Разпореждане по дело №32/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 15 от 03.02.2010 г., постановена по НОХД № 56/2010 г., Кърджалийският районен съд е признал подсъдимият Н. В. М. от Г.К., с ЕГН *, за виновен в това, че на 23.07.2009 г. в Г. К. извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - при извършване на полицейска проверка не представил документ за самоличност, обиждал и заплашвал С.К.С., Г.К.Г., М.С.В., В.Ч.Ш. -полицейски служители при Районно управление на МВР - Г.К. и А.Д.А. и М.Ц.С. - полицейски служители при ССОД -ОД на МВР - Г. К., поради което на основание чл. 325, ал. 1 и чл.55,ал.1 т.2, букв."б" от НК, го е осъдил на наказание пробация, като на осн. чл.42а от НК е определил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца при периодичност 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца и поправителен труд за срок от 6 /шест/ месеца при 10 на сто удръжки в полза на държавата и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал за повдигнатото обвинение по чл.325,ал.2, във вр. с ал.1 от НК, а именно, че деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подсъдимия Н. В. М. подадена чрез пълномощника му – А. П., в която се твърди, че присъдата на РС-К. е неправилна. Същата била постановена в нарушение на закона и била необоснована, а наложеното с нея наказание било явно несправедливо. Излагат се следните съображения: Извършеното от подсъдимия деяние, описано в обстоятелствената част на обвинителния акт, не съставлява престъпление от общ характер. Касаело се не за хулигански действия по смисъла на чл.325 ал.1 от НК, а за непристойна проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ. Съдът не направил необходимото разграничение на дребното хулиганство от престъплението хулиганство, като неправилно квалифицирал административното нарушение като престъпление. Според чл.1 ал.2 от УБДХ дребното хулиганство било непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които се нарушава обществения ред и спокойствието, поради своята по-ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по смисъла на НК.

От събраните по делото доказателства се установило, че на 23.07.2009 г. около 05.30 часа подсъдимият, заедно със свои приятели, се прибирали към домовете си след посещение на питейно заведение. Същият бил в нетрезво състояние. На същата дата и по същото време в района на комплекс „Рили" в Г.К. имало вандалска проява- събаряне на бетонни кошчета и будка за вестници, за която граждани сигнализирали органите на МВР. Както било видно от показанията на разпитаните по делото свидетели, в това число и полицейските служители, именно от тази вандалска проява са били възмутени гражданите, а не от поведението на подс.М.. Органите на МВР се усъмнили, че подсъдимият и неговите приятели са извършителите на вандалската проява и за това се насочили към тях с цел да ги отведат в РПУ за извършване на проверка. Н. М., предвид нетрезвото си състояние и убеждението му, че не е извършил това, за което го подозират, се афектирал и влезнал в пререкание със служителите на МВР, които пристигнали с три патрулни коли. Изрекъл обидни думи, но не персонално към конкретен полицейски служител. Заканите му, че ще подаде жалба срещу действията на полицейските служители и че ще ги съди, не можело да бъдат считани за обидни. Описаната проява, извършена от подсъдимия не носела висока степен на обществена опасност. От субективна страна намерението на М. било да реагира и възпре прекомерната активност на служителите на реда, а не да скандализира обществото чрез някаква преднамерена демонстрация на сила и превъзходство над органите на властта. Впрочем, извършителите на вандалската проява в центъра на Г.К. така и не са били открити от органите на полицията, тъй като същите съсредоточили усилията си към тримата младежи, прибиращи се от питейно заведение.

Или, извършеното от подсъдимия съставлявало хулиганска проява по смисъла на чл.1 ал.2 от УБДХ с оглед на конкретната оценка на извършеното от него след обсъждане на обективните признаци на деянието и степента на неговата обществена опасност. В този смисъл било и Постановление №2 от 29.06.1974 г. по н.д. №4/74 г. на ПВС.

Моли да се отмени присъдата на Районен съд-К., постановена по н.о.х.дело №56/2010 г. по описа на същия съд, като осъдения от първоинстанционния съд Н. В. М. от Г.К. бъде оправдан.

Алтернативно моли, ако се приеме, че подсъдимият е осъществил състава на чл.325 ал.1 от НК, то на основание чл.337 ал.1 т.1 във вр. с чл.334 т.З от НПК присъдата на Районен съд-К. да бъде изменена, като се намали по размер наложеното на подс.М. наказание „пробация" към предвидения в закона минимум за отделните пробационни мерки по следните съображения: При определянето на наказанието съдът не се съобразил с разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК, а именно не взел предвид ниската степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия деяние, личната му ниска степен на обществена опасност, както и наличието на ýножество смекчаващи отговорността му обстоятелства. Такива били признанията на подсъдимия, които направил в хода на съдебното следствие, проявените от него самокритичност и разкаяние, младостта му. При наличието на посочените многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства нямало пречка наказанието му да бъде определено в минималния размер, предвиден в закона за това престъпление.

В съдебно заседание жалбодателят не се явява, но чрез процесуалния си представител – адв.П. поддържа изцяло жалбата си и се моли същата да бъде уважена.

Представителят на О. П. – К. счита жалбата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди присъдата на Кърджалийския районен съд като правилна. Счита, че с оглед обстоятелствата установени по делото извършеното деяние сочи на по-висока степен на обществена опасност, която е характерна за престъпленията, а не за административните нарушения.

Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата, констатира следното:

Първоинстанционния съд е разгледал делото по искане на подсъдимия по реда на глава ХХVІІ от НПК – Съкратено съдебно следствие. На основание чл.372, ал.4, във връзка с чл.371, т.2 от НПК е приел, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед изложеното е приел на база самопризнанието на подсъдимия и събраните в досъдебното производство доказателства, за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, а именно:

На 23.07.2009г. около 05.30 часа в Г.К. подс.Н. М., свидетелите В.М. и А. И. и приятелят им Н.Я. се прибирали към домовете си от нощно заведение и влезнали в междублоковото пространство на комплекс „Рили", като Н.Я. тръгнал към дома си, а подсъдимият, М. и И. продължили към училище „Отец Паисий". По същото време гражданин сигнализирал в РУ на МВР - К., че група младежи обърнали павилион за вестници в близост до сладкарница „Рили", като четирима от групата побягнали към междублоковото пространство на комплекс „Рили". За изясняване на случая били изпратени автопатрули на РУ на МВР - К. и на СООД - ОД - К. - свидетелите С.С., Г.Г., М.В., В.Ш., И.П. и С.Б. - полицейски служители при Районно управление на МВР - Г.К. и А.А. и М.С. - полицейски служители при ССОД - ОД на МВР - Г.К..

Полицейските служители С.С. и Г.Г. пристигнали първи в междублоковото пространство, където установили подс.Н. М. и свидетелите В.М. и А. И. и им поискали документи за самоличност. Подсъдимият отказал да представи документ за самоличност на полицай Г.К. с думите „ ... бягай от тука, какъв си ти..." , като в този момент на място присъствали всички полицаи от ангажираните за случая автопатрули. Свидетелите И.П. и С.Б. тръгнали на обход в района. По време на полицейската проверка подс.Н. М. започнал да вика и обижда присъстващите полицейски служители, като се обръщал към тях с думите: „тъпанари", „глупаци", „замаени плешивци", заканвал им се, че ще подаде жалби срещу тях, ще ги уволни, ще ги съди. По балконите на жилищните блокове излезли хора и наблюдавали какво се случва. Свидетелите С.С., Г.Г., М.В. и В.Ш. отвели с патрулните автомобили в сградата на РУ на МВР подсъдимия, В.М. и А. И., както и Н.Я., който установили в района на комплекс „Рили". В полицейското управление подсъдимият Н. М. продължил да вика, да обижда и да се заканва на всички полицаи.

Тази фактическа обстановка се прие и от настоящия въззивен съд, с оглед направеното от подсъдимия на първоинстнационното съдебно следствие самопризнание, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите В.М., В. В., А.И., С.С., Г.Г., М.В., В.Ш., А.А., М.С., И.П., С.Б., П.П.. Всички описани доказателства са еднопосочни, логични, непротиворечиви и взаимодопълващи се и преценени поотделно в тяхната съвкупност водят до единствения възможен извод, че именно подс.Н. М. е автор на описаното деяние. По делото няма и спор относно така установената фактическа обстановка, а единствено дали деянието извършено от подсъдимия осъществява престъпния състав на хулиганство по смисъла на чл.325, ал.1 от НК или състава на чл.1, ал.2 от УБДХ, на дребнохулиганска проява.

Настоящия съдебен състав счита, че деянието извършено от подсъдимия Н. М. осъществява от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.325, ал.1 от НК, до какъвто извод е достигнал и решаващия първоинстанционен съд по следните съображения: Извършените от подсъдимия действия са непристойни, тъй като същите са неприлични, невъзпитани и безсрамни и се изразяват в обиди, закани и буйство, което е проявил дееца и което безспорно скандализира обществото. Арогантното и непристойно поведение е станало в ранните часове на деня, в междублоково пространство и е било възприето от част от живущите, които са излезли по терасите на жилищата си, за да видят какво се случва и каква е причината за събудилите ги викове. Грубото нарушаване на обществения ред се изразява в бруталната демонстрация против установения ред, порядките за нормално поведение и нарушаването на обществените и лични интереси – отказа да представи документ за самоличност на полицейски орган, отправяне на висок глас, без каквато и да било провокация от страна на пристигналите на место полицаи обиди и закани към тях. Описаното скандално поведение на подсъдимия засяга и нормите на нравствеността, както и показва явно неуважение към обществото като цяло и в частност към личността, честта и достойнството на шестима полицейски служители - свидетелите С., Г., В., Ш., А. и С.. Отправените обиди – „тъпанари”, глупаци”, „замаени плешивци” са оскърбителни, а отправените закани, че ще подаде жалби срещу полицаите, ще ги съди и ще ги уволни са демонстрация на брутално неуважение и незачитане на държавен орган имащ задължение да следи за спазването на обществения ред и спокойствие и съответно да преустановява прояви на нарушаването му. Подсъдимият не само, че не се е усмирил и не е преустановил непристойното си поведение, въпреки множеството униформени служители на реда, но е продължил с обидите и заканите и в полицейското управление, където се е наложило да бъде отведен. Именно с грубото нарушаване на обществения ред и проявеното явно неуважение към обществото се различава престъплението хулиганство от дребното хулиганство по УБДХ, санкционирано по административен ред, поради което се явяват неоснователни доводите във въззивната жалба, че извършеното от подсъдимия деяние следва да се определи като непристойна проява по смисъла на чл.1, ал.2 от УБДХ.

Безспорно е налице и субективния елемент на престъплението хулиганство, предвид, че антиобществения характер на хулиганските действия са се съзнавали както от дееца, така и от другите лица, на които са станали достояние.

С оглед изложеното, следва да се направи извода, че безспорно установеното поведение на подсъдимия съдържа всички белези на хулиганството, за което е признат за виновен и осъден от първоинстанционния съд. Следва също така да се отбележи, че изложените от първоинстанционния съд подробни съображения относно обективните и субективните признаци на деянието са правилни и законосъобразни и се споделят напълно от настоящия състав.

Непристойните действия извършени от подсъдимия М. в разглеждания случай, нарушават в груба форма обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото, но същите не са били съпроводени със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения ред, по смисъла на чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд, поради което и правилно го е оправдал относно това квалифициращо обстоятелство. Предвид, че присъдата в тази й оправдателна част не е протестирана, то не е необходимо и настоящата инстанция да излага подробни съображения в тази насока.

При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният съд правилно е преценил, както обществената опасност на деянието, така и обществената опасност на извършителя, както също правилно е приел, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Решаващия съд обаче, неправилно е приложил закона. Посочил е, че в случая наказанието следва да се определи съгласно разпоредбата на чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, предвид, че производството по делото е протекло по реда на гл.ХХVІІ НПК – съкратено съдебно следствие. Цитираната норма разпорежда, че ако съдът постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Редакцията на чл.58а от НК действаща към момента на разглеждане на делото от първоинстанционния съд, регламентира, че в производството по чл.372, ал.4 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда, съдът не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл.55 НК. За престъплението хулиганство по чл.325, ал.1 от НК, в извършването на което подсъдимият в настоящото производство е признат за виновен и осъден, се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание. Или, в случая имаме алтернативно предвидени наказания и съгласно цитирания по-горе чл.58а от НК, съдът не може да наложи по-тежкото по вид наказание, т.е. следва да наложи по-лекото по вид наказание, в случая пробация. Или, с оглед изложеното първоинстанционния съд, неправилно е определил най-тежкото по вид наказание, а именно лишаване от свобода, което след преценка за наличие на предпоставките по чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК го е заменил с наказанието пробация, като е определил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца при периодичност 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца и поправителен труд за срок от 6 /шест/ месеца при 10 на сто удръжки в полза на държавата. За правилното приложение на закона следва обжалваната присъда да бъде изменена, като на осн. чл.373, ал.2, във вр. с чл.372, ал.4, във вр. с чл.371, т.2 от НПК, във вр. с чл.58а от НК се определи наказание пробация и тъй като липсва протест, поради което и не може да се влошава положението на подсъдимия, то следва да се приложи и разпоредбата на чл.55 от НК, предпоставките за която е приел, че са налице първоинстанционния съд. В случая наказанието пробация съгласно нормата на чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК следва да се замени с наказание глоба от сто до петстотин лева. С оглед тежестта на конкретно извършеното деяние и обществената опасност на дееца, настоящия съдебен състав намира, че глоба в размер на 400 лева, се явява справедливо наказание, което ще изпълни целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.

При извършената цялостна проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция прецени, че в хода на първоинстанционното производство и при постановяване на присъдата от Кърджалийския районен съд не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават изменяването или отменяването на съдебния акт на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което обжалваната присъда да бъде изменена, в частта, с която подс.Н. М. е осъден на основание чл.325, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК на наказание пробация, като вместо това наказанието се определи на основание чл.325, ал.1, във вр. с чл.58а от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК и същото се замени с наказание глоба в размер на 400 лева. В останала част присъдата като правилна и законосъобразна следва да бъде потвърдена.

Ето защо и на основание чл.334, т.3, във вр. с чл.337, ал.1, т.1 от НПК и чл.338, във вр. с чл.334 т. 6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА присъда № 15/03.02.2010 г., постановена по НОХД № 56/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд В ЧАСТТА й, с която за извършеното от подсъдимия Н. В. М. от Г.К., с ЕГН * престъпление по чл.325, ал.1 от НК, при условията чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК е осъден на наказание пробаци  със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 /осем/ месеца при периодичност 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца и поправителен труд за срок от 6 /шест/ месеца при 10 на сто удръжки в полза на държавата, като вместо това определя наказанието на основание чл.325, ал.1, във вр. с чл.58а от НК, във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК и заменя наказанието пробация с наказание глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.