Р Е Ш Е Н И Е
гр. К.26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К., трети състав, в открито съдебно заседание на четвърти
ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Д.М., като
разгледа АНД № 46 по описа за 2020
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на К.И.И., ЕГН ********** ***, подадена чрез упълномощен представител
– адвокат В.П. от САК, против Наказателно постановление № 19-1204-002969 от
28.10.2019 г., издадено от Началник група при ОД на МВР сектор „Пътна полиция“,
с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го
счита за незаконосъобразно, за издадено в разрез с материалноправния и
процесуалния закон.
Твърди, че не може
да се установи, дали техническото средство, с което е заснето нарушението е
преминало първоначална и последваща проверка. Твърди, че е налице съществено
нарушение, изразяващо си в грешно обозначаване на управляваното МПС – вместо
товарен автомобил, както се води по талон, в НП е посочено, че е управляван лек
автомобил. Твърди, че при посочване на мястото на нарушението е допуснато
нарушение, след като няма фирма С., а дружество С.П.П.ООД.
Твърди, че при тези
нарушения остава недоказано дали автомобилът на жалбоподателя се е движел
реално с фиксираната от техническото средство скорост, а не с друга скорости
дали не се е движил друг автомобил, управляван от друго лице, при други
обстоятелства и на друго място от ВП II-81. Счита за недоказано, че нарушението е било извършено
от жалбоподателя. Иска отмяна на НП и да бъде постановено връщане на иззетите
от жалбоподателя контролен талон и СУМПС.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява, като се представлява от упълномощен представител –
адвокат П. от САК, който поддържа жалбата и иска отмяна на обжалваното НП по
съображенията, изложени в жалбата. Алтернативно иска приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна
– ОД на МВР С. не изпраща представител, като в съпроводително писмо се заявява искане
за оставяне на жалбата без уважение и потвърждаване на НП.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 14дневен срок. НП е
издадено на 28.10.2019 г., връчено е на жалбоподателя на 06.01.2020 г., което е
видно от приложено копие на картон на НП, докато жалбата е изпратена/приета от
куриер на 13.01.2020 г. Без значение е
факта, че е заведена в регистратура на въззиваемата страна на 23.01.2020 г.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков
№ 285775 от 16.10.2019 г., съставен срещу жалбоподателя за това, че на 04.04.2019
г., около 09.21 часа, обл. Софийска, общ. К., гр. К.по ВП II-81 № 1В до фирма С. с посока към
гр. С., в населено място управлява т.а „И.Д.“ с рег. № СВ 5737 КМ, собственост на
„В.Т.“ ООД с Булстат ******* гр. С., като извършва следното: При максимално
разрешена скорост за движение 50 км.ч. се движи със 101 км.ч. Приспаднат 3%
толеранс в полза на водача. Наказуемо превишение 51 км.ч.. Скоростта измерена с
АТСС ТFR 1-М с фаб. № 504. Снимков
материал от клип № 3955 видян от водача.
Нарушението е
квалифицирано в АУАН като такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В АУАН е посочено
също така, че са иззети като доказателства контролен талон, декларация по чл.
188 от ЗДвП и снимков материал от клип № 3955.
Препис от АУАН е
връчен на жалбоподателя, без да са отразени възражения.
По идентичен начин, словесно и като правна
квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП, с разликата, че в НП
моторното превозно средство е описано като „лек автомобил“. В НП също таке
квалифицирано нарушението словесно като: Водач превишаващ максимална скорост за
населено място над 50 км.ч.
С обжалваното НП на
жалбоподателя са наложени, предвидените в чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП
административни наказания лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и глоба 700
лева.
В хода на съдебното
следствие не са събирани гласни доказателства.
От приложените
писмени такива се установи следното: На 04.04.2019 г., около 09.21 часа,
товарен автомобил „И.Д.“ с рег. № СВ 5737 КМ, собственост на „В.Т.“ ООД гр. С.,
е бил управляван от жалбоподателя К.И.И. в района на гр. К.на ВП II-81, в близост до фирма „С.
Пейпър Продуктс“ ООД, намираща се на адрес „Ломско шосе“ № 1В, при което
управляваният от жалбоподателя товарен автомобил се е движил в посока към гр. С.
със скорост от 104 км.ч., регистрирана с техническо средство – мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR 1-М с
идентифик. № 504. При установяване на скоростта на движение, с която се е
движил автомобила, управляван от жалбоподателя посочената система за
видеоконтрол е регистрирала това със автоматичен снимков материал, от който е
видно превозното средство, регистрационният му номер, както и данни за дата,
час и точно местоположение – чрез координати, като в протокол за използване на
техническото средство за същата дата е посочено, че измерването е в стационарен
режим, че са отчитани скоростите на приближаващи автомобил, като мястото е
идентифицирано като населено място – гр. К.по ВП II-81 до фирма С.. Пътен знак Д 12,
обозначаващ край на населено място – гр. К.в посока към гр. С. е поставен след
участъка, в който се намира фирма „С. Пейпър Продуктс“ ООД.
Техническото
средство от посочения тип ТFR 1-М е одобрен тип средство за измерване с
разрешение, вписано в регистъра под № 4835 на 24.02.2010 г., със срок на
валидност 24.02.2020 г.
Техническото
средство е преминало последващ контрол на 02.11.2018 г. като съгласно Заповед №
616 от 11.09.2018 г. на председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор Обн.
ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г., е определен едногодишен срок за периодични проверки
на средства за измерване – скоростомери.
АУАН е съставен на
жалбоподателя и след прилагане на декларация от негова страна, с която на 16.10.2019 г. /дата на съставяне
на АУАН/, е декларирано от негова страна, че на 04.04.2019 г. е управлявал
автомобил с рег. № СВ 5737 КМ. Декларацията не е подписана.
Описаните обстоятелства съдът установи без никакви противоречия от
приобщените писмени доказателства – посочените по-горе АУАН и НП, картон на НП,
декларация по чл. 188 от ЗДвП, протокол за използване на техническо средство,
ежедневна форма на отчет, Протокол за последваща проверка, Справка МПС, Справка
водач, Удостоверение за одобрен тип, Справка от Община К.л.67, както и от
веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП - Клип № 3955.
Материалната компетентност на актосъставителя – Г.Б.Б., заемаща длъжност
мл. автоконтрольор произтича от заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 189, ал. 1, вр. чл.
165, ал. 1 от ЗДвП, са определени лицата, имащи право да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Материалната компетентност на лицето, издало обжалваното НП, заемащо
длъжността началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР С., е установена
със същата заповед.
По същество, след
преценка на изложените обстоятелства, съдът счита, че с обжалваното наказателно
постановление законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършеното нарушение на закона за движението по пътищата, поради което
наказателното постановление следва да бъде потвърдено. Относно искането за
постановяване на решение, с което да бъдат върнати иззети документи съдът
намира, че искането е недопустимо, след като съдът не контролира отнемане и
връщане на документите, а тока се извършва с акт за налагане на принудителна
административна мярка, която подлежи на съдебен контрол по друг ред.
От обективна страна
се установи без съмнение, че на 04.04.2019 г., около 09.21 часа жалбоподателят е
управлявал описаното МПС - товарен автомобил „И.Д.“ с рег. №
СВ 5737 КМ на територията на населеното място гр. К., при което превозното
средство се е движело със скорост от 104 км.ч., което е установено с одобрен
тип техническо средство тип ТFR 1-М с идентифик. № 504, като от страна на АНО е
приета скорост на движение 101 км.ч. след приспадане на възможната
грешка/отклонение в точността на показанията на техническото средство /посочени
в протокола за последваща проверка/.
Налице е движение
на моторното превозно средство със скорост, превишаваща разрешената в
конкретния район с 51 км.ч., за което действие е предвидена санкцията по чл.
182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, предвиждаща, че: „Водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км.ч. - с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно
средство…“, като размера на предвидената санкция, съответно наложена изключва
възможността за преценка на конкретната тежест на нарушението и определяне на
наказанието в определените от закона рамки – горна и долна граница.
Жалбоподателят е
осъществил и от субективна страна съставът на предвиденото нарушение, след като
е управлявал МПС със скорост, превишаваща установената за движение в населено
място, като е съзнавал отделните обективни признаци – че управлява МПС в
населено място, и скоростта му на движение превишава установената с чл. 21, ал.
1 от ЗДвП скорост на движение на конкретния вид моторно превозно средство в
населените места.
Правилно е съставен
АУАН, съответно и НП, а не ЕФ, след като за конкретното нарушение е предвидено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“, а така също е предвидено и
отнемане на контролни точки, в които случаи чл. 189 изисква провеждане на
административно-наказателното производство по обичайния ред.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателя,
отнасящи се до нередовност на техническото средство. Представени са
доказателства както, че конкретното средство е одобрен тип за измерване, така и
за преминаването на техническото средство през последваща проверка,
удостоверяваща годността му да извършва надлежно измервания и в момента на
установяване/заснемане на автомобила, управляван от жалбоподателя.
Неоснователни са и
възраженията за мястото на нарушението, след като макар и да не е посочено
точното име на фирмата, намираща се в района на нарушението няма съмнение
относно факта, че това е територията на населено място – гр. К., за която е
предвидено ограничение за движение със скорост над 50 км.ч.
Налице е
нередовност на писмените доказателства – липсва подпис на декларацията по чл.
188 от ЗДвП, но по същество няма твърдение от страна на жалбоподателя, че той
не е лицето, управлявало посоченото МПС на конкретната дата и час. Наличието на
личните му данни, както и конкретните оплаквания по делото дават основание за
извод, че това е технически пропуск, който не поставя под съмнение факта, че
именно жалбоподателя се е явил пред АНО, представил е тази декларация и
съответно срещу него е съставен АУАН, след това и НП, след като се
идентифицирал еднозначно с тези действия като лицето, управлявало МПС товарен автомобил „И.Д.“ с рег. №
СВ 5737 КМ на 04.04.2019 г. около 09.21 часа в района на гр. К..
Предвид всичко изложено и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1204-002969 от
28.10.2019 г., издадено от Началник група при ОД на МВР С., сектор „Пътна
полиция“, с което на К.И.И., ЕГН ********** ***, на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 /седемстотин/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
Решението може да се обжалва от К.И. *** пред
Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата
на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподателя, чрез адвокат П. и въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: