О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV - 260608 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На деветнадесети
март, две хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
въззивно частно гражданско дело номер 243
по описа за 2021 година
Производството пред настоящата инстанция е образувано по
повод частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК на С.К.Д. от ***, в качеството му на заявител,
чрез процесуален представител адв. Т. Разпореждане №260067/12.01.21г. по
ч.гр.д.№28 по описа на Карнобатски районен съд (КРС), с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжника А.Х.Х., за сумата 6088 лева – неустойка за
периода 12.09.2018г. – 12.10.2020г., по договор за заем от 12.03.2017г.
Жалбоподателят изразява недоволство от обжалваното
разпореждане и претендира отмяната му. Излагат се съображения, досежно
характеристиките и функциите на неустойката, процесната неустойка и нейния
размер, за да се обоснове твърдение, че същата не противоречи на добрите нрави.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата
жалба, взе пред вид следното:
На 10.12.20г. е подадено заявление по чл.417 ГПК от С.К.Д.,
за издаване на заповед за изпълнение, постановяване на незабавно изпълнение и
издаване изпълнение изпълнителен лист срещу А.Х.Х., в качеството му на длъжник по
договор за заем от 12.03.2017г., с падеж 12.09.2018г., на сумата 2400 лева,
както и за сумата 6088 лена – неустойка за забава, за периода 12.09.2018г. –
12.10.2020г., съставляваща 10% за всеки месец от забавата.
Представен е и договорът с нотариална заверка на
подписите на страните.
С обжалваното разпореждане, Бургаският районен съд е отхвърлил
заявлението по отношение на претенцията за неустойка, с аргумент, че размерът й
противоречи на добрите нрави, поради което клаузата е нищожна.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона,
Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е
неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено, като мотивите на съда следва да бъдат споделени на
осн. чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК.
По
изложените в жалбата оплаквания, следва да се каже: В производството по чл.417 и сл ГПК, съдът проверява само налице ли са от
формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на
незабавно изпълнение и изпълнителен лист: дали актът въз основа на който се
иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска
издаване на листа. Проверка се извършва и досежно противоречие на претенцията
на добрите нрави.
Съобразно тълкуванието на закона, извършено с Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на
ВКС по т. д. № 1/2009 г. ОСTK, „Автономията на волята на страните да определят
свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е
ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора
не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се
отнася както за гражданските, така и за приватизационните договори, а също и за
търговските сделки - арг. от чл.288 ТЗ“. В решението е дадена дефиниция на
понятието „добри нрави“, за спазването на
които при иск за присъждане на неустойка съдът следи служебно. Според ВКС,
неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е
уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции, като прекомерността й не я прави a priori нищожна поради накърняване
на добрите нрави.
Според съда условията
и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните
функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения и преценката за нищожност поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, по примерно изброени
критерии:
- според естеството на
задълженията - парични или на непарични и размерът на задълженията, изпълнението
на които се обезпечава с неустойка; в
настоящия случай задължението на ответника е парично – по договор за заем;
- според наличието или липсата на обезпечение -поръчителство, залог,
ипотека и др.; в случая задължението
е необезпечено;
- според вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и
вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова
част; в случая неустойката е
мораторна – за обезщетяване на вреди от неизпълнение на задължението за плащане
в срок на заемната сума; неизпълнението е за сумата 2400 лева – месечни такси и разноски и същото е
съществено, доколкото е единственото поето от ответника задължение и не е
изпълнено;
- според съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните от неизпълнение на задължението вреди – в случая размера на неустойката значително надвишава очакваните от
неизпълнението вреди – заемната сума, които заявителят ще получи, ако длъжникът
изпълни задължението си. Размерът, който е уговорен – 10% на месец или 120 %
годишно излиза извън обезщетителния и санкционен характер на неустойката и многократно
надвишава вредите от неизпълнението. Според Решение №148 от 25.02.2020 г. на
ВКС по т.д.№219/2018 г., II т.о., ТК „когато уговорената неустойка, по начина,
по който е формирана … превишава многократно действително очакваните вреди на
кредитора и е напълно несъизмерима със същите, същата се явява и в
несъответствие с основните принципи, на които е изградена правната система в
страната: добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения,
недопускане на необосновано облагодетелстване на кредитора и пр.“
В настоящия случай Бургаският окръжен съд намира, че са неоснователни възраженията на жалбоподателя, че
поради прекомерност неустойката следва да бъде намалена. В случая
прекомерността е значителна, до степен на противоречие с добрите нрави, което
прави клаузата за неустойка нищожна. Нищожната клауза е равна на липса на
клауза и изначално не поражда правно действие.
Ето защо жалбата срещу обжалваното разпореждане е неоснователна.
Същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №260067/12.01.21г. по
ч.гр.д.№28 по описа на Карнобатски районен съд.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване на осн. т.8 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.