Р Е Ш Е Н И Е
№……………………./12.10.2020 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV
състав, в открито съдебно заседание на десети август две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Мария
Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1996 по описа за
2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Г.“
ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, депозирана чрез
неговия процесуален представител адв. К.Д. *** срещу
Наказателно постановление № КГ – 2277 от 10.03.2020 г., издадено от
Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с което
на дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от
Закона за енергията от възобновяеми източници, е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 50 000 лева
(петдесет хиляди лева) за това, че на 11.07.2019 г. в обект – бензиностанция,
управлявана от „Г.“ ООД, ***, Стопански двор от бензиноколонка
№ 1 е взета проба от предлаганото течно гориво – гориво за дизелови двигатели с
протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № В – 060/ 11.07.2019
г., като при проверката е установено, че последната доставка на горивото е в
количество 9 917 литра по фактура № 00000641142/ 05.06.2019 г., приемо – предавателен протокол № ********** – 152296/
05.06.2019 г. с Декларация за съответствие № 220 от 20.05.2019 г., издадена от
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД за партида № 220 в количество 9 353, 000 t. Наличното количество в резервоара, свързан с бензиноколонка
№ 1 е 1804, 84 литра. След изпитване на контролна проба в стационарна
акредитирана лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки
към ГД ККТГ – ДАМТН, гр. София, ж.к. „Младост“, кв. „Полигона“, ул. „Проф.
Петър Мутафчиев“ № 2, притежаваща Сертификат за акредитация на БСА с рег. № 35
ЛИ/ 26.11.2018 г. , валиден до 30.09.2020 г., е издаден Протокол от изпитване №
С – 0266/ 12.07.2019 г. На основание изготвения протокол от изпитване в ГД ККТГ
е извършена експертиза и е изготвен Констативен протокол за съдържание на биогориво в течно гориво № КП – 0376 – б/ 12.07.2019 г.,
съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво
в течно гориво се отклонява от допустимата гранична стойност, както следва:
полученият резултат от изпитването по показател „Съдържание на метилови естери на мастни киселини FAME е 0, 06 % при норма минумим 6 % обемни, съгласно
изискванията на ЗЕВИ. След прилагане на критериите за прецизност на използвания
метод за изпитване, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат от
изпитването под 5, 98 % обемни, горивото не съответства на изискванията за
съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели
– нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 4 във вр.
с чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закона за енергията от възобновяеми
източници.
С Наказателно
постановление № КГ – 2277 от 10.03.2020 г., издадено от Председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор са възложени в тежест на
„Г.“ ООД сторените разходи за изпитване на пробата в размер на 135 лева, от
които 95 лева за изпитване в Лаборатория за изпитване на горива, смазочни
материали и присадки към ГД ККТГ – ДАМТН и сума в размер на 40 лева за вземане
на проба, на основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНИК.
Дружеството – жалбоподател
„Г.“ ООД намира издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като
представя подробни аргументи в защита на своето становище. На първо място
подчертава, че е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 55, т. 2 от
ЗЕВИ, доколкото е била наложена ПАМ, която впоследствие е била отменена от
Върховен административен съд по адм. дело № 2223/
2019 г., тъй като дружеството никога не е предлагало за продажба гориво, а го е
придобивало и съхранявало за нуждите на селскостопанската техника, която използва.
Акцентира, че горивото, закупено от „Г.“ ООД е било придружено от Декларация за
съответствие на течните горива № 220/ 20.05.2019 г., издадена от „Лукойл
Нефтохим Бургас“ АД, което според него е доказателство, че е изпълнено
изискването на чл. 48, ал. 2 от Закона за енергията от възобновяеми
източници и не е осъществен състав на административно нарушение. Също така
посочва като процесуално нарушение, че административно – наказващият орган не е
изложил никакви мотиви защо приема, че „Г.“ ООД е лице, което има качеството,
предвидено в разпоредбата на чл. 47, ал. 1, т. 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Поради гореизложените съображения,
дружеството „Г.“ ООД моли за отмяна на наказателното постановление и присъждане
на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
В проведеното на
10.08.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1996 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззивното дружество „Г.“ ООД
се представлява от своите законни представители К.К.
и Д.К., както и от своя процесуален представител адв.
К.Д. ***, които поддържат жалбата на посочените в нея основания, като адв. Д. подчертава в своята пледоария, че липсват
доказателства, че „Г.“ ООД е разпространявал за продажба гориво, а го използва
само за нуждите на своята селскостопанска техника, с която осъществява
дейността си на земеделски стопанин.
В проведеното на
10.08.2020 г. открито съдебно заседание по НАХД № 1996 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд, въззиваемата страна Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор не се представлява нито от законен,
нито от процесуален представител, който да изрази позицията й в дадения ход на
делото по същество.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.07.2019 г. св. Г.М.П. –
гл. инспектор в отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ към
Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ към Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор извършила проверка на бензиностанция,
стопанисвана от „Г.“ ООД, *** чифлик, Стопански двор.
В хода на проверката св. П.
взела проба от бензиноколонка № 1 от течно гориво –
гориво за дизелови двигатели, която била обективирана
в протокол за проверка и вземане на проба от течно гориво № В – 060/ 11.07.2019
г., след което пробата била изпратена за анализ в стационарната акредитирана
лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ –
ДАМТН, гр. София, ж.к. „Младост“, кв. „Полигона“, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“ №
2, притежаваща Сертификат за акредитация на БСА с рег. № 35 ЛИ/ 26.11.2018 г. ,
валиден до 30.09.2020 г.
След извършвания анализ на
взетата от св. П. проба бил изготвен Протокол от изпитване № С – 0266/
12.07.2019 г., като вече на основание изготвения протокол от изпитване в ГД
ККТГ била извършена експертиза и бил изготвен Констативен протокол за съдържание
на биогориво в течно гориво № КП – 0376 – б/
12.07.2019 г., съгласно който полученият резултат за съдържание на биогориво в течно гориво се отклонява от допустимата
гранична стойност, конкретно резултата от изпитването по показател „Съдържание
на метилови естери на мастни киселини FAME бил 0, 06
% при норма минумим 6 % обемни, съгласно изискванията
на Закона за енергията от възобновяеми източници.
Св. Г.М.П. приложила
критерии за прецизност на използвания метод на изпитване, съгласно чл. 7 от
НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването под 5, 98 % обемни, като приела
в заключение, че горивото не съответства на изискванията за съдържание на биодизел в гориво за дизелови двигатели, като преценила, че
с това свое поведение дружеството „Г.“ ООД е нарушило разпоредбите на чл. 47,
ал. 4 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергията от възобновяеми източници, поради което и
на 16.09.2019 г. съставила акт за установяване на административно нарушение, с
който санкционирала въззивното дружество за нарушение
на посочените нормативни разпоредби.
В предвидения в
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу
съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган,
но след като било преценено за неоснователно, на 10.03.2020 г. Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от Закона за
енергията от възобновяеми източници, наложил на
дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
50 000 лева (петдесет хиляди лева) за извършено нарушение на чл. 47, ал. 4
във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закона за енергията
от възобновяеми източници.
По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу
наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от
надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните причини:
На първо място съдът би желал да отбележи, че
изцяло кредитира показанията на св. Г.М.П.
като последователни, логични и най – същественото – подкрепени от събраните в
хода на административно – наказателното производство писмени доказателства и
съвсем конкретно Констативния протокол за съдържание на биогориво
в течно гориво № КП – 0376 – Б/ 12.07.2019 г., съгласно който полученият
резултат от изпитването по показател „Съдържание на метилови
естери на мастни киселини FAME” е 0, 06% при норма
минимум 6 % обемни, съгласно изискванията на Закона за енергията от възобновяеми източници. В случая актосъставителят и административно –
наказващият орган са приложили критерии за прецизност на използвания метод на
изпитване, съгласно чл. 7 от НИКТГУРНТК, при получен резултат от изпитването
под 5, 98 % обемни, като са приели в заключение, че горивото не съответства на
изискванията за съдържание на биодизел в гориво за
дизелови двигатели. Като цяло дружеството не оспорва този резултат, изготвен
след изследване на контролната проба в стационарната акредитирана лаборатория
за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ – ДАМТН, гр.
София, ж.к. „Младост“, кв. „Полигона“, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“ № 2, а и
според съда са спазени изискванията за вземане на самата проба на място от
страна на св. Г.М.П.. В случая св. П. подробно разясни в хода на съдебното
следствие процедурата по вземане на проби от горивото в бензиноколонката,
като действията й, според съда, са изцяло в унисон с правилата, залегнали в
Европейския стандарт за оценяване качеството на бензина и горивото за дизелови
двигатели и съдът не вижда някакъв порок в процеса на вземане на проби от бензиноколонката на 11.07.2019 г.
Възраженията на въззивното дружество и неговия процесуален представител адв. К.Д. срещу
законосъобразността на наказателното постановление не са толкова насочени към
оспорване на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на АУАН
и наказателното постановление, а по –
скоро са от правно естество и имат правен характер, като съдът ще се опита да
отговори на всички тях по – надолу в своето решение.
В тази връзка следва да
бъде поставен акцент върху качеството на дружеството „Г.“ ООД и да се изследва
въпроса дали същото е годен субект да носи административно – наказателна
отговорност въз основа на разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от Закона за енергията
от възобновяеми източници. Според съда „Г.“ ООД не е
годен субект да носи отговорност по чл. 67, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми източници, доколкото не е налице втората от
кумулативно предвидените три материалноправни
предпоставки за възникване на отговорността по чл. 67, ал. 3 от Закона за
енергията от възобновяеми източници, а именно предлагане
на пазара на течните горива от нефтен произход. Понятието „предоставяне на пазара“
е дефинирано в пар. 1, т. 15 от ДР на Закона за
енергията от възобновяеми източници, която препраща
към чл. 2 пар. 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година за определяне на
изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на
пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93. Съгласно посочения
параграф предоставянето на пазара означава всяка доставка на продукт за
дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на
търговска дейност, срещу заплащане или безплатно. Според съда от събраните гласни доказателства – показанията
на св. Я.К.К. и св. А.Т.К. се установява, че в случая
„Г.“ ООД не е извършвало предлагане на пазара на течно гориво, тъй като го е
използвало единствено за зареждане на резервоарите на селскотостопанската
техника, с която разполага. Вярно е, че свидетелите Я.К.К.
и А.Т.К. са служите на въззивното дружество, но дори
и съдът да се отнася с по – висока критичност към техните показания, според
съда няма причина те да не бъдат кредитирани. Показанията им са взаимнодопълващи се и са дадени под страх от наказателна
отговорност по чл. 290 от НК, поради което и съдът им дава вяра, че горивото от
бензиностанцията се използва единствено за нуждите на селскостопанската
техника, с която дружеството разполага. Ето защо според съда не е налице
предвидената в чл. 2 пар. 1 от Регламент (ЕО) №
765/2008 г. търговска дейност, респективно липсва извършването на доставка на
продукта, за която са необходими две насрещни страни.Предвид това, макар да се
явява краен разпространител на течното гориво по смисъла на пар.
1, т. 20 от ДР на Закона за енергията от възобновяеми
източници, към която норма препраща пар. 1, т. 12 ДР на
Закона за енергията от възобновяеми източници, „Г.“ ООД в случая не може да бъде годен
субект на административно – наказателна отговорност по чл. 67, ал. 3 от Закона
за енергията от възобновяеми източници, поради
липсата на втората кумулативно изискуема предпоставка, а именно да предлага
течното гориво от нефтен произход на пазара.
Предвид изложеното, според
съда неправилно е била ангажирана административно – наказателната отговорност
на „Г.“ ООД, на основание разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от Закона за енергията
от възобновяеми източници, за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 47, ал. 4 във вр. с чл. 47, ал.
1, т. 3 от Закона за енергията от възобновяеми
източници, поради което и процесното Наказателно постановление № КГ
– 2277 от 10.03.2020 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за
метрологичен и технически надзор, следва да бъде отменено.
С оглед разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и предвид изхода на настоящия спор, следва да бъдат
присъдени в тежест на въззиваемата страна сторените
разноски от страна на въззивното дружество за
адвокатско възнаграждение. В кориците на НАХД № 1996 по описа за 2020 г. на
Варненския районен съд е налично писмено доказателство за заплатен адвокатски
хонорар в размер на 2030 лева на дата 05.08.2020 г., поради което и тази сума
следва да бъде възложена в тежест на въззиваемата
страна. Следва да се подчертае, че размера на адвокатското възнаграждение е
изцяло съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Наказателно
постановление № КГ – 2277 от 10.03.2020 г., издадено от Председателя на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на „Г.“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от Закона за енергията от възобновяеми
източници, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 50 000 лева (петдесет хиляди лева) за нарушение на разпоредбата на чл. 47,
ал. 4 във вр. с чл. 47, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергията от възобновяеми източници.
Осъжда Държавна агенция за метрологичен и технически надзор да
заплати на „Г.“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***
парична сума в размер на 2030 лева (две хиляди и тридесет лева), представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение в производството по НАХД № 1996
по описа за 2020 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: