РЕШЕНИЕ

№295

 

гр. Пазарджик, 16.09.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, трети въззивен състав, в публично заседание на девети С. две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Палова

          ЧЛЕНОВЕ: Мариана Димитрова

                               Ели Каменова

 

при секретаря К. Кентова, като разгледа докладваното от мл. съдия Е. Каменова въззивно гр. дело № 592 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1010 от 10.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 1136/2019 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, са отхвърлени предявените от Н.К.Б., ЕГН ********** *** против „Коловаг“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.К.“ № 2Б, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено със Заповед № 024/06.03.2019 г., и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за периода, през който е останал без работа – от месец март 2019 г. до месец август 2019 г. в размер на 6 581,90 лв. след направеното изменение на иска, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Присъдени са разноски.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца Н.К.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. С.М. ***, в която се иска отмяна на първоинстанционното решение като неправилно и постановяване на ново такова, с което съдът да уважи предявените искове. Въззивната страна поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът не е дал обяснения по негова вина в поискания за това срок от работодателя. Сочи съдебна практика, в която е застъпено, че даденият срок по чл. 193, ал. 1 от КТ следва да е разумен и достатъчен, за да се осигури реална възможност на работника да даде обяснение и който срок следва да се преценява с оглед обстоятелствата на конкретния случай. Излага доводи, че предвид претърпяната оперативна интервенция и настъпилото като резултат затруднено придвижване, ищецът не е имал обективната възможност да даде обяснения в посочения от работодателя срок.

На следващо място сочи, че е неправилен извода на съда, че чрез съдържанието на искането за даване на обяснения не е накърнено правото на защита на ищеца. В тази насока поддържа, че в заповедта не е посочено действието, в което се е изразило дисциплинарното нарушение. Сочи, че квалифицирането на случая като „извършена кражба“ не представлява описване на деяние като действие или бездействие, а квалификация за извършено престъпление, поради което намира за нарушено правото на защита на работника в дисциплинарното производство. Сочи, че в заповедта, с която е наложено дисциплинарно уволнение, липсват обстоятелства относно обективната и субективната страна на дадената квалификация „кражба“. Твърди също, че не се е доказало при условията на пълно и главно доказване ищецът да е извършил вмененото му нарушение.

Изтъква, че от събраните по делото доказателства не се е установило, ищецът да е имал намерение да присвои кабела, като се твърди, че съдът не е ценил в съвкупност всички доказателства по делото.

На последно място счита, че липсват доказателства по делото работодателят да е извършил оценка на случая съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ.

Формулира доказателствени искания, които са оставени без уважение с определение № 465 от 27.08.2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик. Претендира разноски.

Намира за неоснователни твърденията и доводите във въззивната жалба. Счита, че ищецът – въззивник е имал достатъчно време и възможности да осъществи правата си, тъй като е можел да подаде писмени обяснения по пощата или да ги представи заедно с представянето на болничния лист пред работодателя. Намира, че съдът не е допуснал процесуално нарушение при изготвяне на доклада и разпределение на доказателствената тежест. Възразява срещу твърдението на ищеца, че Заповед № 434 от 11.02.2019 г. не отговаря на императивните изисквания откъм съдържание, като сочи възражението за преклудирано. Излага съображения за законосъобразност на проведеното дисциплинарно производство.

Прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.

Не ангажира нови доказателства.

Претендира разноски пред настоящата инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу обжалваем съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, разгледано по същество е правилно.

Предявени са при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението.

В исковата си молба срещу „Коловаг” АД, ищецът Н.К.Б., твърди, че е имал сключен трудов договор № 046 от 29.01.2018 г. с ответното дружество, по силата на който е заемал длъжността „***“ съгласно длъжностна характеристика срещу основно брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. и допълнително възнаграждение за всяка година трудов стаж. Твърди, че освен повременна система на труда, в предприятието, в което полагал труд, била въведена и сделна система – съгласно изработеното, въз основа на което се начислявало допълнително възнаграждение всеки месец.

Твърди, че работата му се е изразявала в ел. поддръжка и ремонт на машини, като за изпълнение на трудовите си задължения е посещавал различни точки от предприятието, носейки със себе си чанта с необходимите за ремонта инструменти и материали.

Сочи, че на 09.02.2019 г. около 10.00. часа, докато бил в установена почивка, излязъл извън предприятието, за да ремонтира автомобила на познат, като взел със себе си и чантата с инструментите, в която се намирал 23 – метров трижичен кабел ШКЛТ 3,5х1,5 мм. При излизане от предприятието бил проверен от служител на охраната, който му казал да остави кабела на портала. На връщане бил обвинен в опит за кражба на кабела.

За периода от 12.02.2019 г. до 15.02.2019 г. бил хоспитализиран за планова операция в УМБАЛ „Пълмед“ ООД – клон МС Здраве, където претърпял ***, в резултат на която ***. За времето от 12.02.2019 г. до 20.03.2019 г. ползвал отпуск за временна неработоспособност.

На 15.02.2019 г. съпругата му получила Заповед № 434 от 11.02.2019 г., с която работодателят го канил в срок от един работен ден да даде обяснение за извършена от него на 09.02.2019 г. кражба на кабел.

Сочи, че е бил лишен от възможността да се защити, тъй като бил в отпуск поради временна неработоспособност и в резултат от претърпяната операция е била налице обективна невъзможност за придвижване.

Акцентира върху това, че предоставеният му еднодневен срок за даване на обяснения е крайно неподходящ.

Твърди, че в заповедта, с която е поканен да даде обяснения не са изложени факти и обстоятелства относно цитираното нарушение, поради което счита, че е нарушено правото му на защита.

Отрича да е извършил нарушение на трудовата дисциплина, като оспорва да е налице кражба или опит за кражба, доколкото кабелът е оставен при охраната и липсва умисъл за отнемането му.

Сочи, че Заповед № 024 от 06.03.2019 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание - дисциплинарно уволнение, не отговаря на изискванията за мотивираност от фактическа и правна страна, тъй като не са посочени фактите и обстоятелствата по случая, нито нарушените от работника разпоредби на КТ и/или на установените от работодателя правила за трудовата дисциплина.

Твърди, че в заповедта за уволнение не е извършена оценка на случая съобразно критериите по чл. 189, ал. 1 от КТ.

Оспорва, че Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик е дала разрешение за уволнение.

С гореизложените мотиви счита наложеното му наказание за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Претендира обезщетение за оставане без работа за периода от 06.03.2019 г. до 06.09.2019 г. в размер на 6780 лв., като впоследствие е намалил размера на първоначално заявената претенция от 6780 лв. на 6581,90 лв.

            В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор. Ответното дружество намира предявените искови претенции за неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца на 09.02.2019 г. около 10.00 часа да е бил в установена почивка, като твърди, че работодателят категорично не е установявал такава почивка. Сочи, че ищецът се е насочил към улицата, но преди да стигне до нея е бил спрян от охраната за проверка на чантата, като проверката е била разпоредена от служител, отговарящ за организацията и вътрешния ред в ответното дружество, който е видял ищецът да се насочва към изхода на завода, носейки багаж. При проверката се установило, че ищецът пренася в чантата си многожичен гумиран кабел, обвит в куртка.

            Оспорва твърдението, че работодателят е бил предварително уведомен за плановата операция на ищеца, като сочи, че е узнал за болничния престой на 18.02.2019 г. при представяне на болничния лист.

            Сочи, че ищецът е разполагал с достатъчно време да представи обяснения, които е могъл да изпрати чрез писмо по пощата, чрез куриер или по друг начин, като липсата им е изцяло по негова вина.

            Намира, че в заповедта, с която е поканен  да даде обяснения, в достатъчна степен е било конкретизирано нарушението, за което са поискани обяснения.

            Твърди, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ, че същата е мотивирана и са посочени конкретните разпоредби от КТ, нарушени от работника. Сочи, че е взето разрешение от Дирекция „Инспекция по труда“ и че трудовата книжка не ищеца му е върната по куриер.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Няма спор по делото, че между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало със сключването на Трудов договор № 046/29.01.2018 г., по силата на което ищецът Н.К.Б. е заемал длъжността „***“ при ответника „Коловаг“ АД.

Не се спори между страните по отношение на това, че на 15.02.2019 г. на ищеца е връчена Заповед № 434/11.02.2019 г., с която му е указано в еднодневен срок да даде обяснение за извършена от него на 09.02.2019 г. около 10:00 часа кражба на 23 метра трижичен кабел ШКЛТ 3,5х1,5 мм, с оглед на евентуално дисциплинарно наказание.

          Със Заповед № 024/06.03.2019 г. на изпълнителния директор на ответното дружество на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “дисциплинарно уволнение“ на основание чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 187, т. 10 от КТ, поради това, че е извършил кражба на 23 метра трижичен кабел ШКЛТ 3,5х1,5 мм, но деянието е останало недовършено, тъй като лицето е било заловено от охраната на „Коловаг“ АД в момента на напускане на завода. Заповедта е връчена на ищеца на 11.03.2019 г.

            По делото е представена епикриза ИЗ № 1630 от 15.02.2019 г., издадена от УМБАЛ „Пълмед“ ООД клон МС „Здраве“, в която е посочено, че ищецът е постъпил за лечение на 12.02.2019 г. с окончателна диагноза ***, като на същата дата в 10.30 часа  е претърпял оперативна интервенция и е посочено, че е изписан на 15.02.2019 г. в добро състояние, без риск от дехоспитализация и с оплакване за лека болка. От представен болничен лист № Е20196123060 от 14.02.2019 г. се установява, че ищецът е бил в отпуск при временна неработоспособност за времето от 12.02.2019 г. до 16.03.2019 г., като 3 дни е бил в болничен режим и 30 дни в домашно – амбулаторен.

            По делото е представено и прието като писмено доказателство правилник за вътрешния трудов ред в „Коловаг“ АД, гр. С., утвърден от изпълнителния директор на 16.02.2017 г., от което се установява, че за цех „Енергоремонтен“ е възприет непрекъснат седемдневен осемчасов работен режим, вкл. събота и неделя и почивки по график.

От Заповед № 426/31.01.2019 г. за работа на график на смени на цех „Енергоремонтен“ за период от 01.02.2019 г. – 28.02.2019 г., се установява, че ищецът Н.К.Б. е бил редовна смяна с работно време от 07:30 ч. до 16:15 ч. и почивка от 12:00 ч. до 12:45 ч.

Видно от докладна записка с вх. № 267/11.02.2019 г., изготвена от С.Ф.Х.на длъжност организатор и контрол вътрешен ред при дружеството - ответник, изпълнителният директор на „Коловаг“ АД, е уведомен, че на 09.02.2019 г. на работника Н.Б. е направена проверка на багажа, поради това, че същият се държал съмнително – оглеждал се и носел багаж, увит в куртка. При проверката се установило, че носел в себе си гумиран кабел с дължина от 23 метра. С докладната записка работодателят е уведомен, че работникът е наблюдаван от доста време, поради получени сигнали за редовно извършвани кражби от завода.

По делото са изискани и приобщени материали по преписка с вх. № 340000-786/11.02.2019 г. на РУ – С., в които се съдържат жалба, подадена от служителя С.Ф.Х.и обяснения от Г.Я.Б., С.Ф.Х.и В.Х.В.– служители в ответното дружество, снети във връзка с подадения сигнал за кражба на кабел.

С искане с изх. № 328/19.02.2019 г. „Коловаг“ АД е отправило искане до директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик за даване на предварително разрешение за дисциплинарно уволнение на Н.К.Б. по време на ползван от него отпуск по болест за времето от 12.02.2019 г. до 16.03.2019 г. От приложено по делото писмено изявление с изх. № 19010899/27.02.2019 г. е видно, че директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик е дал предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

В съдебно заседание пред първата инстанция, проведено на 05.07.2019 г., е извършена констатация на трудовата книжка, предоставена от ищеца, от която е установено, че последният запис в нея е прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество на 11.03.2019 г., като след този запис не са констатирани други записвания.

По делото са разпитани в качеството на свидетели лицата Д.Г.П., А.С.Д., С.Ф.Х.и В.Х.В..

От показанията на свидетелите на ищцовата страна – Д.П.и А.Д.се установява, че на 09.02.2019 г. около 09-10 часа свидетелите отишли пред завода в гр. С., където работи ищеца, спрели пред портала, като предварително се били разбрали с него да смени контактната букса на джип, с който превозвали автомобили. Ищецът излязъл от завода с чанта с инструменти, вързал буксата за около 15-20 минути, след което се върнал обратно, като двамата свидетели не могат да кажат с категоричност дали за ремонта на буксата е бил необходим трижилен кабел и дали ищецът е използвал такъв.

Свидетелите на ответната страна - С.Ф.Х.и В.Х.В., са служители в ответното дружество, като канцеларията на свид. Х.се намира вътре в завода, на 15 м. от изхода, а канцеларията на свид. В., който изпълнява длъжността охранител, се намира извън завода и преди портала. Според показанията на свид. Х., на 09.02.2019 г. около 09.30-10.00 часа забелязал покрай неговата канцелария да минава ищецът, който носел нещо под мишницата си и тъй като Х.се усъмнил в него, се обадил на свид. В., който да го спре след като премине портала и да го провери какво носи. При проверката свид. В.установил, че най – отгоре в чантата на ищеца се намира кабел, увит в работна куртка. Помолил го да остави кабела при него, след което го занесъл при свид. Х., който предал кабела на бригадира и енергетика. При измерването му установили, че е с дължина от 23 метра. По случая била изготвена докладна до полицията, като междувременно уведомили и част от ръководството на дружеството.

По делото е изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че размерът на начисленото на Н.К.Б. трудово възнаграждение за месец декември 2018 г. е 1 421,32 лв., за месец януари 2019 г. – 1 324,36 лв., за месец февруари 2019 г. – 719,94 лв., а размерът на полученото възнаграждение за месец декември 2018 г. е 1 001,90 лв., за месец януари 2019 г. – 1 040,85 лв., за месец февруари 2019 г. – 589,20 лв.

На база на приетите Вътрешни правила за работна заплата в „Коловаг“ АД има създадена единна система за заплащане на труда по отделни категории персонал, формирането на индивидуалните работни заплати на същите се поставят в зависимост от постигнатите резултати по количествени, качествени и други показатели.

В зависимост от тях се формират и съответните индивидуални и групови коефициенти за трудово участие, като за длъжностите и работните заплати, за които не е възможно да се разработят трудови норми за полагания труд от работниците, коефициентите за трудово участие се изчисляват на база действително отработено време.

В тази връзка размерът на полагащото се месечно възнаграждение на този персонал се определя като коефициентът на трудово участие се умножава по сумата на т.нар. тарифна заплата (основно брутно трудово възнаграждение) на работника за действително отработеното време през съответния календарен месец.

Сумата на обезщетението за оставяне без работа до датата на изготвяне на заключението – 27.06.2019 г., е в размер на 4 870,62 лв., а за периода от 06.03.2019 г. до 06.09.2019 г. – 7 898,28 лв. (6 х 1 316,38 лв.).

При така установената фактическа обстановка, настоящият въззивен състав достига до следните правни изводи:

Дисциплинарната отговорност на работниците и служителите е вид юридическа отговорност и се изразява в налагане на определени неблагоприятни правни последици, заради извършено и установено дисциплинарно нарушение. Дисциплинарната отговорност се реализира в рамките на дисциплинарно производство, което се развива под формата на сложен динамичен фактически състав – съвкупността от последователно извършвани правни действия, насочени към установяване на правонарушението и определяне и налагане на дисциплинарното наказание.

Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да уволни дисциплинарно виновния служител.

Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнение-то, носи ответното дружество по настоящото дело – „Коловаг” АД.

По отношение на предявения акцесорен иск по чл. 344, т. 3 от КТ, доказателствената тежест по този иск е на ищеца, който следва да установи оставането си без работа поради уволнението, неговата продължителност, причинната връзка с уволнението и размерът на последното месечно брутно трудово възнаграждение, което е получил преди уволнението.

Първото процесуално действие след установяване на нарушителя и неговото нарушение, което работодателят е длъжен да извърши в дисциплинарното производство преди да наложи съответното дисциплинарно наказание, представлява задължението му съгласно чл. 193 ГПК да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения. Обясненията на работника трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание, но е ирелевантно дали тези обяснения са били изискани писмено или устно от виновния служител. Прието е, че когато работодателят не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, дисциплинарното наказание се отменя без спорът да се разглежда по същество, като тази разпоредба не се прилага, когато обясненията на работника или служителя не са били изслушани или дадени по негова вина.

Спорните въпроси в настоящото производство се заключават до това спазена ли е разпоредбата на чл. 193 от ГПК и налице ли е твърдяното от работодателя нарушение на трудовата дисциплина, в каквато насока са възраженията на ищеца и изложените от него фактически обстоятелства.

От събраните по делото доказателства се установява, че преди налагане на дисциплинарното наказание, работодателят със Заповед № 434/11.02.2019 г., е изискал от ищеца да даде обяснение за извършена от него на 09.02.2019 г. около 10.00 часа кражба на 23 метра трижичен кабел ШКЛТ 3,5х1,5 мм., като му е даден срок от един работен ден. Заповедта е получена по пощата на 15.02.2019 г. от съпругата на ищеца, по време, в което същият е бил изписан от болницата и е ползвал отпуск при временна неработоспособност. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно поддържаното от процесуалния представител на ищеца – въззивник възражение, че състоянието на последния, в резултат на извършената му операция, обективно е възпрепятствала възможността му да даде обяснение в срок. В цитираното във въззивната жалба Решение № 106 от 25.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 698/2012 г., IV г.о., ГК, е посочено, че амбулаторното и домашното лечение не поставят работника в невъзможност да се яви да даде устни или да представи писмени обяснения, но ако страданията му са имали интензивен характер - силни болки, висока температура, голяма отпадналост и др., те поставят работника в невъзможност да даде обяснения. В решението е посочено също, че ако във времето между получаването на поканата за обяснения и връчването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работникът е бил в отпуск по болест, недаването на обяснения може да му бъде вменено във вина по смисъла на чл. 193, ал. 3 КТ, когато състоянието му не е било толкова тежко, че да изключи даването им, като всеки отделен случай подлежи на конкретна преценка от съда.  В настоящия случай на 12.02.2019 г. ищецът е претърпял ***, като в представената по делото епикриза е посочено, че при изписването му е бил в добро обективно състояние, без риск от дехоспитализация и с оплакване за лека болка. В тази насока съдът намира, че затрудненията в придвижването и изпитваната болка в областта на *** не могат да бъдат характеризирани като интензивни страдания, които обективно да са довели до невъзможност ищецът да напише обяснения и да ги изпрати на работодателя чрез съпругата си или друго лице, по пощата, по имейл или чрез куриер.

По отношение на срока за даване на обяснения в практиката на ВКС (Решение № 137 от 02.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 20/2009 г., IV г.о., ГК; Решение № 221 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7639/2013 г., IV г.о., ГК; Решение № 272 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 145/2014 г., IV г.о., ГК) последователно е застъпено становището, че когато обясненията са за действия или бездействия, които не налагат обстойна проверка на минали събития, то наказанието може да бъде наложено и непосредствено след като работодателят е поискал от работника обяснения и такива не са били дадени. Първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода, че в конкретния случай предоставеният от работодателя срок от един работен ден е подходящ и разумен, доколкото събитието, във връзка с което са изискани обяснения, е настъпило няколко дни по – рано, описано е недвусмислено в искането и характерът му е такъв, че не предполага извършването на някакви справки или проверки от страна на работника. Още повече ищецът е могъл да представи обяснения, ако е имал желание за това, до края на работния ден на 18.02.2019 г., тъй като тогава е изтичал предоставения от работодателя срок от един работен ден.

Не може да бъде споделено и възражението, че с искането за даване на обяснения е накърнено правото на защита на работника, като не е посочено действието, за което се искат обяснения. Законът не предвижда изискване за съответна форма, в който да бъдат изискани тези обяснения, като работодателят не е длъжен да уведомява служителя, че е започнал процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност. Единственото нормативно задължение по реда на чл. 193, ал. 1 КТ е, когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, да поиска писмени или устни обяснения от служителя, без да е необходимо да са посочени обективните и субективните елементи на изпълнителното деяние или правната му квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията, като в този смисъл е формирана практика на ВКС – напр. Решение № 220 от 26.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1917/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 137 от 1.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 982/2011 г., III г. о., ГК. В процесния случай искането за даване на обяснения в достатъчна степен съдържа индивидуализация на нарушението, като за ищецът е било пределно ясно за кое негово конкретно поведение се иска даване на обяснения.

В аспект на гореизложеното въззивният съдът намира, че районният съд правилно е приел, че ответното дружество „Коловаг“ АД, в качеството си на работодател, е спазило процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ, доколкото е несъмнено установено по делото, че преди издаване на процесната заповед, от ищеца са били поискани обяснения в разумен срок - достатъчен, с оглед конкретните обстоятелства. Ищецът е разполагал с реална възможност да даде обяснения, като същият не се е възползвал от правото си, поради което настоящата инстанция приема, че обяснения не са дадени по негова вина и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ е неприложима в случая.

Следователно, въззивният съд трябва да разгледа по същество дали уволненият служител виновно е извършил релевираното в заповедта за уволенение нарушение на трудовата дисциплина.

Процесната заповед за налагане на дисциплинарно уволнение е издадена от органния представител на ответното търговско дружество – изпълнителния директор на акционерното дружество, поради което потестативното право за прекратяване на процесното трудово правоотношение е упражнено от компетентен орган, носител на дисциплинарна власт.

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказания се осигурява защитата на служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на уволнението.

От предметното съдържание на заповедта за уволнение се установява, че дисциплинарното наказание е наложено на Н.К.Б. за това, че на 09.02.2019 г. около 10:00 часа е извършил кражба на 23 метра трижичен кабел ШКЛТ 3,5х1,5 мм, но деянието е останало недовършено, тъй като лицето е било заловено от охраната на „Коловаг“ АД в момента на напускане на завода, като му е наложено дисциплинарно наказание - уволнение на основание чл. 187, т. 10 от КТ. Процесната заповед за уволнение е мотивирана – описан е времевия период, нарушителят, в какво се състои нарушението и при какви обстоятелства е осъществено, като от съдържанието й може да се направи категоричен извод, че ищецът е бил наясно с фактическите основания, обосновали налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Тук е мястото да се отбележи, че е без значение обстоятелството дали установеното дисциплинарно нарушение припокрива и признаците от състава на престъплението кражба по смисъла на Наказателния кодекс, доколкото опитът за изнасяне на имущество на работодателя от предприятието без разрешение за това, представлява нарушение на трудовата дисциплина, обуславящо провеждане на дисциплинарно производство и ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника.

Работодателят е посочил и законовия текст, под който счита, че се подвежда описаното нарушение – чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ, като е посочил и второ правно основание – чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ, които основания само по себе си не са в противоречие нито едно с друго, нито с обстоятелствената част на заповедта. Следва да се има предвид и че евентуалното несъответствие между описаното нарушение и правната му квалификация само по себе си не води до незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от значение за това дали визираното деяние принципно представлява нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на дисциплинарно наказание (в този смисъл Решение № 395 от 01.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1629/2009 г., ІII г.о., ГК).

Процесното дисциплинарно наказание е наложено в преклузивните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ – извършените нарушения на трудовата дисциплина са установени на 09.02.2019 г. (Докладна записка от С.Ф.Х.до органа на работодателска власт при ответното дружество – изп. директор на „Коловаг” АД), а дисциплинарното наказание е наложено на 11.03.2019 г. (конститутивното действие на упражненото потестативно право е настъпило в момента на връчване на заповедта за уволнение – арг. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ).

От приложено по делото писмено изявление с изх. № 19010899/27.02.2019 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, се установява, че е спазена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, като работодателят е получил предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца.

От съвкупната преценка на правнорелевантните факти, обективирани в събраните по делото гласни доказателства – разпити на свидетелите Х., В., П. и Д., които съдът кредитира изцяло като последователни, непротиворечиви и почиващи на непосредствено възприети от свидетелите обстоятелства, както и от писмените такива -докладна записка, правилник за вътрешния трудов ред и заповед за работа на график на смени, настоящата съдебна инстанция приема, че ищецът е извършил посоченото в заповедта за уволнение нарушение на трудовата дисциплина, като на 09.02.2019 г. около 10.00 часа е напуснал предприятието, в което работи, носейки със себе си 23-метров трижичен кабел ШКЛТ 3,5х1,5 мм, собственост на работодателя и без да е имал разрешение за изнасянето му, тоест извършил е кражба, която е останала недовършена, поради това, че е бил спрян и проверен от охраната на предприятието. Ищецът е извършил виновно нарушението на трудовата дисциплина, доколкото е съзнавал неговата противоправност и въпреки това го е извършил.

С оглед на гореизложеното настоящата въззивана инстанция намира, че работодателят е установил чрез пълно и главно доказване, че ищецът е извършил виновно противоправното деяние, описано в заповедта за уволнение, чийто интензитет, преценен по правилата на чл. 189 КТ, е изключително висок и обосновава налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание.

След като главният, обуславящ иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за приз-наването на уволнението за незаконосъобразно и неговата отмяна се явява неоснователен, следва да бъде отхвърлен и обусловения от него иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ – за присъждане в полза ищеца на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.

Предвид обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е достигнала, съответства на крайните правни съждения на първоинстанционния съд, обжалваното решение, следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.

С оглед изхода на правния спор пред настоящата съдебна инстанция, въззиваемият има право на съдебни разноски за въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК в размер на сумата от 1220 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за двата предявени иска, изчислено съобразно чл. 7, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По аргумент от чл. 78, ал. 6 от ГПК дължимата държавна такса остава за сметка на бюджета на съда.

            Така мотивиран, Окръжен съд - Пазарджик

 

                                                                       Р Е Ш И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1010 от 10.07.2019 г., постановено по гр. дело № 1136/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

 ОСЪЖДА Н.К.Б., ЕГН ********** ***, да заплати на „Коловаг“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Л.К.“ № 2Б, представлявано от изпълнителния директор Е.С.Й., разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 220 лв.

 

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок, считано от 24.09.2019 г.

 

 

 

        

                                                                             

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

                                                                                                                 

 

 

  2.