РЕШЕНИЕ
гр.София, 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети март
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН М.
КРИСТИНА
ГЮРОВА
с участието на секретаря Даниела Танева и в
присъствието на прокурора Ивайло Занев след като разгледа докладваното от съдия
Борисова ВНОХД № 751/2021 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест на прокурор при
СРП срещу присъда от 25.11.2020 г., постановена по НОХД № 3452/2019 г. по описа
на СРС, НО, 111 състав, с която подсъдимият Г.Т.Д. е признат за виновен по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за
това, че на 29.08.2018 г. в гр. София, по ул. „Константин Стоилов“ с
посока на движение от бул. „Сливница“
към ул. „Козлодуй“ е управлявал МПС -
лек автомобил марка „Мерцедес 320“ с рег. № ******след употреба на наркотични
вещества, а именно „кокаин“, който е включен в Списък І –„Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение във ветеринарната и хуманитарната
медицини, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични съгласно чл. 3, ал. 2,
т. 1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите,
за което при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 2 НК му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца и кумулативно предвиденото
наказание „Глоба“ в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК,
районният съд е отложил изпълнението на наложеното на подсъдимия Д. наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца за изпитателния срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 343г. вр. с чл.
343б, ал. 3 от НК на подсъдимия Д. е наложено и наказание „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година, от което е приспаднато на основание
чл. 59, ал. 4 от НК, времето, през което е бил лишен от право да управлява МПС
по административен ред, считано от 29.09.2018 г.
Първият съд е възложил в тежест на подсъдимия Д.
направените по делото разноски като на основание чл. 189, ал. 3 НПК го е осъдил
да заплати разноски в полза на СДВР в размер на сумата от 392,68 /триста
деветдесет и два лева и шестдесет и осем стотинки/ лева, както и сумата от
10,00 /десет/ лева на основание чл. 190, ал. 2 НПК за служебно издаване на 2
/два/ броя изпълнителни листа.
С депозирания протест се излагат доводи на
несъгласие с първоинстанционната присъда като се
твърди, че същата е неправилна в частта, в която на подсъдимия Д. е определен
размер от 3 месеца на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Според
прокурора неправилно в случая е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и
т. 2 НК от първия съд, който е приел, че е налице изключително смекчаващо
вината обстоятелство, изразяващо се в прекомерния срок на наказателното
производство. Посочва, че делото е приключило в разумен срок, като в
досъдебната фаза е било само пет месеца, а в съдебната фаза около една година и
девет месеца като причина за отлагането му са били, както обявеното извънредно
положение, така и неявяването на подсъдимия и неговия защитник. Според
прокурора, с така определения размер от 3 месеца на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ на подсъдимия Д. за извършеното от него престъпление не
биха се постигнали целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК. Прокурорът се
съгласява, че с оглед съдебния статус на подсъдимия не се налага ефективно
изтърпяване на наложеното му наказание, но независимо от това счита, че така
отмерения размер не е съобразен, както със санкционната част на нормата на чл.
343б, ал. 3 НК, така също и с личността на дееца и с характера на извършеното
от него деяние. Намира, че при това положение първия съд е нарушил материалния
закон, защото размера на наказанието на подсъдимия Д. е следвало да бъде
определено при условията на чл. 54 НК, а именно в минималния размер предвиден в
санкционната част на нормата на чл. 343б, ал. 3 НК. По изложените съображения
се моли за изменение на първоинстанционната присъда,
като се увеличи размера на всяко едно от наложените на подсъдимия наказания, а
именно: наказанието „Лишаване от свобода“ се увеличи на една година и при
условията на чл. 66, ал. 1 НК се отложи за изпитателен срок, наказанието
„Глоба“ се увеличи в размер на 1500 лева и наказанието „Лишаване от право да
управлява МПС“ се увеличи на две години като от този срок се приспадне времето,
през което подсъдимия Д. е бил лишен от това право по административен ред.
С протеста не се иска събиране на нови
доказателства.
С определение постановено по реда на чл. 327 НПК въззивният съд е приел, че за правилното решаване
на делото не се налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане
на въззивно съдебно следствие.
В хода на съдебното производство пред
въззивната инстанция, представителят на Софийска градска прокуратура поддържа
протеста по изложените съображения. Счита, че неправилно първоинстанционният
съд е определил на подсъдимия Д., наказание при условията на чл. 55 НК.
Солидаризира се с отчетените от районния съд при индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Д. смекчаващи отговорността обстоятелства, но не се
съгласява с тежестта, която им е била придадена. В тази връзка отбелязва, че
чистото съдебно минало на подсъдимия е резултат на настъпила реабилитация по
право, а не се дължи на липса на предходни негови противоправни
прояви. Посочва, че продължителността на воденото срещу подсъдимия Д.
наказателно производство не е прекомерна, като отбелязва, че последната се
дължи на отлагане на съдебни заседания, поради неявяване на самия подсъдимия и
на неговия защитник. Позовава се на допуснати от подсъдимия Д. като водач на
МПС предходни нарушения на правилата за движение по пътищата. Пледира за изменяване на първоинстанционната
присъда, като моли отговорността на подсъдимия Д. бъде
ангажирана с приложението на чл. 54 НК и увеличаване размера на всяко едно от
наложените му наказания до искания с протеста размер.
Процесуалният представител на подсъдимия Д.,
в лицето на адвокат М. моли въззивният протест да
бъде оставен без уважение. Изразява несъгласие с тезата на прокурора за
неправилност на присъдата по изложените от него съображения, свързващи се с твърдения
за допуснато нарушение на материалния закон и в частност – разпоредбата на чл.
55 НК. Позовава се на изтеклия продължителен период от време, извършване на
инкриминираното деяние до постановяване на първоинстанционния съдебен акт,
който според защитата обуславя приложението на разпоредбата на чл. 55 НК. В
заключение моли въззивният съд да потвърди присъдата
на първоинстанционният съд като правилна, законосъобразна и справедлива.
Подсъдимият Г.Д. поддържа казаното от своя адвокат.
В
своята последна дума по реда на чл. 333, ал.2 НПК моли да бъде
потвърдено наложеното му с първоинстанционната присъда
наказание.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда съобразно изискванията на чл.
314 НПК, намира за установено следното:
Независимо от факта, че въззивният
протест оспорва единствено размера на наложените на подсъдимия Д. наказания с
атакуваната присъда, въззивният съд на основание чл.
314, ал. 1 НПК дължи цялостна проверка за правилността на присъдата, независимо
от основанията, посочени от страните.
За да постанови присъдата си, контролираната
съдебна инстанция е провела съдебно следствие по общия ред и е положила
достатъчно усилия за изясняване на правно значимите факти и обстоятелства, относими към предмета
на доказване по делото. При пълната
служебна проверка на присъдата, въззивният съд
намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно и не се налага внасянето
на корекции и/или допълнения в нея. Волята на първия съд е обективирана
ясно, което позволява осъществяване на проверка на изведените фактически
констатации.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя
възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, а
именно:
Подсъдимият Г.Т.Д. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, женен, безработен,
реабилитиран, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. ******, ЕГН **********.
На 27.09.2018 г., около 17:05 часа
подсъдимият Г.Т.Д., управлявал моторно превозно средство лек автомобил марка
„Мерцедес 320” с регистрационен № ******в гр. София, по ул. „Константин Стоилов“, с посока на
движение от бул. „Сливница“ към ул. „Козлодуй“. Подсъдимият бил спрян за
проверка от свидетелите Р.М., Б.М.и М.В.- служители в Отдел „Пътна полиция” при
Столична дирекция на вътрешните работи. В хода на извършената проверка
свидетелите М., М.и В.установили самоличността на
водача, като същевременно им направило впечатление, че същият бил превъзбуден, което обстоятелство ги мотивирало да проверят
подсъдимия за наличие на употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Извършена била проверка на подсъдимия Д. с техническо средство „Drager Drug Test 5000”, със
сериен номер ARJF0040, като направената му проба № 034 отчела положителен резултат
за употреба на високорисковото наркотично вещество кокаин. Проведеният тест и
резултатът от него били показани на подсъдимия Г.Д. и вписани в съставения
талон за изследване с бл. № 0006685/27.09.2018 г., в който подсъдимия Д.
собственоръчно вписал, че не приема показанията на техническото средство/теста.
Съставен бил и протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества. Подсъдимият Д. бил придружен от свидетелите – полицейски
служители до ВМА за вземане на биологични проби за изследване. Подсъдимият Д.
отказал да даде кръвна проба, но дал само проба от урина, което било
удостоверено в съставения протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби, а също и вписано в амбулаторния журнал — Книга за регистрация
на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 1/2017 г., на МЗ, МВР и
МП.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-химическата /токсикологична/ експертиза, назначена в хода на
досъдебното производство, се установява, че в пробата от урина на подсъдимия Г.Д.
се установява наличие на наркотични вещества, а именно присъствие на високорисковото
наркотичното вещество кокаин и метаболити (метилекгонин, метилекгонидин и етилекгонин), което е включено в Списък 1 „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина“ на Наредбата за реда и класифицирането на растения и вещества като
наркотични към ЗКНВП.
Съгласно заключението на изготвената в хода
на досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза се установява, че при подсъдимия Д. не са налице актуални качествени
отклонения в психичното му функциониране, нито придобити или вродени нарушения на
интелекта. Експертите са констатирали данни за диагностицирано
при подсъдимия Д. личностово разстройство от смесен
тип, което не представлява психиатрична патология в тесния смисъл на термина
(психоза). Според вещите лица подсъдимия не е зависим от наркотични вещества, а
употребата на кокаин е на епизодично равнище. Според заключението на
експертите, по време на инкриминираното деяние подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Вещите лица са заключили, че психичното
състояние на подсъдимия не се явява пречка за неговото участие в наказателното
производство и същият е в състояние да дава достоверни отговори по факти и
обстоятелства от съществено значение за делото, ако желае. Според даденото заключение при
подсъдимия е налице психична годност, като наличието на личностова
дисхармония, която обуславя психичен недостатък ограничава възможността му да
организира своята защита и самостоятелно да защитава правата си.
В
подкрепа на така установената фактология, районният
съд правилно е кредитирал и се е позовал на гласните доказателствени средства,
изразяващи се в показанията на свидетелите Р.М., Б.М., М.В., Г.К., Б.М.; на
писмените доказателства и доказателствени средства – АУАН № 941039/27.09.2018
г., талон за изследване, протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби, протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
или упойващи вещества, ЗППАМ №6531/27.09.2018 г., справка картон на водача,
книга за регистрация на лица за медицински прегледи по реда на Наредба №1/2017
г. на МЗ, МВР и МП, справка за съдимост; както и на способите на доказване –
заключенията на СХТЕ и СППЕ, а също така и на всички представени, приложени и
приети по делото доказателства.
Настоящият
съдебен състав споделя изводите на районния съд относно анализа на доказателствената съвкупност, като също приема, че времето,
мястото, механизмът на извършване на деянието, както и неговото авторство се
установяват безпротиворечиво от показанията на
полицейските служители – свидетелите М., М.и В.,
както и от писмените доказателства по делото, посочени по-горе. При доказателствената
проверка на процесните гласни доказателствени средства, въззивната инстанция
оценява последните като ясни, конкретни по съдържание, последователни като
изложение, а с оглед на изпълняваната длъжност от посочените свидетели –
полицейски служители, съдът намира същите за незаинтересувани и непредубедени
от изхода на делото, поради което им се доверява. От заявеното от тях се установява по
категоричен начин, че на посочените в обвинителния акт дата и място - 27.09.2018
г., около 17:05 часа, в гр. София на ул. „Константин Стоилов“, в изпълнение на
служебните си задължения са спрели за проверка управлявания от привлеченото към
отговорност лице лек автомобил – марка „Мерцедес 320” с регистрационен № ******.
От
показанията на полицейските
служители – свидетелите М., М.и В.се установява, че
при извършване на проверката, водачът на автомобила - подсъдимият Д. изглеждал
видимо превъзбуден, което именно негово поведение ги усъмнило за налична от него употреба на
наркотични вещества. В тази
връзка всички полицейски служители потвърждават, че подсъдимият Д. е бил изследван
с техническо средство „Drug Test 5000“ с фабричен № ARJF0040.
Свидетелите М., М.и В.са категорични, че използваното от тях техническо средство „Drug test 5000“ за изпробване на подсъдимия е дало като резултат
положителна проба №034 за употреба на наркотични вещества - кокаин. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че споделеното от свидетелите относно
проведения полеви тест за употреба на наркотични вещества намира пълна опора в
писмените доказателства - АУАН бланков № 941039/27.09.2018 г., талон за
изследване № 0006685, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества от 27.09.2018 г., протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества и техни аналози, както и книга за регистрация на лица за
медицински прегледи по реда на Наредба №1/2017 г. на МЗ, МВР и МП.
Изложеният
анализ води до единствения извод, че обсъдените дотук гласни доказателствени
средства са логични, последователни, обективни, непротиворечиви, кореспондиращи
както помежду си, така и с останалия доказателствен материал, поради което
подобно на районния съд и настоящата инстанция ги кредитира в цялост и използва
именно тях при изграждане на вътрешното си убеждение. От тях по категоричен начин
се установяват времето, мястото и часа на извършената проверка на подсъдимия,
марка и модел на управлявания автомобил, проведеният полеви тест с техническо
средство „Drug Test 5000 № ARJF0040“ и положителния
резултат за кокаин. Преценени
в съвкупност, събраните по делото доказателства в пълнота установяват фактите,
за които се отнасят и не се налага да бъдат обсъждани поотделно, особено при
липса на оспорване на същите.
На
следващо място, настоящата инстанция споделя доказателствените
изводи на контролирания съд относно показанията на свидетелите К.и М., в които
се излагат твърдения за извършеното изследване на предоставената от подсъдимия
проба от урина, а така също и резултата от проведеното изследване на тази проба.
Възприетата
от първия и въззивния съд фактическа обстановка се извежда не само от данните в
показанията на посочените свидетели, но също така се подкрепя и от приетите по
делото писмени доказателства, а именно съставения на подсъдимия Д. Акт за установяване
на административно нарушение № 941039/27.09.2018 г, който е подписан без възражения от
подсъдимия.
Въз основа
на представения талон за медицинско изследване и протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, се установява, че
подсъдимият е бил отведен във Военномедицинска академия, където е дал проба от
урина, но е отказал да даде кръвна проба - обстоятелство, което е удостоверено
върху протокола за медицинско изследване от лекаря, взел пробата от урина.
Въззивният съд подобно на първия съд се
довери на приетите по делото писмени документи съставени от полицейските
служители в хода на извършената проверка на подсъдимия Д., като писмени
доказателства по делото, защото същите са съставени от лица, които разполагат с
необходимата за това компетентност да ги съставят и в кръга на техните служебни
задължения. Материализираната в приетите по делото писмени доказателства
информация кореспондира не само с гласните доказателствени средства, но също
така е съответна и на средствата за тяхната проверка, каквито в случая са
назначените и изготвени по делото експертни заключения, поради което и на свой
ред въззивния съд ги възприе като обективно отразяващи инкриминираните по
делото събития свързани с извършената на подсъдимия Д. полицейска проверка, в
хода на която се е установило, че управлява МПС след употреба на
високорисковото наркотично вещество – кокаин. Обосновано районният съд се е
доверил на приобщените по чл. 283 от НПК писмени доказателства, част от които
са официални удостоверителни документи, ползващи се с доказателствена
сила за посочените в тях обстоятелства. Същите са непротиворечиви по отношение
на фактите, подлежащи на доказване, допринасят за изясняване на обективната
истина и се подкрепят от събраните гласни доказателствени средства, поради
което въззивният състав също ги кредитира.
Наличието на наркотично вещество, установено
със съответното техническо средство, се затвърждава
от заключението на назначената и изготвена съдебно-химическа (токсикологична)
експертиза. Експертното заключение е обективно и обосновано изготвено, т.к.
вещите лица са отговорили изчерпателно на поставените им задачи, като същото е
изготвено от вещи лица специалисти в съответната област, поради което не са
налице основания да не бъде кредитирано. От него се установява, че в представената
проба урина от подсъдимия Г.Д. е установено присъствието на наркотично вещество
кокаин и метаболити (метилекгонин,
метилекгонидин и етилекгонин),
което е в Списък 1 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото
здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в
хуманната и ветеринарната медицина“ на Наредбата за реда и класифицирането на
растения и вещества като наркотични към ЗКНВП.
Като
правилно и обосновано, в пълнота отговарящо на поставените задачи, съдът
възприе заключението на приетата комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза. Същата е изготвена от вещи лица, разполагащи със специални знания,
умения и компетентност в съответната област, поради което и настоящият съдебен
състав прецени заключението като достоверно и обективно изготвено, за което му
се довери изцяло.
Фактът на предходно извършени от подсъдимия Д.
нарушения на правилата на Закона за движение по пътищата, съдебният състав установява
посредством приложената по делото справка картон на водача, от която се
установява, че на подсъдимия са съставени и издадени общо до момента 31
/тридесет и един/ броя наказателни постановления за извършени от него различни
по вид нарушения.
Изводите си
за съдебното минало на подсъдимия, настоящият състав направи въз основа на
приложената по делото справка за съдимост.
Настоящият
състав намира, че при вярно установена фактическа обстановка, първата инстанция
правилно е приложила материалния закон, като е приела, че подсъдимият Д. с
действията си е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 343б, ал. 3 НК.
Въззивният съд се
солидаризира с изводите на първоинстанционния, че от
обективна страна подсъдимия Г.Д. *** с посока на движение от бул. „Сливница“
към ул. „Козлодуй“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Мерцедес 320“ с рег. № ******, след като е употребил високорисково наркотично
вещество кокаин. Кокаинът е наркотично вещество, включено в Списък I – Растения
и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение във ветеринарната и хуманитарата медицина, на Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл. 3, ал. 2 и, ал. 3 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Настоящата инстанция намира, че по делото с
оглед изложения доказателствен анализ, по един категоричен и непротиворечив
начин се установява, че подсъдимият Д. е лицето, което е управлявало моторното
превозно средство, когато е спрян от полицейските служители –свидетелите М., М.и В.за
проверка. Този факт се доказва изцяло от приобщения доказателствен материал, а
и не е обект на оспорване от страна на защитата. Употребата на кокаин от
подсъдимия Д. е доказана по надлежния
ред, предвиден в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. Според
разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от посочения подзаконов нормативен акт при
химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина
и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба,
а съгласно чл. 6, ал. 9 при отказ за изследване употребата на наркотични
вещества или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста. В
случая отказът на подсъдимия Д. да даде кръвна проба за изследване е установен
по надлежен ред от компетентен служител на ВМА и отразен в съставения протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Затова и следва да се възприеме
резултатът от теста на подсъдимия Д., направен чрез техническо средство „Drager Drug Test 5000” със сериен
номер ARJF0040, проба № 034, от който се установява, че той е употребил кокаин
преди да започне управлението на моторно превозно средство.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимия Д. при форма на вината пряк умисъл. Той е
управлявал МПС като е знаел, че преди това е употребил високорисково наркотично
вещество - коакин, но въпреки това е предприел тази
дейност, с която е накърнил обществените отношения, гарантиращи безопасното
осъществяване на транспорта, целейки да се придвижи до определено място.
Предвид безспорно доказаните обективна и
субективна страна на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК, произнасянето на
първата инстанция по това обвинение се явява правилно и законосъобразно.
По отношение на наложените от
първоинстанционния съд наказания и при съобразяване на възраженията, обективирани във въззивния протест, настоящият съдебен
състав намира следното:
Въззивният съд обсъди
внимателно доводите за нарушение на материалния закон при прилагане от първата
инстанция на разпоредбата на чл. 55 НК и свързаното с него оплакване за явна
несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, и прецени исканията на
прокурора за увеличение на техния размер за основателни.
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимия Д., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи
отговорността му обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия /същия е
реабилитиран на основание чл. 88а НК/, здравословното му състояние, с оглед
установеното при подсъдимия личностово разстройство
от смесен тип, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и
продължителността на наказателното производство. Отегчаващи отговорността
обстоятелства не са били констатирани от първия съд. При това положение първостепенният
съд, след направената съвкупна преценка на приетите от него смекчаващи
отегчаващи вината обстоятелства, е определил наказанията на подсъдимия Д. при
условията на чл. 55, ал. 1 и ал. 2 НК, като е счел, че са налице многобройни и
едно изключително, смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в
крайния си резултат е приел, че и най-лекото предвидено в закона наказание за
извършеното от подсъдимия деяние се явява несъразмерно тежко. Настоящият
съдебен състав не споделя изложените аргументи от контролираната съдебна
инстанция, тъй като намира, че в случая липсват, както многобройни, така и
изключителни по своя характер смекчаващи вината обстоятелства, които да
обуславят приложението на разпоредбата на чл. 55 НК. В тази насока, въззивната
инстанция констатира несъответност на преобладаващата
част от приетите за смекчаващи обстоятелства, както и неотчитане на отегчаващи
такива, въпреки установеността им по делото.
Коментирайки
обстоятелствата, значими за размера на наказанието на подсъдимия, първоинстанционният
съд погрешно е оценил като смекчаващо отговорността обстоятелство личностовото разстройство на подсъдимия. Настоящата съдебна
инстанция не приема за смекчаващо отговорността обстоятелство установеното у
подсъдимия разстройство от смесен тип, тъй като същото не представлява душевна
болест и не е намалило психическата му пълноценност, а именно да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към датата
на инкриминираното деяние. От заключението на вещите лица изготвили съдебно
психиатричната и психологична експертиза се изяснява, че подсъдимият Д. е бил
хоспитализиран в психиатрично заведение, но по време на военната му служба,
след като се е „нагълтал с хапчета“, за което му е била поставена диагноза
„смесено личностово разстройство“. Тези данни в
случая са относими към един изключително отдалечен
във времето период при подсъдимия Д., поради което и не могат да бъдат
противопоставени на установеното по делото фактическо положение свързано с
извършеното от подсъдимия престъпление до степен да игнорира възможността за
налагане на наказание, което по своите размери да отговори на заложените от законодателя
критерии по смисъла на чл. 55 НК. Посочените данни в случая определят
подсъдимия като личност, характеризираща се с емоционална нестабилност,
импулсивност, понижен себеконтрол, но не и като
такива, които ограничават неговия интелектуален и волеви потенциал. Експертите
са категорични, че става дума за състояние, свързано с характеровото
формиране и развитие на личността, а не за психиатрична патология в тесния
смисъл на термина /психоза/. При извършения преглед на подсъдимия Д., вещите
лица не са установили актуални качествени отклонения в психичното му
функциониране, не са установили данни за краткотрайно или продължително
разстройство на съзнанието по смисъла на чл. 33 НК, поради което са заключили,
че подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. С оглед на изложеното , въззивният
съд намира, че установеното при подсъдимия личностово
разстройство не може да бъде отчетено при определяне на наказанието като
смекчаващо за това, защото по никакъв начин не е улеснило извършването на
деянието, като противния извод излиза извън съдържанието, което експертизата
свързва с подобна диагноза. Улесняващи в контекста на намаляващи отговорността
фактори биха могли да бъдат обстоятелства или процеси, действащи независимо от
дееца, но не и характеровите му особености, каквито
биха могли да бъдат наблюдавани при всяка една личност, с оглед на което същите
не могат да се определят като изключителни и характерни само и единствено за
подсъдимия Д.. В настоящия случай престъпното поведение на подсъдимия не е
детерминирано от фактори, намиращи се извън неговия контрол. Следователно може
да бъде направен извод, че констатираните по експертен път качества на
личността на подсъдимия Д. са позволявали той да вземе решение за собственото
си поведение в процесната ситуация, като предприетите от него действия по
употреба на високорисковото наркотично вещество и впоследствие осъщественото от
него управление на МПС са изцяло съзнателни и целени. Ето защо, въззивният съд счита, че личностовото
разстройство на подсъдимия, така както е констатирано от експертите, не следва
да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство.
Настоящият съдебен състав
намира, че първостепенния съд неправилно е отчел като смекчаващо обстоятелство
оказаното от подсъдимия Д. съдействие на органите на наказателното преследване,
без да е посочил в какво се изразява същото. Преди всичко следва да се посочи,
че съдействието на разследването, изразяващо се в изискуемо процесуално поведение,
е задължение на привлечените към отговорност лица, но не и смекчаващо
отговорността им обстоятелство. Съдействащото процесуално поведение на
подсъдимия е повод за смекчаване на отговорността му, само при направено
самопризнание, обективно улесняващо доказателствената
дейност по разкриване на обективната истина и разкриващо промененото в
положителна насока отношение на дееца към престъпното деяние. В процесния случай не са налице посочените условия, тъй като
видно от материалите по делото на досъдебната фаза на процеса, подсъдимият не
само не е спомогнал за разкриването на фактите от обективната действителност,
касаещи инкриминираното деяние, но същият се е възползвал от правото си да не
дава обяснения, а отделно от това и предвид констатирания отказ за даване на
кръвна проба, то и в случая за оказано съдействие не може да се говори. По
същия начин непротивопоставянето от страна на подсъдимия Д. да бъде проверен от
надлежните органи при съмнение за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, не следва да се третира като смекчаващо отговорността обстоятелство,
тъй като реализира принципно негово дължимо поведение по силата на специалното
законодателство, неизпълнението, на което води до ангажиране на административно
наказателната му отговорност, поради което не може да бъде считано за
извънредна проява, която да води до толериране на поведението на подсъдимия при
определяне на наказанието.
Като смекчаващо отговорността обстоятелство,
районният съд е ценил и срока на наказателното производство. Въззивният съдебен
състав обаче, противно на първата инстанция не може да се съгласи и с този
извод, защото при запознаване с материалите по делото констатира, че в случая
липсва забавяне, което да може да се вмени в тежест на първия съд. В случая
изтеклият срок на наказателното производство не се явява неразумен и не
представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство. Разумността
на срока се определя с оглед сложността на конкретното дело, която е в
зависимост от различни обстоятелства като брой на подсъдимите, фактите, които
трябва да бъдат установени, обема и характера на необходимия доказателствен
материал и други. От съществено значение е поведението на компетентните, да
извършват процесуалната дейност, органи, но това не означава, че може да се
пренебрегва и поведението на страните. В настоящия случай първоинстанционното
разглеждане на делото е приключило за девет месеца, в рамките на които съдът е
отлагал трикратно съдебните заседания, поради неявяване на подсъдимия и неговия
защитник. Досъдебното производство също е приключило в разумни граници – за
около пет месеца. Наред с това, както разследващите органи, така и съдът не
могат да бъдат упрекнати в неритмична работа и несвоевременно извършване на
необходимите процесуални действия, като делото не е било връщано в предходна
процесуална фаза. Ето защо при прегледа на процесуалното развитие на
производството и процесуалното поведение на органите на досъдебно производство
и първоинстанционния съд, въззивният състав намери, че
изминалият период от две години и два месеца от датата на извършване на
престъплението до постановяване на атакуваната присъда, в случая не е
прекомерно голям, като продължителността на наказателното производство се дължи
и отчасти на некоректното процесуално поведение на подсъдимия и неговия
защитник. Вярно е в случая, че делото е било пренасрочено от първият съд за
разглеждане на друга дата, от обявената, но до същото се е стигнало по
обективни причини, които са извън поведението на първия съд и не може от тях да
се черпи позитивно за подсъдимия процесуално положение. Горното обуславя
извода, че са налице усилия на компетентните органи, насочени към бързото
приключване на наказателното производство и не е налице неразумна
продължителност на наказателния процес, която да следва да бъде преценявана
като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, имащо за последица
значително смекчаване на интензитета на наказателната репресия спрямо
подсъдимия Д..
В този аспект въззивният
съд, като смекчаващо отговорността обстоятелство, оценява единствено чистото
съдебно минало на подсъдимия.
Същевременно като отегчаващо отговорността
на подсъдимия обстоятелство, неотчетено от първата инстанция, въззивният съд съобрази множеството допуснати
административни нарушения по ЗДвП, които очертават подсъдимия като твърде
некоректен водач, който системно пренебрегва нормативно установените изисквания
за движение по пътищата. Това е така, защото за периода от 2002 г. – 2018 г. от
органите на КАТ са регистрирали множество различни по вид нарушения на
правилата за движение по пътищата, допуснати от подсъдимия Д., за което е бил
санкциониран по административен ред с общо 31 на брой издадени наказателни
постановления. Тези констатации налагат извод за системност и упоритост в
незачитането на правопорядъка, регулиращ отношенията
по спазване на правилата за движение по пътищата от страна на подсъдимия Д.,
който е видно, че не зачита същите, а така санкционираното му противоправно поведение по Закона за движение по пътищата
не е изиграло предупредителна и възпираща спрямо него роля, а напротив същия е
продължил да извършва нарушение, а в случая и инкриминираното деяние,
съставляващо престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, което се откроява с изключително
висока по своя характер обществена опасност. Чрез същото определено се
застрашава живота и здравето не само на подсъдимия, но и на неограничен кръг
лица, каквито са останалите участници в движението на пътя.
При така отчетените смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства, въззивният съд намира на първо
място, че не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, както и че не е налице и допълнително изискуемото кумулативно
условие за приложимостта на института на чл. 55 НК, а именно да е налице
несъразмерна тежест на предвиденото в закона най-леко наказание.
Воден от тези аргументи, настоящият състав
на СГС намери, че размерите на наложените наказания „Лишаване от свобода“ и
„Глоба“, определени от първата инстанция под техния минимум, както и размера на
законосъобразно наложеното на основание чл. 343 г. вр. чл. 343б, ал. 3 вр. чл.
37, ал. 1, т. 7 НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, са
несправедливо занижени. Въззивната инстанция, обсъждайки този въпрос счита, че процесният случай не се явява значително по-лек от
типичните случаи на престъпления от този вид, така че справедливостта на
отговорността да бъде компрометирана дори и с най-лекото, предвидено в закона
наказание. В настоящия случай следва да се отчете, че подсъдимият е предприел
управление на моторно превозно средство след употреба на високорисково наркотично
вещество, в пиков час при това в центъра на столицата, с което поведение
драстично е повишил опасността от реализиране на ПТП вследствие на своето противоправно поведение, застрашавайки освен собственото си
здраве и това на останалите участници в движението, както вече се каза. Така
изложеното води до извод за неправилност на първоинстанционата
присъда в санкционната й част и обуславя необходимостта наказанията на
подсъдимия Д. „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ да бъдат определени при условията
на чл. 54 НК, в каквато насока присъдата следва да се измени, като размера на наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ бъде увеличен от 3 /три/ месеца на 1 /една/
година, а на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“ от 250 /двеста и
петдесет/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, в съгласие с въззивния
протест, явяващ се съответен съобразно изискването по чл. 337, ал. 2 НПК. Така
отмерен, размерът на двете наказания се явява необходим и достатъчен за
преоценка на поведението от страна на самия подсъдим и даване на ясна
равносметка за последиците от стореното. По този начин според въззивния съд би
се отговорило на прогласените в чл. 36 НК цели на наказанието, при което би се
въздействало предупредително на обществото при постигане на генералната
превенция, а също така и особено би се въздействало при постигане на
специалната превенция, насочена към поправяне на дееца.
Въззивният съд в този си състав, подобно на
първоинстанционния намира, че са налице предпоставките за отлагане
изтърпяването на така наложеното на подсъдимия Д. наказание „Лишаване от
свобода“ по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Чистото съдебно минало на дееца и
размерът на наложеното наказание (ненадвишаващо три години) очертават
формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. За да се изпълнят
целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо
оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия
в място за лишаване от свобода. Това обосновава извод, че за постигането на
целите на наказанието и предимно за поправянето на подсъдимото лице не е
необходимо то да изтърпи ефективно наложеното му наказание, което обуславя
прилагането на института на условното осъждане, като законосъобразно и
справедливо решение, още повече, че ефективно изтърпяване на определеното
наказание „Лишаване от свобода“ е законосъобразно само при положение, че в
противен случай не биха се постигнали цените на наказанието. В този смисъл, въззивният съд намира, че в конкретиката
на настоящия случай целите на наказанието закрепени в нормата на чл. 36, ал. 1 НК и желаните последици на наказанието спрямо подсъдимия Д., биха се постигнали
и без ефективното изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“
в размер от 1 /една/ година.
Както вече се отбеляза, въззивният
протест е основателен и следва да се уважи, като се увеличи размера и на
наложеното на подсъдимия Д. наказание
„Лишаване от право да управлява МПС“. Както беше посочено, нито вида на
престъплението, нито личността на подсъдимия Д. не го открояват и не налагат да
се приеме, че се касае до деяние и/или деец със сравнително по-ниска степен на обществена
опасност от обичайните подобни случаи. Извършено е сериозно транспортно
престъпление, което е поставило в риск голям кръг от лица, заради което и
подсъдимият трябва да бъде ограничен да управлява МПС. Не може да не се отчете
обстоятелството, че подсъдимият съзнателно е управлявал моторно превозно
средство след употреба на високорисково наркотично вещество, пренебрегвайки
неблагоприятните последици от неговото въздействие върху съзнанието и контрола
върху управляваното МПС, като с деянието си е застрашил безопасността и
сигурността на всички останали участници в движението. От друга страна, следва
да се отбележи, че степента на обществена опасност на подсъдимия е по-висока от
обичайната, предвид установените по делото административни наказания, наложени
на подсъдимия за нарушения на правилата на ЗДвП, извършени преди
престъплението, предмет на настоящото производство и които, както вече се каза
не са постигнали необходимата спрямо подсъдимия цел. Като анализира
гореизложените отегчаващи отговорността обстоятелства, въззивният
съд намери, че определения от първия съд размер на наложеното на подсъдимия Д.
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ следва да бъде увеличен от 1
/една/ година на 2 /две/ години, тъй като по този начин ще се доведе до
постигане на основния резултат, целен от закона - предпазване на обществото от
подобно поведение на подсъдимия за период от време, отговарящ на данните за
обществената опасност на деянието и на дееца. От него трябва да бъде приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил лишен от правото да управлява МПС по
административен ред, считано от 27.09.2018 г.
Правилно и законосъобразно на основание чл.
189, ал. 3 НПК са възложени от първия съд в тежест на подсъдимия Д. направените
по делото разноски в досъдебната му фаза в размер на сумата от 392,68 лева,
които следва да се заплатят от него по сметка на СДВР, както и сумата от 10.00
лева в полза на СРС за служебно издаване на 2 броя изпълнителен лист.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи
по реда на служебната проверка по реда на чл. 314 от НПК, въззивната инстанция
не намери други основания да се отмени или измени атакуваната присъда, поради
което в останалата си част същата следва да бъде потвърдена като правилна из аконосъобразна.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 2,
т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НО, XIII въззивен състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 25.11.2020 г., постановена по НОХД № 3452/2019
г., по описа на СРС, НО, 111 състав като я ОТМЕНЯ
в частта, в която е приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 2 НК и вместо
това УВЕЛИЧАВА размера на наложеното
на подсъдимия Г.Т.Д., ЕГН ********** наказание „Лишаване от свобода“ от 3 /три/
месеца на 1 /една/ година; размера на наложеното на подсъдимия наказание
„Глоба“ от 250 /двеста и петдесет/ лева на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за
извършеното от него престъпление чл. 343б, ал. 3, вр. с чл. 54 НК, както и УВЕЛИЧАВА размера на наложеното
наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година на 2
/две/ години на основание чл. 343 г, вр. с чл. 343б, ал. 3 НК.
ПРИСПАДА
на основание чл. 59, ал. 4 НК времето, през което подсъдимия Г.Т.Д. е бил лишен
от право да управлява МПС по административен ред, считано от 29.09.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.