№ 17782
гр. София, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110149706 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът /фирма/ твърди, че ответницата Е. А. Д. е била потребител на топлинна
енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ...... Твърди, че за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2021 г. е доставял в имота на ответницата топлинна енергия, чиято цена
последната не е заплатила, поради което моли съда да осъди същата да му заплати следните
суми: сумата от 2003,76 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба в съда –
13.09.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 257,90 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до
23.03.2022 г., сумата от 43,89 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 7,70 лв., представляваща лихва за забава
върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.05.2019 г. до
25.03.2022 г. Претендира разноски.
Ответницата Е. А. Д. не оспорва предявените искове, но твърди плащане.
Третото лице помагач на страната на ищеца /фирма/ счита исковете за основателни и
доказани.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца
е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него
и ответницата, по силата на което е доставял топлинна енергия в твърдяните количества и за
ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания. По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на ответницата в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед процесуалното поведение на ответницата и приетите писмени доказателства,
съдът намира за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички елементи от фактическия
състав на вземането – несъмнено е, че ответницата е била потребител на топлинна енергия за
битови нужди в описания имот, като през процесния имот е използвала топлинна енергия в
претендираното количество и дължи заплащането на стойността й, както и обезщетение за
забава върху нея. При доказаното съществуване и изискуемост на претендираните вземания,
в тежест на ответницата е да установи, че ги е погасила.
От представения по делото фискален бон /на лист 46/ се установява, че в хода на
настоящото производство – на дата 09.11.2022 г. ответницата е заплатила в полза на
ищцовото дружество изцяло претендираните с исковата молба суми, както и държавната
такса за воденето на делото, като процесуалният представител на ищеца потвърждава този
факт в открито съдебно заседание.
Следователно, предявените искове следва да се отхвърлят, поради извършено в хода
на производството плащане.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск.
Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която
неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за
заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато
неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответницата е дала
повод за завеждане на настоящото исково производство, доколкото по делото несъмнено се
установи, че в нейна тежест са възникнали претендираните с исковата молба вземания, като
погасяването им е извършено в хода на процеса, след депозиране на исковата молба в съда.
Ето защо, последната на общо основание следва да понесе отговорността за направените от
ищеца разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство в размер на
100 лв.
2
Ответницата няма право на разноски за настоящото производство.
Третото лице помагач няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление:
..., срещу Е. А. Д., ЕГН **********, осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: сумата от 2003,76 лв. –
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. в имот с абонатен № ...., находящ се на адрес: ....., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба в съда
– 13.09.2022 г. до окончателното й изплащане, сумата от 257,90 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до
23.03.2022 г., сумата от 43,89 лв., представляваща цена на извършената услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на исковата молба в съда – 13.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 7,70 лв., представляваща лихва за забава
върху цената на извършената услуга „дялово разпределение“ за периода от 31.05.2019 г. до
25.03.2022 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от Е. А. Д., ЕГН **********, да заплати на
/фирма/, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 100 лв. – разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ...., като трето лице помагач на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3