Р Е Ш
Е Н И Е
№ 292, Гр.Търговище,27.05.2016год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкият районен съд,шести състав, в публично заседание на десети
май през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА МАРКОВА
Секретар:Ж.И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. №
133 описа за 2016год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.357 и сл. от КТ.Предявени са обективно
съединени искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ,за признаване на уволнението за
незаконно и неговата отмяна, възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност,заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ.
Ищецът твърди в исковата си молба,че Заповедта с която е прекратен
трудовия му договор с ответника,на осн. чл.71,ал.1 от КТ е незаконосъобразна, тъй като трудовия му договор бил сключен за
неопределено време и въведената с допълнително споразумение към трудовия
договор клауза за изпитване била недействителна,като противоречаща на
закона,още повече,че ищеца е работил при работодателя в продължение на 27 години без
прекъсване,поради което и прекратяване на безсрочния му трудов договор
незаконно бил прекратен на посоченото от работодателя уволнително
основание.Твърди,че заповедта е незаконосъобразна и поради нарушения на
чл.10,т.3 от КТД и чл.14 от КТД,който договор имал действие и спрямо ищеца,като
цивилен служител по трудово правоотношение,членуващ в синдикална организация.Ищеца
твърди,че уволнението му е незаконно и защото ответника нямал качеството на
работодател по смисъла на § 1,т.1 от ДР на КТ,тъй като не бил юридическо
лице,нямал отделно счетоводство и като работодател се явявало Военно окръжие I
степен Варна,и в този смисъл заповедта за уволнение не била
съгласувана,издадена и подписана от работодателя. Ето защо ищецът моли съда да
постанови решение,с което да признае уволнението му за незаконосъобразно,да го
отмени и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност, като осъди
ответника да му заплати обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 807.52 лв. за
периода 01.01.2016г.-04.02.2016г. и лихва върху
обезщетението в размер на 7.86 лв.,ведно със законната лихва от завеждане на
иска и направените по делото разноски.В съдебно заседание поддържа предявените
искове.
Ответникът в представения писмен отговор на исковата молба оспорва
изцяло предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,т.2 и т.3 от КТ,като твърди,че не е
на лице недействителност на клаузата за изпитване,договорена между страните с
допълнително споразумение към трудовия договор
по реда на чл.119 от КТ,тъй като ищеца се е съгласил да заеме длъжност
,различна от тази която е заемал преди това,което дава възможност на
работодателя да провери качествата му чрез клауза за изпитване в рамките на
съществуващото трудово правоотношение ,твърди,че няма нарушения на КТД,както и
че заповедта е издадена от него в качеството му на работодател,предвид
извършените структурни промени от
министъра на отбраната по силата на които Военно окръжие Търговище е
самостоятелно звено ,подчинено на Централно военно окръжие и отговаря на
критериите по §1,т.1 от ДР на КТ.Ето защо моли съда да постанови решение с
което да отхвърли предявените искове.В съдебно заседание поддържа наведените
с отговора възражения.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното :Безспорно е по делото,че ищеца е работил в системата на
Министерство на отбраната,като цивилен служител на постоянен трудов договор №
288/06.07.1995г.,като към момента на уволнението е заемал длъжност „ главен
технически сътрудник“ в Регистратура за класифицирана информация във Военно
окръжие II степен Търговище по силата на сключено между него и
ответника допълнително споразумение към договора № 14/28.10.2015г.Същото е
приложено по делото и видно от него страните са се съгласили ищеца да изпълнява
длъжността „главен технически сътрудник в РКИ“,както и са се съгласили с клауза
за изпитване за срок от шест месеца,уговорен в полза на работодателя.Със
заповед № ЛС-13/28.12.2015г. на началника на Военно окръжие-Търговище трудовия
договор на ищеца е бил прекратен,на осн. чл.71,ал.1
от КТ,преди изтичане на срока за изпитване,считано от 01.01.2016г.,като
е безспорно,че тази заповед е била връчена на ищеца.От приложените на л.60-96
от делото писмени доказателства се установи,че през 2015г. със заповед на
министъра на отбраната са извършени структурни и организационни промени и
съществуващата до тогава структура по силата на която Областен военен отдел
Търговище е бил към Военно окръжие Русе (което е и работодател по част от
допълнителните споразумения към трудовия договор на ищеца) е променена и е
обособено Военно окръжие II степен Търговище,като
отделно звено в структурата на Централно военно окръжие,като правата и
задълженията на работодателя Военно окръжие Русе са преминали върху Военно
окръжие Търговище,като видно от заповедта на Началника на Централно военно
окръжие до 01.07.2015г. Началника на Военно окръжие Търговище е следвало на
01.07.2015г. да сключи допълнителни споразумения с цивилните служители по
трудови договори,при условията на чл.123 от КТ,в които като работодател да се
впише именно новото звено Военно окръжие Търговище.Такова споразумение по
чл.123 от КТ е било сключено между страните под № 7/01.07.2015г. и считано от
тогава като работодател на ищеца се явява ответника по делото.Предвид приетите
подзаконови нормативни актове и заповеди на министъра на отбраната и на
Началника на Централно военно окръжие на Началниците на Воните окръжия е
делегирано правото да сключват трудови договори с цивилни служители и договори
с военни служители.Съгласно същите актове Военните окръжия са самостоятелни
формирования с бюджет,ръководство и структура,но финансовото осигуряване е
възложено на определени окръжия,като Военно окръжие Търговище се осигурява от
Военно окръжие Варна и няма самостоятелно счетоводство.От приложената по делото
трудова книжка и служебни бележки от БТ гр.Търговище е видно,че ищеца след
прекратяване на трудовия му договор с ответника не е започвал работа при друг
работодател.От заключението на съдебно-счетоводната експертиза приета без
възражения от страните се установи,че обезщетението по чл.225 от КТ за периода претендиран от ищеца 01.01.2016г.-04.02.2016г.
е в размер на 775.22 лв.,а лихвата за същия период е в размер на 8.77 лв.
При така установеното съдът прави
следните изводи: Ищецът твърди,че заповедта,с която е прекратен трудовия му
договор е незаконосъобразна на няколко основания.На първо място твърди,че е
недействителна клаузата за изпитване в последното сключено между него и
ответника допълнително споразумение към трудов договор от октомври 2015г.,с
която в полза на работодателя е уговорен срок за изпитване от шест месеца и
като такава тя не поражда действие,а ответника в нарушение на закона е
прекратил трудовия му договор на осн. чл.71,ал.1 от КТ., което води до незаконосъобразност на заповедта за уволнение,поради
неприложимост на уволнителното основание посочено в нея.На второ място твърди,че
работодателя е действал в нарушение на чл.10,т.3 от КТД,който забранява на
работодателя да оказва пряк или косвен натиск върху служител за неблагоприятни изменения
в трудовото правоотношение,като твърди,че такъв натиск му е оказан от ответника
при сключване на последното допълнително споразумение и в нарушение на чл14 КТД
като е изменил безсрочния му трудов договор в срочен чрез клауза за
изпитване.На трето място ищеца оспорва качеството на работодател на ответника и
счита,че същия не може самостоятелно да прекрати трудовия му договор.Съдът
счита всички наведени от ищеца основания за незаконосъобразност на заповедта за
уволнение за неоснователни.На първо място не е на лице недействителност на
клаузата за изпитване в допълнителното споразумение № 14/28.10.2015г.Чл.70,ал.5
от КТ въвежда забрана за повторно сключване на договор за изпитване между работника/служителя
и работодателя,но само за една и съща работа,като съгласно практиката на ВКС- Решение № 366 от
28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., IV г. о., ГК - от значение за преценката
дали работата е една и съща е не наименованието на длъжността ,а трудовите
функции изпълнявани от работника/служителя.По аргумент на противното няма
законова забрана между един и същ служител при същия работодател да бъде
уговорен срок за изпитване и да бъде сключен такъв договор,ако работника е
приел да изпълнява друга длъжност,различна от заеманата до тогава,или забраната по чл. 70, ал. 5 КТ е неприложима в хипотезата на
изменение на трудов договор, с който работникът или служителят изпълнява друга
работа /трудова функция/- Решение № 338 от 27.09.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 64/2011 г., IV г. о., ГК., Решение № 344 от
29.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1407/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 366 от
28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1023/2009 г., IV г. о., ГК.По делото се
установи,че по чл.119 от КТ страните са изменили съществуващото между тях
трудово правоотношение,като ищеца с молба от 19.10.2015г. е поискал да бъде
преназначен на длъжност „главен технически сътрудник в Регистратура за
класифицирана информация“ и предвид съгласието на ответника е било изготвено и
подписано допълнително споразумение,с което е изменено съществуващото трудово
правоотношение,като ответника е възложил,ищеца е приел да изпълнява новата
длъжност и се е съгласил с клаузата за изпитване за срок от 6 месеца ,уговорен
в полза на ответника.Самото сключване на допълнителното споразумение и
изменението в елементите на съществуващото трудово правоотношение не води до
отпадане забраната на чл.70,ал.5 от КТ, а само когато по силата на него се
променя съществено трудовата функция на работника.По делото са приложени длъжностни
характеристики за длъжността,която ищеца е заемал преди уволнението и за тази
която е изпълнявал до сключване на допълнителното споразумение,като при
сравнителен анализ между тях е видно,че новата длъжност е не само различна като
наименование от старата длъжност ,но има съществена разлика в общите изисквания
и в специфичните трудови функции,както и различно място и подчиненост в
структурата на работодателя.Предвид наличието на писмените доказателства съдът
счита,че показанията на св.Д. не могат да бъдат ползвани,още повече,че той
заяви,че не е запознат с длъжностните характеристики и не знае дали има
покритие в трудовите функции. Тъй като по правната си природа промяната
на съдържанието на трудовото правоотношение по взаимно съгласие,каквото страните
са постигнали със сключване на допълнителното споразумение от октомври 2015г.
представлява сключване на нов договор между същите страни, промяната действа от
момента на постигане на съгласие за нея и съответно от този момент престава да
действа постигнатата предходна договорка, която е изменена с новата. На това
основание, след като по реда на чл. 119 КТ
между страните е постигнато писмено съгласие за изменение на осъществяваната
трудова функция, не е недействителна уговорката за срок за изпитване между тях,
въпреки,че е съществувало трудово правоотношение, но за друга длъжност. За
новата трудова функция между страните е налице сключен нов трудов договор със срок за изпитване и след изтичане
на този срок за работодателя не съществува задължение да предлага на работника
да продължи да изпълнява трудовата функция по предходния договор, тъй като той
не запазва действието си.Ето защо съдът счита,че след като клаузата за
изпитване не е недействителна то и уволнителното основание,посочено от
ответника,а именно чл.71,ал.1 от КТ,даващ право на страната в чиято полза е
уговорен срока за изпитване преди неговото изтичане да прекрати договора без
предизвестие е приложимо и заповедта за уволнение не е незаконосъобразна на това
основание.
По
отношение нарушенията на разпоредби в КТД : Безспорно е по делото ,че ищеца се
ползва от КТД тъй като макар и цивилен служител е член на синдикатите и
съгласно чл.2 от договора.С оглед събраните по делото писмени и гласни
доказателства обаче съдът счита,че не се установи ответника да е действал в
нарушение на чл.10,т.3 и чл.14 от КТД.На първо място включването на клауза за
изпитване в съществуващо трудово правоотношение не прави безсрочния трудов
договор срочен,тъй като съгласно константната практика на ВКС договора за
изпитване е самостоятелен вид договор и може да се сключи в рамките на срочен или безсрочен трудов
договор, като в последния се включи
уговорката за това.Именно това са
постигнали страните сключвайки последното допълнително споразумение с което са
изменили елементи от безсрочния трудов договор на ищеца по отношение на
заеманата длъжност и са включили в него уговорка за изпитване.Не се установи по
делото ответника да е оказвал пряк или косвен натиск върху ищеца преди изменението
на трудовото правоотношение,като св.Д. заяви в показанията си,че е имало
разговор между ищеца и ответника,но не заяви да е упражняван натиск върху ищеца
да приема новата длъжност,още повече, че по делото е приложено заявление в
което ищеца е изразил собственоръчно е поискал да бъде преназначен.С оглед
изложеното съдът приема,че и това основание за незаконосъобразност е
неоснователно.
Третото възражение на ищеца е в посока,че
заповедта за уволнение не е издадена от лице,имащо качеството на работодател,доколкото
Военно окръжие Търговище не отговаряло на определението по §1,т.1 от ДР на
КТ.Както беше посочено по-горе след извършените структурни и организационни
промени от Министъра на отбраната и съгласно приетите поднормативни актове е
обособено Военно окръжие II степен
Търговище като самостоятелно звено в структурата на Централно военно окръжие
гр.София,имащо отделно ръководство,бюджет и сфера на действие,като
обстоятелството,че финансовото обслужване на Военно окръжие Търговище се
извършва от счетоводството на Военно окръжие Варна не променя статута му на
самостоятелно поделение.Именно с оглед обособяването на Военните окръжия като
самостоятелни поделения в заповедите на Министъра на отбраната и на Началника
на ЦВО София е предоставено правото на Началниците на окръжията да сключват и
прекратяват договори,както с военнослужещи,така и с цивилни служители,а
съществуващите до този момент трудови отношения са уредени по реда на чл.123 от КТ.С оглед изложеното съдът счита,че ответника отговаря на определението дадено
в § 1,т.1 от ДР на КТ е има качеството на работодател на ищеца,а що се отнася
до задължението да се съгласуват неговите заповеди с Военно окръжие
Варна,предвид финансово-счетоводното обслужване то предвид приложените на
л.157-158 писмени доказателства съдът приема,че и това условие е изпълнено от
ответника преди прекратяване договора на ищеца.
С оглед всичко изложено съдът счита,че Заповед № ЛС-13/28.12.2015год.,с
която е прекратен трудовия договор на ищеца е правилна и законосъобразна,тъй
като с нея е прекратен един трудов
договор със срок за изпитване,в рамките на безсрочен трудов договор,преди
изтичането на срока за изпитване,от работодателя-ответник без предизвестие и на
осн. чл.71,ал.1 от КТ.При така установеното съдът
счита,че предявените искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ,за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна,възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и заплащане на обезщетение по чл.225 от КТ се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят.Като неоснователен следва да се отхвърли
и иска за лихва върху обезщетението по чл.225 от КТ предвид отхвърлянето на
главния иска,като само за пълнота на изложеното съдът приема,че този иск е
неоснователен и при уважаване на главния доколкото дължимостта
на обезщетението е поставена в зависимост незаконността на уволнението и преди този
момент същото не е изискуемо за да е на лице забава от страна на ответника.
Ответника не е направил искане за присъждане на разноски,предвид което
същите следва да останат за него така както ги е направил.
Водим от горното,съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от П.Х.С., ЕГН **********
***,действащ чрез а..А.М. от ТОК,със съдебен адрес ***,кантора 6 против Военно
окръжие II степен-Търговище,военнопощенски
номер (ВПН) 52920,гр.Търговище,кв.“Запад“ ПК 25,представлявано от Началник
подполковник Б.К. искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 от КТ,за признаване на
уволнението със Заповед № ЛС-13/28.12.2015г. за незаконно и неговата
отмяна,възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и заплащане на
обезщетение по чл.225 от КТ в размер на 807.52 лв. и лихва за забава върху
обезщетението в размер на 7.86 лв., като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от датата на обявяване на решението на страните-27.05.2016год.,пред
Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :