Р Е Ш Е Н И Е
260265 /9.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав,
гражданско отделение в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи юли две хиляди и двадесета година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. №
10245 опис на ВРС за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на
кредитора срещу длъжника по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 3185/19 г. на ВРС с която е разпоредено длъжникът Ж.И.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на кредитора „****- ВАРНА” ООД, ЕИК ****, със седалище
и управление:***, представлявано от ****- управител, чрез пълномощника
юрисконсулт ****сумата 197,04 лв. (сто деветдесет и седем лева и четири
стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по
партида с абонатен номер 1551303 за периода от 03.05.2016 г. до 05.10.2016 г.,
за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „****”, бл. 406, вх. 10, ап. 59;
сумата 49,51 лв. (четиридесет и девет
лева и петдесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
09.07.2016 г. до 15.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Обстоятелства от които ищецът черпи права в
производството:
Вземането произтича от следните
обстоятелства: Дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
абонатен номер 1551303, за които са издадени фактури за периода от 09.06.2016
г. до 07.10.2016 г., за обект – имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „****”, бл.
406, вх. 10, ап. 59.
Ищецът обосновава правен интерес от водене
на установителен иск от обстоятелството, че заповедта е връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 ГПК и заповедният съд му е дал указания за
предявяване на иск.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника с който заявява, че не оспорва
предявения иск по основание, но оспорва същия по размер, тъй като за
периода от 03.5.2016 г. до 05.10.2016 г. вземането е погасено по давност.
Твърди, че е собственик на обекта на
потребление до 31.08.2016 г. Моли да се съобразят задълженията за главница и лихва извън
посочените периоди.
По тези твърдения и оспорвания на
молбата ответникът моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за
производството.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, доказателствата по делото и въз
основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:
Предвид
вида на предявения специален установителен иск за установяване съществуването
на вземането на кредитора по издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта
на доказване за установяване
съществуването на вземането е върху
ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване
предпоставките, довели до дължимост на претендираната сума и наличието на задължението, а в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и
обстоятелства по възраженията си, водещи
до неоснователност на исковата
претенция.
От изисканото
и приобщено ч.гр.д.№ 3185/19 г. на ВРС, 42 състав се установява, че със заповед
№ 1691/27.02.2019 г. е разпоредено длъжникът Ж.И.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на кредитора „****- ВАРНА” ООД, ЕИК ****,
със седалище и управление:***, представлявано от ****- управител, чрез
пълномощника юрисконсулт ****сумата от 197,04 лв. (сто деветдесет и седем лева
и четири стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с абонатен номер 1551303 за периода от 03.05.2016 г. до
05.10.2016 г., за обект – имот, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „****”, бл. 406, вх. 10, ап. 59; сумата от 49,51 лв. (четиридесет и
девет лева и петдесет и една стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 09.07.2016 г. до 15.02.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2019
г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както
и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет
лева), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП,
вр. чл. 26 от НЗПрП.
Посочено е, че вземането
произтича от задължения за за
консумирана и незаплатена ВиК услуга по партида с абонатен номер 1551303 за
които са издадени фактури за периода от 09.06.2016
г. до 07.10.2016 г. имот – обект на потребление, находящ се в гр.Варна, жк
Вл.Варненчик, бл.406, вх.10, ап.59.
С
молбата на ищеца са представени Общи условия заа предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „****– Варна“ ООД,
решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР за одобряване на общите условия за
предоставяне на ВиК услуги и операторите, решение № Ц-23 от 30.06.2016 г.
От справка за недобора на
частен абонат от 10.06.2019 г. се установява, че задълженията на абоната Ж.И.Ж.
за периода от 09.06.2019 г. до 15.02.2019 г. ведно с лихвите за забава е в
размер на 197.04 лева по издадени от оператора фактури от 09.06., 08.07.,
05.08., 12.09., 07.10.2016 г. и лихвата за забава е в размер на общо 49.51
лева.
От представения карнет на инкасатора се установява, че за периода от
м.април 2016 г. до м.октомври 2016 г. са записани показания на водомера 190
куб.м. След м.октомври 2016 г. титуляр на
партидата е друго лице – ****. Видно от справка по лице от Служба по
вписвания Варна на ответника по иска Ж.И.Ж. с ЕГН ********** е, че същият
е отчуждил недвижимия имот, който е обект
на потребление, находящ се в гр.Варна, жк ****на 31.08.2016 г. След тази дата
ответникът не е ползвател на водоснабдения обект на потребление, следователно
няма качеството на потребител на ВиК услугите на ищеца. Отчитането на услугите на името на новия
собственик **** е започнало от начално показание на водомера 190 куб.м.,
каквото показание е последното записано показание на името на предходния
собственик Ж.Ж..
При така установеното от фактическа страна, съдът съдът достигна до следните
правни изводи:
Не се спори между страните, а
и се установява от приетите писмени доказателства, че в полза на ищеца срещу
ответника е издадена заповед за изпълнение за претендираната сума срещу която е
постъпило възражение на длъжника. Искът
на кредитора по чл. 415 ГПК е предявен в установения в ал.4 на същата
норма срок от което следва, че същият е
допустим.
В производството по предявеният положителен
установителен иск, ищецът следва да установи, че качеството на потребител на ВиК услуги на ответника, че е изправна страна по договора за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги по партида с посочения абонатен
номер и размера на претендираните суми. Ищецът следва да
докаже и претенцията си за заплащане на обезщетение за забава по основание и
размер.
В тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на задължението си за заплащане на доставените услуги, или направените правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Анализирайки събраните по
делото писмени доказателства, както и твърденията и възраженията на страните в
производството, съдът намира за установено по безспорен начин, че ответникът Ж. е бил
потребител по партида на платец
аб.№ 1551303 и кл.№ 1551303 за обект в гр. Варна, жк ****, бл.406, вх.10, ап.59 за периода м.юни – м.август 2016 г. Жилището е
присъединено
към водопроводната и канализационната система по смисъла на чл.2, ал.1 от Общите условия на дружеството - ищец. Този факт се установява от анализа на
представените писмени доказателства установяващи правото на собственост върху имота – обект на потребление и титуляра на партидата на абоната. За същия период ищцовото дружество като
оператор е издало фактура № **********/09.06.2016 г. за главница в размер на
76.42 лева и лихва за забава 20.19 лева, фактура № **********/08.07.2016 г. за
главница в размер на 29.03 лева и лихва за забава 7.43 лева, фактура № **********/05.08.2016
г. за главница в размер на 30.53 лева и лихва за забава 7.58 лева и фактура №
**********/12.09.2016 г. за главница в размер на 30.53 лева и лихва за забава
7.26 лева.
Предвидено в ал. 4 на чл. 23 от Общите условия
е, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или на
негов представител, като при неосигурен достъп, отчетът се подписва от
свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. Съгласно
чл.24, ал.1 от Общите условия, потребителят е длъжен да осигурява свободен
достъп на оператора за извършване на отчети на индивидуалните водомери. По
силата на ал.3, при невъзможност за отчитане на водомерите поради отсъствие на
потребителя, или негов представител, потребителят е длъжен да уточни с ВиК
оператора извършване на отчитането в удобно време в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане. Съобразно ал.4 на чл.24, при отказ на
потребителя да осигури достъп и при неосигуряване на достъп повече от една
година, длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на ВиК оператора. След съставяне на протокола, ВиК операторът изчислява изразходваното количество питейна вода по
реда на чл.
49.
През процесния
период са били действащи нормите на Наредба № 4 от 14 септември
По
възражението на ответника:
Разпоредбата на чл.111 от ЗЗД сочи, че с
изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за възнаграждение за труд, за
които не е предвидена друга давност, вземанията за обезщетения и неустойки от
неизпълнен договор и вземанията за наем,
за лихви и за други периодични плащания. Легално определение на понятието „периодични платежи” е дадено от ВКС с
тълкователно решение № 3 от 18.05.2012 г.,
постановено по т.д.№ 3/2011 г. на
ОСГК на ВКС „периодични платежи”
по смисъла на чл.111, б.”в” от
ЗЗД са задълженията и договорите за изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви. В този
смисъл задълженията за заплащане на доставена и консумирана ел.енергия, ВиК,
телекомуникационни и други услуги на доставчиците на такива услуги безспорно
представляват периодични платежи. Възражението е направено за периода от 03.05.2016
г. до 05.10.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл.116 ЗЗД давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск или възражение
или на искане
за почване на помирително производство; ако искът или възражението
или искането за почване на
помирително производство не бъдат уважени,
давността не се смята прекъсната, с предприемане на действия за принудително
изпълнение. В чл.117 ЗЗД е посочено, че от прекъсването на давността почва да тече
нова давност. В настоящия случай следва да се приеме, че с подаване на заявление по
чл.410 ГПК до компетентния съд на 26.02.2019 г.
е спряла да тече давността по чл.111, б.“в“ ЗЗД и от същата дата е
започнала да тече нова давност от което следва, че възражението на ответника е
неоснователно.
Така мотивиран, съдът намира, че
кредиторът е провел успешно пълно и
главно доказване в настоящото
производство за установяване на вземането му от длъжника по заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по издадена фактура №
**********/09.06.2016 г. за главница в размер на 76.42 лева и лихва за забава
20.19 лева, по фактура № **********/08.07.2016 г. за главница в размер на 29.03
лева и лихва за забава 7.43 лева, по фактура № **********/05.08.2016 г. за
главница в размер на 30.53 лева и лихва за забава 7.58 лева и по фактура №
**********/12.09.2016 г. за главница в размер на 30.53 лева и лихва за забава
7.26 лева, поради което предявените искове за заплащане на главница в размер на
общо 166.51 лева ведно с дължимото обезщетение за забава върху главницата от
падежа на всяко задължение до 15.02.2016 г. съгласно справка на ищеца в размер на общо 42.46 лева са основателни и
доказани по размер и следва да се уважат. За горницата до претендирана суми
за главница в общ размер на 197.04 лева,
както и за лихва за забава в общ размер на 49.51 лева за задължения след
31.08.2016 г. предявените искове подлежат на отхвърляне като
неоснователни.
По въпроса за разноските в производството:
Съобразно изхода на спора, съгласно задължителните указания, дадени с
т.12 на ТР 4/2013 г. по молбата на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК, ответникът следва
да му заплати разноски за уважената част
на иска за настоящото производство, така и за заповедното в размер на общо
381.40 лева.
На
назначения особен представител адв.Р.Н.С. ***,
вписана под № 431 в Националния регистър за правна помощ, служебен адрес
гр.Варна, бул.Вл.Варненчик
№ 81 следва да се изплати възнаграждение в размер на 150.00 лева от внесения
депозит.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че длъжникът Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на кредитора „****- ВАРНА” ООД, ЕИК ****,
със седалище и управление:***, представлявано от ****- управител, чрез
пълномощника юрисконсулт ****сумата 166.51
/сто шестдесет и шест лева и 51 ст./ лева, представляваща задължение
за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с абонатен номер 1551303
за периода от 03.05.2016 г. до 31.08.2016 г., за обект – имот, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „****”, бл. 406, вх. 10, ап. 59 ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 26.02.2019 г., до окончателното изплащане на задължението
и сумата 42.46 /четиридесет и два
лева и 46 ст./ лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата 166.51 лева за
периода от 09.07.2016 г. до 15.02.2019 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 1691/27.02.2019 г. по ч.гр.д. № 3185 по описа за 2019 г. на
Варненски районен съд, 42-ти състав, на осн. чл.422, вр. с чл.415 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за горницата над 166.51 лева до 197.04 лева за задължение по
фактура № ****/07.10.2016 г. на стойност 30.53 лева и за горницата над 42.46
лева до 49.51 лева за обезщетение за забава 7.05 лева върху същата сума за
периода от падежа 07.11.2016 г. до 15.02.2019 г.
ОСЪЖДА Ж.И.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „****– Варна” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** разноски
за исковото и за заповедното производство в размер на общо 381.40 лева, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Варненски окръжен съд.
Районен съдия: