Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 81
21.02.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №1327/2019 г.
Производството е с правно
основание чл. 79 и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, с която са
предявени обективно съединени искове срещу
Р.С.П. за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата
10 143,72 лв. главница по договор за кредит, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението. Твърди, че на 27.03.2017 г. между страните
по делото е сключен договор за
потребителски кредит №**********. Договорът за кредит е за сумата 4000
лв., със срок на заема 36 месеца, при 195,18 лв. месечна вноска с годишен процент на разходите 49,89%, респ. годишен лихвен процент от 41,17
% и лихвен процент на ден – 0,11%., като договорът е сключен при Общи условия,
неразделна част от него. Твърди също така, че ответникът е закупил от
ищеца пакет от допълнителни услуги, за
което дължи възнаграждение от 3 117,24 лв. , платим на вноски по 86,59 лв.
Сочи, че с част от отпуснатата сума по
кредита е рефинансирано старо задължение на ответника към ищеца в размер на
2 956,11 лв., а остатъкът от 1043,89 лв. бил преведен по банкова сметка ***. Сочи, че длъжникът не
е заплатил нито една от дължимите вноски, респ. не е изпълнявал задълженията си
по договора, поради което настъпила предсрочна изискуемост на основание т.12.3
от Общите условия към договора за потребителски кредит, за което на 22.08.2018
г. на длъжника било изпратено уведомително писмо за прекратяване на договора.
Сочи, че за вземането е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№576/2019 г.,
която е връчена на длъжника при условията на чл.47 от ГПК. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал отговор
в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното:
На 27.03.2018 г. между ищеца по делото „Профи Кредит България“ЕООД и
ответника Р.С.П. е сключен договор за потребителски кредит №********** за сумата 4000 лв. за срок от 36
месеца. Уговорен е годишен лихвен процент от 41,17% и годишен процент на
разходите 49,89 %, съответно дължима сума по кредита от 7026,48 лв. В договора ответника е посочил, че иска да
получи рефинансиране на друго негово задължение в размер на 2 956,11 лв.
/т. 5 от договора/.
С
преводно нареждане от 27.03.2018 г. ищецът е прехвърлил по сметка на ответника
сумата 1043,89 лв. като разлика между заемната сума от 4000 лв. и размера на
рефинансираното задължение от 2 956,11 лв. Като основание за този превод е
посочен номера на договора. Номера на банковата сметка е посочена в договора
като такава за изплащане на паричните средства.
В р.
шести на договора – параметри е посочено, че по избран и закупен пакет от
допълнителни услуги ответникът дължи
възнаграждение за закупен пакет за допълнителни услуги в размер на 3 117,24
лв. и е посочен общ размер на задължението от 10 143,72 лв.
По
делото е представено и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, а именно приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Тези
допълнителни услуги са посочени в т.15 от Общите условия. Там е посочено, че
конкретно за ползване на някоя от тези услуги се подписва допълнително
споразумение.
Сумата,
дължима по това допълнително споразумение за допълнителни услуги е прибавена
към главницата и лихвата по кредита, при което общият размер на погасителната
вноска от 195,18 лв. е станал 281,77 лв. Според погасителния план последната
вноска следва да бъде изплатена на 26.04.2021 г. Към кредитното досие са
приложени съответно декларация във връзка с обработка на личните данни и
стандартен европейски формуляр. В последния не е посочено възнаграждението по
договора за допълнителни услуги. Същото е посочено в допълнително приложение
към формуляра.
В
приложения по делото екземпляр от Общите условия на всяка страница има подпис
на ответника. В т.12.3 от същите е посочено, че кредиторът може да обяви
предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от
следните обстоятелства, в т.ч. при просрочие на две или повече последователни
месечни вноски в пълен размер, като уведомлението се изпраща на адреса за
кореспонденция /т.12.5 във вр. с т.13.2/, по факса, на електронната поща или по телефона, посочени в ДПК. Този адрес в
договора на ответника е гр.Р**. В същата графа е записан и постоянния му адрес
в с.Б**.
Според представеното
извлечение от сметка, ответникът не е заплати никаква сума за погасяване на
процесния кредит /л.41/.
Ищецът е
изпратил до ответника уведомително писмо от 22.08.2018 г. , в което е посочил,
че прекратява договора поради неизпълнение. Писмото е изпратено до с.Б** и
същото се е върнало поради това, че адресатът се е преместил.
Със
заявление от 22.02.2019 г. ищецът е поискал и със заповед №1572/27.03.2019 г.
по ч.гр.д.№576/2019 г. по описа на РС Разград, съдът е разпоредил ответникът да
му заплати сумата 10 143,72 лв. по договор за потребителски кредит, ведно
със законната лихва от 28.02.2019 г. до изплащане на вземането, сумата 30 лв.
такси, 24,35 лв. законова лихва за периода 27.05.2018 г. – 21.08.2018 г., 203,96
лв. разноски по делото и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е допустим предвид обстоятелството, че за същата сума –
10 143,72 лв. е издадена заповед за изпълнение.
За да
прецени неговата основателност, съдът следва да разгледа отделните вземания.
До
размера на 4000 лв. искът е основателен
и доказан. По делото бе установено, че е сключен договор между страните, че в
изпълнение на този договор ответникът е получил от ищеца сумата 4000 лв. /част
от нея в брой, а друга част – чрез погасяване на предходно задължение/, че не е
плащал периодичните вноски за погасяване на кредита, поради което
кредитът е обявен за предсрочно изискуем от ищеца с уведомително писмо, което
се е върнало като непотърсено от постоянния адрес, посочен и в договора на
18.09.2018 г. Следователно ответникът следва да върне на ищеца горепосочената
сума.
По
отношение на претендираната мораторна лихва от 3026,48 лв. за периода до
26.04.2021 г. искът се явява частично неоснователен. Клаузата, с която е
уговорена тази лихва съдът не счита, че е нищожна, тъй като размерът на
годишния процент на разходите не надвишава посочения в чл.19, ал.4 от Закона за
потребителския кредит минимален праг от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС.
При тази преценка Съдът съобрази обстоятелството, че договорът за потребителски
кредит е сключен след.. 2014 г., когато е приета тази разпоредба, както и
следващата . чл.19, ал.5 от ЗПК, която сочи, че клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал.4 се считат за нищожни. Тъй като обаче ищецът твърди, че предсрочната изискуемост на
кредита е настъпила на 21.08.2018 г., за което уведомил ответника, то след тази
дата ответникът вече е бил в забава и е дължал връщане на получената сума ведно
с лихва за забава. Следователно след
тази дата ищецът не може да претендира заплащане на възнаградителна
лихва, а единствено и само такава за забава. Това е така, защото
възнаградителната лихва е цена за правомерно ползване на паричния ресурс, а
след тази дата той не е имал право да го ползва по силата на договора, а е
дължал връщането му.
Начислената
лихва за периода до 21.08.2018 г. според погасителния план е 536,73 лв. и в
този размер следва да се уважи искането на ищеца за установяване на
задължението за заплащане на възнаградителна лихва. В останалата му част до размера от 3026,48 лв., претендирани като
възнаградителна лихва, искът се явява неоснователен.
По
отношение на иска в частта за 3 117,24 лв., които ищецът твърди, че му се
дължат като възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, искът се
явява неоснователен и недоказан. Т.нар.
договор за допълнителни услуги всъщност е част от договора за кредит, но е
обособен като отделен договор с цел заобикаляне на горепосочената разпоредба на
чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит. И в заповедното производство и
в настоящото ищецът претендира цялата сума като дължима по договор за кредит, а не като две отделни вземания по
два отделни договора. Допълнителните услуги реално не представляват услуги, тъй
като кредиторът не поема никакво конкретно задължение. Ползването на част от
услугите зависи от последващо съгласие на кредитора, а ползването на други е
част от съдържанието на договора за кредит. Ето защо договореното
възнаграждение по този договор следва да бъде включено в годишния процент на
разходите. При това положение ГПР ще надвиши значително нивото, определено в
чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тази клауза се явява нищожна на основание
чл.19, ал.5 от Закона за потребителския кредит.
Ето защо
предявеният иск за установяване на задължение на ответникът към ищеца за
заплащане на сумата 10 143,72 лв. следва да бъде уважен до размера на 4536,73
лв. и в останалата му част да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На
основание чл.28, ал.2 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. В случая направените
от ищеца разноски са в размер на лв. 201,79 лв.
Така ответникът следва да му заплати сумата 90,24 лв. за разноски и 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
От
разноските, направени от ищеца по ч.гр.д.№443/2018 г. по описа на РС Разград в
размер на 203,96 лв. разноски, ответникът следва да му възстанови 91,22 лв.
разноски и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По гореизложените
съображения, Съдът:
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р.С.П., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със седалище
гр.София и адрес на управление бул.“България“, №49, бл.53 Е, вх.В, сумата 4 536,73 лв. /четири хиляди
петстотин тридесет и шест лева и седемдесет и три стотинки/ по Договор за
потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва от 28.02.2019 г.,
която е част от сумата, за която е издадена
заповед за изпълнение №1572/27.03.2019 г. по ч.гр.д.№576/2019 г. на РРС и ОТХВЪРЛЯ
ИСКА в останалата му част до първоначално предявения размер от 10 143,72 лв.
като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Р.С.П.,
ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „Профи кредит България“ЕООД, ЕИК ********* със
седалище гр.София и адрес на управление бул.“България“, №49, бл.53 Е, вх.В
сумата 90,24 лв. / деветдесет лева и двадесет и четири стотинки/ за направените
по гр.д.№1327/2019 г. разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв. /сто лева /, както и сумата 91,22 лв. /деветдесет и един лева и двадесет и
две стотинки/ разноски и 50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение
по ч.гр.д.№576/2019 г. по описа на РС Разград.
Решението
подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по
ч.гр.д. №576/2019 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: