Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе,
23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в
открито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Дилян Михайлов, като
разгледа докладваното от съдия Агуш к.а.н.д.
№ 160 по описа на съда за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Делото е образувано след постъпила
касационна жалба от С.С.Р., депозирана чрез адв. М.Н., АК Русе, против Решение
№ 41/05.03.2021г., постановено по а.н.д. № 3/2021 г. по описа на РРС, с което е
потвърден Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4118516, издаден от ОД на МВР – Русе. С
него на жалбоподателя, за нарушение на чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДвП и на
основание чл. 189, ал.4,
вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание
“глоба” в размер на 400 лева.
Като касационни основания в жалбата
се релевират неправилност на решението поради нарушение на закона и съществено
нарушение на съдопроизводствените правила. Сочат се подробни доводи в подкрепа
на оплакванията. Излагат се доводи и за порочност на процедурата по издаване на
санкционния акт, цялостното описание и доказаност на нарушението.
Иска се от съда да отмени решението
на въззивната инстанция и със своето решение да отмени издадения електронен
фиш. Претендира се присъждане на разноските по делото.
Ответникът
по касационната жалба в писмено становище я счита за неоснователна и прави
искане да се остави в сила въззивното решение.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Русе
дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По
същество касационната жалба е неоснователна.
В проведеното въззивно производство
са обсъдени ангажираните по делото писмени доказателства и е изяснена
фактическата обстановка. За да потвърди обжалвания пред него фиш, районният съд
е приел, че той е законосъобразен, обоснован и издаден в съответствие с
материалния и процесуалния закон. Мотивиран така, съдът е потвърдил санкционния
акт.
Отговорил е и на възраженията,
идентични на изложените и с касационната жалба, като ги е приел за
неоснователни.
Касационният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон.
При
обсъждане на въведените в жалбата доводи за наличие на касационни основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, настоящият състав намира следното:
На 02.11.2020г., в 14:02
часа, по гл.път I-5 /гр.Русе – гр.В.Търново/, км. 3+800, при движение в посока ГКПП
Дунав мост, лек автомобил „Ауди А8“ с рег.№ Р 8000 ВХ, собственост на Свилен С.Р.
бил управляван със скорост 112 км/ч, при ограничение, въведено с пътен знак В
26 от 80 км/ч в населеното място гр.Русе.
Горното дало основание за
издаване на Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4118516 на ОД МВР гр.
Русе, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1
и ал.2 на основание чл. 189, ал. 4,
вр. с чл. 182, ал. 1, т.
4 ЗДвП на С.С.Р., в качеството му на собственик на МПС, засечено да
се движи с непозволена скорост, било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 лева.
Автоматизираното
техническо средство, към датата на заснемане на нарушението е годно и
калибрирано, видно от приложения по въззивното дело Протокол от 21.02.2020г.
По делото липсват данни
жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл. 189,
ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало
автомобила в деня на нарушението.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на въззивното съдебно
производство, които настоящият съд кредитира изцяло. Според разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени
доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което правилно
са кредитирани от въззивната инстанция.
От тази фактическа
обстановка и разглеждайки направените с касационната жалба възражения съдът
прие следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 1 от ДР на
ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията,
които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие
на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата
(обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която министърът на вътрешните работи, е
уредил условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Всички тези норми и
правила и според касационна инстанция са спазени в процедурата по установяване
на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и по налагане на полагащото се за това
нарушение административно наказание.
По направените възражения
с касационната жалба:
Първото от тях е досежно липсата
на достатъчно доказателства, които да водя по безспорен и несъмнен начин до
установяване съставомерността на деянието. Налице са и възражения по отношение
на техническото средство, с което е установено нарушението.
Електронният фиш за
налагане на глоба, оспорен пред РРС съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това
основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Русе, като
компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4,
изр. 2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, както и ограничението на скоростта, която е действало на това
място. В тази връзка още РРС е изложил мотиви, които се споделят изцяло от
касационната инстанция.
Посочена е точната
измерена от автоматизирано
техническо средство скорост. Посочена е също така и разликата
между засечената и разрешената скорост – 48 км/час, като коректно е приспаднат
в полза на нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата
техническа грешка при измерването на скоростта.
Налице са и писмени доказателства
за годността на автоматизираното
техническо средство.
От изложеното следва
правният извод, че нарушението е безспорно установено и доказано, като не са
допуснати нарушения на материалния закон или процесуалните правила по издаване
на ЕФ.
В нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на електронния фиш,
в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да
предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал
от възможността по чл. 189, ал. 5 от
ЗДП, поради което и правилно е бил санкциониран с издадения
електронен фиш.
Наложеното на С.С.Р. административно
наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т.
4 от ЗДвП - глоба в размер на 400 лева, който размер е точно
определен/фиксиран/ в закона.
Поради изложените по-горе
съображения, Административният съд счита, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, които да са опорочили производството
по установяване на нарушението и налагане на административното наказание или да
са довели до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. В съответствие със закона РРС е направил извод, че
електронният фиш е законосъобразен. Направените с касационната жалба възражения
са неоснователни.
Като е потвърдил обжалвания пред него
ЕФ, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
С
оглед изхода на спора, основателно е искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63, ал.5
от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ такива се дължат
към ОД на МВР Русе в размер на 120 лева.
Воден от това, на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 41/05.03.2021г.,
постановено по а.н.д. № 3/2021 г. по описа на РРС.
Осъжда С.С.Р. ***, с ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Русе
сумата от 120(Сто и двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: