РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 10.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четиринадесети юни
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ Н.
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 113 по описа на съда за
2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Община Пазарджик твърди, че му е извършена
финансова инспекция, обхващаща периода от 01.01.2012 г. до 31.03.2014 г.,
завършила с Акт за начет №11-04-21/29.06.2015 г., с който е установено, че
размерът на възнагражденията на общинските съветници за участие в заседания на
общинския съвет и в комисии и удръжките от тях при неучастие в заседания и
комисии през проверявания период не съответстват на законовите разпоредби, като
по отношение на ответницата М.И.Г.-К. в качеството ѝ на общински съветник
след съпоставка на присъствените и неприсъствените ѝ дни в заседания и
комисии за периода от 30.05.2013 г. (деня, в който е положила клетва като
общински съветник) до 31.03.2014 г. и размера на средната брутна работна
заплата на общинската администрация за периода от 30.05.2013 г. до 31.12.2013
г. и размера на възнаграждението на кмета на общината за периода от 01.01.2014
г. до 31.03.2014 г., е установено, че фактически начисленото и изплатеното
ѝ възнаграждение надвишава с 1 206,08 лв. полагащото ѝ се възнаграждение
като общински съветник, за която сума, ведно със законната лихва в размер на 206,67
лв. от деня на причиняване на вредата до датата на съставяне на акта за начет, общината
се снабдила със заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, издадена по
ч.гр.д. № 3446/2016 г. на Районен съд – Пазарджик.
Тъй като против издадената заповед за незабавно
изпълнение било подадено възражение от ответница, моли да бъде установено със
сила на пресъдено нещо в отношенията между страните,
че ответницата му дължи сумата от 1 206,08 лв., представляваща получено от нея
без правно основание възнаграждение като общински съветник, и сумата от 206,67
лв., представляваща законната лихва върху главницата от деня на причиняване на
вредата до датата на съставяне на акта за начет – 29.06.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване за заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3446/2016 г. на Районен съд – Пазарджик.
Претендира присъждане на разноските в исковото и
заповедното производство.
Ангажира писмени доказателства в подкрепа на
твърденията си.
Ответницата М.И.Г.-К. в срока по чл. 131 ГПК чрез
пълномощника си адв. Р.П. оспорва исковата молба. Признава, че като общински
съветник през процесния период е получавала възнаграждение съответстващо на правилника,
приет от Общински съвет Пазарджик, но счита, че възнагражденията е получила
добросъвестно, тъй като в случаите, когато ѝ се е налагало да отсъства от
заседание на общинския съвет или комисия това е било по уважителни причини и е
уведомявала устно или писмено председателя на Общинския съвет и той е
разпореждал да не ѝ се правят удръжки от възнаграждението, както и поради
обстоятелството, че не ѝ е била известна през процесния период средната
брутна работна заплата на общинската администрация (СБРЗОА), въз основа на
която е следвало да се определя размера на възнаграждението на общинските
съветници. Оспорва констатациите в акта за начет, според които уведомяването от
общинския съветник за отсъствие от заседания на общинския съвет трябва да е
писмено, тъй като създаденият в Общински съвет Пазарджик ред позволявал устно
уведомяване за това, а в правомощията на председателя на общинския съвет е да
преценява дали причината за отсъствие е уважителна или не, както и използваната
в акта за начет методика за изчисляване на дължимото възнаграждение. Твърди, че
не е имала задължение да инициира промяна на размера на възнагражденията на
общинските съветници при изменение на законовата уредба, а обстоятелството, че
не се е възползвала от правата си не означава, че е била недобросъвестна. Сочи
и че ако все пак беше направила такова предложение, то щеше да бъде отхвърлено
предвид политическата ситуация в общинския съвет.
Моли за отхвърляне на исковете поради тяхната
неоснователност.
Ангажира доказателства.
По искане на
ответницата, направено в срока за отговор по чл. 131 ГПК като трети
лица-помагачи на страната на ответника по делото са конституирани Т.Д.П., П.И.П., Г.Л.П., Д.С.Щ.
и Г.К.Г., които чрез пълномощника си адв. Г.П. възразяват срещу конституирането
си като страни в производството поради отсъствието на предпоставките по чл.
219, вр. чл. 218 ГПК – наличие на правен интерес от
благоприятно решение за подпомаганата страна, респ. регресно
вземане в полза на ответника. По същество оспорват основателността на исковете.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
По фактите
страните не спорят, а и те се установяват от приетите по делото писмени и
гласни доказателства и заключенията на вещото лице М.Л. по съдебно-икономическата
експертиза.
Установява се, че ответницата М.И.Г.-К.
е била избрана за общински съветник в Общински съвет Пазарджик, встъпила е в длъжност на 30.05.2013 г. с
полагане на клетва пред общинския съвет и до 31.03.2014 г. е имала качеството
на общински съветник, като е участвала в заседания на общинския съвет и на две
постоянни комисии и е получавала възнаграждение за дейността си.
За периода от 01.01.2012 г. до 31.03.2014 г. е извършена
финансова инспекция на Община Пазарджик от Агенция за държавна финансова
инспекция, завършила с Акт за начет №11-04-21/29.06.2015 г., с който е
установено, че размерът на възнагражденията на общинските съветници за участие
в заседания на общинския съвет и в комисии и удръжките от тях при неучастие в
заседания и комисии през проверявания период не съответстват на законовите
разпоредби.
Установява се от приетите по
делото и неоспорени от страните допълнителни заключения по
съдебно-икономическата експертиза, които съдът възприема като обективни, обосновани
и компетентно изготвени, че за месеците май и юни 2013 г. възнаграждението на
общинските съветници, определено въз основа на СБРЗОА за месец март 2013 г., е
следвало да е в размер на 593,02 лв., а изчислената от Община Пазарджик СБРЗОА
е била 582 лв.; за месеците юли, август и септември 2013 г. възнаграждението на
общинските съветници, определено въз основа на СБРЗОА за месец юни 2013 г., е
следвало да е в размер на 590,01 лв., а изчислената от Община Пазарджик СБРЗОА
е била 579 лв.; за месеците октомври, ноември и декември 2013 г.
възнаграждението на общинските съветници, определено въз основа на СБРЗОА за
месец септември 2013 г., е следвало да е в размер на 595,41 лв., а изчислената
от Община Пазарджик СБРЗОА е била 578 лв.; за месеците януари, февруари и март
2014 г. възнагражденията на общинските съветници, определени въз основа на възнаграждението
на председателя на общинския съвет, е следвало да са в размер на 564 лв.
За месец май 2013 г. ответницата не е получила
възнаграждение, а при изчисление въз основа на СБРЗОА в размер на 593,02 лв.
нетното ѝ възнаграждение е следвало да е 34,87 лв.; за м. юни 2013 г. полученото
от ответницата нетно възнаграждение е в размер на 272,79 лв., а нетното
възнаграждение, изчислено въз основа на СБРЗОА в размер на 593,02 лв. при
отчитане на отсъствията ѝ от заседания следва да е 46,48 лв., т.е. с 266,31
лв. по-малко от изплатеното, а в случай, че отсъствията ѝ не се отчитат нетното
ѝ възнаграждение следва да е в размер на 139,47 лв., т.е. с 133,32 лв.
по-малко от изплатеното; за м. юли 2013 г. полученото от ответницата нетно
възнаграждение е в размер на 272,79 лв., а нетното възнаграждение, изчислено
въз основа на СБРЗОА в размер на 590,01 лв. при отчитане на отсъствията ѝ
от заседания, следва да е 138,75 лв., т.е. с 134,04 лв. по-малко от изплатеното,
а в случай, че отсъствията ѝ не се отчитат нетното ѝ възнаграждение
следва да е в размер 138,75 лв., т.е. с 134,04 лв. по-малко от изплатеното; за
м. август 2013 г. полученото от ответницата нетно възнаграждение е в размер на
272,79 лв., а нетното възнаграждение, изчислено въз основа на СБРЗОА в размер
на 590,01 лв. при отчитане на отсъствията ѝ от заседания, следва да е
138,75 лв., т.е. с 134,04 лв. по-малко от изплатеното, а в случай, че
отсъствията ѝ не се отчитат нетното ѝ възнаграждение следва да е в
размер на 138,75 лв., т.е. с 134,04 лв. по-малко
от изплатеното; за м. септември 2013 г. полученото от ответницата нетно
възнаграждение е в размер на 272,79 лв., а нетното възнаграждение, изчислено
въз основа на СБРЗОА в размер на 590,01 лв. при отчитане на отсъствията ѝ
от заседания, следва да е 138,75 лв., т.е. с 134,04 лв. по-малко от
изплатеното, а в случай, че отсъствията ѝ не се отчитат нетното ѝ
възнаграждение следва да е в размер на 138,75 лв., т.е. с 134,04 лв. по-малко от
изплатеното; за м. октомври 2013 г. полученото от ответницата нетно
възнаграждение е в размер на 256,64 лв., а нетното възнаграждение, изчислено
въз основа на СБРЗОА в размер на 595,41 лв. при отчитане на отсъствията ѝ
от заседания следва да е 187,05 лв., т.е. с 69,59 лв. по-малко от изплатеното,
а в случай, че отсъствията ѝ не се отчитат нетното ѝ възнаграждение
следва да е в размер на 187,05 лв., т.е. с 69,59 лв. по-малко от изплатеното; за
м. ноември 2013 г. полученото от ответницата нетно възнаграждение е в размер на
272,79 лв., а нетното възнаграждение, изчислено въз основа на СБРЗОА в размер
на 595,41 лв. при отчитане на отсъствията ѝ от заседания следва да е
139,99 лв., т.е. с 132,80 лв. по-малко от изплатеното, а в случай, че отсъствията
ѝ не се отчитат нетното ѝ възнаграждение следва да е в размер на
139,99 лв., т.е. с 132,80 лв. по-малко от изплатеното; за м. декември 2013 г.
полученото от ответницата нетно възнаграждение е в размер на 272,79 лв., а
нетното възнаграждение, изчислено въз основа на СБРЗОА в размер на 595,41 лв. при
отчитане на отсъствията ѝ от заседания следва да е 139,99 лв., т.е. с
132,80 лв. по-малко от изплатеното, а в случай, че отсъствията ѝ не се
отчитат нетното ѝ възнаграждение следва да е в размер на 139,99 лв., т.е.
с 132,80 лв. по-малко от изплатеното; за м. януари 2014 г. полученото от
ответницата нетно възнаграждение е в размер на 272,79 лв., а нетното
възнаграждение, изчислено въз основа на 40 % от възнаграждението на
председателя на общинския съвет при отчитане на отсъствията ѝ от
заседания следва да е 294,75 лв., т.е. с 21,96 лв. повече от изплатеното, а в
случай, че отсъствията ѝ не се отчитат нетното ѝ възнаграждение
следва да е в размер на 442,12 лв., т.е. с 169,33 лв. повече от изплатеното; за
м. февруари 2014 г. полученото от ответницата нетно възнаграждение е в размер
на 497,77 лв., а нетното възнаграждение, изчислено въз основа на 40 % от възнаграждението
на председателя на общинския съвет при отчитане на отсъствията ѝ от
заседания, следва да е 265,28 лв., т.е. с 232,49 лв. по-малко от изплатеното, а
в случай, че отсъствията ѝ не се отчитат нетното ѝ възнаграждение
следва да е в размер на 442,12 лв., т.е. с 55,65 лв. по-малко от изплатеното; за
м. март 2014 г. полученото от ответницата нетно възнаграждение е в размер на
442,11 лв., а нетното възнаграждение, изчислено въз основа на възнаграждението
на председателя на общинския съвет при отчитане на отсъствията ѝ от
заседания, следва да е 442,12 лв., т.е. с 0,01 лв. повече от изплатеното, а в
случай, че отсъствията ѝ не се отчитат нетното ѝ възнаграждение
следва да е в размер на 442,12 лв., т.е. с 0,01 лв. повече от изплатеното.
Общият размер на изплатеното
нетно възнаграждение на ответницата през процесния период е в размер на 3
106,05 лв., изчислен въз основа на СРБЗОА за периода от 30.05.2013 г. до
31.12.2013 г. и въз основа на възнаграждението на председателя на общинския
съвет за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2014 г. При отчитане на отсъствията
от заседания общият размер на дължимото нетно възнаграждение възлиза на 1
920,14 лв., т.е. с 1 185,91 лв. по-малко от изплатеното, а в случай, че
отсъствията не се отчитат – 2 383,98 лв., т.е. с 722,07 лв. по-малко от
изплатеното.
От показанията на разпитания по
делото свидетел Димитър Йорданов се установява, че през процесния период
председателят на общинския съвет бил създал практика при отсъствие от заседания
общинските съветници да го уведомяват устно или писмено, а негово правомощие
било да преценява кога причината за отсъствие е уважителна и кога не.
При така
установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Производството е по реда на чл.
422 ГПК.
Предявени са кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 21, ал. 3 ЗДФИ и чл. 86 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца
процесните суми за главница и лихва за забава, представляващи получено от нея без правно основание възнаграждение
като общински съветник, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК.
Налице са процесуалноправните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен
по реда на чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, която е оспорена от длъжника в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал.
1 ГПК.
Едновременното предявяване на иска против всички
солидарни длъжници не е сред предпоставките за допустимостта му, тъй като солидарността
дава право на кредитора да иска изпълнение на цялото задължение от всеки от
длъжниците, а разпоредбите на чл. 27, ал. 4-6 ЗДФИ не въвеждат изискване за
едновременно предявяване на претенциите към всички задължени по акта за начет лица.
С оглед особената цел на исковото производство по чл. 422 ГПК – да провери
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение, единствените
процесуално легитимирани да участват като главни страни в това производство са
заявителят и длъжникът.
Възражението на ответницата, че производството
по финансов начет не е приключило, поради което съставеният срещу нея акт за
начет не представлява годно изпълнително основание, по начало има отношение към
основателността на иска, а не към неговата допустимост, но в случая не намира
опора в доказателствата по делото. Процедурата по съставянето на акта за начет
и неговото обявяване е уредена в чл. 22 ЗДФИ, а начинът на приключването
ѝ зависи от основателността на евентуалните писмени възражения по чл. 22,
ал. 3 ЗДФИ на начетените лица – ако те бъдат отхвърлени от финансовите
инспектори, тяхното писмено заключение по чл. 22, ал. 4 ЗДФИ е крайният акт на начетното производство, а при основателност на възраженията
производството по акта за начет се прекратява по ред, определен с правилника за
прилагане на ЗДФИ.
По делото са представени писмени доказателства,
установяващи връчването на акта за начет на всички начетени с него лица,
подаването на писмени възражения срещу него от тяхна страна, както и
съставянето на мотивирано писмено заключение на финансовите инспектори, с което
тези възражения са отхвърлени. С това е изчерпана процедурата на начетното производство. Самият акт за финансов начет не
подлежи на самостоятелен административен или съдебен контрол. Неговата законосъобразност
се проверява в рамките на исковото производство срещу начетените лица за
възстановяване на имуществените вреди и/или връщане на полученото без правно
основание.
За уважаване на главния иск в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието
на умишлено причинена противоправно вреда от отчетническа дейност, както и че в
резултат от действията на причинителите на вредата ответницата е получила без
правно основание сумата, чието връщане се иска. Отговорността на третото лице е
за неоснователно обогатяване, но е производна от деликтната
отговорност на отчетниците – ако не се установи наличие на деликт, не се дължи
връщане на полученото без основание.
Ответницата следва да установи наличието на
предпоставките по чл. 21, ал. 3, изр. второ ЗДФИ, при които не дължи връщане на
полученото.
Фактическите констатации в акта
за начет относно непозволеното деяние, причинната връзка между това деяние и
настъпилата щета, размерът на щетата и размерът, в който ответникът се е обогатил
неоснователно в резултат на щетата, се смятат от съда за истински до доказване
на противното съгласно изричната разпоредба на чл. 22, ал. 5 ЗДФИ. Изводите и
заключенията на финансовите инспектори в акта за начет не се ползват със
законна доказателствена сила, поради което съдът следва да формира свои правни
изводи въз основа на установените по делото обстоятелства.
Ответницата е оспорила
истинността на акта за начет по отношение на част от описаните в него
фактически констатации, което от процесуална гладна точка не води до
разместване на доказателствената тежест, тъй като по силата на чл. 22, ал. 5
ЗДФИ ответникът следва да установи неправилното отразяване на оспорените обстоятелства
в акта за начет.
Не е спорно между страните, че
през процесния период ответницата е имала качеството на общински съветник в
Общински съвет Пазарджик и е получила възнаграждение за дейността си в размер
на исковата сума от 1 206,08 лв.
Безспорно е и това, че през същия период
отчетническата дейност по начисляване, изплащане и упражняване на предварителен
контрол върху разходите за възнаграждение на общинските съветници е
осъществявана от третите лица-помагачи: Т.П. – кмет, П.П.
– заместник кмет, Г.П. – финансов контрольор, Д.Щ. – началник отдел „БО“ и Г.Г. – директор на дирекция „БОС“. Макар длъжностите на тези
петима отчетници да не са в структурата на общинския съвет, тяхната отговорност
за отчетнически риск произтича от ангажираността им в процеса по разходването
на средства от общинския бюджет. Общинският съвет няма самостоятелен щат.
Средствата за издръжка на дейността му, включително за възнагражденията на
общинските съветници, са част от общинския бюджет съгласно чл. 29а ЗМСМА.
Изпълнението на общинския бюджет се организира и контролира от кмета на
общината и другите длъжностни лица от общинската администрация, на които е
възложено да разходват бюджетни средства или да контролират дейността по
тяхното разходване. Третите лица-помагачи не оспорват качеството си на
отчетници по отношение на средствата от общинския бюджет.
Размерът
на възнаграждението на общинските съветници е регламентиран в разпоредбите на
чл. 34, ал. 1 и 2 ЗМСМА.
Съгласно
редакцията ѝ, обнародвана в ДВ, бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 01.02.2013
г., общинският съветник получава възнаграждение за участието си в заседанията
на общинския съвет и на неговите комисии. Размерът на възнаграждението се
определя с решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината
от общия брой съветници. Общият размер на възнаграждението на общинския
съветник за един месец не може да надвишава 30 на сто от средната брутна
работна заплата в съответната общинска администрация за последния месец от
предходното тримесечие, а на председателя на общинския съвет – 90 на сто от
възнаграждението на кмета на съответната община.
С
изменение, обнародвано в ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г., в сила от 01.01.2014 г., е
променен максималният размер на общото месечно възнаграждение за един съветник,
който става 70 на сто от брутната работна заплата на председателя на общинския
съвет за съответния месец в общините с население над 100 000 души, а в общините с население до 100 000 души – 70
на сто от средната брутна работна заплата на общинската администрация за
съответния месец.
Принципът за
определяне на размера на възнаграждението на общинския съветник, който е
действал през процесния период, е то да се заплаща диференцирано – според броя
участия на отделния общински съветник в заседанията на общинския съвет и
неговите комисии през съответния месец. Без значение за възникване на правото
на възнаграждение е дали неучастието в заседанията е по уважителни причини.
Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗМСМА не държи сметка за това, тъй като правото
на възнаграждение възниква само при реално изпълнение на задължението на
общинския съветник да участва в заседанията. Причините за отсъствието имат
отношение към санкционната разпоредба по чл. 36, ал. 2 ЗМСМА, предвиждаща при
неоправдано отсъствие да се удържа част от възнаграждението на общинския
съветник. Тъй като за самото заседание, на което не е присъствал възнаграждение
поначало не се дължи, удръжката следва да бъде направена от вече заработеното
възнаграждение за други участия през съответния месец. При системно неоправдано
отсъствие от заседанията на общинския съвет може да се стигне до предсрочно
прекратяване на правомощията на общинския съветник.
По делото не е установено общинският съвет да е
приел решение за определяне на ставката за участие в заседание на Общинския
съвет и в заседание на неговите комисии, както изисква нормата на чл. 34, ал. 1 ЗМСМА. Съгласно действащия през периода от 30.05.2013 г. до 31.12.2013 г. ПОРОбСОА, приет с Решение № 2/24.11.2011 г. на Общинския
съвет Пазарджик, възнагражденията на общинските съветници са били в размер на
60 % от средната брутна работна заплата на общинската администрация за
последния месец от предходното тримесечие, а съгласно действащия през периода
от 01.01.2014 г. до 31.03.2014 г. ПОРОбСОА, приет с
Решение № 77/2014 г. на Общинския съвет Пазарджик, възнагражденията на
общинските съветници са били в размер на 40 % от брутната работна заплата на
председателя на общинския съвет за съответния месец.
При липса на решение на общинския съвет,
определящо възнаграждението за участие в заседание на съвета или в комисия, правилото
за определяне на възнаграждението на общинските съветници, съответстващо в
най-пълна степен на духа на закона и на справедливостта, е предвиденият в закона
размер на възнаграждението – 30 на сто от СБРЗОА за последния месец от
предходното тримесечие за периода от 30.05.2013 г. до 31.12.2013 г. и 40 на сто
от брутната работна заплата на председателя на общинския съвет за съответния
месец за периода от 01.01.2014 г. до 31.03.2014 г., съгласно приетото в ПОРОбСОА, да се раздели на броя на заседанията за този
месец и да се умножи по броя на присъствията на общинския съветник в заседания,
т.е. пропорционално на присъствията му на заседания на общинския съвет и в
комисии, без да се отчитат причините за отсъствие на общинския съветник, тъй
като законът не държи сметка за това, а единствено от значение е обективният
факт на присъствие, респ. отсъствие от заседание.
Въпреки този начин на определяне, изчисляване
и изплащане на възнагражденията на общинските съветници през процесния период, отчетниците Т.П., П.П.,
Г.П., Д.Щ. и Г.Г. не са се съобразили с него и са
продължили да начисляват, одобряват и изплащат възнаграждения на общинските
съветници по начина, определен с непроменения правилник по чл. 21, ал. 3 ЗМСМА –
съобразно принципа за „твърдо“ възнаграждение, а в периода от 30.05.2013 г. до
31.12.2013 г. и с 30 на сто повече от законовоопределеното. Поведението им е
противоправно, тъй като е в разрез с императивна разпоредба на закона. До това се е стигнало, тъй като общинският
съвет не е направил съответните изменения в правилника за своята дейност, за да
съобрази установения в него максимален размер с въведеното от закона ограничение.
Отчетниците са приложили правилника, а не закона. Това обаче не изключва противоправността на действията им, тъй като съгласно чл. 15,
ал. 3 ЗНА, когато постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат
на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат
по-високия по степен акт. Вярно е, че нормата въвежда такова задължение само за
правораздавателните органи, каквито отчетниците, разпореждащи средства от
общинския бюджет, не са, но това не променя извода, че действията им са
противоправни.
Освен
противоправни, техните действия са извършени умишлено тъй като са съзнавали, че
начисляват, одобряват и изплащат възнаграждения на общинските съветници в
по-голям размер от установения в закона. Вредата е причинена умишлено, когато
отчетникът осъзнава, че поведението му е противоправно, осъзнава вредните
последици, които ще настъпят от него и иска или допуска тяхното настъпване. Тъй
като отчетникът във волевия си акт може пряко да цели увреждането или да
допуска настъпването му, умисълът може да бъде пряк или евентуален, като
формата му е без значение. Не е нужно деянието да е и престъпление, за да е
допустимо реализиране на пълна имуществена отговорност за отчетнически риск по реда
на начетното производство – Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС по гр.д. № 516/2011
г., IV г. о.
С изплащане на
повече от дължимото възнаграждение на общинските съветници,
в т.ч. и на ответницата, на ищеца са причинени имуществени вреди в размер на
разликата между платеното в повече възнаграждение за дейността на общинския
съветник и полагащото му се възнаграждение в съответствие със законовите
разпоредби.
Налице е пряка
причинна връзка между действията на отчетниците и настъпилата имуществена
вреда, тъй като ако не бяха изплатени възнаграждения в по-висок размер, нямаше
да се стигне до увреждане на имуществото на общината.
В полза на ответницата К. са
начислени и изплатени нетни възнаграждения, както следва: за месец май 2013 г.
ответницата не е получила възнаграждение, а ѝ е било дължимо
възнаграждение в размер на 34,87 лв.; за м. юни 2013 г. – 272,79 лв., вместо
дължимото ѝ възнаграждение в размер на 46,48 лв.; за м. юли 2013 г. –
272,79 лв., вместо дължимото ѝ възнаграждение в размер на 138,75 лв.; за
м. август 2013 г. – 272,79 лв., вместо дължимото ѝ възнаграждение в
размер на 138,75 лв.; за м. септември 2013 г. – 272,79 лв., вместо дължимото
ѝ възнаграждение в размер на 138,75 лв.; за м. октомври 2013 г. – 256,64
лв., вместо дължимото ѝ възнаграждение в размер на 187,05 лв.; за м.
ноември 2013 г. – 272,79 лв., вместо дължимото ѝ възнаграждение в размер
на 139,99 лв.; за м. декември 2013 г. – 272,79 лв., вместо дължимото ѝ
възнаграждение в размер на 93,35 лв.; за м. януари 2014 г. – 272,79 лв., вместо
дължимото ѝ възнаграждение в размер на 294,75 лв.; за м. февруари 2014 г.
– 497,77 лв., вместо дължимото ѝ възнаграждение в размер на 265,28 лв. и за
м. март 2014 г. – 442,11 лв., вместо дължимото ѝ възнаграждение в размер
на 442,12 лв. (вариант I от заключението
на вещото лице по допълнителната съдебно-икономическа
експертиза от 30.04.2018 г.).
Разликата между фактически изплатеното
на ответницата нетно възнаграждение за дейността ѝ като общински съветник
и дължимото ѝ възнаграждение съобразно разпоредбите на закона, възлиза на
1 185,91 лв. От тази сума следва да се приспаднат сумите в размер на 34,87 лв.,
21,96 лв. и 0,01 лв., които е следвало да ѝ бъдат изплатени в повече,
отколкото реално ѝ е било изплатено за месеците май 2013 г., януари и
март 2014 г.
Общата сума на изплатеното на
ответницата възнаграждение без основание възлиза на 1 129,07 лв.
Това е размерът на имуществената
вреда, причинена умишлено от отчетниците Т.П., П.П., Г.П.,
Д.Щ. и Г. ***, която на основание чл. 31, ал. 3 ЗДФИ следва да бъде
възстановена от ответницата поради неоснователното ѝ получаване.
Неоснователно е възражението на
ответницата, че тъй като е получила добросъвестно процесните суми като
възнаграждение за работата си като общински съветник, на основание чл. 21, ал.
3, изр. второ ЗДФИ не дължи връщането им.
Посочената разпоредба действително освобождава лицата,
които са получили нещо без правно основание или по дарение в резултат от
действията на причинителя на вредата, от връщането му, ако са били
добросъвестни, но това се отнася само ако полученото е възнаграждение или
обезщетение по трудово или служебно правоотношение.
Длъжността на общинския съветник е изборна
съгласно чл.
138 Конституцията на Република България. За изпълнението ѝ общинският
съветник получава доходи съгласно чл. 34 ЗМСМА. Осъществяваната от общинския съветник дейност на заседанията на
общинския съвет и на неговите комисии представлява по своето естество трудова дейност, тъй като се изразява в престиране на работна сила от страна на лицето срещу
определено възнаграждение, без осъществяваната дейност да е свързана с
постигане на краен резултат. Определянето на една дейност като трудова обаче не
води непременно до извода, че тя се упражняването по трудово или служебно
правоотношение. Понятието касае естеството на дейността, а не вида на
правоотношението, по което тя се упражнява.
В разпоредбите на чл. 4,
ал. 1 КСО са предвидени различни хипотези, при които лицата упражняват трудова дейност и част от тези хипотези не се
отнасят за лица, които полагат труд по трудово или служебно правоотношение, тъй
като последните подлежат на задължително обществено осигуряване по реда на чл.
4, ал. 1, т. 1 и 2 КСО. Дейността на общинските съветници е изведена
отделно в т. 8 на разпоредбата, като дейност на лица, упражняващи трудова
дейност на изборни длъжности. Със законодателното включване на тези лица към
кръга на задължително осигурените за всички осигурени социални рискове на
практика изборните правоотношения са приравнени на трудовите, но само за целите
на социалното осигуряване. Изборът на общинските съветници не е избор по смисъла
на чл.
83 и сл. КТ и от него не възниква трудово правоотношение по смисъла на чл. 1,
ал. 2 КТ, защото дейността на общинските съветници не е просто предоставяне
на работна сила, а представлява изпълнение на правомощия по един публичноправен мандат (пълномощие за извършване на
определена публичноправна, обикновено властническа,
дейност) по създаване, приемане, изменяне или отмяна на правила и наредби с
местно значение, проучване на общественозначими
въпроси и защита на интересите на избирателите, които представляват. Затова
изборът на общинските съветници може да бъде определен като инвеститура
– нарочен акт, от който възниква публичноправен
мандат или с други думи казано: нарочен акт, с който се възлагат правомощия в
публичната сфера – Решение № 2939 от 28.02.2014 г. на ВАС по адм.д. № 16211/2013 г., VI о., Решение № 2849 от 27.02.2013
г. на ВАС по адм.д. № 14483/2012 г., VI о. и Решение
№ 443 от 26.10.2016 г. на ОС - Пазарджик по в.гр.д. № 580/2016 г.
Тъй като възнаграждението на общинския съветник не
произтича от трудово или служебно правоотношение, разпоредбата на чл. 21, ал. 3,
изр. второ ЗДФИ е неприложима и полученото без правно основание подлежи на
връщане независимо дали получилият го е бил добросъвестен или не.
По изложените съображения
главният иск следва да бъде уважен за сумата от 1 129,07 лв. и отхвърлен за
горницата над тази сума до пълната заявена претенция в размер на 1 206,08 лв.
или за сумата от 77,01 лв.
Изцяло неоснователен е акцесорният иск за дължимостта на лихва за забава за периода от извършване на
нарушението до издаване на акта за начет, тъй като главното задължение е
възникнало от неоснователно обогатяване, а не от непозволено увреждане и
разпоредбата на чл. 26 ЗДФИ не може да намери приложение. Тя касае задължението
на отчетниците (причинителите на вредата) да заплатят законна лихва от момента
на увреждането. Възприетото е в унисон с принципа на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, че при
задължения от деликт длъжникът изпада в забава от момента на възникване на
задължението. При задълженията от неоснователно обогатяване длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД. За забавата на длъжниците по чл. 21,
ал. 3 ЗДФИ не са предвидени особени правила в този закон, поради което следва
да се прилагат правилата на ЗЗД.
Преди съставянето на акта за начет ответницата
няма как да е била поканена да върне полученото без основание, най-малко защото
вземането не е било установено по размер, т.е. началният момент, от който
ответницата е изпаднала в забава следва във времето издаването на акта за
начет, а за период, следващ издаването на акта за начет, ищецът не претендира
обезщетение за забава. Поради това искът за съществуване на акцесорното вземане
за мораторно обезщетение за периода от извършване на нарушението (30.05.2013 г.
– 31.03.2014 г.) до датата на издаване на акта за начет – 29.06.2015 г. в
размер на 206,67 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 56,53 лв., заплатена държавна такса и
263,74 лв. депозит за особен представител, както и държавна такса в заповедното
производство в размер на 23,38 лв. по съразмерност.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответницата сторените от нея разноски по делото съразмерно
на отхвърлената част от исковете: адвокатско възнаграждение в размер на 84,34
лв. и платени депозити за вещо лице в размер на 91,36 лв.
На основание чл. 78, ал. 10 ГПК в
полза на третите лица-помагачи не се присъждат разноски, а и липсва искане в
тази насока.
По изложените
съображения Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 21, ал. 3 ЗДФИ
в отношенията между страните, че М.И.Г.-К., ЕГН ********** ***, ЕИК … седалище: гр. П., бул.
„Б.“ № …, представлявана от кмета Т.П., сумата от 1 129,07 (хиляда сто двадесет и девет лева и седем стотинки)
лв., представляваща получено от
нея без правно основание възнаграждение като общински съветник за периода от
30.05.2013 г. до 31.03.2014 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението за издаване за заповед за изпълнение по реда
на чл. 417 ГПК – 11.10.2016 г., до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
3446/2016 г. на Районен съд – Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1 129,07 лв. до пълния предявен
размер от 1 206,08 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Община Пазарджик, ЕИК *********, седалище: гр. П., бул. „Б.“ № …, представлявана
от кмета Т.П. против М.И.Г.-К., ЕГН ********** *** иск
с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 206,67 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от
извършване на нарушението до издаване на акта за начет – 29.06.2015 г., за
която е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 3446/2016 г. на Районен съд –
Пазарджик.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК М.И.Г.-К., ЕГН ********** *** да заплати на Община
Пазарджик, ЕИК *********, седалище: гр. П., бул. „Б.“ № …, представлявана от кмета Т.П., разноски по делото съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 56,53 лв. държавна такса и 263,74 лв.
депозит за особен представител, както и държавна такса в заповедното
производство в размер на 23,38 лв. по съразмерност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Община Пазарджик, ЕИК …,
седалище: гр. П., бул. „Б.“ № …, представлявана
от кмета Т.П. да заплати на М.И.Г.-К., ЕГН ********** *** разноски
по делото съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 84,34 лв.
адвокатско възнаграждение и 91,36 лв. депозити за вещо лице.
Решението е постановено при
участието на Т.Д.П., ЕГН ********** ***, П.И.П., ЕГН ********** ***, Г.Л.П.,
ЕГН ********** ***, Д.С.Щ., ЕГН ********** *** и Г.К.Г., ЕГН ********** ***, в
качеството им на трети лица помагачи на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: