Решение по дело №541/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 септември 2019 г. (в сила от 11 октомври 2019 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20191730100541
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

гр. Радомир, 19.09.2019 г.

 

В      И М Е Т О     НА     Н А Р О Д А

 

Радомирският районен съд, гражданска колегия, четвърти състав, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ

 

при секретаря Марияна Маркова, като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. № 541 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни искове за установяване съществуване на вземания на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК.

В исковата молба се твърди, че за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия на ответниците, в качеството им на потребители на такава, за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.” бл., вх. .“, ап. ., на стойност 313,75 лева. Сочи се, че между топлофикационното дружество и титуляра на партидата била налице облигационна връзка по силата на общите условия за битови нужди, действали през процесния период. Към настоящия момент в топлофикационното дружество нямало никакви доказателства относно изразено несъгласие на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени различни условия за уреждане на взаимоотношенията между страните. Ответниците били абонати на топлопреносното дружество по силата на общите условия като собственици на имот в топлоснабдена сграда. Топлофикационното дружество изпълнило своето задължение да доставя до имота топлинна енергия, а ответниците не изпълнили задължението си да заплатят доставената услуга.

Посочва, че на 02.04.2019 г. било подадено до ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 02360/2019 г. на ПРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 285/23.04.2019 г. против длъжниците и настоящи ответници за следните суми: главница в размер на 313,75 лева за ползвана, но незаплатена от ответниците топлинна енергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.” бл. , вх. .“, ап. ., ведно с мораторна лихва за забава в размер на 48,91 лева, начислена за периода от 09.07.2017 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.04.2019 г. до окончателното ù изплащане. В законоустановения двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжниците подали възражение срещу издадената заповед за изпълнение, което обосновавало правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия положителен установителен иск.

От съда се иска да признае за установено, че всеки от ответниците дължи на ищцовото дружество разделно сумата от по 156,88 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г., за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.” бл. ., вх. „.“, ап. ., мораторна лихва за забава в размер на по 24,46 лева, начислена за периода от 09.07.2017 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.04.2019 г. до окончателното ù изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който са оспорили предявените искове, излагайки твърдения, че от ищцовата страна не са ангажирани доказателства, от които да се направи извод за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответниците по повод предоставянето на топлинна енергия. Видно било от приложеното към исковата молба извлечение от сметка за неплатени задължения, че титуляр по партидата за процесния топлоснабден имот било лицето К. Л. М., с което ответниците нямали нищо общо.

Твърдят, че на посочения адрес е живял и техният вуйчо Г. С. Д., от чието наследство двамата ответници са се отказали още през 2017 г. и техният отказ е бил вписан в особената книга, водена в РС – Перник за приемане и отказ от наследство.

По изложените съображения, молят исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В съдебно заседание ищцовото дружество „Т.П.“ АД, редовно призовано, не изпраща представител.

Ответниците Р.Н.М. и В.Н.Д., редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не изпращат представител.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Ищцовото дружество „Т.П.“ АД, в качеството му на доставчик на топлинна енергия, е подало на 02.04.2019 г. до Пернишкия районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответниците Р.Н.М. и В.Н.Д. за дължими суми за топлоенергия за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю. Г.” бл.., вх. „.“, ап.., за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г.

Въз основа на това заявление е образувано ч. гр. д. № 02360/2019 г. на ПРС, препратено по компетентност на РдРС, по което в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 285/23.04.2019 г. против длъжниците и настоящи ответници.

В законоустановения двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, длъжниците са депозирали възражение за недължимост на сумите по нея. В едномесечния срок от съобщаването заявителят „Т.П.“ АД е предявил настоящия положителен установителен иск.

По делото са представени и приети общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., както и извлечение от сметка на ищцовото дружество, от което е видно, че в регистрите на дружеството на адрес: гр. П., ул. „Ю. Г.” бл. ., вх. „.“, ап. ., е открита партида на името на К. Л. М., с абонатен номер ..

По делото е представено и удостоверение с изх. № 07250/26.10.2017 г., издадено от РС – Перник, от което се установява, че Р.Н.М. и В.Н.Д. са се отказали от наследството на Г. С. Д., починал на 16.09.2017 г., като отказът им е вписан под номер 87/26.10.2017 г. в особената книга, водена в РС – Перник.

Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава с издадена срещу ответниците в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за установяване на вземането е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Разгледан по същество искът е неоснователен по следните съображения:

За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи обстоятелството, че ответниците Р.Н.М. и В.Н.Д. са ползвали през исковия период топлинна енергия, от какво се формира тя, правилно ли е разпределена същата и правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за нея. При така предявен иск в тежест на ищеца е да установи пораждането и съществуването на неговото право да получи плащане на процесната сума, като установяването на фактите, пораждащи това негово право, следва да бъде главно и пълно. За да се приеме, че ответниците дължат сумите, търсени от тях като стойност на доставена ТЕ, ищецът следва да установи главно и пълно, че ответниците са потребители на ТЕ, и ако това бъде доказано - да установи размера на вземането си.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107/09.12.2003 г.) потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Доказателства за установяване на обстоятелството, че ответниците притежават качеството потребители на топлинна енергия, не бяха представени от ищеца по делото. Не бяха представени и доказателства относно обстоятелството, че ищцовото дружество е доставяло ТЕ в имота, находящ се в гр. П., ул. „Ю. Г.” бл. ., вх. „.“, ап.., за процесния период от време, количеството на реално потребената от ответниците топлинна енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение, въпреки изрично указаната на ищеца доказателствена тежест в този смисъл с доклада по делото, инкорпориран в определение от закрито съдебно заседание от 26.08.2019 г. Представеното като доказателство по делото извлечение от сметка, неподписано от изпълнителния директор на ищцовото дружество, не може да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението по делото.

Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна носи тежестта да докаже онези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които претендира като настъпили. След като ищецът не прояви процесуална активност за доказване на твърдените от него обстоятелства, за съда възниква правото и задължението да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не беше доказан, а именно, че ответниците са собственици или титуляри на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот, както и че ищцовото дружество е доставяло ТЕ в процесния имот, количеството на реално потребената от ответниците топлинна енергия, както и стойностите (размера) на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение. При доказателствена тежест на ищеца, същият не установи по безспорен начин тези обстоятелства. Поради това предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед изложените мотиви, на отхвърляне подлежи и акцесорният иск за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответниците направените от последните разноски, които възлизат на сумата от 300,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р        Е        Ш        И:

 

       ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република” иск за признаване за установено по отношение на Р.Н.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.Н.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, че всеки от ответниците дължи на топлофикационното дружество сумата от по 156,88 лева (сто петдесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.09.2017 г. за обект, находящ се в гр. П., ул. „Ю.Г.” бл. ., вх. . ап. ., мораторна лихва за забава в размер на по 24,46 лева (двадесет и четири лева и четиридесет и шест стотинки), начислена за периода от 09.07.2017 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 02.04.2019 г. до окончателното ù изплащане, като неоснователен и недоказан.

      ОСЪЖДА „Т.П.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ „Република” ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.М., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В.Н.Д. с ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 300,00 лева (триста лева) – направени разноски по делото.

      Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

СЕКРЕТАР:М.М.