Р Е Ш Е Н И Е №260335
гр.
Пещера, 24.09.2021 г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
ПЕЩЕРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,първи граждански
състав в открито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА
При секретаря Евгения Млячкова като разгледа
докладваното от районния съдия Павлова гр.д.№ 315 по описа за 2021 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ТИ БИ АЙ
БАНК" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев" 52-54, с ЕИК: *********, представлявано от Николай Георгиев
Спасов и Александър Чавдаров Димитров, в качеството им на изпълнителни
директори, чрез юрк. С.Р., против И.И.Б.,
ЕГН: ********** основание: чл. 415, във вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Твърди ищецът „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД,
че е образувало ч.гр.дело № 1337/2020
г., по описа на Районен съд - гр. Пещера, ГК, по реда на чл. 417 от ГПК срещу И.И.Б.,
ЕГН: **********. Въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист образували изпълнително дело № 26/2021 г.. Със
свое разпореждане, получено от дружеството на 24.02.2021 г., съдът е
предоставил едномесечен срок, съгласно чл. 415 от ГПК, за предявяване на иск за
установяване вземането. Във връзка с предоставената възможност, молят да се приеме
за разглеждане настоящия иск.
Твърдят, че на 05.10.2019 г. „ТИ БИ АЙ
Банк" ЕАД сключва Договор за потребителски кредит № ********** с И.И.Б.,
ЕГН: **********. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размерът на предоставения
кредит - 10 000 лв., като към отпуснатия кредит се включвала еднократна такса
за оценка на риска, в размер на 1 487,97 лв., дължима в деня на подписване на
договора за кредит, която се финансира от Кредитора и се възстановява от
Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид
заявеното му желание в искането-декларация . Съгласно чл.7, ал.2 от Договора,
средствата по кредита се превеждат от Кредитора по банкова сметка ***. Когато
Потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към
застрахователни програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на
застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с
подписването на договора. Твърдят, че в настоящия случай, чл. 7.1, потребителят е пожелал да сключи
застраховка живот в размер на 1 188 лв., както и застраховка безработица в
размер на 1 211,76 лв. Общото крайно задължение по Договора (чл.10 от Договора)
възлизало на 20 434,99 лв., която сума е разсрочена на 36 погасителни месечни
вноски, 35 в размер от 567,64 лв., ведно с една последна изравнителна вноска в
размер от 567,59 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който се
олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер
на 27,09% (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят се е задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2
/два/ компонента: главница и договорна лихва.
Длъжникът е преустановил предвидените в
Договора плащания, като не е погасил три последователни месечни вноски,
съгласно описания в него погасителен план, а именно вноски с падежи 05.10.2019
г., 05.11.2019 г., 05.12.2019 г. Предвид гореизложеното и съгласно чл.16, т.2
от Договора, са възникнали предвидените предпоставки за обявяване на предсрочна
изискуемост на задължението.
В Договора е уредена автоматична
предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане
на три поредни месечни вноски (осн. чл. 16, ал.2 от Договор за потребителски
кредит). Въпреки това ищецът е направил опит да бъде уведомен ответника за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Разпоредбите на чл. 25.8 до чл.
25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит сочели съгласие между
страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за
контакт, посочен в договора. Това се явява постоянния и настоящ адрес на
ответника. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на адресите за
кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведмоят за това в писмен вид.
Доказването, че писмо е изпратено до посочения адрес е в тежест на страната,
която е изпратила писмото. Дружеството разполагало с писмен документ, според
който уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до адреса на
кредитополучателя, посочен в процесното съглашение, като постоянен и настоящ, а
именно: с. Брацигово 4579, ул. Божура Попова № 29. Като видно от приложената
обратна разписка за доставка на пратка ИД PS 1421 006L5K 5, с бар код:
912009"500396 (Приложение 5), длъжникът е търсен на посочения в договора
за потребителски кредит адрес, където на 05.10.2020 г. е получено
волеизявлението на кредитора.
Към дата на входиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (30.11.2020г.),
задължението на И.И.Б., ЕГН: ********** към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, по
Договора, е било в размер на 7 940,68 лв. главница и 1 575,93 договорна лихва.
Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за потребителски кредит,
ответникът дължал и обезщетение за забава (лихва за просрочие), за периода от
05.10.2019 г. до 16.11.2020 г. в размер на 1 062,70 лв.
Молят да се признае за установено, че И.И.Б., ЕГН: **********,
в качеството си на кредитополучател (Потребител) по Договор за потребителски
кредит № **********/05.10.2019 г., дължи изпълнение на парично задължение към
„ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в качеството му на „Кредитор" по същия договор,
в общ размер на 10 579,31 лв., от който неизплатена главница в размер на 7
940,68 лв., договорна лихва в размер на 1 575,93 лв. за периода от 05.10.2019
г. до -5.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 1 062,70 лв. за периода
05.10.2019 г. до 16.11.2020 г. ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на Заявлението по 417 от ГПК (30.11.2020г.) до окончателното изплащане
на задължението.Правят доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор е постъпил такъв от
ответника чрез адв. Е.А.-В.. Не оспорва иска като допустим, но го оспорва по
основание. Твърди че сключеният договор за потребителски кредит с „ТИ БИ АЙ
БАНК „ ЕАД не отговаря на изискванията съдържащи се в глава III, IV,V и VI от
Закон за потребителския кредит /ЗПК/, накърнявал равноправието между страните и
противоречал на добрите нрави и принципите на добросъвестност при договарянето
поради, което е нищожен по смисъла и на ЗПК и чл.26,ал.1 от ЗЗД.
В чл.7,ал.1 от договора било предвидено
заплащането на еднократна такса за оценка на риска в размер на 1487.97лв, която
се финансирала от кредитора и трябвало да се възстанови от ищеца с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план, описан на страница 2 от
договора.Тази такса е включена в общата сума на кредита и е предвидено да се
заплати едва след отпускането му , а не предварително, от което можело да се
направи извода ,че същата по своя характер се явява такса за действия, свързани
с усвояването и управлението на кредита, а
е
такса за разглеждането на искането за кредит. Законът допускал събирането на
такси и комисионни,които касаят само допълнителни услуги по договора, но не и
които пряко касаели действия по разглеждане на договора,риск и други и същите
безспорно са във връзка с усвояването и управлението на кредита.Освен това нямало
данни как е формирана цената на тази услуга ,въз основа на какъв механизъм и на
какво основание.Налице и явна нееквивалентност между предоставяната услуга и и
размера на таксата за това. Определената цена на таксата за оценка на риска в
размер на 1487.79 лева е прекомерна с оглед размера на отпуснатия ми кредит.
Противоречала този клауза и на
чл.10а,ал.2 от ЗПК и се явява неравноправна ,респективно нищожна. Съгласно
чл.143 от Закон за защита на потребителите неравноправна клауза в договор с
потребител е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя.
Договорът бил недействителен и на
основание чл.22 вр. чл.11,ал.1т.10 от ЗПК- поради непосочване начина на
формиране на ГПР .В същия е необходимо да бъдат описани всички разходи ,които
трябва да плати длъжника В сключения договор е посочено само, че ГПР е в размер
на 42.22% . Горепосочената разпоредба сочи, че договорът трябва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В договора ,който е сключил ответника
не са посочени взетите предвид допускания,използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение номер 1 начин.
Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната
лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава
информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума
по договора. В конкретния случай това не било извършено.
Клаузите на договорът,сключен от ответника
са в противоречие и с чл.22 вр.чл.11,ал.1,т.11,12 от ЗПК тъй като в него липсва
отразяване в погасителния план с изплащането на всяка вноска каква част от
главницата, възнаградителната лихва и другите разходи се погасява.В договора
предмет на делото се съдържа погасителен план ,който съдържа информация за
размера, броя,периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
съгласно чл.11т.11от ЗПК ,но не съдържа разбивка на всяка погасителна вноска
,показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения
процент ,таксата за оценка на риска и застраховките изчислена на базата на
лихвения процент.
Договорът е сключен и в нарушение
разпоредбата на чл.11,ал.2 от ЗПК, съгласно която неразделна част от договор за
потребителски кредит са общите условия и всяка тяхна страници се подписва от
страните по договора. ВВ настоящия случай такива липсват и не са ми представени
.Не са приложени и към исковата молба.
Твърди че договорът бил недействителен и
дължал само главница намалена с направените до момента вноски. Твърди че дължал
единствено главница, а договорна лихва в размер на 1 575,93 лева за
периода от 05.10.2019г. до 16.11.2020г. ведно със лихва за забава в размер на
1062,70 лева за периода от 05.10.2019г.до 16.112.020 да се отхвърли като
неоснователен. Прави доказателствени
искания и претендира разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при
съобразяване на с разпоредбите на чл. 235 и сл.
от ГПК , съдът приема за установено следното :
Със заповед за изпълнение на парично
задължение № 260103/30.11.2020 г. по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.1337/2020 г. на РС Пещера, е
разпоредено длъжникът И.И.Б. с ЕГН-********** с адрес: *** да предаде на кредитора
„ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление :гр.София п.к.1421,област София
,,ул.“Димитър Хаджикоцев“ № 52-54,представлявано от Николай Спасов и Александър
Димитров –Изпълнителни директори ,чрез юрисконсулт Тодоров сумата от 7
940.68 лева –главница; договорена
лихва в размер на 1 575.93 лева ,за
периода от 05.10.2019 година до 05.10.2020 година;обезщетение за забава в размер от 1 062.70 лева ,за периода от 05.10.2019 година до 16.11.2020 година ,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 30.11.2020 година до окончателното й изплащане на главницата
и разноски по делото в размер на
д.т. от 211.59 лева и възнаграждение на юрисконсулт в размер на 150 лева.
Заповедта е връчена на длъжника и на
основание чл. 414 от ГПК, е подадено
възражение в срок, като на заявителя е указано че следва да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок като довнесе дължимата държавна такса. Искът е
предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
От приетия по делото Договор за
потребителски кредит № **********/01.02.2018г. сключен между ТИ БИ АЙ БАНК
АД и ответника И.И.Б.. По силата на
този договор ответника получава кредит в размер на 10 000 лева, който
следва да върне в срок до 05.02.2021г. В
договора е посочено , че към главницата се начислява 1 188,00 лева
застрахователна премия Комбо Живот и сумата от 1 211,76 лева Застраховка Комбо
Безработица. Предвидено и заплащането на
еднократна такса за оценка на риска в размер на
1 487.97 лева, дължима в деня
на подписване на договора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски. Така общото задължение е посочено в размер на 20434,99 лева. ГЛП в размер на 27,09%, ГПР в размер на 42,22%.
Задължението се изплаща на 36 вноски, както следва 35 равни месечни вноски в
размер на 567,64 лева всяка, а 36-тата е в размер на 567,59 лв.
В чл. 16т.2 от договора е предвидено, че
същият става предсрочно изискуем при неплащане на три поредни месечни вноски. В чл.19 от договора е предвидено,че при сключването
на този договор потребителя не е длъжен да сключва застраховка. По свое желание
и по собствено усмотрение потребителят може да сключи някоя от
застраховките,или да се присъедини към някоя от застрахователните програми
,предлагани от кредитора. Съгласно чл.9.4
от договора при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на
законната лихва за периода на забавата.
Приети са по делото Рамков договор за
платежни услуги за физически лица, искане за откриване на банкова сметка ***е условия.
Приети са по делото Застрахователно
удостоверение за покрити рискове смърт, трайна пълна или временна
неработоспособност и неплащане на вноски.
Прието е по делото заявление-декларация за установяване на
договорни отношения , от които е видно че ответника е декларирал предварителна
проверка на неговата платежоспособност с
оглед евентуалното сключване на договор
с ищеца.
Прието е по делото заявление от
ответника Б. за рефинансиране на старо задължение към ищеца в размер на 3649лв.
Прието е по делото уведомление за
предсрочна изискуемост и обратна разписка-известие за доставяне , връчена на ответника на дата 05.10.2020г.
За изясняване на спора от фактическа
страна беше допусната съдебно икономическа експертиза, която дава следното
заключение- кредита е бил усвоен по
следния начин : на 1.02.2018 г. -
3 649.00 лв - вътрешнобанков превод към „Ти Би Ай банк“ АД ,основание
********** ; на 1.02.2018 г. - 4 000.00 лв. - теглене на каса ;На 1.02.2018 г.
- 2 344.00 лв - теглене на каса ;на 1.02.2018 г. - 6.38 лв. - банкови такси
;Общо усвоени - 9 993.38 лв.
И.Б. е извършил следните плащания, с
които е погасил част от задълженията си, като общия размер на извършените плащания по кредита към датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК - 30.11.2020
г. е 11 025.64 лв.
Съгласно Погасителния
план към договора, кредита е следвало да бъде върнат на 36 месечни погасителни
вноски, от които 35 вноски по 567.64 лв и една по 567.59 лв, платими до 5-то
число на месеца.Общата сума на главницата е 13 887.73 лв, общо дължимите
договорни лихви са 6 547.26 лв.,а цялата сума за погасяване е 20 434.99 лв.В
Договора за кредит е предвидено заплащане на еднократна такса за оценка на
риска в размер на 1 487.97 лв., дължима в деня на подписване на договора за
кредит която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски,съгласно погасителния план и предвид заявеното му
желание в Искането-декларация.
Общия размер на дължимата главница - 13
887.73 лв. е образувана,както следва :Размер на кредита - 10 000.00 лв
;Еднократна такса за оценка на риска - 1 487.97 лв ;Застраховка BANK Комбо
Живот - 1 188.00 лв ;Застраховка BANK Комбо Безработица - 1 211.76 лв.;Общия
размер на платената главница е 5 947.05 лв.;Остава неплатена главница - 7
940.68 лв.;Общия размер на дължимите договорни лихви по погасителния план към
5.10.2020 г. е 6 420.68 лв.;Общия размер
на платените договорни лихви е 4 844.75 лв.;Остават неплатени договорни
лихви - 1 575.93 лв.;Общия размер на неплатената главница е 7 940.68 лв.Общия
размер на неплатените договорни лихви към 5.10.2020 г. е 1 575.93
лв.Начислените лихви за забавено плащане върху просрочените главници са 1
297.17 лв.Платените лихви за забавено плащане върху просрочените главници са
234.46 лв.Остават дължими лихви за забавено плащане върху просрочените главници
в размер на 1 062.70 лв.Общият размер на дължимите суми е 10 579.31 лв.В
съдебно заседание вещото лице установи и че двете застраховки са платени на
23.03.2018г. към УНИКА ЖИВОТ АД и ЗК УНИКА АД.
Експертизата е приета в съдебно
заседание като неоспорена от страните по делото.
Предявеният иск е положителен
установителен такъв и следва да се квалифицира по чл.422, ал.1 ГПК. Съгласно
чл.422, ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.
Установява се по делото, че между ищеца
и ответника е бил сключен валиден Договор за потребителски кредит №**********/01.02.2018г. съдът счита посочената дата на договора като
техническа грешка предвид че параметрите по договора и приложеното копие от същия
съответстват на твърденията на страните. Ответникът не е оспорил получаването
на сумата по уговорения в договора начин, като ищецът твърди и признава, че ответника е извършил и частични плащания .
Между страните не е спорно, че ответникът е бил в облигационни отношения с
ищеца по повод предоставяне на кредит в размер на 10 000 лева.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните
договорът за потребителския кредит, се изготвя на разбираем език и съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията
за усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т.10) и условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т.11) .
В настоящия случай съдът счита, че
договорът е изготвен на разбираем език и в тази връзка са спазени изискванията
на закона.Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не
са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и т.20, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски кредит, а когато договорът е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите
разходи по кредита.С оглед гореизложеното по повод съдържанието на сключения
договор между ответника и „ТИ БИ АЙ БАНК“ АД съдът счита, че не са спазени
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 11 от ЗПК, поради което договорът за
потребителски кредит е недействителен, като за недействителността на договора
съдът следи и служебно. За нищожността съдът следи служебно и при констатиране
се позовава на същата. Следва да се имат предвид и постановките в т. 11 а от ТР
№ 4/2013,от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, касателно депозираното от
ответника възражение по чл. 414 от ГПК и оспорване на задължението. Имайки
предвид последиците на тази недействителност съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
то потребителят – ответник по настоящото дело дължи връщане на чистата стойност
по кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На първо място към договора не е
приложен погасителен план, а от договора се установява, че се дължи една обща
сума всеки месец, но не става ясно какъв
е размерът на главницата, какъв е размерът на лихвата, освен това и заемодателят е начислил и месечни
вноски по застрахователна премия, както и еднократно начислена такса за
преценка риска, като заемополучателят не би могъл да разбере какъв е лихвеният
процент след извършване на съответните математически изчисления, а именно от
сбора на определените погасителни вноски да извади размера на главницата по
договора за паричен заем и по този начин да получи сумата, която дължи, като
договорна лихва. Посочен е годишен лихвен процент, от който обаче не става ясно
по какъв начин той се отразява в размера на погасителните вноски. Липсва
погасителен план, съставен съгласно изискванията на закона, съдържащ информация
за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва
да е съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл.22
във вр. с чл. 11 ЗПК реквизити на договора за кредит водят до недействителност
на същия, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са
определяеми такива.
На следващо място основателно се явява
възражението на ответника, че не са представени общи условия подписани от И.Б..
Подписването на декларация, че такива са предоставени на потребителя, не
замества задължението на ищеца да му ги предостави фактически.
По отношение на възражението касаещо
претендираната еднократна такса в размер на 1 487,97 лева . В чл. 10а ал.
4 от ЗПК е предвидено, че видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Не е изпълнено изискването на чл. 10а ал. 4 от ЗПК за
посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси или комисионни
и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за кредит.
Нещо повече в договора за потребителски кредит е определено едно общо
възнаграждение за оценка на риска . Същото се дължи в деня на подписване на
договора, като видно от заключението по СИЕ е начислено в погасителните вноски
още със сключване на договора. По делото няма данни, че реално клиентът е бил
оценен, и че ищецът е извършил действия, с които е направил разходи,
респективно е наличие на обективни данни, от които е достигнал до извода, че потребителят е рисков за предоставяне на кредит, тъй като
няма да може да си погаси задълженията. Видно от приетите по делото доказателства
в деня, в който е поискал рефинансиране на стар заем, пак при същия ищец, още същия ден е получил одобрение и договорът
е сключен. Принципите на добросъвестността и справедливостта при договарянето
изискват потребителят /кредитополучателят да заплати такса/възнаграждение за
реалното ползване на определена услуга, а не за евенуалното или хипотетично
ползване на такава.
Налага се изводът, че е налице
неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят/кредитополучателят се е задължил да заплати възнаграждение/комисионна
на кредитора за оценка на риск, която се явява почти 20 % от самия кредит .Предвид
това уговорката за заплащане на такса за оценка на риска се явява нищожна като противоречаща на
императивни правни норми, а именно на разпоредбите на чл. 10, ал. 2, предл.
второ и чл. 10а ал. 3 и ал. 4 от ЗПК.
Налага се извода, и че тази договорна
клауза заобикаля императивното правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно което
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Видно от сключения
между страните договор за потребителски кредит това възнаграждение не е
включено в ГПР. Следователно ако се добави към тази величина, то безспорно ще
надхвърли лимита, предвиден в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Предвид на
това уговорката за заплащането се явява нищожна, по аргумент от чл. 21, ал. 1
от ЗПК. Тази договорна клауза се явява нищожна и поради противоречието й с
добрите нрави, тъй като същата е в размер, несъотносим към предоставената
главница.
При сключването на договора ответникът
се е задължил да се застрахова. Като е предвидено че застрахователната премия се
превежда директно по сметката на застрахователния посредник – чл. 7.2.2 от
договора. Ищецът е застрахователен посредник видно от приложените писмени
доказателства. От събраните
доказателства не се установява, че преведените месечни вноски са били получени
от застрахователя. В случая ответникът не би могъл да влияе нито на размера на
застрахователната премия, нито на размера на застрахователната вноска. Клаузите
в договора не са индивидуално уговорени, поради което същите са неравноправни. Ето
защо посочените клаузи се явяват неравноправни и уговорени в противоречие с
добрите нрави, тъй като стойността им и по двете застрахователни полици е в
размер на 30 % от стойността на отпуснатия кредит. Същите като се присъединят
към процента на годишните разходи, които съгласно договора са в размер на 42,22
процента, то се надхвърля допустимата горна граница на разходи по отпуснатия
кредит.
Предвид на изложеното договорът се явява
недействителен, като ответникът дължи връщане единствено и само на
предоставената с договора за паричен заем
заемна сума в размер от 10 000 лв.,
Предвид разпоредбата на чл. 23 ЗПК следва да се отхвърлят исковете за
установяване на дължимост на сумата
за договорна лихва, такса оценка на риск и застрахователни
премии.
От приетата по делото СИЕ се установява,
че ответникът е внесъл общо 11 025,64 лева до 30.11.2020г.
Относно претенцията за обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва, то същата е неоснователно предвид
изплащаното на главното задължение предсрочно и надвнесена сума от
1 025,64 лева. Претенцията на ищеца е в размер на 1062,70лв. за периода от 05.10.2019 до 16.11.2020г. С онлайн калкулатор изчислената лихва за
забава съобразно посочените дни просорочие помесечно считано от 05.10.2019 до 16.11.2020г. е в размер на
32,16лв. Ето защо претенцията се явява неоснователна, тъй като ищецът е погасил
и това задължение.
Ето защо искът е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Отговорност за разноски.
Предвид изхода на делото в полза на ответника съобразно чл. 78 ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят разноските, съобразно представения списък, а именно 950
лева.
По изложените мотиви Пещерският районен
съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска за признава за установено, че длъжникът И.И.Б., ЕГН: **********,***, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Димитър Хаджикоцев" 52-54, с ЕИК: *********, представлявано от Николай
Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,
дължи изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, в
общ размер на 10 579,31 лв., от който главница в размер на 7 940,68 лв.,
договорна лихва в размер на 1 575,93 лв. за периода от 05.10.2019 г. до
-5.10.2020 г., обезщетение за забава в размер на 1 062,70 лв. за периода
05.10.2019 г. до 16.11.2020 г. ведно със законната лихва, считано от дата на
подаване на Заявлението по 417 от ГПК (30.11.2020г.) до окончателното изплащане
на задължението, за което вземане е издадена Заповед № 260103/30.11.2020г. по
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№1337/2020г. по описа на РС Пещера.
ОСЪЖДА „ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев" 52-54,
с ЕИК: *********, представлявано от Николай Георгиев Спасов и Александър
Чавдаров Димитров, в качеството им на изпълнителни директори, ДА ЗАПЛАТЯТ НА И.И.Б.,
ЕГН: ********** ***, разноски в размер на 950,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
гр.Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: