Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 29.04.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на двадесет
и шести април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №7777
по описа за 2019год. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.124,
ал. 1 от ГПК.
Пред ПлРС е депозирана искова молба „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл“ ЕАД) срещу П.Й.Г., в която се твърди, че между страните
са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* от
21.08.2017 г. и Договор за лизинг от 21.08.2017 г., ведно със Заявление за пренасяне на
номер/а в мрежата на Теленор от 21.08.2017
г. и Заявление за смяна на собственост от 21.08.2017 г. Съгласно Договора за
мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен номер *** (собственост до
момента на ***, пренесен в мрежата на Теленор, съгласно Заявление за пренасяне
на номер) със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС или
20.82 лв. без вкл. ДДС, и мобилно устройство ***. Предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 432.87 лв. с вкл. ДДС. За ползването й, на основание чл. 3,
ал. 1 от договора за лизинг, лизингополучателят се задължава да извърши една
първоначална лизингова вноска в размер на 95.00 лв. с вкл. ДДС, платима към
датата на сключването на договора, както и двадесет и три месечни лизингови
вноски в размер на 14.69 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се
фактурират заедно е месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Към периода на издаване на
процесиите фактури спрямо ползваните от П.Й.Г. мобилен номер и устройство на
лизинг се предлагат следните условия:
- за мобилен номер *** –
условията, договорени в Договор за мобилни услуги №********* от 21.08.2017 г.
- за мобилно устройство *** – условията, договорени в Договор
за лизинг от 21.08.2017 г.
Ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5бр. фактури, издадени в
периода от м. август 2017г. – м. декември 2017г., фактура
№**********/25.08.2017г., фактура №**********/25.09.2017 фактура №**********/25.10.2017
г. фактура № **********/25.11.2017 г., фактура № **********/25.12.2017 г.
Фактура №**********/25.08.2017г. е
издадена за отчетния период 23.08.2017-24.08.2017г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна
абонаментна такса 22,16лв. без ДДС- 26,59лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за
мобилно устройство ***-14,69лв. с вкл.ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактура
41,28лв.
Фактура **********/25.09.2017г. е
издадена за отчетния период 25.08.2017-24.09.2017г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна
абонаментна такса 20,82лв., такса за спиране на номер 0,75лв., както и за
ползвани услуги 0,32лв., (от които Кратки текстови съобщения (SMS) 0,32лв), от които са в общ
размер на 21,89лв. без ДДС -26,27лв. с вкл.ДДС, лизингова вноска за мобилно
устройство ***-14,69лв. с
вкл.ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактура 40,96лв.
Фактура №**********/25.10.2017. е издадена
за отчетния период 25.09.2017-24.10.2017г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период: за мобилен номер ***: месечна абонаментна такса
20,82лв. без ДДС- 24,98лв. с вкл. ДДС, лизингова вноска за мобилно устройство ***-14,69лв. с вкл.ДДС. Общата сума,
начислена и претендирана по фактура 39,67лв.
Фактура № **********/25.11.2017 г.
е издадена за отчетния период 25/10/2017-24/11/2017 г. и включва следните
задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер *** : месечна
абонаментна такса (-7.39) лв. без ДДС - (-8.87) лв. с вкл. ДДС, лизингова
вноска за мобилно устройство *** - 14.69 лв. с вкл. ДДС. (Отрицателната стойност на месечната
абонаментна такса във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е
ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой
дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период.) Общата сума,
начислена и претендирана по фактурата, е 5.82 лв.
След предсрочното прекратяване на
договорите между „Т.Б.“ ЕАД и ответника П.Й.Г. по негова вина. поради
изпадането му в забава, на потребителя е издадена и фактура №
**********/25.12.2017 г.. която включва задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното прекратяване на договори по вина на потребителя в размер на 447.60
лв., както и задължение за предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за
мобилно устройство *** в общ размер на 293.80 лв. с вкл. ДЦС.
Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство ***, чието
ползване е предоставено с Договор за лизинг от 21.08.2017 г., предсрочно изискуемият остатък от
лизингови вноски е в общ размер на 293.80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на
двадесет неначислени лизингови вноски.
Следва да се има предвид, че
сумата от 447.60 лв., представляваща задължение за неустойки за предсрочното
прекратяване на договорите за мобилни услуги, не е била предмет на заповедното
производство и не се претендира в настоящото производство. Предвид това общата
сума, начислена във фактурата, е 741.40 лв., а претендираната сума по фактурата
е 293.80 лв.
Предвид гореизложеното, общата
стойност на неизплатените парични задължения на П.Й.Г. спрямо „Т.Б.“ ЕАД по
издадените Фактури към сключените между тях Договори, описани по-горе, е в
размер на 421.53 лв. (четиристотин двадесет и един лева и петдесет и три
стотинки).
Изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“
ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В
периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е
извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради липсата на действия на
ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на „Т.Б.“
ЕАД беше депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Плевен, въз
основа на което беше образувано ч.гр.д. № 4648/2019 г. и беше издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение.
Предвид Съобщението на съда по
заповедното производство, е което сме уведомени, че издадената Заповед за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в
законоустановения срок предявяват и настоящия иск по чл. 422 вр. чл. 415, ал.
1, т. 2 ГПК за установяване установено наличието на вземането ни по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 4748/2019г. по описа на Районен съд - Плевен,
ГК, I състав, против длъжника -
За сумата общо 421.53 лв., (четиристотин
двадесет и един лева и петдесет и три стотинки), дължима съгласно фактура №
**********/25.08.2017 г., фактура № **********/25.09.2017 г., фактура №
**********/25.10.2017 г., фактура № **********/25.11.2017 г. и фактура №**********/25.12.2017
г.-343,69лв.лизингови вноски 77,84лв.
–такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
вземането. Претендират се разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначания особен
представител от ответника.
Съдът, като взе предвид представените по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
От приетото по делото ч.гр.д. №4648/2019год. се установява, че същото е образувано, като по заявление на ищеца на
основание чл.410 от ГПК срещу длъжника /сега ответник/ е издадена заповед за
изпълнение за сумите, както следва :
сумата 421, 53 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.07.2019 г. до изплащане на вземането, както и сумата 385, 00 лв. разноски по делото, от които 25, 00 лв.
внесена държавна такса и 360, 00 лв. адвокатско възнаграждение.
Вземането произтича от
следните обстоятелства: неизпълнение по Договор за мобилни услуги №
*********/04.08.2014 г., сключен между „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование
„Космо България Мобайл“ ЕАД), и П.Й.Г. и
Договор за лизинг и заявление за смяна на собственост от 21.08.2017 г.
По делото са приети писмени доказателства - Договор за мобилни услуги №
********* от 21.08.2017 г. и Договор за лизинг от 21.08.2017
г., ведно със Заявление за пренасяне на номер/а в мрежата на Теленор от 21.08.2017 г. и Заявление за смяна на собственост от
21.08.2017 г. а , които не са оспорени от ответната страна и от които се доказва наличие
на описаната в исковата молба облигационна връзка между ищеца и ответника, по
силата, на която ищецът е предоставил далекосъобщителни услуги на ответника
срещу задължението му да заплаща месечна такса съобразно изразходваните от него
услуги. В случая претенцията на ищеца обхваща претендирано вземане за
неизплатени от ответната страна месечни абонаментни такси по месечен абонамент:
68.97 лв. - незаплатена сума по Договор за мобилни услуги
№********* от 21.08.2017 г., с който се предоставя мобилен номер ***, от която
сума: 68.97 лв. - незаплатени начислени такси и ползвани съобщителни услуги за
периода 23/08/2017-24/11/2017 г. и 352.56 лв. - дължима сума по Договор за лизинг от 21.08.2017 г., с
който е предоставено възмездното ползване на мобилно устройство ***, от
които: 58.76 лв. с вкл. ДДС - представляващи четири текущи незаплатени
лизингови вноски (всяка в размер на 14,69 лв. с вкл. ДДС) за периода
23/08/2017-24/11/2017 г. и 293.80 лв. с вкл. ДДС - представляващи двадесет
предсрочно изискуеми вноски (всяка в размер на 14,69 лв. с вкл. ДДС) за периода
25/11/2017-21/07/2019г., което задължение произтича от сключването на договори за мобилни услуги и за незаплатени лизингови
вноски, като срокът на договорите към датата на заявлението, а и съгласно чл.235, ал.3 от ГПК е изтекъл към
датата на съдебните прения.
Твърди
се, че ответникът, не е заплатил текущото си задължение на падежа-
главница, съгласно условията на сключените договори.Това твърдение за
отрицателен факт, като в тежест на ответника е да представи доказателства за
изпълнение, което не е било сторено. При
това положение следва да се уважи предявения иск, като основателен и доказан.
Останалите възражения, съдът счита, че са
неотносими съм спора, и не следва да се обсъждат.
Относно дължимите разноски, съдът приема, че
ответникът не е изпълнил в срок задължението си
за предоставените услуги и с
поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по
настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.
Съгласно
т.12 от ТР №4 на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При това положение съдът приема, че дължимите разноски в
заповедното производство 385лв., съобразно предявената и уважена претенция.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, следва ответникът да заплати сумата общо 585лв.,
разноски в настоящето производство .
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че П.Й.Г., ЕГН********** , ДЪЛЖИ на “Т.Б.” ЕАД, ***,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, ***, сумата общо 421,53 лв.,
представляваща главница по Договор за мобилни услуги №
********* от 21.08.2017г. и Договор за лизинг от 21.08.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.07.2019г. до изплащане на вземането, за
която е издадена заповед за изпълнение№2589/15.07.2019г. по ч. гр.д.№4648/2019г.
по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА П.Й.Г., ЕГН********** на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на“Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление ***, ***, сумата общо 585лв., направени деловодни разноски,
по настоящето дело.
ОСЪЖДА П.Й.Г., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ
на“Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
сумата от 385лв. - разноски по ч.гр.д.№4648/2019г. по описа на ПлРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :