Р Е Ш Е Н И Е
№ 153
гр.
Русе, 08.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в публично
заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНКА АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЗОРНИЦА ТОДОРОВА – МЛ. СЪДИЯ
при участието на секретаря Цветелина
Коева, като разгледа докладваното от
мл. съдия ТОДОРОВА в.т.д. № 212 по
описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 641 от 20.04.2018 г., постановено по гр.д.
№ 5500/2017 г. по описа на Русенски
районен съд, III състав, е признато за установено, на основание чл.415, ал.1 във вр.
чл.422, ал.1 от ГПК, съществуването на вземането на „О– Я.С.” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр***,
представлявано от управителя Я.С.З., към „Р Л” ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр****, представлявано от
управителя Р.П.Д., за сумите: 1173 лв. – главница по договор за транспорт № RL10865/28.11.2016 г. и фактура № 4629/05.12.2016 г., 1173 лв. –
главница по договор за транспорт № RL11078/15.12.2016
г. и фактура № 4667/19.12.2016 г. и 1173 лв. – главница по договор за транспорт
№ RL10309/12.10.2016 г. и фактура №
4457/19.10.2016 г., или сумата 3519.00 лв. общо, заедно със законната лихва от
23.06.2017 г. до окончателното изплащане. Със същото решение „РЛ” ООД е осъдено
да заплати на „О– Я.С.” ЕООД сумата от 1125 лева – разноски по ч.гр.д. №
4199/2017 г., ч.гр.д. № 4201/2017 г. и ч.гр.д. № 4200/2017 г., и трите на
Русенски районен съд, както и сумата от 1310 лева – разноски по делото.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от „Р Л” ООД, ЕИК
****, в която се излагат доводи
за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. В жалбата се излагат
твърдения за неправилност на извода на първостепенния съд, че вземането на
жалбоподателя, за което е направил искане за прихващане, е погасено по давност.
Сочи се, че от приетото по делото заключение на техническата експертиза по
безспорен начин е установено изпращането от пощенската кутия на въззивното дружество до пощенската кутия на въззиваемото дружество, на рекламационни
писма, първото от които на 26.10.21015 г., а следващото на 26.11.2015 г. Твърди
се също така, че рекламационното писмо се съдържа и в приложената по делото
преписка от „Д З” АД, по щета № 261077/15.12.2015 г. по застраховка „О п”
относно застрахователно събитие „Кражба” от дата 15.07.2015 г. Ето защо смята,
че е безспорно доказано, че най-късно към датата на завеждане на щетата –
15.12.2015 г. въззиваемото дружество е получило
рекламационното писмо. Сочи се, че до датата на първото по делото заседание
превозвачът не е отхвърлил рекламацията, поради което и съобразно правилата на
чл. 32, т. 2 от ЧМР Конвенцията, от момента на получаване на рекламацията
давността за предявяване на иск е била спряна, поради което и правото на
предявяване на възражение за прихващане не е погасено по давност и следва да
бъде разгледано по същество.
В жалбата се излагат доводи относно неправилност на извода
на първостепенния съд за липсата на възможност за прихващане между насрещни
вземания с различни валути, като се позовава на ТР № 4/2014 г. на ОСГТК и
Решение № 225 от 28.05.2011 г. по търг. дело № 631/2009 г. на ВКС.
В жалбата се твърди, че вземането на въззивното
дружество срещу въззиваемото, за което е направено
искане за прихващане е установено по основание и размер от събраните в хода на
първоинстанционното разглеждане на делото доказателства.
С въззивната жалба се иска
обжалваното решение да бъде отменено, да се реши спорът по същество като се
отхвърлят предявените искове. Претендират се и разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна, в който се сочат
твърдения за неоснователност на жалбата, като се излагат съображения, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди се, че по делото
безспорно са доказани исковите претенции по основание и размер. Излагат се
съображения за недопустимост на направеното възражение за прихващане, доколкото
предявеното въз основа на него вземане на въззивната страна е погасено по
давност и поради липса на посочените в чл. 103, ал. 1 ЗЗД предпоставки. Твърди
се също така, че по делото не са ангажирани доказателства за извършено плащане,
относимо към процесното
събитие, на база на което въззивната страна основава искането си за прихващане,
както и доказателства за заплащане от страна на „Е-С” на обезщетение по
настъпилото застрахователно събитие. Сочи се, че рекламационното писмо, което е
представено и прието по делото се отнася за друг договор за превоз, а не за
този за който твърди въззивното дружество. Излагат се
съображения, че по този случай въззиваемото дружество
не следва да носи отговорност за липси от кражба, тъй като водачът на камиона е
действал, съгласно разпореждане на получателя на товара. Моли съда да постанови
решение, с което да бъде потвърдено първоинстанционното, а въззивната жалба да
бъде оставена без уважение.
Въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата
на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част.
По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение
правомощията си по чл.
269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение
правилността му, по наведените от въззивната страна доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, настоящият състав приема от
фактическа страна следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК от ЗЗД.
От фактическа
страна по делото се установява:
Въззиваемата страна „О– Я.С.” ЕООД е подал три
заявления за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, както следва: 1) за заплащането на сумата от 1173
лева, представляваща неплатено задължение по договор за транспорт № RL10865 от 28.11.2016 г., за което е издадена фактура №
********** от 05.12.2016 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 4199/2017
г. по описа на районен съд – гр. Русе; 2) за заплащането на сумата от 1173
лева, представляваща неплатено задължение по договор за транспорт № RL11078 от 15.12.2016 г., за което е издадена фактура №
********** от 19.12.2016 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
4201/2017 г. по описа на районен съд – гр. Русе и 3) за заплащането на сумата
от 1173 лева, представляваща неплатено задължение по договор за транспорт № RL10309 от 12.10.2016 г., за което е издадена фактура №
********** от 19.10.2016 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. №
4200/2017 г. по описа на районен съд – гр. Русе. По така образуваните заповедни
производства са издадени съответно Заповед № 2645 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 27.06.2017 г., Заповед № 2643 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.06.2017 г. и Заповед № 2644 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.06.2017 г., срещу които
в срока по чл. 414 от ГПК са постъпили възражения от длъжника „Р Л” ООД. В
законоустановения едномесечен срок, заявителят е предявил искове за установяване
на вземането по издадените заповеди за изпълнение, като на основание чл. 213 ГПК производствата са присъединени и разгледани в едно общо.
Не е спорно между страните, а и
от представените по делото доказателства се установява, че същите са в
облигационни отношения във връзка със сключени между тях договори за транспорт,
както следва: 1) договор за транспорт № RL10865 от 28.11.2016 г., по силата на който „Р Л” ООД е възложило превоз на
товари на превозвача „О– Я.С.” ЕООД, с посочено в заявката място на доставката
и уговорено възнаграждение в размер 1173 лева без ДДС; 2) договор за транспорт
№ RL11078 от 15.11.2016 г., по силата
на който „Р Л” ООД е възложило превоз на товари на превозвача „О– Я.С.” ЕООД, с
посочено в заявката място на доставката и уговорено възнаграждение в размер
1173 лева без ДДС; 3) договор за транспорт № RL10309 от 12.10.2016 г., по силата на който „РЛ” ООД е възложило превоз на
товари на превозвача „О– Я.С.” ЕООД, с посочено в заявката място на доставката
и уговорено възнаграждение в размер 1173 лева без ДДС.
По делото са представени
товарителници по договорите, видно от които стоките са доставени на получателя.
За извършените превози „Р Л” ООД
е издало фактура № ********** от 05.12.2016 г., фактура № ********** от
19.12.2016 г. и фактура № ********** от 19.10.2016 г.
От приетото по делото заключение
на съдебно-икономическата експертиза се установява, че издадените по процесните
договори за превоз фактури са осчетоводени и от двете дружества, като не е
установено плащане по тях от страна на въззивното дружество.
Страните не спорят, а и от
представената по делото от въззивното дружество
Заявка – договор за възлагане на транспорт № RL********** от 13.07.2015 г. се установява, че страните са имали и друго
договорно отношение във връзка с този договор за транспорт, по силата който „Р Л”
ООД е възложило на превозвача „О– Я.С.” ЕООД превоз на 32 палета с размери 1.2х8х1.9м.,
кабели на палети, българско производство с бг – тр фактура 17616 кг., с място на натоварване „А – Н”, гр. И,
с място на доставка - И. Превозът е придружаван от товарителница, която е
подписана от получателя на 15.07.2015 г.
В приложената от „Д З” АД
преписка по щета № 261077 от 15.12.2015 г. към полица № 140313001322 от
15.07.2015 г. за застраховка „О п” и застрахован „О– Я.С.” ЕООД, се установява,
че при извършването на превоза по договор за транспорт № RL**********
от 13.07.2015 г., при пристигането на товарния автомобил е извършена кражба на
4 броя пакети газопроводни тръби. В същата преписка се съдържа рекламационно
писмо, изпратено от „Р Л” ООД до „О– Я.С.” ЕООД, с което въззивното
дружество уведомява въззиваемото, че във връзка с
извършената кражба на част от товара по този договор за превоз, е получило
претенция от застрахователя на получателя на стоката за заплащане на щета в
размер на 59350.75 турски лири, или около 30000 евро. В началната страница на
преписката е налице отбелязване за датата на приключването й – 28.12.2015 г. В
съдържащото се в преписката писмо от „Д З” АД до „О– Я.С.” ЕООД, с което
застрахователя е отказал заплащане на обезщетение, се съдържа информация за
представяне на всички документи по преписката на 26.10.2015 г.
В хода на първоинстанционното
производство е изготвено заключение по техническата експертиза, от което се
установява, че на дата 07.12.2015 г. от имейла на „Р Л” ООД е изпратено на
имейла на „О– Я.С.” ЕООД цитираното по-горе рекламационно писмо във връзка с
извършената кражба. В същото заключение, вещото лице заключава, че имейлът ********@***.**, на който е изпратено процесното рекламационно писмо се
използва от С.С., на длъжност „О с”.
По делото е прието заключение на
съдебно-оценителна експертиза, от което се установява, че стойността на
откраднатите газови тръби е 35522.90 лева.
Въз основа на така
установените правнорелевантни за спора факти, съдът
приема следното от правна страна:
При така предявените искове за установяване на вземане,
представляващо задължение по три договора за превоз по възлагане на въззивното дружество и съобразно разпределената от първоинстанционния съд доказателствена
тежест за правнорелевантните факти, ищцовото дружество и въззиваема
страна в това производство е доказала пълно и главно съществуването на тези
вземания, досежно договорните отношения между
страните и изпълнението на превозвача на задълженията си да превози процесните
стоки, съгласно уговореното. Ответникът по исковете и въззивник
в това производство е направил признание в хода на първоинстанционното разглеждане
на делото, че не е заплатило исковите суми, а това признание се подкрепя и от
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Основният спор между
страните и въведено като възражение във въззивната жалба е по отношение на предявеното
от страна на въззивното дружество възражение за
прихващане със свое изискуемо вземане за констатирани липси от превозван товар,
извършен от въззиваемото дружество по възлагане на
въззивника, поради извършена кражба.
За да отхвърли релевираното от „РЛ” ООД възражение за прихващане, първостепенният съд е
приел, че по делото не е доказано кога е изпратено рекламационното
писмо до въззивника с оглед твърденията на същия за
спиране на давността, то вземането му е погасено по давност и на основание 32, §
4 от ЧМР Конвенцията същото е неоснователно. Отделно от това, първостепенният
съд е приел, че е недопустимо да се извършва прихващане на две насрещния
вземания в различна валута.
Настоящият
съдебен състав не споделя изводите на първостепенния съд относно погасяването
по давност на вземането на въззивника, за което е направено възражение за
прихващане. Действително в своето заключение по изготвената съдебно-техническа
експертиза на имейл, вещото лице дава отговор на въпроса от кого се използва процесният имейл, на който се твърди да е изпратено
рекламационното писмо. Първоинстанционният съд не е
отчел и обсъдил приложената към експертизата е приобщена по делото разпечатка
на имейл, изпратен на дата 07.12.2015 г. на имейла на въззиваемото
дружество, с приложено към него рекрамационно писмо с
изх. № 110/26.11.2015 г. (лист 220). Настоящият въззивен
състав намира, че след като вещото лице е констатирало този имейл в папка
„изпратени” при проверка на имейла на въззивника и като прикачен документ в
него е отворил процесното рекламационно
писмо, следва да се приеме, че същото е получено от въззиваемото
дружество на същата дата. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗЕДЕП, съгласно
която електронното изявление е получено с
постъпването му в посочената от адресата информационна система. Този извод на
съда се подкрепя и от представената по делото преписка на „Д З” АД,
образувана по повод на заявена претенция от страна на „О– Я.С.” ЕООД във връзка
с извършената кражба на част от товара при превоза, възложен с договор № RL********** от 13.07.2015 г., част от която е и процесното рекламационно писмо.
Видно от приложените документи към преписката, същата е приключила на 28.12.215
г. с отказ на застрахователното дружество да изплати застрахователно
обезщетение, поради причини посочени в писмо с изх. № 4048/28.12.2015 г. От тук
следва извода, че процесното рекламационно
писмо е представено на застрахователното дружество най-късно на тази дата, от
което пък следва извода, че „О– Я.С.” ЕООД е получило същото от Р Л” ООД
най-късно на същата дата. Предвид на това и съобразно разпоредбата на чл. 32, §
2 от ЧМР Конвенцията, съгласно която писмената рекламация спира давността до
деня, в който превозвачът отхвърли рекламацията и върне приложените към нея
документи, давността за предявяване на процесното вземане на въззивника е
спряла. По делото не е установено, въззиваемата
страна да е отхвърлила рекламацията преди започване на делото, поради което
съдът намира, че вземането на Р Л” ООД към „О– Я.С.” ЕООД, което е предмет на
възражение за прихващане, не е погасено по давност.
Съдът
обаче споделя изводите на първостепенния съд относно невъзможността да се
извършва прихващане на две насрещния вземания в различна валута, и в този
смисъл възражението на въззивната страна се явява неоснователно. В теорията е
прието, че прихващане на вземания в български лева с такива в чуждестранна
валута и обратното е недопустимо, тъй като българската валута не е конвертируема.
Това становище може да се подкрепи и с оглед приетото в ТР № 4 от 29.04.2014 г.
по т.д. № 4/2014 г. на ОСГТК, с което ВКС постанови, че съдът не може да
присъжда левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, освен
в изрично предвидените в закона случаи. В мотивната
част на посоченото тълкувателно решение е направен анализ на същността на
валутата, като е посочено, че положението на българския лев на законно платежно
средство в страната поставя чуждестранните валути в положението на стока, която
се купува и продава единствено по отношение на него. От тук следва, че
чуждестранната валута не е пари, а стока, поради което ако не е конвертирана в
лева е недопустимо да се извърши прихващане. Действително с ТР № 4 от
29.04.2014 г. по т.д. № 4.2014 г., на ОСГТК на ВКС се предвижда възможност на
съда, разглеждащ делото сам да конвертира претендираното
с възражението за прихващане вземане от евро в лева, за да е възможно
извършването на прихващане, но в договора, от който произтича това вземане на въззивното дружество няма уговорена валоризационна
клауза. Видно от съдържанието на представения договор за възлагане на транспорт № RL********** от 13.07.2015 г., цената по договора е
уговорена в евро, като страните на са предвидили възможност същата да се
заплаща в левова равностойност. Доколкото не е уговорено друго, приема се, че
тази валута е относима и за всички други плащания за
задължения, възникнали на основание този договор. В този смисъл е Определение №
74 от 23.01.2017 г., постановено по гр. дело № 3163/2016 г. по описа на ВКС, ІV
ГО , в което се приема, че може да се присъди левовата равностойност на сума
при наличие на валоризационна клауза в чуждестранна
валута, с която задълженията са уговорени като левовата равностойност на валута.
С оглед изложените
мотиви съдът приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде
потвърдено, а въззивната жалба оставена без уважение, като неоснователна.
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна. Същата е заявила искане за присъждане
на разноски в настоящата инстанция, като е представила списък по чл. 80 от ГПК,
както и договор за правна защита и съдействие, с уговорено и заплатено
възнаграждение в размер на 650 лева. Предвид това и на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 273 от ГПК, въззивната страна следва да бъде
осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 650
лева, представляваща разноски по делото за един адвокат.
Воден от горните мотиви, Русенски окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА решение № 641 от 20.04.2018 г., постановено по гр.д.
№ 5500/2017 г. по описа на Русенски
районен съд, III състав
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК, „Р Л” ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр****, представлявано
от управителя Р.П.Д., да заплати на „О– Я.С.”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр***,
представлявано от управителя Я.С.З.сумата от 650
лева, представляваща разноски по делото за един адвокат.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.