РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _02.07._
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Левски, ІV състав, в публичното съдебно
заседание на _втори юни
Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_
при
участието на секретаря _Ваня Димитрова_ и прокурора __, като
разгледа докладваното от съдия Манолова гр. дело № _833_ по описа за _2019_
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
В
Районен съд – Левски е постъпила искова молба от *************** ЕАД, ЕИК: ***************,
със седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., чрез
юрисконсулт М.Н., против С.С.К.,
ЕГН**********, с адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че в РС – Левски е било образувано ч.гр.д.
№819/2018г. по описа на РС – Левски, по реда на чл. 417 ГПК срещу ответницата.
С издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист ищецът е образувал
изпълнително дело №472/ 2019г. по описа на ЧСИ Н.В., рег. № 814,
че с разпореждане съдът е предоставил на ищеца едномесечен срок съгласно чл.
415 от ГПК, за предявяване за установяване на вземането си.
В
исковата молба се твърди, че на 22.11.2017г. ищецът е сключил договор за
потребителски кредит №70003252936 с ответника, че на основание на сключения
договор ищецът е предоставил на К. сума в размер на 7200 лв. В чл. 7, ал.1 от
договора бил посочен размерът на предоставения кредит – 2500 лв., като към отпуснатият
кредит се включвала еднократна такса за оценка на риска в размер на 357.99лв.,
дължима в деня подписване на договора за кредит, се финансирала от кредитора и
се възстановявала от Потребителя с дължимите месечни такси, съгласно
погасителния план, предвид заявеното му желание в искането-декларация. Съгласно
чл. 7, ал.2 от Договора, потребителският кредит за общо ползване, средствата по
кредита се превеждали от Кредитора по банкова сметка ***. Потребителят пожелал
и да сключи Застраховка „живот” в размер на 239.25 лв. и застраховка
„безработица” в размер на 244.04 лв. Твърди се, че общото крайно задължение по
Договора възлизало на 4608.57 лв., която сума била разсрочена на 29 погасителни
месечни – 28 вноски всяка в размер на 158.92 лв. , ведно с последна
изравнителна вноска в размер на 158.81 лв. Сочи се, че уговореният между
страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен
като годишен лихвен процент е в размер на 27.46% (чл.9, ал.1 и ал.2 от
Договора). Така предоставената сума кредитополучателят имал задължение да върне
на месечни вноски всяка включваща два компонента: главница и договорна лихва.
Твърди се, че длъжникът е преустановил плащанията по договора, считано от
25.08.2018г. за повече от три месечни вноски, съгласно погасителния план към
договора, а именно с падежи 25.08.2018г., 25.09.2018г., 25.10.2018г.
Уведомлението за предсрочна изискуемост, изпратено на адреса, посочен като
настоящ и постоянен: ***************, било получено от кредитополучателя на
30.11.2018г. Към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, задължението на С.С.К. към ищеца, по
договора било в размер на 3337.21 лв., като отделно за периода 25.08.2018г. до
03.12.2018 г. се дължало и обезщетение за забава върху просрочената главница в
размер на 53.06 лв.
Прави
искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че С.С.К.
в качеството й на кредитополучател (потребител) по Договор за потребителски
кредит №**********/ 22.11.2017г. дължи изпълнение на парично
задължение към ищеца в качеството му на кредитодател по същия договор, сума в
размер на 3390.27 лв., от които 2626.35 лв. главница, 710.86 лв. договорна
лихва за периода 25.08.2018г. до 26.10.2018г., 53.06 лв. обезщетение за забава
върху просрочената главница за периода от 25.08.2018г. до 03.12.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл.
417 от ГПК (11.12.2018г.) до окончателното изплащане на задължението.
В
условията на евентуалност, моли, в случай, че бъде отхвърлен искат с правно
основание чл. 422 ГПК, съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата
в качеството на Кредитополучател
(потребител) по Договор за потребителски кредит №**********/ 22.11.2017г.
дължи изпълнение на парично задължение към ищеца в къчеството му на
кредитодател по същия договор, за сума в размер на 881.48 лв., представляваща
главница за периода 25.11.2019г. до 25.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението.
Моли
съда да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство по
ч.гр.д. №819/2018г. съобразно изхода от спора. В случай, че искът бъде уважен
изцяло, молят да бъдат присъдени разноските в заповедното производство по
ч.гр.д. 819/2019г. в общ размер на 217 лв. претендират и разноските в настоящия
исков процес.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор от страна на ответника, не е изразено становище по иска, не са
направени доказателствени искания.
Ищецът е представил писмени доказателства с исковата молба.
Като взе предвид твърденията на ищеца, както и събрания по
делото доказателствен материал, съдът намира следното:
Налице са всички процесуални предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен
отговор на исковата молба от страна на ответника. Последният не се явява в съдебно заседание и
не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. На ответника са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание.
С депозирана пред съда молба ищецът е направил искане ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по
делото съдебно заседание съдът да постанови неприсъствено решение.
С оглед наведените в исковата молба твърдения, както и на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че предявените искове са
вероятно основателни.
На основание изложеното следва да бъде постановено
неприсъствено решение. На основание чл. 239, ал.2 от ГПК неприсъственото
решение не следва да се мотивира по същество, като е достатъчно да са налице
процесуалните предпоставки за постановяването му.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца деловодни
разноски, като съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство.
Следва ответникът да бъде осъден да заплати направените от
ищеца разноски общо в размер на 534.55 лв. по заповедното и исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415 ГПК, че ответникът С.С.К., с ЕГН**********, с адрес: ***,
в качеството на кредитополучател по Договор за потребителски кредит №**********
от 22.11.2017г. дължи на *************** ЕАД, с ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. – изпълнителни директори
на дружеството, сума в общ размер 3390.27 лв., от които: 2626.35 лв. главница,
710.86 лв. договорна лихва за периода 25.08.2018г. – 26.10.2018г., 53.06 лв.
обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 25.08.2018г. до
03.12.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.12.2018 г. – датата на подаване на заявлението
за издаване на Заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.С.К., с ЕГН**********, с адрес: ***, да заплати на *************** ЕАД, с ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление: ***************, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С. – изпълнителни директори
на дружеството, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК направените разноски в
исковото и заповедно производство общо в размер на 534.55 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 239 ал.4 от ГПК не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: