И.Т. е
въведен във владение като собственик на имот с пл. № 49.162 с площ от 1000 кв. м.
по влезлият в сила план на новообразуваните имот, одобрен със заповед №
РД-10-7706-269 от 20.09.2010г. на Областен управител на област Варна.
На 10.05.2012 г.
ответниците са се снабдили в нотариален акт за собственост № 188, том I, рег.№ 1751 по нот. Дело № 79 от
2012г. по описа на нотариус Е.Д.с рег. № 190, с район на действие района на
Районен съд гр.Варна, с който са признати за собственици на процесния недвижим
имот.
От удостоверение №
АУ049249ВН/05.06.2017 год., изд. от община Варна е видно, че ответникът П.И.Т.
е сключил граждански брак с Ж.Г.Т. на 23.10.1977г.
От заключението на съдебно-техническата експертиза от 15.11.2017 год.,
неоспорена от страните, кредитирана от съда като обективна и безпристрастна и
от изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява следното: ПНИ
по отношение на имот № 49.162 е одобрен със Заповед №
РД-10-7706-269/20.09.2010г. на Областен управител на област с административен
център гр. Варна, като няма данни заповедта да е обжалвана в тази част, т. е.,
в частта й по отношение на НПИ с пл. № 49.162. Първият план, изработен за
местност „Ментеше“, землище Аксаково, община Аксаково е кадастралният план към
ПКП, приети с протокол от комисия през 2008 год. При изработване на помощния
кадастрален план на местността границите на притежаваните преди кооперирането
имоти били установени въз основа на аероснимки от 1942 год. и анкети от 2008 год.
По ПКП на м. „Ментеше“, общ. Аксаково, стар имот № 20 е с площ от 4003 кв. м. и
в регистъра към ПКП е записан на С.Т. С.. По КП на ползвателите имот пл. № 162
с площ от 816 кв. м. е записан на П.И.Т..*** процесният имот № 162 е с площ от
1000 кв. м. и е записан на П.И.Т.. Вещото лице посочва, че процесният имот №
162 по ПНИ попада в стар имот № 20 по ПКП с пълната си площ, видно и от
комбинираната скица към заключението.
С протоколно определение от
23.10.2017г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване,
че от 22.11.1997 год. ответниците упражняват фактическа власт върху процесния
имот, както и че към 01.03.1991г. и към настоящия момент в имота няма изградена
постройка.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, като неизгодно за тях и е процесуално
допустима. По същество е неоснователна.
Съгласно чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи, без да има основание за това. За
да бъде уважен ревандикационния иск е необходимо да се установи кумулативната
наличност на три материалноправни предпоставки: 1) че ищецът е собственик на
имота, чието ревандикиране се претендира, на заявеното основание; 2) че имотът
се намира във владение или държане на ответника и 3) че ответникът владее или
държи имота без основание. В тежест на ищеца е да установи
първите две условия, а в тежест на ответника – че упражнява фактическа власт
върху имота на основание, което да е противопоставимо на ищеца.
Ищците са навели като твърдение за
придобивно основание наследяване и земеделска
реституция с решение № 13248/09.06.1997г.
на Поземлена комисия – общ. Аксаково, с което в качеството им на наследници на С.Т. С. им е възстановено
правото на собственост върху земеделски имот,
притежаван приживе от техния наследодател – нива с площ
от 3, 7 дка в местност „Зад
Ментешето“ в землището на с. Аксаково.
Решенията
на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1
от ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/99 г., имат конститутивно действие. В тези решения
възстановеният имот обикновено се индивидуализира чрез посочване на планоснимачен
номер по стар кадастрален план или по друг начин. В сравнително малък
брой случаи, възстановеният имот не е индивидуализиран и се поставя въпросът
какво е действието на тези решения. Трайно установената съдебна практика приема,
че само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният
имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по
същество представлява решение, с което само се признава правото на
възстановяване на собствеността. В тези случаи процедурата по възстановяването на
собствеността следва да приключи със заповед по § 4к, ал. 7
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Когато обаче в съдебно производство по
установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се
установи по недвусмислен начин кой точно е той, съдът e длъжен да зачете конститутивното действие на
постановеното решение на органа по поземлената собственост – в този смисъл е
Решение № 809/14.01.2011 год. по гр. дело № 1889/2009 год. на ВКС на РБ, Първо
г. о., ГК.
В случая
в решението на ПК–Аксаково няма други индивидуализиращи белези, освен че се
възстановява нива от 3, 7 дка в местност „Зад
Ментешето“ в землището на с. Аксаково, находяща
се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; към решението няма и скица. Но в настоящото исково производство е
установено, че това е имот с пл. № № 20 (стар) по ПКП и че е записан
на името на наследодателя на ищците в регистъра към ПКП
по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, изработен и приет през 2008 год., като част от одобрения през 2010
год. ПНИ, което е достатъчно да
бъде прието, че решението на ПК за възстановяване на собствеността има
конститутивно действие, макар имотът да е индивидуализиран по–късно с помощния
план. Установено е също, че процесният
имот – новообразуван поземлен имот с пл. № 49.162 по ПНИ – попада
с цялата си площ в имот с пл. № № 20 (стар) по ПКП.
По тези
съображения съставът приема, че Решението № 13248/09.06.1997г.
на Поземлена комисия – общ. Аксаково се ползва с конститутивен ефект и
легитимира ищците като собственици на процесния
имот – новообразуван поземлен имот с пл. № 49.162 по ПНИ.
Наведените от ответниците възражения относно липсата на предпоставките
по чл. 10 ЗСПЗЗ по отношение на праводателя на ищците, а именно, че не
е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, не могат да бъдат слушани в настоящото производство.
Според Тълкувателно решение № 9/2012 г. на ОСГК на ВКС на РБ, ответникът
по иск за собственост, основан на земеделска реституция, който противопоставя
върху имота права по §4а или §4б ПЗР на ЗСПЗЗ, може да се брани с възражения за
материална незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие (ОСЗ, ОСЗГ, ПК), от което черпи права
ищецът, но само във връзка със своите противопоставими права – че собствеността
неправилно е възстановена при наличието на право на изкупуване по §4а или §4б
ПЗР на ЗСПЗЗ, което е упражнено в законните срокове. Той не
може да възразява, че лицето, на което е възстановено правото на собственост,
респ. неговият наследодател, не е бил
собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС, или че възстановеният
имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията.
В случая
по отношение на процесния НПИ с пл. № 49.162 по ПНИ ответниците дори и не
твърдят упражнено право на изкупуване.
Даже и
да се приеме обаче, че ответниците се позовават на упражнено право на
изкупуване на имота по реда и условията на § 4б, ал.1 ПЗР на ЗСПЗЗ (с оглед
представените от тях доказателства – Решението от 05.05.1997
год., постановено по адм. Дело №
924/1996 год. по описа на ОС-Варна; Удостоверението № 3126/03.09.199 год.,
изд. от община Аксаково, съгласно което ответникът П.И.
*** е изкупил предоставеното му по ПМС място в местност „Ментишето“ в землището
на с. Аксаково; Заповедта № 371/25.05.2011г. на кмета на община Аксаково, с
която на основание § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ е
наредено ответникът П.Т. да придобие собствеността върху земеделска
земя, представляваща имот с пл. № 49.162 с площ от 1000 кв.
м. по плана на новообразуваните имоти за местност
„Ментеше“, землище гр.Аксаково, общ.Аксаково, обл. Варна; к. н. а. № 188/10.05.2012 год.,
том І, рег. № 1751, дело № 79/2012 год. на нотариус № 190, с район на действие
района на РС-Варна), съдът намира, че възражението им е неоснователно. Предпоставките
за придобиване на имота по реда на § 4б, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ не са налице,
доколкото предоставения за ползване имот е на по- малко от 30 км. от гр. Варна
(град с население над 300 хиляди жители) и попада в обхвата на забраната
по § 4б, ал. 1, изр. трето от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Поради
изложеното съдът приема, че легитимиращият ефект на Решението № 13248/09.06.1997г.
на Поземлена комисия – общ. Аксаково не е оборен и ищците се легитимират като собственици на имот с пл. № 20 (стар) по ПКП на местност „Ментеше“, землище гр. Аксаково, в който с цялата си площ
попада и процесния имот – новообразуван поземлен имот с
пл. № 49.162 по
ПНИ, въз основа на земеделска реституция, извършена с цитираното решение на
административния орган по поземлената собственост.
Т. е.,
налице е първата предпоставка на иска по чл. 108 ЗС.
Не е
спорно по делото, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесния
имот – новообразуван поземлен имот с
пл. № 49.162 по
ПНИ, поради което е налице и втората предпоставка на иска по чл. 108 ЗС.
Горното
налага да се изследват възраженията на ответниците за придобиването на спорния
имот по давност.
Възражението е неоснователно.
За да се придобие право на собственост по
давностно владение, позоваващият се на него (в
случая ответниците)
следва да установят чрез главно и пълно доказване наличието на всички елементи
на фактическия състав на чл. 79,
ал. 1 ЗС.
Според чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, ДВ, бр. 107/18.11.1997 год.,
изтеклата придобивна давност върху имоти, собствеността върху които се
възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ, не се зачита от влизане в сила на тази разпоредба
(разпоредбата е в сила от 22.11.1997 год., три дни след обнародването й в
Държавен вестник), започва да тече нова давност. Без значение
за приложението на тази забрана е дали имотът има земеделски характер към
настоящия момент. Достатъчно е имотът да подлежи на земеделска
реституция, т. е., да е бил земеделска земя към
момента на кооперирането му или отнемането му по друг начин.
Спорен между страните е въпросът относно момента, от който в полза на
ответниците е започнала да тече придобивна давност, както и дали е приложима
общата 10-годишна давност или кратката по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Първоначалната редакция на чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.98/97г./
гласи, че поземлената комисия се произнася с решение за възстановяване правото
на собственост на граждани върху земеделски земи при условията на §4 – 4л, в
срок до 31.01.1998г. Този срок отпада в редакцията на текста, въведена с ДВ
бр.88/98г. Същественото изменение на разпоредбата обаче е извършено с ДВ
бр.68/99г. Според него ОСЗ (ПК, ОСЗГ) постановява решение за признаване правото
на собственост при условията на §4 – 4л; в решението се описват размерът и
местността, в която са се намирали земите. От своя страна в действащата към
този момент редакция на §4к ПЗР на ЗСПЗЗ е предвидено, че възстановяването на
земите в терени по §4, съответно – придобиването на правото на собственост
върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, към
която се прилага скица на имота.
От тази законодателна
уредба следва, че решенията на поземлените комисии, сега ОСЗ, с които се
възстановяват земи в терени по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно действие,
ако са издадени преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ / ДВ бр.68 от
30.07.99г./. Тези решения възстановяват правото на собственост в реални
граници, които следва да бъдат определени в решението.
Решението, с което ищците се
легитимират като собственици на процесния имот, е поставено преди изменението на чл.14,
ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, т. е., по време,
когато производството по възстановяване на земеделски земи в стари реални
граници е еднофазно, поради което и решението на
административния орган по поземлената
собственост е приключващият
реституцията акт, без да е необходимо издаването на
заповед по §4к ал.7 ЗСПЗЗ. Съгласно установената съдебна практика, постановеното преди 30.07.1999 год. решение ще има конститутивен
ефект само ако в него възстановеният имот е надлежно индивидуализиран по стар
или действащ план. В същото време следва да се държи сметка и за това от кой момент настъпва
конститутивния ефект – към датата на влизането му в сила или в по-късен момент,
когато възстановеният имот е индивидуализиран като конкретна вещ, обект на
правото на собственост в плана по чл. 28
ал. 4 ППЗСПЗЗ. Тази разпоредба, действаща към дата на издаване на процесното
решение на ПК предвижда, че границите на имотите, правото на собственост върху
които се възстановява по реда на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ или се придобива по
реда на § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ се определят едва с плана на новообразуваните имоти (ПНИ).
Именно с този план се определя точното местоположение и форма на тези имоти,
отразявайки придобитите от ползвателите, респ. от бившите собственици права
при съобразяване ограниченията и възможностите по §4з ЗСПЗЗ. Едва след влизане
в сила на ПНИ и индивидуализация на имота на ищците е възможно в полза на ответниците да
започне да тече придобивна давност, с оглед принципа, че давност не тече срещу
този, който не може да защити правата си по исков ред – в този смисъл е и
съдебната практика в редица решения на ВКС на РБ – Решение № 204/15.07.2011
год. по гр. дело № 99/2011
год. на Второ г. о. на ВКС; Решение № 112/05.03.2010
год. по гр. дело № 981/2009
год. на Второ г. о. на ВКС; Решение № 469/21.05.2009
год. по гр. дело № 905/2009
год. на Първо г. о. на ВКС; Решение № 61/14.02.2012
год. по гр. дело № 562/2011
год на Второ г. о. на ВКС и др. В случая основание
за прилагането на кратката 5-годишна придобивна давност по отношение владението
на ответниците няма, доколкото
Заповедта по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена в полза на ответника П.Т., не е
от категорията актове по чл. 70, ал. 2 ЗС.
От
влизане в сила на ПНИ от дата 23.10.2010 год. (Заповед
№ РД-10-7706-269/20.09.2010г. на Областен управител на
област с административен център гр. Варна за одобряване на ПНИ е обнародвана в ДВ, бр. 79/08.10.2010 год., установено е, че не е обжалвана в
частта й относно НПИ № 49.162 и с изтичането на четиринадесетдневния срок,
установен в § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ, същата е влязла в сила в частта й относно
процесния имот) до предявяване на иска на 22.05.2017 год. не е изтекъл предвидения в закона десетгодишен давностен срок.
По тези съображения възражението на
ответниците за придобиването на имота по давност е неоснователно.
Предвид изложеното ответниците
осъществяват фактическа власт върху спорния имот, без основание по смисъла на
чл. 108 ЗС, което да е противопоставимо на ищците.
В обобщение исковете на ищците са основателни и подлежат
на уважаване.
Първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този
изход на делото разноски на въззивниците не се присъждат.
Предвид
изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в полза на въззиваемия
Д.Д.Г. следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 400
лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
115/11.01.2018 год., постановено по гр. дело № 6615/2017 год. по описа на
РС-Варна;
ОСЪЖДА П.И.Т.
ЕГН ********** и Ж.Г.Т. ЕГН **********,
двамата с адрес гр.Варна, ж. к.
„Владислав Варненчик“, бл. 306, вх. 11,
ап. 180
да заплатят на Д.Д.Г.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 400 лева
(четиристотин лева) – разноски за настоящата инстанция, съставляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд на РБ,
при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове:1.
2.