Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на глава ХХІ НПК. С присъда № ... от ...2012г., постановена по НОХД № .../2011г., Горнооряховският районен съд е признал подсъдимият Н. Г. П. за виновен в това, че на 3...2010г. в гр. Л., в съучастие като съизвършител с Н. Х. П., употребил сила с цел да принуди орган на властта – Х. П. К. и А. Б. К. – служители на РУ „Полиция” Г. О., да пропуснат нещо по служба – да не извършат проверка на документите за самоличност и за управление на МПС на Н. В.П., поради което и на основание чл. 269 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК във вр. чл. 54 и чл. 36 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл. 66 НК изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда, ГОРС е признал за виновен и другият подсъдим по делото Н. Х. П. за това, че на ...2010г. в гр. Л., в съучастие като съизвършител с Н. Г. П., употребил сила с цел да принуди орган на властта – Х.П.К. и А.Б.К.– служители на РУ „Полиция” Г. Оряховица, да пропуснат нещо по служба – да не извършат проверка на документите за самоличност и за управление на МПС на Н. В.П., поради което и на основаниÕ чл. 269 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 НК във вр. чл. 54 и чл. 36 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, като на основание чл. 66 НК изпълнението на така определеното наказание е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Срещу така постановената присъда е подаден въззивен протест от прокурор в РП Г. О. и въззивна жалба от адв. Р. И. от ВТАК, защитник на подсъдимия Н. Х. П.. В протеста се прави оплакване срещу определения от съда размер на наказанието лишаване от свобода, който прокурора счита за несправедлив. Изтъква се, че всеки от подсъдимите е с изключително висока степен на обществена опасност, изводима от употреба на сила спрямо униформени полицейски служители, в присъствието на значителен брой очевидци, упоритост и безкритичност към извършеното, демонстрирана продължително време от двамата подсъдими. С оглед на изложеното се прави искане за изменение на първоинстанционната присъда и увеличаване размера на наложеното наказание на по две години и шест месеца лишаване от свобода за всеки от подсъдимите, като изпълнението на така определеното наказание бъде отложено за срок от по четири години. Във въззивната жалба на адв. И. по същество се правят оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния и на процесуалния закон. Сочи се, че събраните по делото доказателства са недостатъчни да обосноват извод за виновност. Възразява се срещу обстоятелството, че съдът не е уважил искането на защитата за прекратяване на делото, поради наличието на влязло в сила наказателно постановление за същото деяние съобразно чл. 289 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК. Моли се Окръжния съд да отмени изцяло обжалваната осъдителна присъда и да се постанови нова, оправдателна такава. В съдебно заседания защитникът на другия подсъдим Н. Г., в срока чл. 320 ал. 5 НПК, устно се присъединява към подадената въззивна жалба. Представителят на Окръжна прокуратура в пледоарията си заема позиция за наличието на съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните – незаконен състав, тъй като в постановяването на обжалвания първоинстанционен акт е участвал съдебен заседател, взел участие и при първоначалното разглеждане на делото в районния съд. Смята, че забраната на чл. 335 ал. 3 НПК /ред. ДВ бр. 93 от 2011г./ в случая не действа, тъй като новото процесуално нарушение /незаконен състав/ не е повторно, тъй като предишния път процесуалното нарушение се е изразявало в ограничаване правото на защита на подсъдимите. Отправя искане до ВТОС да отмени атакуваната присъда и да върне делото за ново разглеждане. Защитникът на подсъдимия Н. Х. поддържа жалбата и оспорва протеста. Доразвива изложените в жалбата си доводи за наличието на основания за прекратяване на наказателното производство по чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК, тъй като и двамата подсъдими са санкционирани по административен ред за същото деяние. В тази насока цитира практика на ЕСПЧ. Адв. Д. като защитник на другия подсъдим Н. Г. развива аргументи срещу становището на Окръжна прокуратура, че делото не следва да се връща на районния съд, поради допуснати съществени процесуални нарушения. По същество заема позиция за несъставомерност на деянието и желае от съда да признае подсъдимите за невинни. Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид направените оплаквания във въззивният протест и въззивната жалба, становищата на страните и като провери изцяло атакувания съдебен акт при условията на чл. 313 и чл. 314 НПК, приема за установено следното: Протестът и жалбата са подадени в срока по чл. 319 НПК, срещу подлежащ на инстанционна проверка съдебен акт, отговарят на изискванията за редовност, поради което същите се явяват процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество. Настоящото въззивно производство е второ по ред, след като с Решение №.../...2011г. по ВНОХД № .../2011г. на ВТОС е отменена Присъда № .../...2011г. по НОХД № .../2011г. на ГОРС, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В хода на извършената служебна проверка на ревизираната нова първоинстанционна присъда, въззивният съд намира, че и при повторното разглеждане на делото от първостепенния съд е допуснато нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на съществените, а именно – незаконен състав. Проверяваната присъда е постановена от незаконен състав, тъй като при постановяването й е участвал съдебен заседател, който е бил длъжен да се отведе от участие по делото на основание чл. 29 ал. 1 т. 1 б. „а” НПК. Според тази разпоредба не може да участва е състава на съда съдия или съдебен заседател, който е участвал в състава на съда, постановил присъдата или решението в първата, втората или касационната инстанции или при възобновяване на наказателното дело. От материалите е видно, че при първото разглеждане на делото в РС Г. О., протекло в четири съдебни заседание и при постановяване на присъдата като трети член на състава е участвал съдебния заседател Й. Д. След отмяна на тази присъда от въззивния съд и връщане на делото на друг състав на ГОРС, същият съдебен заседател /Й. Д./ е участвал при повторното разглеждане на делото в първата инстанция и при постановяване на присъдата, която е предмет на настоящата въззивна проверка. Този съдебен заседател след като е участвал при първото разглеждане на делото е бил длъжен сам да се отведе от участие в него. Участието му при повторното разглеждане на делото е довело до постановяване на първостепенен акт от незаконен състав, което е съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348 ал. 3 т. 3 НПК, от категорията на абсолютните. По правило то е достатъчно основание присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. След измененията на НПК с ДВ бр. 93 от 2011г. обаче, настоящата инстанция не разполага в пълен обем с правомощията си по чл. 334 НПК. По отношение на нея действа ограничението на чл. 335 ал. 3 НПК, съгласно което, когато повторно са допуснати съществени процесуални нарушения по чл. 348 ал. 3 НПК, които не могат да се отстранят от въззивния съд респ. са отстраними при новото разглеждане на делото, втората инстанция не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество. Видно от мотивите към проекта за ЗИД на НПК въвеждането на обсъжданата процесуална норма от законодателя е пряко следствие на принципа залегнат в глава II „Основни принципи” /чл. 22 ал. 1/ НПК за разглеждане и решаване на делата от съда в разумен срок. Целта е да се избегне за неразумно дълго и неопределено време отлагане приключването на наказателния процес с влязъл в сила съдебен акт. Това означава, че въпреки наличието на абсолютни процесуални нарушения, окръжния съд действащ като въззивна инстанция следва да се произнесе с акт по съществото на делото, стъпвайки на останалите си правомощия като втора инстанция и произнасяйки се по основателността на жалбата и протеста. По отношение на развитите от окръжна прокуратура доводи следва да се посочи, че според настоящият решаващ състав на окръжния съд разпоредбата на чл. 335 ал. 3 НПК не прави разграничение между абсолютните и относителните /оценъчните/ процесуални нарушения. За влизането й в действие е без значение е дали е допуснато абсолютно или относително съществено нарушение на процесуалните правила, дали то е същото или различно от предходното, стига да са налице останалите условия на чл. 335 ал. 2 НПК. Законодателят не е въвел изискване за идентичност и пълно тъждество между допуснатите съществени процесуални нарушения при първоначалното и новото разглеждане на делото. Не в такъв смисъл следва да се тълкува израза „когато са налице повторно условията на чл. 335 ал. 2 НПК”. Ако е искал да въплати в законовия текст идеята за идентичност на процесуалните нарушения, законодателят би използвал други изразни средства, чието граматическо значение е в такъв смисъл. В светлината на изложеното настоящият въззивен състав, изхождайки и от максимата „Строг закон, но закон”, при точно спазване смисъла на разпоредбата на чл. 335 ал. 3 НПК приема, че не следва и не може да върне делото за ново разглеждане, а трябва да го реши с акт по същество, доколкото такова е задължителното указание на закона. В тази връзка въззивната инстанция намира за установено от фактическа страна следното: Подсъдимите Н. Х. П. и Н. Г. П. са роднини по права линия – дядо и внук. Двамата са пълнолетни български граждани, с основано образование, не са осъждани за престъпления от общ характер и по отношение на тях са събрани положителни данни за личността. Двамата живеят в къща в гр. Л., ул. „В. Л.” № 57 като с тях живее и свидетелят Н. В.П., внук на първия и племенник на втория подсъдим. На ...2010 г. в гр. Л. свидетелите К. и К. – служители на РУП Г. се движели с патрулен автомобил по ул. „В. Л.”. Пред тях по улицата се движило четириколесно АТВ като свидетелите забелязали, че липсва задната му регистрационна табела. Водачът на това МПС – свид. Н. В.П. също видял патрулния автомобил, напуснал платното за движение и продължил да се движи по тротоара, който бил асфалтиран и отделен от пътя със затревена площ. Полицаите последвали АТВ-то, с включен светлинен и звуков сигнал, тъй като имало оплаквания от граждани за опасно движещи се АТВ-та в гр. Л., които застрашавали пешеходците и останалите участници в движението. Н. В.продължил да управлява АТВ -то по тротоара, докато не стигнал в близост до дома си на ул. „В. Л.” № 57, където спрял. Веднага до него, но на улицата, спрял полицейския автомобил. Водачът К. незабавно излязъл от автомобила и се приближил до Н. В, който бил с каска на главата. Последният слязъл от АТВ – то и махнал шлема си и чак тогава К. и К. видели, че водачът на МПС не е млад мъж, а момче с едро телосложение. К. поискал документи за самоличност на лицето, СУМПС и документи за регистрация на МПС. Н. В.видимо се смутил и не реагирал на разпореждането. В същото време от двора на къщата излязъл бързешком подс. Н. Г., който крещял по адрес на двамата полицаи „Какво правите там”, „Какво искаш ти, бе?” и „Не виждаш ли, че това е дете и аз съм му дал АТВ-то да покара”. К поискал и неговите документи за самоличност, но Г. не ги предоставил. Напротив започнал да блъска К. в гърдите и да вика на полицаите да оставят Н. В.и да се махат от там. Заплашил, че ще ги уволни, че няма да остави нещата така и че полицаите не знаели кои са те. К. отправил разпореждания към Г. да престане с отправянето на закани. Последният не преустановил действията си, а се мъчел да издърпа Н. В.вътре в къщата. К. застанал между двамата с лице към В, за да предотврати влизането му в къщата. Въпреки това, Г. продължавал с опитите си да го прибере като съпроводил тези си действия с нанасянето на удари в раменния пояс на К, който тогава бил с гръб към него. Свид. К. виждайки тези действия на Г. застанал между него и колегата си, за да попречи на подсъдимия да нанася последващи удари. В разгара на тези събития се появил другия подсъдим, който спрял автомобила си до къщата. Започнал да вика на полицаите „Какви сте вий” и „Махайте се оттук”. Н. Х. придружил думите си със физически действия, изразяващи се в блъскане по рамото и отместване на свид. К. Подс. Н. Х. също се опитал да издърпа в къщата свид. Н. В.като отмести полицейските служители. К. поискал документите за самоличност на Н. Х., но последният му отговорил „Никакъв документ няма да ти дам. Ще се обадя на някой от директорите в дирекцията в гр. В. Т. Не знаеш, кой съм”. Н. Х. същевременно продължавал да с опитите да избута К. от мястото му като категорично му заявил, че на него документи няма да му даде. С оглед действията и заканите отправени от подсъдимите Кунчев преценил, че следва да ги задържи. На мястото на инцидента вече се били събрали много хора, включително и близки на подсъдимите и на свид. Н. В., което допълнително усложнило обстановката. Поради това К. изискал съдействие от дежурния в РУП Г. Оряховица за изпращане на още един патрул. На място пристигнали полицаите В. и Б., които вече се намирали в гр. Л., с чиято помощ подсъдимите П. били отведени в полицията. В патрулния автомобил Н. Г. подновил заканите си спрямо свид. К. относно последствията които ще има за тях /полицаите/ заради това задържане. Едва в сградата на полицията, чрез информационните масиви на МВР, полицейските служители установили самоличността на свид. Н. В.и на двамата подсъдими. Малко по – късно неустановено по делото лице донесло документите на АТВ- то, установяващи неговия произход и собствеността му. За инцидента било образувано ДП, в хода на което по искане на Н. Х. са разпитани седем броя свидетели. Отделно от наказателното производство подсъдимите били санкционирани по административен ред по ЗДвП и по ЗМВР /чл. 270 ал. 1/, с влезли в сила понастоящем наказателни постановления. Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена след анализа на събраните по делото гласни доказателства –чрез показанията на свидетелите Х. К., А. К., В. В. и И. Б., вкл. и показанията им дадени пред друг състав на съда, прочетени по реда на чл. 281 ал. 1 НПК, както и частично чрез показанията на свидетелите М., Т., Х., Д., Б., Г., Д. и Н. В.П.. Наред с тези гласни доказателства, изложената фактическа обстановка се изяснява и от приетите на съдебното следствие писмените доказателства: актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления по чл. 270 ал. 1 ЗМВР, справки за съдимост, данни за личността, декларации за семейно и имуществено състояние и други. Показанията на полицейските служители К. и К., дадени при разпита им на съдебното следствие, са пряк източник на информация относно интересуващите процеса факти, доколкото са възпроизведени от свидетели – очевидци. Въз основа на тях съдът прави фактическите си констатации за времето, мястото, начина на осъществяване на процесното деяние, както и за неговото авторство. Същите са непротиворечиви, последователни, детайлни, взаимно допълващи се и спомагат за несъмненото установяване на гореописаните обстоятелства. Дадени са под страх от наказателна отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост. Показанията на обсъжданите свидетели изясняват с нужната степен на достоверност отделните елементи на деянието и дават основание на окръжния съд да приеме, че на инкриминираната дата Н. В.П. е управлявал АТВ без задна регистрационна табела и то по тротоара, което станало причина да бъде последван от полицейските служители със включен светлинен и звуков сигнал, както и за последващата полицейска проверка пред дома му. Чрез показанията на тези свидетели се установява последователността на инкриминираните действия извършени от двамата подсъдими, насочеността им да принудят полицейските служители да не извършат проверка по отношение на свид. Н. В.съпроводени с опитите им да приберат последния в дома му. Установява се още, че въпреки отправените разпореждания към подсъдимите да преустановят със заканите и заплахите си към полицаите, същите са продължили с арогантното си поведение. В нито една своя част показанията на тези свидетели не навлизат в такива противоречия, които да са основание за съда да ги изключи от доказателствените материали. Напротив в най - малки детайли се описват събитията от инкриминираната дата – действия и реплики на подсъдимите, местоположение на участниците и промяната му в хода на инцидента. Косвено за възникналия конфликт и за действията на подсъдимите свидетелстват и другите полицейски служители В. и Б. В показанията им се съдържат производни гласни доказателства, които в настоящият случай служат за проверка на първичните такива, съдържащите в показанията на К. и К. Чрез тях се потвърждава, че е имало скандал между подсъдимите и полицаите по повод на управление на АТВ, както и че е било налице агресивно поведение по отношение на К. и К. /показания на свид. В. дадени по НОХД .../2011г. на ГОРС/. Съдът не кредитира показанията на свид. Н. В., че не е управлявал АТВ – то, че е бил дърпан от полицаите и че подс. Н. Г. не е удрял полицейски служител. На първо място този свидетел е очевидно заинтересован от изхода на делото, доколкото е в близки родствени отношения с двамата подсъдими. В тази си част показанията му са тенденциозни, предубедени и с част от тях се прикрива собственото му противоправно поведение. На следващо място показанията на Н. В.в обсъжданите части пряко се конфронтират с показания на свидетелите К. и К. приети от съда за безспорни, поради което настоящият състав намира същите за недостоверни. В показанията на свид. М. не се съдържат фактически данни от значение за изясняване на основния въпрос във всяко едно наказателно производство, а именно има ли извършено престъпление, кой го е извършил и виновно ли го е извършил. М. няма преки възприятия за действията и на подсъдимите и на полицаите, довели до задържането на първите, тъй като е присъствал в края на инцидента, когато П. са били отÔеждани към гр. Г. Съдът не може да базата на тези показания да формира своите фактически констатации. Същият извод важи и за показанията на свид. Е. Т., които свидетелства за събитията предшестващи инкриминираното поведение на подсъдимите. В тези показания не се съдържа информация за развилият се впоследствие конфликт между органите на реда и подсъдимите. По отношение на последното обстоятелство съдът не дава вяра и на показанията на свидетелите Х. и Д.Всеки от двамата сочи, е бил сам на отсрещния тротоар, въпреки, че е наблюдавал един и същ момент /дърпането на свид. Н. В.от полицаите/. Първият твърди, че на място е видял само подс. Н. Х., другия пък че никой не е видял от двамата подсъдими. Това са противоречия, които навеждат съда за наличието на тенденциозност и предубеденост у посочените свидетели, още повече че Х. е близък приятел на подс. Н. Х.. В крайна сметка тези двама свидетели също дават показания само за отделни фрагменти от случката, тъй като не са присъствали на цялостното й развитие. Това важи и за показанията на свид. Г., която не е наблюдавала през цялото време случващото се, а дава сведения за различни етапи от инцидента. Съдът не дава вяра на показанията на свид. Д. относно обстоятелството, че полицейски служител е блъскал в гръб подс. Г. и че не е видял някои да удря и блъска полицаите. Относно първото обстоятелство показанията му се явяват изолирани и неподкрепени от останалите доказателства. Извън този свидетел никой не е дал показания, че полицаите са блъскали подсъдимите. От друга страна показанията на Д- в другата коментирана част са в явно противоречие с приетите за безспорни показания на двамата свидетели – очевидци К. и К. Съдът не кредитира показанията на свид. Б. описващи поведението на подсъдимите спрямо полицаите, тъй като счита същите за предубедени, доколкото тя е близка приятелка на семейството на подс. Н. Х.. В показанията си Б. сочи, че след като Н. В.се е разплакал, тя не е гледала повече какво става и не е обръщала внимание на събитията. От своя страна В.сочи, че се е разплакал точно, когато е излизал подс. Н. Г., а инкриминираните действия на подсъдимите са осъществени след това. Въпреки, че по нейни думи не е внимавала и не е гледала, Б. подробно описва поведението на полицейските служители, но не е толкова детайлна, когато излага своя разказ за осъществените по същото време действия на подсъдимите, което според съда е ясен израз на нейната предубеденост и тенденциозност. Съвкупния анализ на показанията на свидетелите, посочени и разпитани по изрично искане на подсъдимите, ясно показва тенденцията и насочеността им. Свидетелите детайлно се фокусират върху действията на полицейските служители /К. и К./ по време на инцидента и най – вече към свид. Н. В., но услужливо сочат, че не са възприемали действия на подсъдимите по отношение на споменатите полицаи. Различията между показанията на последните и тези свидетели не са преодолени чрез проведените очни ставки. По пътя на интерпретирането и съпоставянето на тези доказателствени източници, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, въззивният състав достигна до извода за достоверност на показанията на свидетелите К. и К. и изгради върху тях фактическите си констатации. По повод на проведените очни ставки следва да се отбележи, че голяма част от тях не отговарят на изискванията на процесуалния закон и по начина си на провеждане не биха довели до целения с тяхното извършване резултат. На съдебното следствие пред първата инстанция подсъдимите не са давали обяснения, поради което настоящият състав не обсъжда нито обясненията им дадени на ДП, доколкото не са приобщени по предвидения в НПК ред, нито изявленията им в хода на съдебната прения, тъй като на този етап от производството подсъдимите не дават обяснения имащи характера на гласни доказателствени средства. Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: Подсъдимите Н. Х. П. и Н. Г. П. са осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 269 ал. 1 във вр. чл. 20 ал. 2 НК, поради което следва да се реализира наказателната им отговорност. Преди да изложи правните си изводи относно отделните съставомерни елементи от инкриминирания престъпен състав, въззивният съд счита, че следва да отговори на възражението на защитата за нарушение на правилото „не два пъти за същото” /non bis in idem/. Подсъдимите са обвинени по реда на НПК, че в съучастие като съизвършители са употребили сила с цел да принудят орган на властта –К. и К. да пропуснат нещо по служба – де не извършат проверка на документите за самоличност и управление на МПС на Н. В.П.. По административно – наказателен ред подсъдимият Н. Х. е санкциониран с влязло в сила НП за нарушение на чл. 270 ал. 1 ЗМВР, за това че съзнателно пречи на полицейски служител К. да изпълни служебните си задължения, като не изпълнява полицейско разпореждане да прекрати непристойните си действия и заплахи към служител на МВР. За същото е санкциониран и другия подсъдим, но по отношение на полицейския служител К. При това положение съдът намира, че фактите, които са инкриминирани в наказателния процес са различни от тези на административното нарушение. Обвинението е по отношение на активното поведение на подсъдимите изразило се в блъскане и удряне на полицаите, което им е попречило да извършат проверката на свид. Н. В.. Тук не са инкриминирани отправените от подсъдимите заканителни изрази, неизпълнението на отправените им полицейски разпореждания и действията им чрез които са се опитали да попречат на полицаите да изпълнят задълженият си, изразяващи се в опитите да приберат свид. В.в дома му. Именно по отношение на последните е реализирана административнонаказателната отговорност на подсъдимите. Ето защо въззивният състав намира, че не всички елементи на обвинението са включени в административното нарушение и обратно т.е. не е налице пълен интендитет между фактите по обвинението и по нарушението, за да е налице нарушение на чл. 4 от Протокол 7 към ЕКЗПЧОС във връзка с чл. 24 ал. 1 т. 6 НПК. Поради изложеното окръжния съд намира, че не е налице хипотезата на чл. 24 ал. 1 т.6 НПК, за да прекрати настоящото наказателно производство. В тази връзка следва да се отбележи, че в константната си практика ВКС категорично е отбелязал, че дори и да е нарушен принципа „non bis in idem”, поради реализирането на двата вида отговорност, приоритет има наказателната. Затова, когато административнонаказателната е изпреварила във времето наказателната, следва да се възобнови административнонаказателното производство и да се отмени постановеното по него НП, като бъде прекратено самото производство. Предложението за възобновяване се прави от окръжния прокурор по силата на чл. 72 ал. 1 ЗАНН, след влизане в сила на присъдата. В този смисъл Р № .../...2010г. по н.д. № .../2010г. III н.о., постановено именно по случая на Ц. Ц. във връзка с решението на ЕСПЧ по делото „Ц. Ц. срещу България (№2)”. Въззивният съд намира, че от обективна страна са налице всички съставомерни признаци предвидени в наказателния закон за това престъпление. Непосредствен обект на инкриминираното престъпление са обществените отношения осигуряващи реда на управлението в сферата на опазването на обществения ред и спокойствие, възложено на Министерството на вътрешните работи, като негов субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Чрез действията си двамата подсъдими, на ...2010г. в гр. Л., ул. „В. Л.” до № 57, са осъществили изпълнителното деяние на визираното престъпление, изразяващо се в упражняването на принуда под формата й на сила. Същите със своите активни действия - блъскане, избутване и удари са употребили сила спрямо орган на власт, каквито са явяват полицейските служители К. и К., тъй като са служители на орган на държавно управление натоварени с упражняването властнически функции. На инкриминираната дата двамата са изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред и в частност контрол по безопасност на движението. Именно поради това, след като те са забелязали нарушения на ЗДвП – управление на МПС без задна регистрационна табела и по тротоара, а не по платното за движение, последващите им действия по спиране на водачът на АТВ-то и установяване на самоличността му и правоспособността представляват пряко изпълнение на служебната им дейност като лица натоварени с властнически правомощия. Активното поведение на двамата подсъдими е било насочено към полицейските служители да бъдат самите те заставени да пропуснат нещо по служба – да не извършат следващата се по закон проверка на документите за самоличност и за управление на МПС на Н. В.