№ 1737
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110215563 по описа за 2023
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл.
от ЗАНН.
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Ц. Е. Б., ЕГН
********** срещу електронен фиш серия К № 7916862, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение
на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят оспорва, че
нарушението е извършено извън населено място, като твърди, че не е ясно как
е поставен пътният знак, въвеждащ ограничение на скоростта. Застъпва
тезата, че незаконосъобразността на електронния фиш се обуславя от липсата
на индивидуализация на техническото средство, с което е установено
процесното нарушение. Намира, че при липса на представен снимков
материал е неясно дали автомобила на жалбоподателя е единственият заснет,
както и че е неясно дали надлежно е попълнен протокола по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 84121з-532/2015 г.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател - Ц. Е. Б.не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, не изпраща
1
представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален
представител на СДВР се аргументира законосъобразността на издадения
електронен фиш и се прави искане същият да бъде потвърден. Иска се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода
на делото писмени доказателства прие за установено следното от
фактическа страна:
На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, воден при Български институт по метрология под
номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация
на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На
14.03.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен
номер MD 1197 преминало последваща периодична проверка за техническа
изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 022-СГ-
ИСИС/14.03.2023 г.
На 07.08.2023 г. в 14:05 часа в гр. София, по ул. „*****“ с посока на
движение от ******* към ул. „******“ било управлявано моторно превозно
средство марка „*******“, модел „***“ с рег. № *****, собственост на
жалбоподателя Ц. Е. Б.. До № 50 на ул. „*****“ горепосочената преносима
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
М2 с фабричен номер MD 1197 заснела цитираното моторно превозно
средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 75км./час,
при ограничение на скоростта от 50 км/ч., въведено с пътен знак В26. За
позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен
протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от
техническото средство. Била извършена справка в централна база КАТ по
регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик –
Ц. Е. Б., ЕГН **********. Въз основа на горното бил издаден процесният
електронен фиш серия К № 7916862, с който на собственика на лекия
автомобил, с който било извършено нарушението – жалбоподателя Ц. Е. Б.
било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева. В
електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била
50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила - 72 км/ч., т.е.
допуснато било превишение на разрешената скорост с 22 км/ч. Електронният
фиш бил връчен на собственика на заснетото МПС на 15.10.2023 г.
Собственикът на автомобила Ц. Е. Б. не депозирала декларация по
чл.189, ал.5 от ЗДвП и не посочила лицето, което е управлявало гореописания
автомобил на процесните дата и час, а на 27.10.2023 г. по пощата депозирала
жалба срещу електронния фиш.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява от приетите по делото
писмени доказателства, а именно: справка за собственост на МПС,
извлечение от регистъра на БИМ за одобрените типове средства за измерване,
2
ведно с протокол за последваща проверка № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г.,
протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на
скоростта на 07.08.2023 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш,
справка за нарушител/водач за жалбоподателя, проект на организация на
движението на територията на Столична община и фотоснимки.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и установяват релевантната по делото фактическа обстановка,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за
одобрен тип средство за измерване и протокол № 022-СГ-ИСИС/14.03.2023 г.
за проверка на средството за измерване се установи, че процесната видео-
радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2
представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното
техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD
1197/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като
допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3
км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при скорост над 100
км./час. Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, приложена на
л. 6 от делото установява, че на процесната дата и място лек автомобил марка
„*******“, модел „***“ с рег. № ***** се е движил в заснетия участък със
скорост над максимално допустимата. Не фотоснимката не се наблюдават
други заснети автомобили, поради което за съда няма съмнение, че
отчетената скорост от техническото средство е скоростта на движение на
автомобила на жалбоподателката. На гърба на фотоснимката, представяща
заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за
видеоконтрол; същото се установява и от представения по делото протокол за
използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта
от 07.08.2023 г. – л. 44 от делото. В протокола е отразено, че режимът на
измерване е стационарен – тоест техническото средство не е било монтирано
в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като
същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите
автомобили /което се потвърждава и от изготвената фотоснимка, приложена
на л. 15 от делото/. Отново в същия протокол е отразено, че с пътен знак В-
26 е въведено ограничение на максимално допустимата скорост на движение
на автомобилите от 50 км./час, като по делото е налице и фотоснимка на
самия знак – л. 14. Изложеното в протокола относно съществуващото
ограничение на скоростта и начина на въвеждането му кореспондира напълно
с отразеното в представения проект на организация на движението на ул.
„*****”. В този смисъл възраженията, изложени в жалбата за неяснота
относно начина на въвеждане на ограничението не са основателни. В самия
електронен фиш е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак В 26,
което обстоятелство намира пълно потвърждение в обсъжданите
доказателствени източници.
Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата
автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил
собственост на жалбоподателя Ц. Е. Б., ЕГН **********.
Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът
направи следните изводи от правна страна:
Жалбата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в преклузивния
3
срок (в продружаващото преписката писмо от ОПП-СДВР е посочено, че
електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 15.10.2023 г., а жалбата е
подадена на 27.10.2023 г. по пощата) и е насочена срещу подлежащ на
обжалване акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се
санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като
по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на
административни нарушения и налагане на административните наказанията.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че електронният
фиш отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, установяващ вида на
данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения
от Министъра на вътрешните работи образец. Изрично следва да се
подчертае, че с оглед спецификите на електронния фиш към същия не са
приложими изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а тези по чл. 189, ал. 4 и сл. от
ЗДвП. Съгласно посочената правна норма електронният фиш съдържа данни
за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане, които реквизити се
съдържат в процесния електронен фиш. Всички тези реквизити се съдържат в
обжалвания електронен фиш.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП,
административнонаказващият орган е изпратил на съда цялата преписка с
информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и действащото
ограничение на скоростта по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, за
което е представена и изготвената снимка, неговия вид и данни за извършена
метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото и бяха обсъдени по-горе.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на
контролен орган и на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на
глоба в размер, определен за съответното нарушение. Задължително условие
за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство /без да се конкретизира
стационарно или мобилно/, т.е. да няма човешка намеса при установяване на
нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса по
издаването на електронен фиш не участват двете страни, характерни за
първата фаза на административно-наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, обнародвани в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г.,
законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно решение № 1 от
4
26.02.2014 г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата
на чл.189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано”
техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП - „Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол
работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес”, тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и
задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го
изключва и демонтира. Именно в това се изразява поставянето на начало и
край на работния процес от контролния орган.
В мотивите към проекта на закона за изменение и допълнение на ЗДвП
се посочва, че една от причините за въведените изменения е именно
Тълкувателно решение № 1 от 2014 г. на Върховния административен съд, с
което реализирането на административнонаказателната отговорност за
нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на електронен
фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите.
Посочва се, че използването на мобилни технически средства е
автоматизиран процес, при който единствената намеса на контролен орган се
свежда до позиционирането и настройката на автоматизираното техническо
средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен със стационарните
средства способ. Всички автоматизирани технически средства - мобилни и
стационарни, са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуера за обработка на доказателствения
материал и са въведени в експлоатация при стриктно спазване на
нормативните предписания. При въвеждането в експлоатация на всяко
техническо средство, сертифициращият орган - Български институт по
метрология, осъществява проверка и на софтуерната програмата, генерираща
снимковия материал. Принципът на действие, както на стационарните, така и
на мобилните системи е един и същ: измерване на скоростта от сертифициран
измерител и задействане на камера, визуализираща измерването, респективно
превозното средство. Обработката и издаването на електронен фиш и за двата
вида системи е от централизирана информационна система.
От събраните по делото доказателства е видно, че нарушението е
установено от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер MD1197, представляваща
одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и
записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър,
като единствената роля на оператора на системата е да позиционира
техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение
участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък /за
което е съставен и протокол рег. № 4332р-52554/08.08.2023 г., съобразно
изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
5
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата/. Ето защо съдът
намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето
нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при
установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка /л. 6/ измерената скорост на
движение на автомобила на жалбоподателя е била 75 км/ч., в който случай
допустимата грешка при измерването е +/- 3 км./час, поради което правилно
във фиша е отразена скорост от 72 км/ч. Именно тази скорост е била
съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената
такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на електронния фиш
е съобразен т. нар. толеранс като инкриминираната скорост е намалена на 72
км./ч., т.е. отчетено е превишение от 22 км./ч., а не от 25 км/час, което
обстоятелство се явява в полза на жалбоподателката и именно за това
превишение същата е бил санкционирана. Установи се и въведеното с пътен
знак ограничение на скоростта в района, в който се е движело заснетото
МПС, а именно 50 км/час.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен
извод, че на посочената в електронния фиш дата, час и място технически
изправно АТСС е заснело движение на процесния лек автомобил със скорост
от 75 км./ч. (преди отчитане на възможна грешка от 3 км./час от засечената
скорост) при ограничение от 50 км./ч., въведено с пътен знак В26, с което
съдът намира, че от обективна страна е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2
ЗДвП. Установеното превишение на максимално разрешената скорост след
приспадане на възможната грешка е с 22 км./ч.
Съгласно чл. 188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Видно от справката за собственост автомобилът, с който е
било извършено нарушението е собственост на жалбоподателя Ц. Е. Б.. След
получаване на електронния фиш в съответната структура на СДВР не е
представена декларация от последния в качеството му на собственик на
заснетото МПС с посочване на лицето, което на процесната дата е
управлявало заснетия автомобил. Законът ясно е посочил /което е вписано и в
електронния фиш/, че собственикът разполага с възможност да подаде
декларация, в която да посочи лицето, което е управлявало автомобила. В
такава хипотеза издаденият на собственика електронен фиш се анулира и се
издава такъв на посоченото от собственика лице. Жалбоподателката не е
депозирала такава декларация, а е оспорила фиша с жалба до съда. Член 188,
ал.1 от ЗДвП предвижда изрично отговорност за собственика /дори и в
хипотеза, в която не е управлявал лично МПС, с което е извършено
нарушение/, ако не посочи кой е управлявал автомобила. След като
жалбоподателката не е посочила лицето, на което е предоставила автомобила,
то съдът намира, че правилно именно тя, като собственик на МПС, с което е
извършено нарушение е била наказана за последното.
Управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано с
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 22
км./ч. за населено място законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 3 от същия
6
текст е предвидил глоба в размер на 100 лева. Размерът на глобата е фиксиран
такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната справедливост е
безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните нарушения от този вид, а отделно от това
превишаването на максимално разрешената скорост повишава риска от
реализиране на ПТП и от евентуално увреждане на здравето на участниците в
движението. По изложените съображения съдът намира, че издаденият
електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от страна
на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в полза на
СДВР разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал.
4 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ в размер на 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност
на делото, вида и количеството на извършената от процесуалния
представител дейност.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2 т.5 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 7916862, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1 т. 3 от Закона за
движението по пътищата на жалбоподателя Ц. Е. Б., ЕГН ********** е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение на чл.21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Ц. Е. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на Столична
дирекция на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7