№ 681
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря К.Р.и участието на прокурор БОЙКА
ЛУЛЧЕВА, като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 348 по описа на съда
за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава десета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Ф.И.Ш., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адвокат Г.Б., против Решение № 1980 от 21.10.2022 г.,
постановено по АНД № 3118/2022 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХX н. с.,
с което е потвърдено наказателно постановление № 22-0329-000246 от 10.05.2022
г., издадено от Д.С.С., на длъжност ***РУ в ОД на МВР – гр. Пловдив, РУ – Раковски, с което на
касатора, на основание чл.174 ал.1 т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движението
по пътищата, както и, на основание чл.183 ал.1 т.1
предл.1,2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100
ал.1 т.1 от с. з.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е
постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че от
събраните по делото доказателства не е установено по безспорен начин, че
наказаното лице не се е явило в определения срок за даване на кръвна проба,
както и, че не са обсъдени възраженията на жалбоподателя и представените в тази
насока доказателства, че на същия са предписани медицински лекарства, които
е приемал и как приемът на тези
лекарства е дал отражение върху установеното с техническото средство количество
алкохол. Твърди,че неправилно не е зачетена дадената кръвна проба, като се
позовава и на погрешното посочване на часа в самото НП и в талона за медицнско
изследване. Иска се отмяна на оспореното решение, респ. отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв. Б., който поддържа жалбата и излага подробни доводи за нейната
основателност.
Ответникът по касационната жалба – РУ-Раковски при ОД на
МВР-Пловдив, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище
по основателността на жалбата.
Контролиращата страна, чрез участвалия по делото
прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив е на становище, че жалбата е
неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.
Съдът, като взе предвид релевираните с жалбата
касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК и тези, за които следи служебно на основание чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.348 и чл.354 от НПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН и от надлежна страна, която има
право и интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Районният съд е бил сезиран с жалба против наказателно
постановление, издадено въз основа на АУАН серия GA бланков № 618521 от 01.04.2022 г.
съставен срещу Ф.И.Ш., за това, че на 01.04.2022 г., около 00:35 часа, в гр. Раковски,
на ул. "Сопот" кръстовище с ул. „Река Срнебра“, посока ул. „Симеон
първи“, управлява лек автомобил "Мерцедес 300 ГД" с рег. ***, с
концентрация на алкохол от 0.87 промила в издишания въздух, измерен с
техническо средство – "Алкотест 7510" с фабричен номер "ARРM-0724".
Издаден е и му е връчен талон за медицинско изследване
№ 089654, в който било указано, че касаторът следва да се яви до 45 минути на 01.04.2022
г. (до 01:55 ) във ФСМП – гр. Раковски, за да даде кръвна проба, от което си
право последният се е възползвал, но се е явил в центъра в 02:03 ч., като
кръвната проба е взета в 02:05 ч., т.е. с 8 минути закъснение. Установено било
също така, че по време на проверката лицето не носи свидетелство за управление
на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната
категория.
Въззивният съд е приел за доказано описаното от
фактическа страна в АУАН и НП нарушение, а именно, че на 01.04.2022 г., около
00:35 часа, в гр. Раковски, на ул. "Сопот" кръстовище с ул. „Река
Срнебра“, посока ул. „Симеон първи“, управлява лек автомобил "Мерцедес 300
ГД" с рег. ***, с концентрация на алкохол от 0.87 промила в издишания
въздух, измерен с техническо средство – "Алкотест 7510" с фабричен
номер "ARРM-0724", с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда, а именно – с концентрация на алкохол в кръвта 0.87 на хиляда, като,
предвид установеното закъснение за даване на кръв в центъра за спешна помощ, за
меродавен, от страна на въззивната инстанция е приет резултатът от техническото
средство, което, от своя страна обуславя съставомерност по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП от обективна и субективна страна.
Съдът приел фактическата обстановка за установена въз основа на събраните по
делото доказателства показанията на разпитаните свидетели, както и писмените
доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, като е изложил изключително подробни мотиви в тази
насока. Затова е потвърдил изцяло атакуваното НП. Въззивният съд е изложил и
мотиви, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. При липса на процесуални нарушения съдът намерил, че
правилно е приложен и материалният закон и лицето е осъществило състава на
вмененото му нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Аналогични са изводите на съда
и по отношение второто нарушение – водач, който не носи определените документи
– свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното МПС, се наказва с глоба в
размер на 10.00 лв. При изложени съображения относно вида и размера на
наказанието НП е преценено като законосъобразно издадено с въззивното решение
относно размера на наложените санкции.
Решението на първоинстанционният съд е правилно.
В съответствие с обстоятелствата по делото и
приложимия материален закон нарушението е квалифицирано и санкционирано по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Правилни са изводите на въззивния съд за материалната
законосъобразност на НП, както и за съставомерност на извършеното от касатора,
за правилната му квалификация на наложени административни наказания,
съответствие на посочената като нарушена разпоредба с описаната фактическа
обстановка.
Наложените на Ш. административни наказания
законосъобразно са определени в изрично посочените в чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП фиксирани размери, поради което
пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно
превозно средство да го управлява под въздействието на алкохол. Нормата на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП предвижда санкция за водач, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0.8 на хиляда до 1.2 на
хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Следователно,
законът определя, че водачът на превозно средство не е в състояние да го
управлява, ако концентрацията на алкохол в кръвта му е над 0.8 промила.
От съществено значение в настоящия случай за
съставомерността на деянието по чл.174 от ЗДвП е да се установи дали по делото е доказано
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 промила.
Проверката с техническо средство и медицинското и химическо изследване и
изследване за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества са
различни алтернативни възможности, които контролиращият орган следва да
предостави на проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали управлява
превозното средство с или без концентрация на алкохол в кръвта.
Съгласно чл.174 ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява употребата на алкохол,
се определя от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието. Съгласно чл.2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства (Наредба № 30/2001 г.), когато от водача е взета некачествена проба или се
оспорват показанията на техническото средство, употребата на алкохол или друго
упойващо вещество се установява с лабораторно изследване.
Съгласно чл.6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата
на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при съставянето на акт
за установяване на административно нарушение за установена с техническо
средство концентрация на алкохол над 0.5 на хиляда и при попълването на
протокола по чл.5 ал.2 за установяване на наркотични вещества или техни аналози
контролният орган попълва и талон за изследване по чл.4 ал.3 в три екземпляра,
като първият се предоставя на водача, вторият се прилага към акта, съответно
протокола, а третият остава за отчет.
Изрично е посочено, че, в случай, че не приема
показанията на техническото средство за установяване употребата на алкохол,
лицето избира дали установяването да се извърши с доказателствен анализатор,
или с медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.
При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото средство. Контролният орган отразява в
талона за изследване обстоятелствата по чл.3 ал.2 и връчва на лицето срещу
подпис талона за изследване, като вписва: мястото, където да се извърши
установяването; срока на явяването – до 45 минути, когато нарушението е
извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за
установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско
изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути – в останалите
случаи. Крайният срок за явяване на лицето се определя от контролния орган в
зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с
доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и
възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.
По делото към административната преписка са представени
писмени доказателства – талон за изследване от които е видно, че на 01.04.2022
г., в 00:39 ч. е извършена проба с техническо средство дрегер "Алкотест
7510" с фабричен номер "ARРM-0724", като е дадена възможност на
касатора да се яви в медицинско заведение до 45 минути.
Досежно възраженията на касатора за допуснати
неточности относно дата и часа на явяване и вземане на кръвната проба, следва
да се посочи, че безспорно е установено, че лицето не се е явило в рамките на
посочените в талона 45 минути в спешния център в гр. Раковски, т. е. в 01:55 ч.,
а се е явило в 02:03 ч., поради което и съгласно разпоредбата на чл.6 ал.9 от
Наредба № 1/19.07.2017 г.за реда за установяване концентрацията на алкохол в
кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози, според
която, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техните аналози се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или
на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при
неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване. В
случая Ш. се е явил след указания в талона час, поради което меродавен остава
резултатът от техническото средство. В случая, горните обстоятелства се
подкрепят от събраните в хода на съдебното производство доказателства, а
именно: - разпечатката от ЦСМП , карта № 18598, издадена от ЦСМП – Раковски за
пациент Ф.Ш., извадка от дневника, които се явяват официални документи,
надлежно оформени от съответните медицински лица.
Продължителността на закъснението за даване на
кръвната проба е без значение за приложимостта на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1
от 19.07.2017 година. Според императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. вземането на кръв и урина за изследване за алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, както е посочено и по - горе се
извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност
на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за изследване в посочения
срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините за забавянето
и часа на вземането. От анализа на цитираната правна норма се налага извод, че
невъзможността за предоставяне на проба в указания в талона за медицинско
изследване срок следва да е по обективни причини, които трябва да бъдат
отразени от медицинския специалист в съставения протокол, отразяващ резултатите
от извършеното изследване. В случая от събраните по делото доказателства не се
установяват такива обективни причини. Напротив, от събраните в хода на
производството писмени и гласни доказателства се установява, че на
жалбоподателят е даден съобразен с предвиденият в нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срок от 45 минути за явяване в мястото за
извършване на изследването. В чл. 15 от Наредбата е предвидена хипотеза, в
която да се вземе кръв след определеното време, но само при наличието на
обективна невъзможност да се вземе навреме. По делото обаче не се установиха
обстоятелства, които да са препятствали жалбоподателят да се яви в медицинското
заведение, в указания срок. След като не е бил съгласен с показанията на
техническото средство жалбоподателят е бил длъжен да положи необходимата грижа
да се яви навреме, за да обори с изследване оспорените от него показания.
Следва да се посочи, че пред районния
съд, а и пред настоящата инстанция не се ангажират доказателства, опровергаващи
констатациите на административнонаказващия орган. В тази връзка, предвид
събраните по делото доказателства, се налага изводът, до който е достигнал и
районният съд, че в случая по безспорен начин е установено извършването на
нарушенията, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Наведените в касационната жалба доводи са
неоснователни. Настоящата инстанция намира, че районният съд е пристъпил към
решаване на делото след като е събрал всички необходими и относими
доказателства за установяване на правнорелевантните факти и обстоятелства по
спора. Описаната в решението фактическа обстановка районният съд е установил
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е
анализирал доказателствата поотделно и в съвкупност, като подробно е обосновал
изводите си. Направените от него заключения за достатъчно пълно фактическо
описание на нарушенията, правилната им правна квалификация и безспорното им
извършване от санкционираното лице са обосновани и правилни. Както АУАН, така и
наказателното постановление съдържат необходимите реквизити, респективно в тях
изчерпателно са описани всички релевантни обстоятелства, които са дали
възможност на касатора надлежно да упражни правото си на защита.
Що се отнася до възражението, че жалбоподателят е
приемал медикаменти по лекарско предписание и не е изследван въпросът как
същите са се отразили на лицето при приема им с алкохол, съдът намира за
необходимо да посочи следното: фактът, че към момента на възникването на
пътнотранспортния спор относно спазването на правилата за движение по ЗДвП
/около 00:35 ч. на 01.04.2022 г./, Ф.Ш. е управлявал лек автомобил „Мерцедес
300 ГД“ с рег. *** и, съответно, че е имал качеството на водач на МПС по
смисъла на § 6 т.25 от ДР на ЗДвП, се явява доказан не само въз основа на
свидетелските показания, но по същество не се отрича от жалбоподателя, видно от
изложеното във въззивната и касационната жалби, а се излагат доводи относно
нарушение административнопроизводствените правила. Отчетеното с направената в 00:39
ч. проба с техническо средство Дрегер "Алкотест 7510" с фабричен № ARPM-0724, 0.87 промила алкохол, еднозначно и категорично
сочи, че към момента на управление на МПС Ш. е бил под въздействието на
алкохол, в нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Дори да се приемат за достоверни
твърденията в жалбата пред настоящата инстанция, че последният е приемал
медикаменти по лекарско предписание, не може да се направи обоснован извод, че
именно употребата на лекарствата е довела до концентрация от 0.87 промила алкохол
в кръвта на жалбоподателя. Следва и да се отбележи, че употребата на лекарства,
с оглед здравословното състояние на касатора, нито е заявена пред полицейските
служители при извършване на проверката и съставянето на АУАН, нито е посочена
при освидетелстването на лицето от медицинските органи, видно от представените
медицински документи от ЦСМП. Всичко това, и при зачитане доказателствената
стойност на АУАН като официален свидетелстващ документ, срещу съдържанието на
който и описаните и удостоверени в него факти и обстоятелства Ш. не е направил
възражения, нито е подал писмени такива по реда на чл.44 ал.1 от ЗАНН, са дали
основание на въззивния съд да възприеме като действителна описаната в
наказателното постановление фактическа обстановка.
В случая от една страна всички релевантни за
съставомерността на деянието факти, които обуславят
административнонаказателната отговорност, се установяват от събраните в хода на
съдебното следствие писмени и гласни доказателства, а от друга - жалбоподателят
не е ангажирал надлежни доказателства в подкрепа на изложената защитна теза,
нито такива, опровергаващи фактическата обстановка, посочена в обстоятелствената
част на наказателното постановление.
По делото не са ангажирани доказателства, годни да
опровергаят изложените в АУАН фактически констатации, а оттам и наложеното
административно наказание.
Преценена е степента на обществена опасност на деянието,
поведението на дееца при неговото установяване и това становище на въззивния
съд не се явява в противоречие с принципа на съразмерност на нарушението и
наказанието за него. С така наложеното наказание се постига целта на
административното наказание, а именно да въздейства възпиращо върху дееца и
обществото.
При тези съображения, касационните оплаквания не
намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Районният съд
правилно е приложил закона, като е потвърдил наказателното постановление и не е
допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при
постановяването на обжалваното решение. Решението му е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното, Административен съд – Пловдив, ХХVI касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
1980 от 21.10.2022 г., постановено по АНД № 3118/2022 г. по описа на Районен
съд - Пловдив, ХX н. с.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.