П.. От субективна страна и двамата подсъдими са действали умишлено при форма на вината - пряк умисъл. В съзнанието им са формирани представи относно общественоопасния характер на деянието, неговите общественоопасни последици и тяхното настъпване. Подсъдимите са съзнавали, че упражняват принуда по отношение на полицейските служители, за да ги мотивират към непредприемане на определена служебна дейност – да не се извършат проверка. Именно в последното се изразява и специалната цел от субективната страна, която дейците са преследвали с употребата на сила. Престъпното им деяние е довършено с факта на упражняване на принудата под формата на сила. Постигането на специалната цел не влияе върху довършеността на престъплението, а има значение единствено при определяне на наказанието. В случая с действията си подсъдимите обективно са попречили на полицейските служители на място на установят самоличността на свид. Н. В., както и неговата правоспособност, но това все пак е станало в сградата на РУП Г. О. Всеки от подсъдимите чрез извършените лично от него действия е участвал в осъществяването на изпълнителното деяние като същевременно е съзнавал участието и на другия деец е него за постигането на целения резултат т.е. двамата подсъдими са действали като съучастници под формата на съизвършители. С оглед на гореизложеното настоящата инстанция напълно споделя правните изводи на районния съд, относно съставомерността и авторството на инкриминираното деяние. Относно наложените от първостепенния съд наказания лишаване от свобода, на подсъдимите Н. Х.П. и Н. Г. П., за срок от три месеца, въззивният състав намира същите правилно индивидуализирани и напълно съобразени с обществената опасност на деянието и дейците. По отношение на отегчаващите отговорността обстоятелства неправилно районният съд е отчел като такова липсата на критично отношение. Последното е пряка проекция на обстоятелството, че подсъдимите не се признават за виновни, което никога не може да се взема предвид като отегчаващо обстоятелство. В случая като такова неможе да се разглежда и конкретното поведение на подсъдимите при осъществяване на престъпния състав, каквото искане прави прокуратурата. Именно в своята цялост и продължителност действията на подсъдимите водят до високата обществена опасност на деянието и го правят престъпно. Като смекчаващи отговорността обстоятелства следва да се отчетат чисто съдебно минало, добри характеристични данни и подбудите за извършване на престъплението, свързани със своеобразното предпазване на низходящ роднина от санкционирането му по административен ред. При това положение въззивният съд намира, че по делото е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което конкретния размер на наказанието лишаване от свобода правилно е отмерен към нормативно предвидения минимум за този вид престъпление и наказание. Ето защо определеният размер на наказанието лишаване от свобода от три месеца се явява справедлив и според окръжния съд в най – пълна степен ще изиграе нужното превъзпитателно и превантивно въздействие въплътено от законодателя в разпоредбата на чл. 36 НК. За да постигането на тези цели правилно районният съд е преценил, че никой от двамата подсъдими не трябва да търпи ефективно така определеното наказание, поради което е отложил изпълнението му, на основание чл. 66 ал. 1 НК, за срок от три години С оглед на гореизложеното подаденият въззивен протест респ. въззивна жалба срещу първоинстанционната присъда се явяват неоснователни, тъй като не са налице основания за отмяна или изменение на обжалвания акт, поради което и на основание чл. 338 НПК, същият следва да бъде потвърден. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № ... от ....2012г., постановена по НОХД № .../2011г.на Горнооряховския районен съд. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |