№ 3070
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Г. К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от Г. К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело №
20231110121708 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от М. К. В.,
като законен наследник на М.Б.И. и на В.Р.Р. до размера на
¾ идеални части от наследствената маса, включваща права
и задължения срещу /ФИРМА/, обективно и кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124 от ГПК, за
признаване на установено в отношенията между страните,
че М. К. В. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на
1900,00 лева, представляваща начислена за доставени ВиК
услуги сума в имот, находящ се в
******************************, клиентски номер
*************, за периода от 01.01.2018г. до 26.04.2020г.,
както и сумата в размер на 100,00 лева, представляваща
мораторна лихва върху горепосочената главница, за
периода от 01.01.2018г. до 26.04.2020г., поради изтекла
1
погасителна давност.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в който излага становище за
недопустимост и неоснователност на исковите претенции.
Поддържа, че исковите суми са реално дължими.
Впоследствие с молба с вх. № 311922/03.11.2023г. признава
исковите претенции.
В съдебно заседание ищецът М. К. В., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Г. К.,
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на
исковете.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235, ал.2 от ГПК и чл. 12 ГПК приема следното:
Независимо от признанието на иска, съдът не
постановява решение при признание на иска по реда на чл.
237 от ГПК, доколкото ищецът не направи искане за
постановяване на решение по признание на иска, а
неоспорването на релевантните за спора факти и
обстоятелства, следва да бъде взето от съда предвид при
постановяване на решение по същество.
2
Исковите претенции с правно основание чл. 124 от
ГПК са допустими, доколкото ищецът иска да се установи
недължимост на процесните суми, претендирани от
ответника, тоест отрича едно претендирано от ответника
право.
Предмет на исковете е установяване със сила на
присъдено нещо недължимост на процесните суми. По
исковете исковата защита е предоставена в полза на
лицето, което оспорва дължимостта на процесната сума.
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да докаже факта, от които
произтича вземането му, тоест именно в тежест на
ответника бе да докаже, че ищеца е имал качество
потребител на топлинна енергия към процесния период,
количеството на реално доставените от него по договора
ВиК услуги и размера на тяхната цена, обстоятелства
довели до прекъсване/спиране течението на давностния
срок с оглед твърдението на ищеца, че процесните суми са
погасени по давност.
Съдът цени признанието на ответника за
осъществяване на фактите и обстоятелствата от предмета
на доказване, а именно, че за така посочения от ищеца
период, процесните суми са погасени по давност, поради и
което съдът, дори и да не постановява решение по
признание на иска, намира с оглед процесуална икономия,
3
че не следва да излага мотиви по съществото на спора и да
уважи като основателни исковите претенции.
При този изход на спора право на разноски по принцип
се поражда в полза на ищеца. Ищецът претендира
присъждане на разноски в общ размер на 580,00 лева, от
които 80,00 лева за държавна такса, както и адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лева. Ответникът моли
съда да приложи чл. 78, ал.2 от ГПК, доколкото признава
иска, а с поведението си не е дал повод за завеждането му.
Съдът намира това възражение за основателно. Безспорно е
налице една от кумулативно дадените предпоставки за
приложение нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК – ответникът е
признал иска. От така представените писмени
доказателства може да се обоснове извод, че ответникът не
е дал повод за завеждане на иска. Това е така, тъй като към
исковата молба не са представени писмени доказателства,
от които да се установява, че ответното дружество не е
приложило извънсъдебно института на погасителната
давност след като към него е отправена молба за отписване
на задълженията, като погасени по давност, както ноторно
е известно на съда, че както топлофикационните
дружества, така и /ФИРМА/ прилагат института на
погасителната давност извънсъдебно. Представената
фактура не обосновава извод, че ответникът е дал повод за
завеждане на иска. Съгласно определение № 95/22.02.2018г.
на ВКС, IV ГО, постановено по ч.гр.д. № 510/2018г. и
Определение № 66/12.02.2018г. на ВКС, III ГО, постановено
4
по ч.гр.д. № 4770/2017г., извънсъдебната покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети
съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
несъществуване на вземането и не влече отговорност за
разноски при признание на иска до изтичането на срока за
отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди
при отправянето на последващи покани, след като
длъжникът се е позовал на давност или вземането бъде
прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването
на давност от страна на длъжника. В случая, както бе
посочено по-горе не се установява ищецът да е отправил
покана до ответното дружество за отписване на
задълженията, като погасени по давност. Отговорност за
разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме
съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна
давност, каквато хипотеза не е налична в случая. В случая
ответникът не оспорва исковите претенции. Не е без
значение и обстоятелството, че кредиторът има установена
практика за процедиране при направено извънсъдебно
възражение за давност, още повече ако по силата на
задължителни за него правила той е длъжен, и прилага
адекватна процедура в подобна ситуация. Според ВКС
ответникът в случая не следва да е дал повод за
предявяването на иска с поканата до длъжницата да плати
и предупреждението, че при неплащане ще бъдат
предприети съдебни действия за неговото събиране, тъй
5
като тези действия нито са неправомерни, нито са
изправили ищеца пред необходимостта да се защити чрез
иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са
гарантирани от отговорността на недобросъвестния
кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на
последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или
негови универсални и частни правоприемници), след като
длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна
давност.
По изложеното съдът намира, че така заплатените
разноски, следва да останат за сметка на ищеца.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от М. К. В., ЕГН **********,
действаща лично и със съгласието на попечителя си С. Р. Р.
срещу /ФИРМА/, ЕИК *************, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК,
че М. К. В., като законен наследник на М.Б.И. и на В.Р.Р. до
размера на ¾ идеални части от наследствената маса,
включваща права и задължения не дължи на /ФИРМА/,
сумата в размер на 1900,00 лева, представляваща
6
начислена за доставени ВиК услуги сума в имот, находящ
се в ******************************, клиентски номер
*************, за периода от 01.01.2018г. до 26.04.2020г.,
както и сумата в размер на 100,00 лева, представляваща
мораторна лихва върху горепосочената главница, за
периода от 01.01.2018г. до 26.04.2020г., поради изтекла
погасителна давност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7