Определение по дело №269/2022 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 201
Дата: 27 май 2022 г. (в сила от 27 май 2022 г.)
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20222200600269
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 25 май 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 201
гр. Сливен, 27.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Иван М. Димитров

Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
в присъствието на прокурора В. Д. Б.
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20222200600269 по описа за 2022 година
На основание чл. 64, ал. 8 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частният протест, подаден от Н. О. –
наблюдаващ прокурор по ДП № 89 / 2022г. по описа на РУ – Твърдица, вх. №
2324/2022 на РП – Сливен срещу протоколно определение от 20.05.2022г. по
ЧНД № 581/2022г. на РС – гр. Сливен, с което по отношение на К. М. М. с
ЕГН **********, живущ в гр. Н.З., ЖК „З.” бл.** – обвиняем по ДП № 89 /
2022г. по описа на РУ – Твърдица, вх. № 2324/2022 на РП – Сливен, се иска
изменение на мярка за неотклонение от „Парична гаранция в размер на 5 000
лв.” в „Задържане под стража”, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на адв. Л.Т. от АК София,
в качеството на защитник на обвиняемия К. М. М., ЕГН ********** срещу
протоколно определение от 20.05.2022 г. по ЧНД № 581/2022 г. по описа на
Районен съд – Сливен, с която се иска отмяна на мярката за неотклонение
„Парична гаранция в размер на 5000 лв.” и вземане на мярка за неотклонение
„Подписка”, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
УВАЖАВА частната жалба, подадена от адв. Л.Т. от АК София, в
качеството на защитник на обвиняемия К. М. М., ЕГН ********** срещу
протоколно определение от 20.05.2022 г. по ЧНД № 581/2022 г. по описа на
Районен съд – Сливен, в частта с която по отношение на същия обвиняем е
взета мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 5000 лв.”, като
НАМАЛЯВА размера на гаранцията от 5000 лв. на 2000 лв.
Гаранцията следва да се внесе в 5 дневен срок, считано от днес.
1
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към определение №201/27.05.2022г. по ВЧНД 269/22г. на
СлОС
Производство по реда на чл. 64, ал. 7 и 8 от НПК.
С определение от 20.05.2022г. по ЧНД № 581/2022 г. по описа на
Районен съд – Сливен по отношение на обвиняемия по досъдебно
производство № 89/ 2022г. по описа на РУ гр. Твърдица, вх. № 2324/2022г. на
Районна прокуратура - Сливен К.М.М. е взета МНО „Парична гаранция в
размер на 5000лв“.
Против определението е подаден частен протест от наблюдаващия
прокурор по досъдебното производство, в който твърди, че по отношение на
обв. М. били налице основания за вземане на мярка за неотклонение
„Задържане под стража”. обв. М. бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Касаело
се за тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на НК, за
което се предвиждало наказание „Лишаване от свобода“. От материалите по
досъдебното производство можело да се направи обосновано предположение,
че обв. М. е извършил престъплението, за които му било повдигнато
обвинение, като същевременно съществувала реална опасност същите да се
укрие или да извърши друго престъпление. Наличието на обосновано
предположение по смисъла на чл. 63, ал. 1 НПК се подкрепяло от събраните в
хода на разследването доказателствени материали. При разглеждане на
производството от първоинстанционния съд не били взети предвид
обстоятелствата, които обосновавали наличието на опасността обв. М. да се
укрие или да извърши друго престъпление.
По отношение на обв. М. прокурорът твърди, че след извършеното
деяние той се укрил от органите на МВР, не бил намерен на адресите си в гр.
Нова Загора, не се явил при призоваване по делото, поради което препятствал
извършването на процесуално[1]следствени действия и бил обявен за ОДИ,
наложена му била и забрана по чл. 68 от НПК да напуска пределите на Р
България. Като оправдание за поведението му по делото били депозирани
молби и документи, че той не се укривал, а бил командирован в гр. София по
решение на работодателя си, които твърдения били напълно формални и в
разрез с процесуалното му поведение. обв. М. бил привлечен за престъпление
по чл. 129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл. 20 ал.2 вр.ал.1 от НК, което се
характеризирало с изключително висока степен на обществена опасност, по-
висока от други деяния от този вид.
Според прокурора, всички тези обстоятелства не били взети в предвид в
тяхната съвкупност от първоинстанционния съд при определяне на мярката за
неотклонение спрямо М.. Цел на мярката за неотклонение била да се осигури
присъствието на обвиняемото лице за нуждите на наказателното
производство, да им се попречи да се укрият или да извършат друго
престъпление. Поради това счита, че адекватна за постигането на целта по
смисъла на чл. 57 НПК, по отношение на обв.М. мярка за неотклонение би
1
била именно „Задържане под стража“. На основание чл. 64, ал. 6 НПК,
предлага въззивния съд да обсъди изложените в частния протест доводи и
след като се съобрази със събраните по делото доказателства, да отмени
атакуваното определение , с което е взета мярка за неотклонение „Парична
гаранция в размер на 5000лв.“ по отношение на обв. М. по Досъдебно
производство № 89/ 2022г. по описа на РУ гр. Твърдица, вх. № 2324/2022г. на
Районна прокуратура – Сливен и вместо това да вземе мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ по отношение М..
Против Определението в частта му относно наложената на обв. М.,
мярка за неотклонение „Парична гаранция в размер на 5000лв.“ е подадена
частна жалба от защитника на същия обвиняем, който счита определението в
тази му част за неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
процесуалния закон. Районният съд приел, че била налице първата изискуема
по смисъла на този текст от закона предпоставка - наличие на обосновано
предположение по отношение на обв. М., но не застъпвал становище за
наличие както на опасност от извършване на престъпление, така и от риск от
укриване. Освен това първоинстанционният съд абсолютно обективно и
правилно оценил безспорните по делото данни, че този обвиняем се явил
доброволно в МВР и съдействал на разследването. Предвид изложените
аргументи, моли въззивният съд да отмени определението в обжалваната
част и да определи по-лека мярка за неотклонение на обв. М., а именно
„Подписка“. Алтернативно оспорва и размера на гаранцията, като прави
искане да бъде намален предвид ниските доходи на обв. М..
В съдебно заседание представителят на ОП – Сливен поддържа
подадения от наблюдаващия прокурор от РП – Сливен частен протест и
оспорва подаденото от защитата възражение против него. Счита, че са налице
кумулативно изискуемите от разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от НПК
предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение по отношение
на обв.М., поради което иска въззивния съд да отмени първоинстанционното
определение, като неправилно и незаконосъобразно. От събраните до
момента доказателства безспорно се установявало, че било налице
обосновано предположение за това, че обв. М. извършил престъплението, за
което му е повдигнато обвинение и за изминалия много кратък период от
започване на разследването по досъдебното производство били извършени
множество процесуално-следствени действия, събрани били доказателства,
достатъчни да обосноват предположението, че именно тримата обвиняеми са
извършили престъплението, за което били привлечени към наказателна
отговорност. Що се отнасяло до останалите две предпоставки, които законът
изисквал, също счита, че те били налице по отношение и на М. и излага
подробни съображения. Моли въззивният съд да вземе най-тежката мярка за
неотклонение, а именно „Задържане под стража”.
Защитникът на двамата обвиняеми в съдебно заседание моли да не бъде
уважаван частния протест, да бъде отменено определението в частта, в която
по отношение на обв. М. е наложена мярка за неотклонение „Парична
2
гаранция в размер на 5000лв”, тъй като не били налице законовите основания
за определяне на толкова тежка мярка по отношение на този обвиняем.
Твърди, че нямало данни за каквато и да било съпричастност на М. към
деяние по чл. 129, ал. 2 от НК и към каквото и да било друго деяние,
доколкото той бил потърпевш от деянието. Счита, че по отношение на М. не
била налице нито една от двете кумулативно изискуеми предпоставки,
съгласно нормата на чл. 63 НПК за вземане на най тежката мярка за
неотклонение. Иска отмяна на МНО „Гаранция в размер на 5000лв.“ и
вземане на МНО „Подписка“. Алтернативно прави искане за намаляне
размера на гаранцията.
В даденото му право на лична защита и последна дума обв. М. моли за
мярка „Подписка” или по ниска „Гаранция”, като заявява, че ще продължава
да съдейства.
3

Възззивният съд, след като се запозна с доводите в частния протест
както в частната жалба, взе в предвид становищата на страните в съдебно
заседание и доказателствата по делото и провери атакуваното определение по
наведените оплаквания и служебно изцяло, направи извода, че частния
протест е неоснователен, а частната жалба е алтернативно основателна по
следните съображения:
Досъдебно производство № 89/2022г. по описа на РУ – Твърдица, пр.
№ 2324/2022г. по описа на Районна прокуратура – Сливен е започнато на
09.05.2022г. за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По това досъдебно производство, с постановление от 12.05.2022г.,
предявено на 19.05.2022г. в 15:45 часа, К. М. е привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1
от НК затова, че на 09.05.2022г. в землището на с. Червенаково, общ. Нова
Загора в м. „Кирякова чешма“ в съучастие като съизвършител със С.Г. и
Д.К.Д., причинил средна телесна повреда на В.А.Т. от с. Баня, общ. Нова
Загора, изразяваща се в счупване на десето ребро от дясната половина на
гръдния кош по аксиларна линия и счупване на двете единадесети ребра по
скапуларната им линия, довело до трайно затрудняване движенията на
снагата. На същата дата и час М. е задържан за срок от 72 часа, до
довеждането му пред РС – Сливен. За посоченото престъпление предвиденото
в закона наказание е лишаване от свобода за срок до шест години.
обв. М. е на 22 години, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи като охранител в „Делта гард“ ООД, неосъждан. Според
приложената по досъдебното производство характеристична справка се
занимавал с бойни спортове, но нямало данни да е агресивен. Поддържал
контакти с криминално проявени лица, каквото и да значи това!!!
По отношение на тримата обвиняеми с постановления на наблюдаващия
3
прокурор са наложени забрани да напускат пределите на Република България
без разрешение на прокурора.
Към настоящия момент досъдебното производство не е приключило.
Разпитани са като свидетели В.Т., С.Т., С.В., С.В., С.Д., И.И..
обв. М. е дал обяснения, в които е изложил версията си за случилото се,
обяснил е, че той е пострадал.
Приложени са съдебно медицинско удостоверение № 176 / 2022г. за
обв.. К.М.М.; копия от трудовите договори на обвиняемите и длъжностни
характеристики; характеристични справки, справки за съдимост, декларации
за семейно и материално положение и имотно състояние; заповеди за
задържане на двамата обвиняеми и обв. К. М.; Протоколи за предупреждение
от 10.05.2022г. съставени на обв. Г., на обв.Д. и на обв.. М. да не се
саморазправят и заканват с побой и да не нанасят физически и психически
тормоз спрямо свидетелите С.Т. и В.Т..
Извършени са: - оглед на местопроизшествието, при който са иззети
веществени доказателства и е изготвен фотоалбум; - претърсване и изземване
на управлявания от обв. Г. лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с рег. № *****
и претърсване и изземване на „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ********, при
които процесуално - следствени действия са иззети веществени доказателства
и също са изготвени фотоалбуми; - разпознаване на лица, за което са
съставени съответни протоколи с фотоснимки към тях и постр. Т., е разпознал
тримата обвиняеми.
С протоколи за доброволно предаване са предадени вещи от значение за
разследването.
За да постанови определението си, районният съд е анализирал
събраните доказателства и е преценил относимите факти. Правилно е приел,
че от събраните до момента доказателствени материали може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемите са извършители на
престъплението, за което са привлечени в това им качество.
По отношение на обв. М. е установено, че не е осъждан, срещу него
няма други висящи наказателни производства, има настоящ адрес, трудово
ангажиран е, бил е обявен за ОДИ, но сам се е явил в РУ – Нова Загора,
когато разбрал, че го търсят. Сами по себе си обаче, тези обстоятелства не
налагат извод за определяне на по-лека мярка за неотклонение. Наличните по
делото данни сочат, че реалната опасност съществува, предвид следните
обстоятелства: - обв. М. е привлечен като обвиняем за престъпление, което е
тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК; - висока е степента на обществена
опасност на конкретното деяние за извършването на което той е привлечен в
качеството на обвиняем предвид механизма на извършването му,
включително и това, че е действал в съучастие с други лица.
Предвид посоченото по горе съдът прие, че следва да остави без
уважение протеста на РП Сливен, с който се иска изменение на МНО от
„Парична гаранция в размер на 5000лв.“ в МНО„Задържане под стража“ и
4
жалбата на адв. Т., с която се иска изменение на МНО„Парична гаранция в
размер на 5000лв.“ в „Подписка“ като неоснователни.
Съдът прие, че следва да уважи алтернативно жалбата на адв. Т., като
намали размера на МНО“Парична гаранция от размер на 5000лв в размер на
2000лв.“. Размера на Гаранцията следва да е съобразена с имущественото
състояние на обвиняемия. В случая се касае за 22 г. младеж с ниска заплата,
декларирал е годишни доходи от 8520лв. и без недвижима собственост.
Определения от СлРС размер на Паричната гаранция е явно завишен и не
съответства на реалните доходи на обв. М.. Сумата от 2000лв.е реалистична и
би изпълнила специалните си цели.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови определението
си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.


2.

5