Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 17.12.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 25.11.2019 г., в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Валентина Димитрова
Атанас Христов
при секретаря Н.Р.разгледа
докладваното от съдия Атанас Христов въззивно гражданско дело № 306
по описа за 2019 година и за да се
произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 251 от 29.05.2019 г. по гр.д № 64/2019 г. по
описа на РС - Разград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 3756 от
19.09.2019г., съдът е постановил следното:
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.П., ЕГН **********
*** сумата 1000 лв.
/хиляда лева/ обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане от 03.02.2019
г. ведно със законната лихва от 03.02.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата му част до първоначално предявения
размер от 3000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Е.Д.П., ЕГН ********** *** срещу С.С.К.,
ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на сумата 40 лв.
обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на непозволено увреждане
от 03.02.2018 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.П.,
ЕГН ********** *** сумата 290 лв. /двеста и деветдесет лева/
за направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Е.Д.П., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на С.С.К., ЕГН **********, с адрес *** 333,33 лв. /триста
тридесет и три лева/ за направените по делото разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Недоволен
от това решение в ЧАСТТА, с която
искът е уважен до размера на 1000 лв., останал жалбоподателя С.С.К., които го обжалва, чрез
пълномощника си адвокат Емил Николов от АК - Разград. В жалбата се правят
оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на решението в обжалваната му
част. Сочи се, че е неправилен извода на първоинстанционния съд, за частична основателност
на исковата претенция. РРС не бил обсъдил съвкупния доказателствен материал и
не е отговорил защо приема фактическа обстановка – такава каквато я е изложил в
мотивите си и защо не приема и изобщо не
обсъжда показанията на св. Г.Иска се от въззивния съд да отмени в обжалваната
му част първоинстанционния съдебен акт и да постанови ново решение по същество
на спора, с което предявената искова претенция да бъде отхвърлена изцяло. С
въззивната жалба не се посочват и представят нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, другата страна, при редовно
връчени книжа, не депозира отговор на жалбата.
В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивникът се явява
лично и с пълномощника си адвокат Емил Николов от АК – Разград, който поддържа
жалбата и излага допълнителни съображения и претендира разноски за първата
инстанция.
В
открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемия не се
явява и не изпраща представител. Депозира писмена молба, с която моли делото да
се разгледа в негово отсъствие. Намира жалбата за неоснователна и моли
обжалваното решение да бъде потвърдено в обжалваната му част. Излага подробни
съображения и претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, от легитимирано лице, поради
което е допустима.
С оглед твърденията на страните и
ангажираните по делото доказателства, съдът приема следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
исковата молба на Е.Д.П.,
с която са предявени в условията на субективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 45 и вр. чл. 52 във вр. с чл.
84, ал.3 във вр. с 86, ал.1 от ЗЗД срещу С.С.К. иск за заплащане на 3 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и 40 лв. обезщетение за имуществени вреди от
непозволено увреждане, извършено в нощта
на 02.02.2018 г. /03.02.2018 г. В исковата молба сочи, че ответникът е служител
– портиер в нощен клуб „Сохо“, че е бил на смяна в нощта на 02.02.2018 г. / 03.02.2018
г., че заедно с колегата му Т. Тодоранов били до пулта на дисководещия, а
ответникът, който бил във видимо нетрезво състояние се приближил до него, извадил сгъваем нож и
заплашил ищеца, последният и колегата му го съборили по лице на земята, взели
ножа и извели ответника от нощния клуб. Според ищеца тогава ответникът се
обърнал към него и му нанесъл удар с юмрук в лицето, в резултат на което ищецът
изпитал болка. Конкретно сочи, че е претърпял разрушаване на горен пети
десен зъб – щифтово изграден и мостоносител, счупване на клиничната коронка на
осми горен ляв зъб и други.
Ответникът, чрез пълномощника си адвокат
Емил Николов от АК - Разград, е оспорил исковете като неоснователни, като в
законовия срок е представил писмен отговор на исковата молба, с изложени
конкретни твърдения и възражения. Твърди, че не се е опитвал
да напада ищеца, а е искал да
разговарят, но ищецът и негови познати го повалили, като ищецът го удрял докато
бил на земята и след това пред заведението, където при опит на ищеца да събори
ответника, последният го отблъснал и ищецът паднал. Твърди, че и той има
наранявания. Сочи, че ответникът
не би могъл да нанесе удар на ищеца, тъй като е бил съборен на земята и
охранителите са се скупчили около него, като едновременно с това твърди, че е
упражнил самозащита. Счита, че не е установена причинната връзка между
инцидента и констатираното от лекаря по дентална медицина, тъй като не е
посочена дата на прегледа в амбулаторния лист. Иска и присъждане на направените
по делото разноски.
В първото открито съдебно заседание
провело се пред първоинстанционният съд на 03.04.2019г. пълномощникът на ищеца
адвокат Михаил Иванов Иванов от АК – Варна, заявил че оттегля иска за заплащане
на 40 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди за непозволено
увреждане, на осн. чл. 232 ГПК /л. 89 РС/. Въпреки това изявление,
първоинстанционният съд не прекратил производството относно иска за имуществени
вреди, а се произнесъл по същество, като отхвърлил този иск. В тази му част
решението като необжалвано е влязло в сила.
С обжалваното решение първоинстанционният
съд е приел иска неимуществени вреди за частично основателен и доказан, поради
което е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв, представляваща
обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху
горната сума, считано от 03.02.2018 г. до окончателното й изплащане. Искът е
отхвърлен за горницата над уважения размер до предявения размер от 3 000 лв.,
ведно с претенцията за законна лихва върху отхвърлената част. Отхвърлен като
неоснователен и недоказан е изцяло иска за имуществени вреди в размер на 40 лв.
На двете страни са присъдени разноски.
Решението на обжалвано само от ответника –
в осъдителната му част, поради което в останалата – отхвърлителна част,
първоинстанционното решение е влязло в сила.
При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение
е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност
на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното
от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът е
служител – портиер в нощен клуб „Сохо“ и
в нощта на 02.02. срещу 03.02.2018 г. е
бил на смяна. Същата нощ ответникът К. посетил заведението като клиент заедно
със свид. Г.Между ищеца и ответника имало неуредени финансови отношения.
Ответникът видял ищеца и отишъл при него и отправил претенции за връщане на пари.
Последвал конфликт между двамата, след което ответникът бил изведен извън
заведението от охранителите.
Основният спорен въпрос по делото е дали
ответникът е нанесъл удар на ищеца в резултат на който ищецът да е претърпял
претендираните неимуществени вреди.
Пред първоинстанционният съд са разпитани
свидетелите:
-
Б.Г./л.90 РС/ – същият сочи, че работи като охранител в клуб „Сохо“ и е
колега на ищеца. Вечерта на 2/3.02.2018г., около 4 ч. сутринта, бил в
тоалетната и след като излязъл от нея, видял че колегите му - охранители не са
си по местата. От сервитьорките научил, че охранителите са извън заведението.
Свидетелят също излязъл от заведението и видял пред заведението ищеца заедно с
другите охранители – колегите му С. и Т.. Последните били дръпнали ищеца, а
ответника бил настрани. Свидетелят видял, че ищецът държи нож, като заявил на
свидетеля „Братле този ми извади нож“,
„той тръгна срещу мен с нож“, като имал в предвид ответника. Ищецът нямал
следи от удари. Не е виждал да се нанасят удари на ответника. Нито ответника,
нито ищеца са се държали някъде, като да ги боли нещо.
-
Т. Т. /л. 91 РС/ - същият сочи, че е работил като охранител в клуб „Сохо“
заедно с ищеца. На 02.02.2018г. срещу 03.02.2018г., около 4 часа дошъл
ответника при ищеца, като между двамата имало стари разправии. Ответникът
тръгнал към ищеца, последният го бутнал, ответникът паднал на земята и тогава
свидетелят видял, че ответникът има нож. Взели ножа и изкарали ответника навън.
Свидетелят не е виждал някой да нанася удари по ответника. Свидетелят също сочи,
че „Удар
по Е. от страна на С. не съм виждал“. След като дошли полицаите,
охранителите се прибрали в заведението. Сочи, че ищецът му е казал че е бил
ударен от ответника.
-
С. С. /л. 91-92 РС/ - същият сочи, че е работил като охранител в клуб
„Сохо“ заедно с ищеца. На 02.02.2018г. срещу 03.02.2018г., около 4 часа
сутринта бил на работното си място. Видял спречкване между колеги и ответника.
Видял нож в ръката на ответника, който бил на земята, като колегите му държали
ответника. Извели ответника на вън и след като го пуснали ответникът ударил ищеца. Никой не бил удрял ответника.
-
П. П. /л. 120-121 РС/ - същият сочи, че от 4-5 години, от както работи в
„Сохо“ познава ищеца. Свидетелят работил
от далечната страна, видял само една суматоха, вадене на един човек, като няма
никаква представа какво се е случило на 02.02.2018г./03.02.2018г. Не е участвал
в обезвреждането на ответника. Не е видял да е нанасян удар в лицето на ищеца,
не е видял някой да нанася удари и по ответника.
-
Н. Г. /л. 106-108 РС/ - сочи, че по времена инцидента е бил заедно с
ответника в „Сохо“, пиели на бара. Ответникът му заявил, че един от
охранителите на име Е. му дължал пари, както и на сина му, като от година и
половина не им ги връщал. Заявил, че ще говори за това с въпросния охранител.
Ответникът тръгнал към ищеца който бил на стъпалата. След като ответникът
отишъл при ищеца, последният го блъснал и ответника паднал по гръб на
стъпалата. При ответника дошли четирима охранители. Ответникът извадил нещо,
което свидетелят на можал да види какво точно е – запалка или нож и извикал „Имам нож“. Охранителите взели ножа на
ответника и изхвърлили ответника извън заведението. След като го пуснали на
вън, ищецът ударил ответника в лицето, който отишъл 7-8 метра назад и паднал по
гръб върху бордюр висок около 30 см., където си ударил гърба. Станало му лошо, лицето
му станало бяло, имал и кръв по себе си. Свидетелят попитал ответника да извика
ли бърза помощ, но той му отвърнал „Остави
ме“ и се обадил по телефона на сина си. Свидетелят отишъл до дома на брата
на ответника и го уведомил за случилото се.
-
Б. С. /л. 92-93 РС/ - син на ответника, сочи, че ищецът му дължал пари,
както и на неговия баща, поради което свидетелят и ответника били във влошени
отношения с ищеца. Свидетелят не е присъствал на инцидента. След инцидента баща
му се обадил по телефона за да го прибере. Свидетелят видял баща си, че е
седнал пред дискотеката, устатата му била разкървена и се оплаквал от болки в
кръста, защото бил паднал, били го съборили на стъпалата, поради и което не
можел да стане.
-
К. К. /л. 92-93 РС/ - брат на ответника,
сочи, че не е присъствал на инцидента. У дома му дошъл свидетеля Н., който му казал “Веднага ела, че бият брат ти“.
Свидетелят отишъл до „Сохо“ и отвън до стъпалата видял брат си - ответника.
Лицето му и устната му били в кръв, не можел да си поема въздух. Дошли полицаи,
след което свидетелят закарал с колата си ответника до полицията за да даде
показания. От Н. научил, че брат му няколкократно е искал парите си от ищеца.
Ищецът го блъснал, брат му паднал на стъпалата след което охранителите го
изкарали извън заведението.
С протокол за доброволно предаване от 03.02.2018
г. ищецът е предал на полицейски
служител сгъваем нож, за който е съобщил, че е иззет от ръцете на ответника в
дискотеката /л.15 РС/.
На 03.02.2018 г. в 16,18 часа ищецът е прегледан от
д-р Н. К. – Я. В съставения по този повод лист за преглед на пациент е
отразено, че П. се е оплакал, че на 03.02.2018 г. около 04,00 часа е бил
нападнат с юмруци в областта на лицето. Също така е посочено, че му е избит
един зъб, който е бил на винт и в ляво отчупване на зъб. Отразено е, че е без
видими външни наранявания в областта на лицето и без кървене /л.13 РС/.
На 06.02.2018 г. ищецът е прегледан от д-р Д.В. - съдебен
лекар и за прегледа е издадено съдебномедицинско удостоверение /л.14 РС/. В
него са отразени видими травматични увреждания: оток и слаба палпаторна
болезненост в долната половина и под дясна скула, мътнеещосинкаво кръвонасядане
на меки тъкани на площ 2,8/15 см., подобно увреждане и под долния клепач от
лявата страна, лек оток и зачервяване на венечната лигавица под пети горен десен зъб, от който
се вижда малка вертикална част, липса на значителна част от клиничната коронка
на последния /осми/ горен ляв зъб, на долна устна, към предверието на устната
кухина, участък с белезникав цвят и под нивото на околната лигавица, диаметър
0,5-0,6 см. – място на епителизирана рана.
В заключение съдебният лекар е отбелязал, че при прегледа е установено
травматично разрушаване на горен десен зъб – щифтово изграден и мостоносител
/кукеста конструкция/, счупване на клиничната коронка на осми горен ляв зъб,
разкъсно-контузна раничка на долна устна от дясната страна, към предверието на
устната кухина, кръвонасядане и лек оток с палпаторна болезненост на лицето
двустранно.
Според представения по делото амбулаторен лист,
издаден от д - р Т. А. – лекар по дентална медицина, ищецът има една фрактура и
един липсващ зъб, а поставената диагноза е планувана керамична конструкция,
мостоносители, екстракция, каналолечение /л. 12 РС/. На този амбулаторен
лист не е отбелязана дата на издаване, респ. на преглед, както и липсва номер
на амбулаторния лист.
Според заключението на назначената по делото
съдебно-медицинска експертиза, което съдът приема като пълно, ясно и правилност, е че при
прегледа на ищеца на 06.02.2018 г., са установени /л. 112-114 РС/:
-
разрушаване на пети горен десен зъб – щифтово
изграден и мостоносител /кукеста конструкция/,
-
счупване на
клиничната коронка на осми горен ляв зъб,
-
епителизирала
разкъсно-контузна раничка на долна устна от дясната страна, към предверието на
устната кухина,
-
кръвонасядане
с лек оток и палпаторна болезненост на
площ 2,8/1,5см. в долната половина и под дясна скула и такова под долния клепач
от лявата страна.
Вещото лице изрично е подчертала, че амбулаторният
лист от д-р Т. А. – лекар по дентална медицина, не е датиран и не е ясно към
кой момент е снет специализираният
дентален статус, като е отбелязала, че не прави впечатление че:
- не е описано увреждане на осми горен ляв зъб,
- установена е фрактура на пети горен десен зъб, но не
е отбелязано, че зъбът вече е бил изграждан,
- описан е липсващ втори горен десен зъб, което не е
установено при освидетелстването от 06.02.2018 г.
В заключението е посочено, че ако установените при прегледа на 06.02.2018 г. мекотъканни
травматични увреждания с характер на кръвонасядания са причинили на пострадалия болка и
страдание. Ако пети горен десен зъб /щифтово изграден/ е травматично разрушен
при възникналия инцидент, то също обуславя болка и страдание.
Установеното
при прегледа кръвонасядане под долния клепач на ляво око е получено от удар с/върху твърд тъп предмет, като при този
удар не е възможно да се счупи едновременно и значителна част от клиничната
коронка на осми /последен/ горен ляв зъб.
Разкъсно-контузната раничка на долна устна от дясната
страна, към предверието на устната кухина може да се дължи на въздействие на
ръб на зъб.
Кръвонасяданията и разкъсно-контузната раничка на
долна устна в дясно търпят пълно обратно развитие за срок от една седмица. По
принцип възстановяването на увредените зъби се постига с ендолечение –
конструкция.
Разпитана в о.с.з. пред РС вещото лице, изготвило
експертизата, пояснява, че обективното състояние на пациента, отразено в
амбулаторния лист от ЦСМП е описано като „Без
видими външни наранявания в областта на лицето, без кървене“, а останалото
са оплакванията /л. 121-123 РС/. Обяснява това обективно състояние и видимото
му противоречие с констатираното от нея при прегледа на 06.02.2018 г. с
индивидуалната особеност на тялото на
всеки човек да реагира на удар, което зависи от устойчивостта на
съдовете, придружаващите заболявания и др. По отношение на амбулаторния
лист, издаден от лекаря по дентална медицина
обяснява, че от него не може да се направи извод дали е издаден преди
или след процесния инцидент. Освен това нямало морфологичен белег, по който да
може да се определи дали това са пресни счупвания, тъй като се касае за
разрушаване на костна структура.
На 16.02.2018г. ответникът бил прегледан от д-р В. Г.
– Началник отделение Съдебна медицина при „МБАЛ Търговище“ АД, като му било
издадено Съдебно медицинско удостоверение № 35/15.02.2018г. /л. 28 РС/.
Ответникът посочил, че на 03.02.2018г. около 04.00 часа му били нанесени удари
с юмруци по предната гръдна стена, при което паднал по стъпалата и получил
травми по дясната ръка и поясно седалищната област. Има оплаквания от силни
болки в областта на поясния отдел на гръбния стълб. Съдебния лекар посочил в
заключението си, че при прегледа се установило : бледосинкави кръвонсядания по
дясната раменица – задна повърхност и в дясната хълбочно поясна област.
Спонтанни и палпаторни болки по предната повърхност на гръдния кош и в поясната
област. Така установените увреждания са в резултат от действията на твърди тъпи
предмети и добре отговарят да са получени по начин и време както съобщава
прегледаният. Причинени са му болка и страдание.
На 05.02.2018 г. ответникът е постъпил за лечение в
кардиологично отделение на МБАЛ Разград, като бил изписан на 08.02.2018г.,
видно от издадената му епикриза /л. 27
РС/.
С постановление от 20.03.2018 г. прокурор при РП
Разград е отказал да образува наказателно производство по преписка №322/2018 г.
по описа на РП Разград /л. 38-69 РС/. Като мотиви е посочил, че доказателствата
сочат, че причинената на Е.Д.П. телесна повреда е лека такава, като не са
налице хулиганските подбуди за да бъде осъществен състава на чл. 131, ал.1, т.
12 във вр. с чл. 130, ал.1 НК. Като краен извод прокурорът е посочил, че не са
събрани доказателства за извършено престъпление от общ характер.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Предявеният иск, предмет на настоящото производство,
съобразно фактите, наведени в обстоятелствената част на исковата молба, е с
правно основание чл. 45 вр. чл. 52 във вр. с чл. 84, ал.3 във вр. с 86, ал.1
от ЗЗД. Съгласно чл. 45, ал. 1 на този текст "всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму". А съгласно ал. 2 на същия,
"във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до
доказване на противното". Искът се квалифицира като такъв с правно основание
чл.
45 ЗЗД, поради това, че по силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на обезщетяване всички вреди,
които са причинени виновно и са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност
по чл. 45 ЗЗД са наличие на вреди, деяние на ответника,
противоправност на същото, причинна връзка между деянието и вредата, и вина –
като установяването на първите четири е в тежест на ищеца, а оборването на
презумпцията за вина – на ответника. Така и постановеното в производството
по реда на чл. 290 ГПК Решение №
199 от 28.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5549/2016 г., III г. о., ГК.
В настоящия случай, съд намира, че ищецът не е провел
пълно и главно доказване на изброените по-горе елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, чиято доказателствена тежест носи, на осн. чл. 154,
ал.1 ГПК.
Единствено
свидетелят С. Стоянов, сочи че е видял че ответникът
е ударил ищеца. Другият свидетел призован по искане на ищеца - Т.
Тодоранов, охранител, който е безспорно че е присъствал от извеждането на
ответника от дискотеката до идването на полицаите, е категоричен че ответникът не е удрял ищеца. Другият свидетел
очевидец - Николай Галенов, също не сочи, ответникът да е удрял ищеца. Съдът не
кредитира с доверие показанията на свидетеля С. Стоянов, в частта им в която
сочи, че е видял ответникът да удря ищеца, тъй като същите противоречат на
събрания по делото доказателствен материал. Като последователни, логични и
съответстващи на останалия събран доказателствен материал, съдът кредитира с
доверие показанията на Т. Т. и Н. Г., съгласно които ответникът не е нанесъл
удар на ищеца. Съгласно заключението на СМЕ, е видно че относно удара причинил
кръвонасядане под долния клепач на ляво око на ищеца, този удар не е възможно да счупи едновременно и
значителна част от клиничната коронка на осми /последен/ горен ляв зъб.
С оглед изложените съображения, въззивният
съд приема, че в конкретния случай не е изпълнен фактическия състав на
непозволеното увреждане и не са налице предпоставките по чл. 45 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника.
С изложените съображения настоящият
съдебен състав приема предявения иск за неимуществени вреди за изцяло неоснователен и недоказан. Ето
защо, поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, решението на първоинстанционния
съд следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо това следва да се
постанови отхвърляне на иска и тази част.
По разноските.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК, с оглед постановения резултат, на въззивника следва
да се присъди сумата от 166.67 лв. – за разноски в
първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода от спора на въззиваемия не
се дължат разноски.
Като последица от отхвърляне на иска изцяло, следва да се отмени решението на първоинстанционния
съд и в частта, с която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца
290 лв. за разноски съобразно уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, съдът, на осн.
чл. 271 ГПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 251 от 29.05.2019 г. по гр.д №
64/2019 г. по описа на РС - Разград, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение
№ 3756 от 19.09.2019г., В ЧАСТТА МУ, с която С.С.К., ЕГН **********, с адрес ***
е осъден да заплати на Е.Д.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата 1000 лв. /хиляда лева/ обезщетение за
причинени неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната
лихва от 03.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; КАКТО И В ЧАСТТА,
с която С.С.К., ЕГН **********, е осъден да заплати на Е.Д.П., ЕГН **********, сумата от 290 лв. за направените по
делото разноски съразмерно на уважената част от иска, като ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***
за осъждане на С.С.К., ЕГН **********, с
адрес ***, да заплати на ищеца сумата от 1
000 лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди, от непозволено увреждане от 03.02.2018 г. ведно
със законната лихва от 03.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
В останалата му част, като необжалвано, Решение № 251
от 29.05.2019 г. по гр.д № 64/2019 г. по описа на РС – Разград, поправено по
реда на чл. 247 ГПК с Решение № 3756 от 19.09.2019г., е влязло в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК, Е.Д.П., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 166.67
лв. /сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки/ - разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение по гр.д № 64/2019 г. по описа на РС -
Разград.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НР
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.